Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Познай коя е книгата - 16

  • 42 065
  • 806
  •   1
Отговори
# 795
  • Мнения: 7 661
Хайде нещо лесно.

Някъде в далечно царство,
в тридесето господарство,
се прославил цар Дадон.
Седнал млад на царски трон,
грабил своите съседи,
оскърбявал ги с победи.
Но решил на старини
да отдъхне от войни.
И спокойно заживява.
Но съседите тогава
вдигнали се на война
срещу царската страна.

# 796
  • София
  • Мнения: 5 798
На Пушкин ми прилича.
Сетих се за "Приказка за цар Салтан", но тук царят е друг. Явно не е тя.

# 797
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 32 229
приказка за цар Салтан?

# 798
  • Мнения: 210
“Златното петле” би трябвало да е.

# 799
  • Мнения: 7 661
“Златното петле” би трябвало да е.
Да. Ти си

# 800
  • Мнения: 210
— Обичам те — не мога да променя това. — Розмари отново почувствува, че трябва да заплаче, и тихо захълца в кърпичката си.
— Боя се, че и аз съм влюбен в теб — каза Дик, — а това не е най-доброто, което би могло да се случи.
Отново промълвиха имената си и се наклониха един към друг, сякаш тласнати от движението на колата. Гърдите й неудържимо се притиснаха към него, устните й бяха млади и горещи — общо притежание на двамата. С почти болезнено облекчение престанаха да мислят, престанаха да виждат; задъхано се стремяха един към друг.Чувстваха се само двамата в сивия спокоен свят, настъпващ след непреминалата още умора, когато нервите се отпускат като струни на пиано при замиращ акорд и изшумоляват като плетени столове. Нерви, които са тъй болезнено обтегнати и изострени, че се стремят към други нерви, тъй както устните се стремят към устни, гърдите към гърди.
Те бяха още в щастливия стадий на любовта. Бяха пълни със смели илюзии един за друг, илюзии тъй огромни, че общуването между тях изглеждаше на плоскост, при която не оставаше място за никакви други човешки чувства. Двамата бяха дошли дотук с необикновена невинност, сякаш поредица от чисти случайности ги бе тласнала един към друг, такъв дълъг низ от случайности, че накрая те се виждаха принудени да признаят, че са предопределени един за друг. Идваха с чисти ръце, или поне така им се струваше, без да са минали през забавната игра с любопитството или с тайните пожелания.
Но за Дик тази част от пътя беше кратка; преломът дойде, преди да са стигнали до хотела.

# 801
  • Мнения: 2 152
"Нежна е нощта" -Франсис Скот Фицджералд.

# 802
  • Мнения: 210
"Нежна е нощта" -Франсис Скот Фицджералд.

Ти си Simple Smile

# 803
  • Мнения: 2 152
... Тя слиза от кораба, доволна да бъде на твърда земя. Прекосяването на Атлантика не беше толкова тежко, колкото я предупреждаваха, но пет дни на вода бяха достатъчни.
Нежен допир на ръка до лакътя й я кара да вдигне поглед. Той й се усмихва.
-   Готова ли си?
-   Мисля, че да.
Сърцето още я боли, когато си помисли какво бе оставила в Англия – брат си, дома си, спомените си, но усеща, че болката се притъпява с всек изминал ден.
Бяха си откраднали една мразовита януарска неделя, когато знаеха, че семейство Мелкорт няма да си бъдат вкъщи. Бяха прекосили полята на фермата на Хайбъри Хаус и влязоха през портата на старата й къща.
Прекосиха лавандуловата алея, минаха по тисовата пътека и влязоха право в градината на Селест...

# 804
  • София, България
  • Мнения: 2 038
е, Нежна е нощта, щях да я позная...
Новата загадка, лъхна малко на Валс в тъмнината, но после се разми...

# 805
  • Мнения: 2 152
"Последната градина в Англия" от Джулия Кели.

# 806
  • София, България
  • Мнения: 2 038
Какво стана тук?

Общи условия

Активация на акаунт