Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 май 2018, 08:24 ч.

Познай коя е книгата - 16

  • 19 817
  • 250
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 41 392
Добре дошли на всички любители на книгите и загадките!
Това е вашето място, където можете да поиграете и размените цитати от любими или не толкова любими произведения.





Регламентът е следният:
Всеки публикува цитат от книга. Който познае коя е книгата, пуска следващата загадка. Ако загадката стои повече от 24 часа неразгадана и авторът й не пуска жокер /нов цитат или инфо за автора/ или не публикува правилния отговор, който желае може да пусне нова загадка.

Приятно забавление!

За да бъде играта по-интересна може цитатът, който пускате да не е от най-характерните за книгата. Ако никой не разпознае автора по стила му, вече може да последва по-разкриващ цитат.

Цитатите от книгите, особено от класическите произведения са много лесно откриваеми в Гугъл. Всеки може да потърси там, но пак в интерес на интригата в играта, това не е нито забавно, нито справедливо. Ако изгаряте от нетърпение да пуснете ваш любим цитат просто следете играта. Много често позналият участник се отказва от правото си да пусне цитат и го преотстъпва. Спокойно може да се възползвате от него.

И последно, но не по важност - позналият участник може да сподели с няколко изречения впечатленията си от книгата, или това, което му е подсказало верният отговор. Така ще се избегне всяко съмнение за нечестна игра. Тези, които досега не са участвали в играта - да не се притесняват - очакваме вашите любими цитати и книги!!!

Последна редакция: чт, 17 май 2018, 08:30 от Angel_Dust

# 1
  • София
  • Мнения: 41 392
И като съм подкарала - пускам ви и загадка Simple Smile

Учителката ми по испански ще се опита през цялата учебна година да ни преподава, без да ни говори английски. Това е интересно и полезно – ще ми бъде много по-лесно да не й обръщам внимание. Тя общува с нас с помоща на преувеличени жестове и мимики. Часовете ни приличат на разиграване на шаради. Учителката казва едно изречение и слага длан на челото си. „Имате висока температура!“, обажда се някой от класа. Тя клати глава и повтаря жеста. „Лошо ви е!“. Не. Тя излиза навън в коридора, после влетява в стаята и си дава вид, че е заета и отнесена. Обръща се към нас, изненадана, че ни вижда, а после отново слага длан на челото си. „Загубили сте се!“ „Ядосана сте!“ „Сбъркали сте училището!“ „Сбъркали сте държавата!“ „Сбъркали сте планетата!“
Учителката повтаря още веднъж жеста и се удря толкова силно по челото, че залита леко. Челото й е розово като червилото й. Гадаенето продължава. „Не можете да повярвате, че в класа има толкова много ученици!“ „Забравили сте да говорите испански!“ „Имате мигрена“ „Ще получите пристъп на мигрена, ако не се досетим какво искате да кажете!“
Изпаднала в отчаяние, тя написва едно изречение на  дъската на испански. Me sorprende que estoy tan cansada hoy. Никой не знае какво означава то. Не разбираме испански – затова сме в този час. Най-накрая някакъв умник изважда испано-английски речник. Прекарваме остатъка от часа, опитвайки се да преведем изречението. Когато звънецът бие, сме стигнали до „Да изтощите деня до изненада“.


Последна редакция: чт, 17 май 2018, 09:48 от Angel_Dust

# 2
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150

признавам текста не ми е познат, но това накъсано писане ми е много познато.

ще чакам да видя книгата и преводача Simple Smile Simple Smile

# 3
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 005
И на мен ми е интересно коя е книгата. Това време на писане е толкова неприятно за мен, поне да знам да не я купувам.

# 4
  • София
  • Мнения: 41 392
И на мен не ми е любимо, но поне е в сегашно време, мен най-много ме влудява  когато героят разказва в 1 лице, ед. число,  в мин. свършено.

# 5
  • Мнения: 762
На мен също не ми е познат текста. Такова накъсано писане бих чела много трудно. Някак не ми позволява да се потопя и да чета в картини, без да осъзнавам, че чета, а тук всяка точка и краткостта на изреченията, суховати някак, ме връщат в реалността. Не се лее речта, а прилича на звук на барабан. Интересно ми стана обаче, коя ли е книгата?

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 9 879
Аз пък нямам търпение да разбера коя е книгата,за да я прочета.Simple Smile

# 7
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 005
Me sorprende que estoy tan cansada hoy
Поне да преведа - изненадах се, че днес съм толкова изморена.

# 8
  • Мнения: 1 409
Записвам се да следя. Ще пусна и аз скоро някой откъс. А за конкретния откъс - не знам кой е авторът и книгата, но чакам с интерес да науча Simple Smile

# 9
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Me sorprende que estoy tan cansada hoy
Поне да преведа - изненадах се, че днес съм толкова изморена.

Simple Smile Simple Smile това "страшно" се връзва с пляскането по челото!
Unamused все повече клоня към това, че и накъсаното писане и ... интересната интерпретация са дело на преводача, не на автора. Flushed

# 10
  • София
  • Мнения: 41 392
И в оригинал е така.

# 11
  • Мнения: 2 484
Как преводача ще накъса изреченията? Да, съгласна съм, че си има и тънкости при превод, но чак и да накъсва изреченията се съмнявам.
ПП. Не всеки е Валери Петров все пак YumYum

Благодаря за темата и не знам от къде е този откъс Yum

# 12
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
гугнах испанския текст FlushedFlushed
Скрит текст:
излезе книгата и преводача.
превела е три книги.
и втората преведена от нея книга е пак така накъсано написана.

възможно е да е мода при писателите, но... FlushedFlushed

# 13
  • София
  • Мнения: 41 392
Погледнах книгата на английски, така си е

# 14
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
туше.

# 15
  • София
  • Мнения: 2 990
Нещо,което би било лесно за повечето ценители:
"Евелин стоя до пощенската си кутия цяла минута, загледана след отдалечаващата се кола. За нея нямаше писма. Те бяха голяма рядкост. Повечето от хората, които познаваше и които можеха да й пишат, бяха вече покойници. Тя предчувстваше, че скоро ще дойде и нейният ред. Настъпващото лято вещаеше злини и я плашеше. Леля Еви спокойно можеше да говори за мишките, избягали от коренищата и за ярката, знойна светкавица върху пролетното небе, ала не смееше да говори за жаравата, която усещаше някъде при хоризонта, сякаш някакъв мършав и все пак могъщ звяр бе клекнал там с проскубаната си козина и горящи, червени очи. Не смееше да говори и за сънищата си — жарки, без сянка и стръвни; не смееше да каже и за утрините, когато сълзите без причина пълнеха очите й — сълзи, които не облекчаваха, а само пареха клепачите като някакво ненормално августовско потене. Дори във вятъра, който не идваше, тя усещаше някакво диво безумие."
Wink

# 16
  • Мнения: 490
На мен не ми звучи накъсано. И стилът на писане на Хемнигуей е с кратки изречения. В цитата по-горе, с кратките изречения се постига усещането, че разказвачът е ученик в гимназията. Предполагам, че това е била идеята на автора - да влезе в обувките на ученик и да мисли и говори като него.

# 17
  • София
  • Мнения: 8 118
Второто Кинг ли е? Той описва по този начин. Но не знам от коя книга.

Това с учителката по испански ме заинтригува. Не ми е познато. Предполагам, че всъщност и на другите не е, просто звучи сякаш си го мяркал и преди.

# 18
  • София
  • Мнения: 2 990
Второто Кинг ли е? Той описва по този начин. Но не знам от коя книга.

Това с учителката по испански ме заинтригува. Не ми е познато. Предполагам, че всъщност и на другите не е, просто звучи сякаш си го мяркал и преди.
Да,на Кинг е!Позна Simple Smile

# 19
  • София
  • Мнения: 8 118
Коя е книгата? Вероятно не съм я чела
 (съдейки по името на героинята) Дамо той и Оруел могат да говорят за стръвни сънища : ) Е, и Бредбъри в някои от фантастичните, но него бих го разпознала.

Хайде, дайте жокер за даскалицата по испански, че ми стана интересно Blush
Много готина тема, не знам как не съм я видяла по- рано.

# 20
  • София
  • Мнения: 2 990
Една от най-популярните.Не е това героинята,просто исках да е по-трудно,защото,ако бях дала друг цитат с главните герои,щеше веднага да се познае.Особено с най-главния -Куджо Wink

# 21
  • Мнения: 2 484
хахаха, така е. Ако беше написала голям, рошав звяр със зинала паст, щяхме да се сетим за Куджо Yum
И аз усетих стила на Кинг, но не се сетих за книгата, въпреки че съм я чела.

# 22
  • София
  • Мнения: 41 392
Т.е. моята загадка отпада ли? Simple Smile

Или да пиша нов цитат....

# 23
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Т.е. моята загадка отпада ли? Simple Smile

Това горе е Куджо на Кинг

не Simple Smile просто се включиха нови хора, незапознати с "регламента" Simple Smile Simple Smile Simple Smile
имат време, ще прочетат първа страница Simple Smile

# 24
  • София
  • Мнения: 8 118
Аз я прочетох, просто познах стила на втория автор и писах. Извинявам се, ако нещо съм саботирала загадката.
На мен ми е интересна първата, надявам се на жокер и някой да се сети. : )

# 25
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
нищо не е саботирано Simple Smile Simple Smile Simple Smile просто стана малко объркване с вклинената втора загадка.
всичко ще си дойде на мястото.

Simple Smile

# 26
  • София
  • Мнения: 41 392
Виждам ТО в коридора. То учи в „Мериуедър“. Върви заедно с мажоретката Одри.  ТО е моят кошмар  и аз не съм в състояние да се събудя. ТО ме вижда. Усмихва ми се  и ми намига. Добре, че устните ми са зашити, защото в противен случай щях да повърна.
....
Някой изгася лампите. Вдигам рязко глава. ТО е там. Анди Звяра. Заешкото сърчице изхвърча от гърдите ми и подскача по хартията, оставяйки кървави следи върху корените на дървото. ТО запалва лампите.
Подушвам го. Трябва да разбера откъде купува този одеколон. Мисля, че се казва „Страх“. Всичко това се превръща в един от онези повтарящи се кошмари, при които сънуваш,че падаш, но никога не стигаш до пода.Чувствам се така, сякаш съм се забила в земята със скорост от сто мили в час.
ТО: „Виждала ли си Рашел? Рашел Бруин?“
Седя напълно неподвижно. Може би ще успея да се слея с металните маси и ронещите се глинени гърнета. ТО се приближава към мен с големи, бавни крачки. Миризмата ме задушава. Потрепервам.
ТО: „Имам среща с нея, но не мога да я открия. Знаеш ли коя е тя?“
Аз:
ТО сяда на масата ми, а кракът му размазва тебеширената ми рисунка, превръщайки корените на дървото в мъхеста мъгла.
ТО: „Хей, има ли някой вкъщи? Глуха ли си?“.
То се взира в лицето ми. Стискам челюсти толкова силно, че зъбите ми се натрошават.
Аз съм елен застинал в светлината на предните фарове на огромен камион. Дали ТО отново ще ме нарани? Не може, не и в училище. Или може? Защо не съм в състояние да изпищя, да кажа нещо, да направя нещо? Защо съм толкова уплашена?

# 27
  • София
  • Мнения: 41 392
Честно казано, докато четох книгата не ми се е видяла накъсана, т.е. кратките изречения не ми пречеха изобщо, нито кратки глави, някак отиваха на героинята, от чието име е разказана историята (деветокласничка),  на душевното й състояние, нямам идея дали по принцип авторката така си пише, други книги не съм чела, но и аз предполагам, че по-точно е заради постановката на книгата, да се постигне по-силно въздействие.

# 28
  • Мнения: 762
Вторият цитат ме кара да нямам търпение да разбера коя е книгата и да я прочета. Определено съм заинтригувана... и се замислям колко ли хубави книги съм пропуснала заради някакво първо недобро(мое си) впечатление или недобър анонс.

# 29
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Скрит текст:
Виждам ТО в коридора. То учи в „Мериуедър“. Върви заедно с мажоретката Одри.  ТО е моят кошмар  и аз не съм в състояние да се събудя. ТО ме вижда. Усмихва ми се  и ми намига. Добре, че устните ми са зашити, защото в противен случай щях да повърна.
....
Някой изгася лампите. Вдигам рязко глава. ТО е там. Анди Звяра. Заешкото сърчице изхвърча от гърдите ми и подскача по хартията, оставяйки кървави следи върху корените на дървото. ТО запалва лампите.
Подушвам го. Трябва да разбера откъде купува този одеколон. Мисля, че се казва „Страх“. Всичко това се превръща в един от онези повтарящи се кошмари, при които сънуваш,че падаш, но никога не стигаш до пода.Чувствам се така, сякаш съм се забила в земята със скорост от сто мили в час.
ТО: „Виждала ли си Рашел? Рашел Бруин?“
Седя напълно неподвижно. Може би ще успея да се слея с металните маси и ронещите се глинени гърнета. ТО се приближава към мен с големи, бавни крачки. Миризмата ме задушава. Потрепервам.
ТО: „Имам среща с нея, но не мога да я открия. Знаеш ли коя е тя?“
Аз:
ТО сяда на масата ми, а кракът му размазва тебеширената ми рисунка, превръщайки корените на дървото в мъхеста мъгла.
ТО: „Хей, има ли някой вкъщи? Глуха ли си?“.
То се взира в лицето ми. Стискам челюсти толкова силно, че зъбите ми се натрошават.
Аз съм елен застинал в светлината на предните фарове на огромен камион. Дали ТО отново ще ме нарани? Не може, не и в училище. Или може? Защо не съм в състояние да изпищя, да кажа нещо, да направя нещо? Защо съм толкова уплашена?



"Говори" на Лори Халсе Андерсен

# 30
  • София
  • Мнения: 41 392

Li77le Devil - това е правилният отговор - ти си наред със загадка Simple Smile

# 31
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Не толкова известна книга. Чудих се дали да не ви пусна нещо по-лесно, но все пак се надявам някой бързо да го познае. Blush

"– Когато е бил на около двадесет, работил в строителството, паднал и сърцето му спряло, така че навярно,
технически е бил мъртъв за около минута. Разказвал ми е историята хиляди пъти.
– Тогава защо мислиш, че лекарствата са виновни, след като си я чувал и преди?
– Защото винаги казваше, че не си спомня. Всички го питали дали е имало светлина и подобни глупости, но той винаги е твърдял, че не си спомня нищо, след като се е събудил. Тогава, в
нощта преди да си отиде, той ме накара да седна и призна, че има две неща, които иска да мидаде – един последен съвет и последната му тайна. И тогава ми сподели, че винаги си е спомнял
къде е отишъл, след като е умрял, и че си спомня много точно какво е било.
– Какво ти каза?
– Че наистина нямало някакъв смисъл в това. Сякаш било да чувстваш, без да знаеш. Като трескав сън. Като мечта за втория шанс. Каза, че единствената ясна част, била люлка на веранда
пред червена тухлена къща, но тогава не знаел какво означава, затова не разкрил нищо на никой.След това ми показа стара снимка на него и баба ми, седнали на люлка на веранда пред червенатухлена къща, където тя живеела, когато се запознали.
– Това е сладко – казва Настя, но в гласа ѝ има нещо почти като разочарование и ми се иска да
ми е позволено да се протегна и да докосна лицето ѝ или ръката ѝ, или нещо друго.
– Да, сладко е – отвръщам, без да го мисля. – Само че той я срещнал три години след инцидента. Точно заради това не го е разбрал тогава. Но веднага след като видял люлката и онази къща, вече знаел. Знаел, че не е трябвало да умре. Трябвало е да се върне, за да може да я срещне, защото неговият рай бил там, където е тя, дори тогава да не го е знаел. И точно заради това не бил изплашен."

# 32
  • Мнения: 490
Не толкова известна книга. Чудих се дали да не ви пусна нещо по-лесно, но все пак се надявам някой бързо да го познае. Blush

"– Когато е бил на около двадесет, работил в строителството, паднал и сърцето му спряло, така че навярно,
технически е бил мъртъв за около минута. Разказвал ми е историята хиляди пъти.
Скрит текст:
– Тогава защо мислиш, че лекарствата са виновни, след като си я чувал и преди?
– Защото винаги казваше, че не си спомня. Всички го питали дали е имало светлина и подобни глупости, но той винаги е твърдял, че не си спомня нищо, след като се е събудил. Тогава, в
нощта преди да си отиде, той ме накара да седна и призна, че има две неща, които иска да мидаде – един последен съвет и последната му тайна. И тогава ми сподели, че винаги си е спомнял
къде е отишъл, след като е умрял, и че си спомня много точно какво е било.
– Какво ти каза?
– Че наистина нямало някакъв смисъл в това. Сякаш било да чувстваш, без да знаеш. Като трескав сън. Като мечта за втория шанс. Каза, че единствената ясна част, била люлка на веранда
пред червена тухлена къща, но тогава не знаел какво означава, затова не разкрил нищо на никой.След това ми показа стара снимка на него и баба ми, седнали на люлка на веранда пред червенатухлена къща, където тя живеела, когато се запознали.
– Това е сладко – казва Настя, но в гласа ѝ има нещо почти като разочарование и ми се иска да
ми е позволено да се протегна и да докосна лицето ѝ или ръката ѝ, или нещо друго.
– Да, сладко е – отвръщам, без да го мисля. – Само че той я срещнал три години след инцидента. Точно заради това не го е разбрал тогава. Но веднага след като видял люлката и онази къща, вече знаел. Знаел, че не е трябвало да умре. Трябвало е да се върне, за да може да я срещне, защото неговият рай бил там, където е тя, дори тогава да не го е знаел. И точно заради това не бил изплашен."[/i]

Не съм я чела, но ми прилича на нещо от Александра Маринина

# 33
  • Мнения: 27 829
Да не е  Морето на спокойствието?

# 34
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Да не е  Морето на спокойствието?

Да, "Морето на спокойствието" е Blush

# 35
  • Мнения: 27 829
Хах, за съжаление нямам готовност със загадка, може ли да помоля друг да се включи Simple Smile
Дано не е против правилата, защото и аз съм нова в темата
Много хубава книга иначе Simple Smile

# 36
  • София
  • Мнения: 8 118
Аз ще дам цитат : )

Но с течение на времето се издигна в управлението на вестника. Сега вече всеки ден ходеше с костюм, беше поставил на бюрото си една от онези малки статуетки на футболиста Бронко с устремена напред глава и отделяше на телефона повече време в живота си, отколкото на всичко останало, като винаги внимаваше какви ветрове духат в главния офис на корпорацията в Синсинати. Беше четиридесетгодишен мъж с шкембенце, съпруга, две деца и полица, която искаше да рефинансира, но която никоя банка не искаше и да погледне поради западането на бизнеса с недвижими имоти. Каза ми всичко това една вечер на чаша бира в Уинкооп, единствената вечер, когато се бяхме виждали с него извън сградата на вестника.
Една от стените на стаята му беше покрита с първите страници на вестника от последните седем дни. Всеки ден първата му работа беше да смъкне страниците от броя преди седем дни и да закачи първите страници на новия брой. Предполагам, че го правеше, за да следи потока от новините и как ги отразява вестникът. Или може би защото вестникът повече не поместваше негови материали и по този начин си напомняше, че причината за това е, че е шеф.

# 37
  • София
  • Мнения: 8 972
Майкъл Конъли - Смърта е моя или нещо такова май беше....

# 38
  • София
  • Мнения: 8 118
Да, "Смъртта е моят занаят"
Нека някой даде нова загадка Simple Smile

# 39
  • София
  • Мнения: 41 392
Би трябвало Г-ца Бързо се уча да даде Wink

# 40
  • София
  • Мнения: 8 972
Нещо лесно и разпознаваемо, за по-трудно идея нямам:

Старите двуетажни къщи на кръстовището на Мадисън и Купър в центъра на града бяха ремонтирани и превърнати в малки кафенета, хотели, магазини за подаръци и скъпи ресторанти. Районът бе известен като площад Овъртън, тук кипеше нощният живот на Мемфис. Театърът и книжарницата донякъде облагородяваха площада. В средата на Мадисън имаше тясна ивица, засадена с дървета. В края на седмицата тук се тълпяха студенти и моряци от военноморската база, инак ресторантите, макар й посещавани, не бяха претъпкани и шумни. „Полет“, приятно заведение с френска кухия, което се помещаваше във варосана сграда, бе прочуто с вината и десертите си, както и с приятния глас на певеца. След внезапното си забогатяване семейство Макдиър се сдоби и с колекция от кредитни карти, които използваше в най-добрите ресторанти на града. Предпочитаха „Полет“.

# 41
  • София
  • Мнения: 8 118
Фирмата на Гришам Peace
Много ми е любима.
Но гледам (изчетох предната тема), че тук се дават по- нетрадиционни книги, някои от които не съм чувала, тъй като са по- нови, а аз не си падам много по стила на новите автори.
Затова преотстъпвам правото си на някой друг, ще ми е интересно да прочета цитати от други типове вкус Flowers Hibiscus

# 42
  • Мнения: 480
Ако само миг преди да убия тоя глупак ми кажеха, че съм способен да погубя човек, нямаше да повярвам. Така или иначе стореното се отдалечаваше от мен като галеон, чезнещ към хоризонта. Понякога дори ми се струваше, че не съм извършил никакво престъпление. Бяха изминали четири дни, откак, макар и с неохота, убих нещастния си събрат Финягата и лека-полека започнах да привиквам.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 324
Ако само миг преди да убия тоя глупак ми кажеха, че съм способен да погубя човек, нямаше да повярвам. Така или иначе стореното се отдалечаваше от мен като галеон, чезнещ към хоризонта. Понякога дори ми се струваше, че не съм извършил никакво престъпление. Бяха изминали четири дни, откак, макар и с неохота, убих нещастния си събрат Финягата и лека-полека започнах да привиквам.
[/size]

Орхан Памук  "Името ми е Червен "

# 44
# 45
  • София, България
  • Мнения: 1 798
чакаме новата загадка ...

# 46
  • Canada
  • Мнения: 2 841
На следващия ден следобед изведох Ледар на разходка. Обиколихме различни части на града и аз я наблюдавах как се заглежда в елегантно облечените италианки, които забързано се прибираха по тесните улички. От малък бутик излезе една жена и тръгна право към нас, така че трябваше да отстъпя зад Ледар, за да й направя път да мине.

Ледар спря и очите им се срещнаха, огледа тоалета й, напетата й походка, красивите крака, естествената грациозност, всичко. Дори подуши парфюма й.

— Ще свикнеш с всичко това — казах.

— Съмнявам се — отвърна Ледар. — Красива е.

— Има нещо загадъчно у италианките.

— Изглеждаше като изваяна от чисто злато. Ако бях мъж, щях да тръгна след нея и да не я изпускам от погледа си — продължи Ледар.

# 47
  • Мнения: 1 088
Пат Конрой - Блус в лятна нощ ?

# 48
  • Мнения: 1 632
Темата е много интересна. Записвам се да следя Simple Smile

# 49
  • На Марс
  • Мнения: 2 429
si segnor Simple Smile

# 50
  • Мнения: 762
Аз нещо се обърках. Да не би да има нови правила?

# 51
  • Мнения: 1 632
Доколкото разбрах, Sunshine_00 позна от коя книга е цитата и сега тя трябва да пусне един. Или съответно да отстъпи правото на някой друг Simple Smile

# 52
  • Мнения: 762
А не трябваше ли mimimibg да пусне предната загадка, а не Polar bear?

# 53
  • Мнения: 1 632
Ами сега като се замисля майче да Simple Smile И аз малко се пообърках.

# 54
  • Canada
  • Мнения: 2 841
Пат Конрой - Блус в лятна нощ ?

Да! Simple Smile  Hug

Съжалявам, не знаех, че има правила. Ще си чакам реда, оттук нататък  Peace

# 55
  • Мнения: 4 299
И аз за първи път влизам в темата и то, защото я имаше промотирана на заглавната страница. Прочетох първия пост и разбрах за какво става въпрос - той е и кратичък, не е като в някои други теми събирана информация с години, та да няма изчитане. И искам да попитам (наистина не се заяждам, но просто ми е изключително любопитно), не прочетохте ли за какво става въпрос? Smiley Не е насочено към Polar bear Simple Smile

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 324

"Стойко се промъкна край хамбара, наведе се уж да вземе нещо, стигна крадешком до пътната врата, притвори я леко и защапа с широки крачки из дълбоката пепел по глухата улица. Селото спеше, съсипано от работа и жега. Само като рязко и късо бълнуване изскърцваше някъде закъсняла кола и всичко пак се спотайваше. Той кривеше зад остърганите ъгли на старите зидове и по ударите на сърцето си знаеше колко му остава до плетената вратня край реката. Той е сигурен — тя го чака, развълнувана като него, сгушена, както винаги, зад високата тръст до кладенеца"

# 57
  • Мнения: 4 299
Тъй като са минали 24 часа от последната загадка и няма познал, пускам нова:

 
Цитат
В средата на езерото се мъдреше лодка. В лодката се мъдреше господин Кармоди. В ръката му се мъдреше въдица.

Гледката не би се понравила на естета, тъй като господарят на Ръдж Хол носеше розова риза и широкопола шапка, която отдавна е трябвало да подари на някой просяк, но Соупи изпадна във възторг. Не си падаше по риболова, но познаваше привичките на любителите на този динамичен спорт. Дори в непосредствена близост до тях да стават земетресения, династии да падат от трона и смъртоносни епидемии да опустошават страната, те преспокойно ще продължат любимото си занимание. Докато рибата кълвеше, Лестър Кармоди беше глух и сляп за света, все едно бе изпил цяло шишенце от приспивателното.

Въодушевлението подейства ободрително на Соупи.

— Кълве ли? — извика.

Лестър Кармоди само измърмори нещо.

— Браво! Продължавай в същия дух.

Окуражително махна на риболовеца и побърза да се върне в къщата. Работата, която допреди малко изглеждаше неизпълнима, сега му се струваше толкова лесна, че би могло да я свърши и дете, стига, разбира се, да умее да си служи с брадва и да притежава достатъчно сили да разбие врата на килер.

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 324
"Скрито-покрито" , П. Г. Удхаус

# 59
  • Мнения: 4 299
Позна Simple Smile

# 60
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 005
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?

# 61
  • Пловдив
  • Мнения: 324
"
Щом се облече, Накамура взе мобилния си телефон от нощното шкафче и набра един номер в Токио. Нареди на финансовия си директор да преведе сумата от четирийсет и пет милиона долара в банката му в Лондон. Излишно беше да говори с адвокатите си, защото вече им беше дал инструкции да прехвърлят капарото, което държаха, в банка „Кутс“, където семейство Уентуърт имаха сметка от близо двеста години.

Преди да излезе от стаята за закуска, спря за миг пред портрета на Уелингтън. Поклони се леко пред Железния херцог, убеден, че той е останал доволен от развитието на събитията снощи.

Докато се спускаше надолу по мраморното стълбище, забеляза Андрюс в преддверието. Икономът наглеждаше последните приготовления за изнасянето на Ван Гог, вече с оригиналната си рамка. Помощникът му поставяше внимателно дървената кутия до изхода, за да може да бъде подръка, когато пристигне колата на Накамура. "

# 62
  • Пловдив
  • Мнения: 324
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?

Ако е за моя пост е "Снаха" на Георги Караславов.

# 63
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 005
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?

Ако е за моя пост е "Снаха" на Георги Караславов.
Не. Става въпрос за първия пост в темата за учителката по испански.

# 64
  • Мнения: 2 484
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?
аз също не разбрах

# 65
  • София
  • Мнения: 41 392
От моята загадка ли?
Говори - Лори Халсе Андерсен
Скрит текст:

Li77le Devil я позна, явно сте пропуснали http://bg-mam.ma/p/1037804/36747429

# 66
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 005
И като съм подкарала - пускам ви и загадка Simple Smile

Учителката ми по испански ще се опита през цялата учебна година да ни преподава, без да ни говори английски. Това е интересно и полезно – ще ми бъде много по-лесно да не й обръщам внимание. Тя общува с нас с помоща на преувеличени жестове и мимики. Часовете ни приличат на разиграване на шаради. Учителката казва едно изречение и слага длан на челото си. „Имате висока температура!“, обажда се някой от класа. Тя клати глава и повтаря жеста. „Лошо ви е!“. Не. Тя излиза навън в коридора, после влетява в стаята и си дава вид, че е заета и отнесена. Обръща се към нас, изненадана, че ни вижда, а после отново слага длан на челото си. „Загубили сте се!“ „Ядосана сте!“ „Сбъркали сте училището!“ „Сбъркали сте държавата!“ „Сбъркали сте планетата!“
Учителката повтаря още веднъж жеста и се удря толкова силно по челото, че залита леко. Челото й е розово като червилото й. Гадаенето продължава. „Не можете да повярвате, че в класа има толкова много ученици!“ „Забравили сте да говорите испански!“ „Имате мигрена“ „Ще получите пристъп на мигрена, ако не се досетим какво искате да кажете!“
Изпаднала в отчаяние, тя написва едно изречение на  дъската на испански. Me sorprende que estoy tan cansada hoy. Никой не знае какво означава то. Не разбираме испански – затова сме в този час. Най-накрая някакъв умник изважда испано-английски речник. Прекарваме остатъка от часа, опитвайки се да преведем изречението. Когато звънецът бие, сме стигнали до „Да изтощите деня до изненада“.



За този откъс ли става въпрос?

# 67
  • София
  • Мнения: 41 392
Да, за него.

# 68
  • Canada
  • Мнения: 2 841
"
Щом се облече, Накамура взе мобилния си телефон от нощното шкафче и набра един номер в Токио. Нареди на финансовия си директор да преведе сумата от четирийсет и пет милиона долара в банката му в Лондон. Излишно беше да говори с адвокатите си, защото вече им беше дал инструкции да прехвърлят капарото, което държаха, в банка „Кутс“, където семейство Уентуърт имаха сметка от близо двеста години.

Преди да излезе от стаята за закуска, спря за миг пред портрета на Уелингтън. Поклони се леко пред Железния херцог, убеден, че той е останал доволен от развитието на събитията снощи.

Докато се спускаше надолу по мраморното стълбище, забеляза Андрюс в преддверието. Икономът наглеждаше последните приготовления за изнасянето на Ван Гог, вече с оригиналната си рамка. Помощникът му поставяше внимателно дървената кутия до изхода, за да може да бъде подръка, когато пристигне колата на Накамура. "


Джефри Арчър - 'Аферата Ван Гог"

# 69
  • Sofia
  • Мнения: 3 475
Имаме замряла игра ли? Flowers Hibiscus

Мимимибг не се показа да каже дали Полярно мече е познала загадката. И никой след това също не е писал. Минали са много пъти по 24 часа време. Значи съм аз наред Nerd

"... Мама отново се взира в стената и изключва. Сядам до нея и милвам съсухрената й ръка. Разказвам й за Тони, за Ния, за Стефан. Изливам си душата. Поплаквам си малко. Откакто се разболя, разговарям с нея толкова, колкото не съм говорила и споделяла през целия си живот. Първо, защото забравя всичко още в мига, в който й го кажа. Нищо че помни всичките ми дребни прегрешения от детството. Второ, защото вече няма сили да ме назидава и критикува. Само ми се усмихва понякога и ме стиска за ръката като малко дете. Това се казва ирония. Да намериш сърцето на майка си, когато умът й вече го няма. ..."

# 70
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Скрит текст:
"... Мама отново се взира в стената и изключва. Сядам до нея и милвам съсухрената й ръка. Разказвам й за Тони, за Ния, за Стефан. Изливам си душата. Поплаквам си малко. Откакто се разболя, разговарям с нея толкова, колкото не съм говорила и споделяла през целия си живот. Първо, защото забравя всичко още в мига, в който й го кажа. Нищо че помни всичките ми дребни прегрешения от детството. Второ, защото вече няма сили да ме назидава и критикува. Само ми се усмихва понякога и ме стиска за ръката като малко дете. Това се казва ирония. Да намериш сърцето на майка си, когато умът й вече го няма. ..."
Докато четях цитата само "Все още Алис" на Лиса Дженоува ми беше в ума.

# 71
  • Sofia
  • Мнения: 3 475
Нея не съм я чела. Хубава ли е?

Цитатът не е откъс от тази книга.

# 72
  • София
  • Мнения: 8 972
Ох това е на една нова българска авторка, но забравих как се лазва и тя и книгата....

Последна редакция: пн, 25 юни 2018, 23:07 от Г-ца Бързо се уча (Storm Worm Virus)

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 3 475
Да? ... На прав път си!

Добре. Още един цитат:

"... Милата ми Радост,
Не се живее лесно с такава тайна! През какви ли пламъци си минала! Много съжалявам, че е нямало с кого да споделиш. Такива неща не стоят мирно в съзнанието, напротив, бушуват, палуват, искат да избягат.
Изобщо не се притеснявай, не бих те съдила! Само ти си знаеш как наистина се чувстваш, какво те държи будна нощем. Но не се страхувай да споделяш с мен! Ще ти бъде по-леко, ако не влачиш това бреме сама.
Колкото до историята с Росен, подозирах, че има нещо между вас. Не съм шокирана, но ако трябва да съм откровена, не е и като съвсем да не съм изненадана. Знам, странно е като го обяснявам така. Само дето си представях, че тази история между вас предстои в бъдеще, а не че вече се е случила. Между вас с Росен винаги е имало силна връзка, а такива връзки трудно се рушат. Нужно им е много малко, за да забумтят с пълна сила, сякаш никога не са били прекъсвани. Като в онази стара песен на ФСБ "Пак ще се прегърнем"! Лесно е старите чувства пак да се върнат. ..."

# 74
  • София
  • Мнения: 8 972
Писмо до сестра ми?

# 75
  • Sofia
  • Мнения: 3 475

Да! Браво Flowers Hibiscus  Ти си на ход сега.

П.П. Авторките са Мария Пеева, известна в интернет с творческия си псевдоним Мама Нинджа, и Люси Рикспуун.

# 76
  • София
  • Мнения: 8 972
За нещастие този ден беше много горещо. Холандецът свали сакото си, остана по риза и ясно се видя, че под мишниците му са избили две големи петна пот. Лицето на - - - - се измени. Тя се насилваше да говори нормално, като че ли не бе забелязала нищо. Но думите й звучаха фалшиво, засядаха на гърлото й и се налагаше да опъва шия, за да ги произнесе. Обикновено така хубава и спокойна, сега - - - - - приличаше на отбраняваща се мисирка.

# 77
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 2 005
За нещастие този ден беше много горещо. Холандецът свали сакото си, остана по риза и ясно се видя, че под мишниците му са избили две големи петна пот. Лицето на - - - - се измени. Тя се насилваше да говори нормално, като че ли не бе забелязала нищо. Но думите й звучаха фалшиво, засядаха на гърлото й и се налагаше да опъва шия, за да ги произнесе. Обикновено така хубава и спокойна, сега - - - - - приличаше на отбраняваща се мисирка.
Изумление и трепет.

# 78
  • София, България
  • Мнения: 1 798
Няма ли да я подновим тая тема?!?
Ако някой чете нещо интересно ... да го сподели Simple Smile

# 79
  • España
  • Мнения: 254
Може ли аз да пусна цитат?

"Дамата от „Ейвън“, която не бе никаква дама от „Ейвън“, се отдалечи от караваната и отиде при лабораторията за дрога. Миризмата на пропан се засилваше с всяка стъпка, докато не стана почти непоносима. Следите, които жената оставяше след себе си, бяха бели, малки и деликатни, идваха отникъде и сякаш бяха направени от пух на глухарче. Ризата се вееше около дългите й бедра.
Пред бараката жената взе един лист, който се беше заплел в един храст. Горе с големи сини букви пишеше ВСИЧКО ЗА ПРОДАН ВСЕКИ ДЕН! Под надписа имаше снимки на големи и малки хладилници, перални, миялни машини, микровълнови фурни, прахосмукачки, преси за боклук, кухненски роботи и какво ли не още. На една снимка стройна млада жена с джинси се усмихваше многозначително на дъщеря си, която беше руса като мама. Красивото момиченце държеше пластмасово бебе и му се усмихваше. Имаше и големи телевизори, на които мъже играеха футбол, бейзбол, мъже в състезателни коли и скари, зад които стояха мъже с гигантски вилици и щипки. Макар да не се казваше направо, посланието на рекламната листовка беше ясно — жените работят и въртят дома, докато мъжете пекат плячката на скара.
Иви нави рекламата на руло и започна да щрака с пръстите на лявата си ръка под края му. При всяко щракане изскачаше искра. Иви също можеше да пече на скара. Вдигна рулото, огледа пламъка и го хвърли в бараката. "Отдалечи се с бърза крачка и тръгна през гората към Шосе 43, известно на местните като Болс Хил Роуд.
— Натоварен ден — каза на пеперудите, които отново кръжаха около нея. — Много, много натоварен ден.
Когато бараката се взриви, не се обърна. Не трепна и когато парче гофрирана ламарина профуча над главата й."

# 80
  • Варна
  • Мнения: 2 021
"Спящите красавици" - Стивън  и Оуен Кинг

# 81
  • España
  • Мнения: 254
Да

# 82
  • Варна
  • Мнения: 2 021
Нещо лесно за раздвижване:
"— Направихме всичко възможно да изясним обстоятелствата, при които настъпи смъртта на тези трима души — поде Х — В някои от случаите вероятността определени хора да са замесени е твърде голяма и в същото време не можем да твърдим, че който и да е от нас е извън подозрение. Отново повтарям твърдото си убеждение, че от нас седмината един е опасен и навярно душевноболен престъпник. Нямаме улики, за да го разпознаем. Единственото, което можем да направим в момента, е да обсъдим какво ще предприемем, за да получим помощ от сушата. А в случай, че тя закъснее (което е твърде вероятно при това лошо време) какви мерки ще вземем, за да осигурим собствената си безопасност. Ще ви помоля да обмислите внимателно всичко и да споделите с мен всяко хрумнало ви предположение. Междувременно бъдете крайно предпазливи. До този момент убиецът бе улеснен от обстоятелството, че предполагаемите жертви не са и подозирали за присъствието му. От този момент нататък всеки един от нас трябва да е нащрек спрямо останалите. „Съмнението е вашето оръжие“. Не поемайте рискове и бъдете предпазливи. Това е всичко."

# 83
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
10 малки негърчета?

# 84
  • Варна
  • Мнения: 2 021
Точно така, st. Dobri - ти си.

# 85
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Благодаря. Simple Smile
не очаквах. чела съм я толкова отдавна. Simple Smile

наскоро попаднах на тази книга, звучи ми познато, но познато от типа струва ти се , че виждаш нещо с периферното си зрение, а като се обърнеш него го няма. по-интересно от книгата е да разбера за какво ми напомня. какво "виждам".
не съм сигурна, че препоръчвам Simple Smile

Цитат
14.08 … Хребетът е добър, с нещо напомня на лунните хребети. Елбрус е страшен и странен над облаците. А нашият Харбас е обрасъл с къса тревичка и редки сини цветенца. Летят стършели и се впиват жадно и грубо в тези цветчета, сякаш искат да ги изнасилят. Сутринта изведнъж се чу шум от крила и отчаян писък. Прелетя сянка и под колата се стрелна изплашена до смърт птичка. Неуспешна атака на сокол…

… Тенгиз казваше, че ако дълго време контактуваш с Бога, няма да запазиш здравия си разсъдък. Май беше от Умберто Еко. Или не? Не е важно. Важното е, че е казано силно…

# 86
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
втори цитат и малка подсказка Simple Smile

Цитат
— Вие наистина ли вярвате, че мога да творя бъдеще?
— Не вярвам — твърдо каза Е*** Б***. — Зная го.
— Бълнувате — каза Вадим безпомощно. — Фантазия!
— Изобщо не е. Добре ни е известно, че не само виждате бъдещето, но и умеете, както сам се изразихте, да го „творите“. Знаем го от много сигурни източници. От много сигурни, В*** Д***!
— Глупости — повтори В***. — Нима не разбирате, че това са глупости? Не става така!

И тогава се разнесе неочакваният и затова особено ужасен вопъл на Т*** Е***:
— В*** Д***! Внимавайте! Не лъжете другарите! Вие наистина МОЖЕТЕ! Не се противете, направете каквото искат…
— Господи — каза В***, гледайки го ужасен. — Вие пък какво общо имате?
— Зная всичко! — Т*** Е*** все така клечеше, сякаш ходеше по голяма нужда, и в тази жалка поза крещеше обвинително и трепереше като трескав, протегнал укорително ръка към В***. — Нали виждам как непрекъснато ни правите времето!… Той прави времето! — продължи Т*** Е***, обръщайки се към сивия Е*** Б***, който с целия си вид демонстрираше неподправен интерес към ставащото. — Той не предсказва, не-е — той прави! През целия път. Когато се уморяваме да наблюдаваме, вика дъжд. Когато трябва да наблюдаваме, е ясно!!! Гледайте: есен е, а тук е топло, боси ходим… На него сега му трябват наблюдения и ясно небе!

и подсказката
Цитат
Творчество братьев С*** стало провозвестником перемен в России, заявил в понедельник "Интерфаксу" писатель, главный редактор "Литературной газеты" Юрий Поляков. "Он успел увидеть результаты этих перемен, и далеко не все его радовало, но факт остается фактом - А*** и Б*** С*** были властителями дум 60-х, 70-х и 80-х", - считает главный редактор "Литературной газеты". Поляков назвал С*** "последним классиком великой советской фантастики". "Он оказал огромное влияние на формирование нескольких поколений в стране", - добавляет он. Также Поляков уверен, что А*** и Б*** С*** - это по сути один автор. "Редчайший случай такого счастливого соавторства в мировой литературе", - уточнил писатель.

# 87
  • София
  • Мнения: 94
втори цитат и малка подсказка Simple Smile
...
и подсказката
Цитат
Творчество братьев С*** стало провозвестником перемен в России, заявил в понедельник "Интерфаксу" писатель, главный редактор "Литературной газеты" Юрий Поляков. "Он успел увидеть результаты этих перемен, и далеко не все его радовало, но факт остается фактом - А*** и Б*** С*** были властителями дум 60-х, 70-х и 80-х", - считает главный редактор "Литературной газеты". Поляков назвал С*** "последним классиком великой советской фантастики". "Он оказал огромное влияние на формирование нескольких поколений в стране", - добавляет он. Также Поляков уверен, что А*** и Б*** С*** - это по сути один автор. "Редчайший случай такого счастливого соавторства в мировой литературе", - уточнил писатель.


от подсказката ми се струва, че става въпрос за Аркадий и Борис Стругацки. За мое съжаление нищо тяхно не съм чела...

# 88
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Simple Smile те са Simple Smile книгата  Simple Smile https://chitanka.info/text/9732-bezsilnite-na-tozi-svjat

значи твой ред е.
няма смисъл да продължавам със загадката Simple Smile

Последна редакция: пт, 07 дек 2018, 08:29 от st. Dobri

# 89
  • София
  • Мнения: 94
ето началото на книгата, която чета в момента:
"Нарекли го Черно, понеже е черна участта му и черни са душите край него, а и делата са черни. Кара Дениз — Черно море."
...
"Не се надигаше зла насрещна вълна срещу турската галера, а морето беше тихо, вятърът повяваше всеки ден след залез слънце и духаше цяла нощ от брега, ала от него водата само леко се къдреше. Сутрин по водата и във въздуха наставаше мъртвило, само по пладне подухваше свеж ветрец, литваше подир слънцето, като че го гонеше и умираше привечер заедно с него.

Галерата се прокрадваше покрай брега, без да смее да навлезе в широкия простор на това препълнено с водата на големите славянски реки море, непрогледно в дълбочините, тайнствено-непристъпно, черно като дявол. Кара Дениз…"

# 90
  • Пловдив
  • Мнения: 324
Роксолана,Павло Загребелни

# 91
  • София
  • Мнения: 94
Роксолана,Павло Загребелни
Да, това е книгата!
mimimibg, чакаме нова загадка Simple Smile

# 92
  • Пловдив
  • Мнения: 324
"Сенатор Секстън седеше свит на дивана и се чувстваше като беглец. Уестбрукският му апартамент, който само допреди час беше пълен с нови приятели и поддръжници, сега изглеждаше изоставен, осеян с празни чаши и визитки, зарязан от хората, които буквално бяха избягали през вратата.
Секстън продължаваше да зяпа телевизора и повече от всичко на света му се искаше да го изключи, ала не можеше да се насили да се откъсне от безкрайните медийни анализи. Това бе Вашингтон и не след дълго коментаторите щяха да приключат с псевдонаучните и псевдофилософските хиперболи и да се съсредоточат върху грозната действителност — политиката. Като мъчители, поливащи раните на сенатора с киселина, журналистите повтаряха и потретваха очевидното.
— Преди няколко часа Секстън жънеше само успехи — каза един коментатор. — Сега, след откритието на НАСА, предизборната кампания на сенатора е в руини.
Секстън потръпна, пресегна се за курвоазието и отпи направо от бутилката. Знаеше, че тази вечер ще е най-дългата и най-самотната в живота му. Мразеше Марджъри Тенч за това, че го бе подвела. Мразеше Гейбриъл Аш за това, че изобщо бе споменала за НАСА. Мразеше президента за това, че бе извадил такъв невероятен късмет. Мразеше и света за това, че му се надсмиваше.
— Очевидно това е пагубно за сенатора — продължаваше коментаторът. — Президентът и НАСА постигнаха невероятен триумф с това откритие. Такива новини могат да възродят предизборната кампания на президента, независимо от позицията на Секстън за НАСА, но след като днес Секстън призна, че ако се наложи, няма да се поколебае напълно да прекрати финансирането на НАСА… е, това изявление на президента е мощен удар, от който сенаторът няма да се възстанови.
„Бях измамен — помисли си Секстън. — Белият дом ме измами, мама му стара“.
Коментаторът се усмихна.
— НАСА с един замах си възвърна целия авторитет, който напоследък беше изгубила. В момента по улиците се усеща истинска атмосфера на национална гордост. Както всъщност би трябвало. Хората обичат Зак Херни, а губеха вяра. Трябва да признаете, че напоследък президентът понесе няколко доста тежки удара, но сега отново е на върха на популярността си."

# 93
  • Стара Загора
  • Мнения: 297
Дан Браун - Метеоритът?

# 94
  • София
  • Мнения: 94
Хм ... струва ми се, че книгата е трилър. Очевидно има политически игри. Какво ли е мистериозното откритие на НАСА: нещо в космоса, нещо в Земните недра? Авторът трябва да е американец.

Редакция: видях, че regodi е дала предположение, докато напиша поста. Така или иначе не зная коя е книгата Simple Smile

Последна редакция: сб, 08 дек 2018, 23:37 от darknessfall

# 95
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Хм ... струва ми се, че книгата е трилър. Очевидно има политически игри. Какво ли е мистериозното откритие на НАСА: нещо в космоса, нещо в Земните недра? Авторът трябва да е американец.

Скрит текст:
Редакция: видях, че regodi е дала предположение, докато напиша поста. Така или иначе не зная коя е книгата Simple Smile

Trollface
не съм я чела, но:
щом се казва "Метеорит", значи НАСА са открили... метеорит, който застрашава Земята.
щом е на Дан Браун значи:
- има конспирация,  някой всъщност е конструирал нещото и то не е метеорит, а изкуствено съоръжение на руснаците/американците/китайците/японците/..., по избор;
- ще се появят спасител и секси  умна спасителка и ще спасят деня и някоя организация като НАСА пак ще са на върха.
TrollfaceTrollfaceTrollface
на това навремето му викаха съчинение по картинка без картинката Trollface

# 96
  • Пловдив
  • Мнения: 324
Дан Браун - Метеоритът?

Да, ти си сега.

# 97
  • Стара Загора
  • Мнения: 297
  " Кендъл се пребори с мрачните си опасения, пристъпи в стаята и се усмихна несигурно.
    — Хей! Как се чувстваш?
    Той задържа немигащия си поглед върху нея известно време. После го върна към доктора, след това към сестрата, преди отново очите му да се върнат към Кендъл. Тогава със слаб, дрезгав глас попита:
    — Вие коя сте?
    Докторът се наведе над болния.
    — Искате да кажете, че не я познавате?
    — Не. Предполагате, че я познавам? Къде съм? Кой съм аз?
    Докторът занемя от учудване. Сестрата трепна и маркучът за кръвно налягане се затресе в ръката й. Кендъл изглеждаше като каменна, макар че в нея вилнееше буря от чувства. Мозъкът й трескаво се опитваше да схване този внезапен обрат и да се опита да го обърне в своя полза.
    Докторът първи се окопити. Въпреки че неуверената му усмивка го издаваше, той бодро каза:
    — Добре, изглежда, че мозъчното сътресение е причинило амнезия на нашия пациент. Това често се случва. Но е временно, сигурен съм. Няма за какво да се тревожите. След ден-два ще се смеете над тази случка.
    Той се обърна към Кендъл.
    — Засега, вие сте нашият единствен източник на информация. Предполагам, че е най-добре да ни кажете… и да му кажете… кой е той.
    Тя се колеба дълго, дотолкова, че напрежението се почувства. Докторът и сестрата я гледаха с очакване. Човекът в болничното легло изглеждаше както заинтересован, така и разтревожен от отговора. Очите му се свиха подозрително, но Кендъл бе сигурна, че той наистина не си спомня нищо. Нищо!
    Наистина непредвиден късмет, невероятно щедър дар на съдбата. Беше може би прекалено добре, нещо повече — изумително! Но и твърде сложно да се справи, без да разполага с време да се подготви. В едно нещо обаче бе сигурна: би било лудост да не улови тази възможност с двете си ръце.
    И заяви със забележително спокойствие:
    — Съпругът ми."

# 98
  • Стара Загора
  • Мнения: 297
Подсказка:
За авторката: родена е на 12 март 1948 г. в Уако, Тексас, САЩ. Израства във Форт Уърт и е най-голямата от петте дъщери. Писателка на бестселъри в жанра любовни романи и романтични трилъри.
За книгата:
Кошмарът на Кендъл започва, когато тя пристига в Проспър, Южна Каролина, амбицирана да стане най-добрият адвокат, известен някога по тези места. Тя изобщо не подозира, че още с идването си е въвлечена право в центъра на страхотен заговор, че ще се бори не само с омразата, а и с любовта.

Утре на обяд, ако няма отговор, ще публикувам коя е книгата и друг може да пусне цитат Simple Smile

# 99
  • Пловдив
  • Мнения: 324
Сандра Браун - Свидетелката.

# 100
  • Стара Загора
  • Мнения: 297
Сандра Браун - Свидетелката.

Точно. Ти си Simple Smile

# 101
  • Canada
  • Мнения: 2 841
Сандра Браун - Свидетелката.

Гугъл ли помага?

# 102
  • Sofia
  • Мнения: 115
Надявам се да подновите темата. Въпреки че никога не съм познавала, се надявам и това да се случи Simple Smile

# 103
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Чета "Метеоритът" Simple Smile Simple Smile Simple Smile
много познавам!

# 104
  • София, България
  • Мнения: 1 798
mimimibg ти си

# 105
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
за да не спира темата Simple Smile  Simple Smile Simple Smile

Цитат
Краят на двадесети век и първите години на нашето ново хилядолетие в ретроспектива представляват единна ера. Това е била Епоха на Нормалните Аварии, и тогавашните хора радостно са се примирявали с такива технологични рискове, които днес биха ни се сторили безумни.

В този безгрижен, да не кажем престъпно небрежен период, Чернобилите са били учудващо чести. Деветдесетте години, когато мощните промишлени технологии бързо се разпространяват в развиващия се свят, са били десетилетие на заплашителните огромности. Достатъчно е да си спомним разлива на нефт от супертанкер в Джакарта, катастрофата в Лахор, а също постепенното, но опустошително масово отравяне с противозачатъчни хапчета с изтекъл срок на годност в Кения.

Но все пак нито едно от тези събития не можа да подготви човечеството за поразителния глобален ефект от най-лошото от всички възможни биотехнологични бедствия — събитието, станало известно под названието „невронен чернобил“.

Затова ние трябва да сме благодарни, че такъв авторитет като Нобеловият лауреат, системният неврохимик доктор Феликс Хотън е посветил талантливото си перо на историята на „Нашия невронен чернобил“ (Бесемер, декември 2056, цена 499.95 долара). Уникалната квалификация на автора му позволява да даде съкрушителна преоценка на тъпоглавата практика на миналото; нали д-р Хотън е ярък представител на новата „Наука на Откритата Кула“, тоест същото онова социално движение вътре в научната общност, което възникна в отговор на Новия Лудизъм от второто и третото десетилетие на нашия век.

И именно такива пионерски статии на Хотън като „Двигателната нервна мрежа Locus Coeruleus: за чий дявол ни е нужна тя?“ и „Моят велик кеф при проследяването на нервните съединения с помощта на тетраметилбензидин“ положиха основите на тази нова, разкрепостена и триумфално субективна школа за научни изследвания.

Съвременният учен съвсем не прилича на облечения в бяла престилка социопат от миналото. Учените днес са демократизирани, вслушват се в мнението на обществото и са напълно интегрирани в главния поток на съвременната култура. И днешната младеж, възхищаваща се на учените с обожание, някога запазено само за рок-звездите, едва ли може да си представи друга ситуация. 

# 106
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
малко за автора Simple Smile
признавам, за мен беше новост и неговото име и жанра. Simple Smile какво пък, човек се учи докато е жив.
не бяха точно моят писател, и жанр, и стил, но беше интересно... за кратко. Simple Smile

Цитат
Първият му роман – „I... O...“ излиза през 1978 г. Този роман не се различава много от останалите произведения, които излизат по това време и не става толкова популярен. Вторият му роман „The A... K...“ може да се причисли към киберпънка. С този роман, който излиза от печат през 1980, както и с последвалите произведения авторът набира широка популярност като идеолог на киберпънк движението. С неговите произведения и с тези на Уилям Гибсън се слага началото на цялото движение в научната фантастика.

Simple Smile

и за финал

Цитат
След десетгодишно старателно търсене по целия свят — от планините на Тибет до тропическите гори на Бразилия — официално бе установено: човешки същества вече не съществуват.

— Мисля, че мога да считам това за свой личен неуспех — заяви антропологът д-р Марша Реймо, сътрудничка на берлинския Институт за ретроградни изследвания. — Естествено, в лабораторията имаме човешки тъкани и можем да клонираме толкова образци на homo sapiens, колкото си искаме. Но тези индивиди преди всичко са били известни с уникалната си дейност в областта на културата.
...
 В памет на официалното изчезване на човечеството беше обявен траурен ден, но мнозина са сигурни, че скръбните минути ще бъдат помрачени от взривове на спонтанен публичен ентусиазъм.

— Ако се замислим добре — разсъждава орбиталната личност Анкх 9819, — трудно е да се намерят някакви признаци на трагедия в това отдавна очаквано събитие. Животните, птиците, дори скалите и реките трябва да са щастливи, че най-накрая се отърваха от човечеството. Опитайте да гледате на въпроса непредубедено: ние трябва дълбоко да си отдъхнем и да обърнем лица към бъдещето.

— Тъй като ми е предложено да напиша епитафия — продължи един популярен софтуерен поет — мисля, че трябва да престроим Великата китайска стена така, че да може да се прочете (на китайски, естествено, нали повечето от тях така или иначе бяха китайци): ТЕ БЯХА МНОГО ЛЮБОПИТНИ, НО НИКАК НЕ БЯХА ДАЛНОВИДНИ.

Този исторически момент изисква особени чувства. Моето куче например твърди, че наистина му е мъчно за човечеството. Впрочем моето куче твърди какво ли не.

# 107
  • Мнения: 4 337
Прилича ми на нещо. Но май не е. "Смисълът"?

# 108
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
не е, но няма значение - аз вече дадох отговора.
ти си наред за загадката. Simple Smile

# 109
  • Мнения: 4 337
Прокурорът е тъп. Председателят на състава - сервилен. Само следователят разполага с част от истината и упорито се рови в отломките от скалъпеното обвинение. Някой най-отгоре явно бърза. Адвокатите са почти служебни, но не на подсъдимия, а на властта. Делото се гледа при закрити врати от С-кия военен съд. Един нахакан старши лейтенант от ракетни войски, с гъст черен перчем и длъгнесто мъжествено лице, с открити кафяви очи и постоянна усмивка, защото устата му е винаги леко отворена, а предните зъби големи и редки, не се признава за виновен:
- Набеден съм. Да ми бере греха военното контраразузнаване.

# 110
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Прокурорът е тъп. Председателят на състава - сервилен. Само следователят разполага с част от истината и упорито се рови в отломките от скалъпеното обвинение. Някой най-отгоре явно бърза. Адвокатите са почти служебни, но не на подсъдимия, а на властта. Делото се гледа при закрити врати от С-кия военен съд. Един нахакан старши лейтенант от ракетни войски, с гъст черен перчем и длъгнесто мъжествено лице, с открити кафяви очи и постоянна усмивка, защото устата му е винаги леко отворена, а предните зъби големи и редки, не се признава за виновен:
- Набеден съм. Да ми бере греха военното контраразузнаване.

не ми звучи познато. май не само на мен. Simple Smile
да пусна нещо за събуждане? Simple Smile

Цитат
Не съществува точно определение на онова, което последва, въпреки присъствието на поне седемдесет очевидци. В дните, месеците и годините след това, никой от тези седемдесет човека така и не успя да намери подходящите думи, за да опише няколкото секунди непосредствено след като шерифът бе отворил уста с намерението да даде заповед да открият огън. Когато ги разпитваха по-подробно, лицата на тези хора придобиваха зеленикав оттенък и всичко приключваше с объркано олюляване и налудничаво въртене на очи.

Шериф ХХХ отвори уста; ННН дръпна ръчката. Дезинтеграторът заработи и в същия миг две плевни, три крави и горните три четвъртини от Планината на Птицечовката изчезнаха яко дим в разредената атмосфера. Образно казано, всичко изброено се стопи като ланшен сняг.

Устата на шерифа си остана широко отворена за неопределено дълго време, но от нея не излезе нищо — дори заповед за стрелба. А после…

После се почувства някакво раздвижване, чу се накъсано свистене, във въздуха пропълзя поредица от пурпурни мълнии, излизащи от центъра на разчистеното пространство, а от членовете на хайката не бе останала и следа.

Навсякъде се виждаха нахвърляни пушкала, включително и патентованата, никелирана, свръхбърза, гарантирано-незасичаща лека картечница на шерифа. Имаше също около петдесет шапки, няколко надъвкани пури, както и куп изтървани в бързането дреболии, за които никой не го беше грижа. Но не се виждаше и следа от хора.

И като се изключеше Мършавият Джейк, никой от тези хора не се появи в полезрението на други хора в продължение на още три дни. Колкото до Джейк, изключението в неговия случай се дължеше на факта, че кометния му полет бе прекъснат от шестимата мъже от фабриката в ППП, които на свой ред щурмуваха пущинака с не по-малка скорост и решимост.

Именно Сам ТТТ беше човекът, който спря главата на Мършавия Джейк, и то със стомаха си. Когато най-после успя да си поеме дъх, той попита:

— Къде живее РРР?

Заместник шерифът си позволи да излезе от вцепенението само за миг.

— Братче — издума той. — Просто следвай посоката, в която не отивам.

След което, като по чудо, Джейк бе изчезнал. Една смаляваща се точка все още се виждаше между дърветата в далечината, но Сам ТТТ не би се обзаложил, че това е той.

Колкото до РРР — за него петсекундният интервал след дърпането на ръчката и изчезването на Планината на Птицечовката тънеше в мрак и пустота. В началната фаза със сигурност имаше спомен, че наднича през храсталаците, растящи в основата на дървото. В крайната вече се полюляваше диво на един от най-високите клони. Можеше да се предположи, че същият импулс, който бе принудил хайката да напусне местността хоризонтално, го бе накарал да даде всичко от себе си, но вертикално.

Колкото до това, как беше преодолял петнайсетте метра от основата до върха — чрез катерене, скокове или ракетен полет — нямаше никаква представа, а и наистина не даваше пет пари, за да узнае.

# 111
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
не успях да ви събудя Simple Smile Simple Smile Simple Smile
отговорът на моята загадка Simple Smile
https://chitanka.info/text/1135-robot-al76-se-e-zabludil

чакам Мама-ру. Simple Smile интересно започва :0

# 112
  • Мнения: 4 337
Петър Христозов "Писмо от разстреляния"

# 113
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
ще пуснеш ли нова загадка или да се метна пак аз?
Simple Smile

# 114
  • Мнения: 4 337
Който иска да пусне.

# 115
  • Мнения: 914
Кой има нужда от психиатри? Кой има нужда от съветници по душевни въпроси, от наставници, които ни учат как да живеем, от учители по мотивация? Майната им на всичките. Просто гледай нощното небе и от време на време си позволявай да се загубиш в него.

# 116
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
интересно започва Simple Smile

# 117
  • Мнения: 914
Тъй като виждам, че ако не е разгадан цитата, да се пусне жокер или нов цитат. Та, написано е от жена, родена през ноември 1975 година в Литъл Рок, Арканзас и всъщност е завършила медицинско образование.

Книгите са 2 , като цитатът е от втората част от кратката поредица.
Героите са спонтанни, действат хаотично, но са истински, жизнени, обичат риска, но, от друга страна съществува противоречието, че бягството е единственото решение на проблемите им, което виждат. 

# 118
  • София, България
  • Мнения: 1 798
Кажете от къде е цитата, явно не сме чели книгата Simple Smile

# 119
  • Мнения: 914
"Миг преди винаги" Джесика Редмерски

Който желае да пусне цитат Simple Smile

# 120
  • София, България
  • Мнения: 1 798
"Бог е сътворил хората. А хората са сътворили куп глупости. И Бог е казал "Какви ги вършите?, а хората са казали "А, нищо!", а Бог е казал "Ама ... къде сте тръгнали с това?", а хората са казали "Ами НАВЪН! Не бери грижа!", а Бог е казал "Ама вие наистина  ли ... това не ми изглежда като особено добра идея ...", а хората са казали "Оффф, Божееее! Не ни се бъркай!". Бог казал "Добре, добре, окей", а хората тръгнали по света с глупостите си. И всичко отишло по дяволите. Тогава хората веднага се обърнали към Бог, погледнали го много недоволно и казали: "Оф? Защо не ни спря? Ти си виновен!".
Разбираш ли?
Бог обаче все пак постъпил като пич. Изкопал напоителни диги, посадил градини и измислил как да запази пържолите свежи за по-дълго време, като им дал крака. (Най-добрата. Идея. Някога.) После светнал лампата и казал "Ей, хора! Вижте какво направих за вас!". И хората ахнали малко небрежно, нахлузили си бански, направили си трайбъл татуировки и отишли да видят какво е положението. Дотук няма нищо странно, разбира се. Но след известно време хората открили, че Бог като повечето майстори не бил направил всичко баш така, както го искали. Веднага си наумили, че могат да се справят много по-добре. И започнали малко по малко сами да подобряват сътворението."

# 121
  • Sofia
  • Мнения: 115
Звучи ми като Елиф Шафак
"Бог е сътворил хората. А хората са сътворили куп глупости. И Бог е казал "Какви ги вършите?, а хората са казали "А, нищо!", а Бог е казал "Ама ... къде сте тръгнали с това?", а хората са казали "Ами НАВЪН! Не бери грижа!", а Бог е казал "Ама вие наистина  ли ... това не ми изглежда като особено добра идея ...", а хората са казали "Оффф, Божееее! Не ни се бъркай!". Бог казал "Добре, добре, окей", а хората тръгнали по света с глупостите си. И всичко отишло по дяволите. Тогава хората веднага се обърнали към Бог, погледнали го много недоволно и казали: "Оф? Защо не ни спря? Ти си виновен!".
Разбираш ли?
Бог обаче все пак постъпил като пич. Изкопал напоителни диги, посадил градини и измислил как да запази пържолите свежи за по-дълго време, като им дал крака. (Най-добрата. Идея. Някога.) После светнал лампата и казал "Ей, хора! Вижте какво направих за вас!". И хората ахнали малко небрежно, нахлузили си бански, направили си трайбъл татуировки и отишли да видят какво е положението. Дотук няма нищо странно, разбира се. Но след известно време хората открили, че Бог като повечето майстори не бил направил всичко баш така, както го искали. Веднага си наумили, че могат да се справят много по-добре. И започнали малко по малко сами да подобряват сътворението."

# 122
  • София, България
  • Мнения: 1 798
Не е Елиф Шафак, исках да ви пусна още един цитат като жокер, но книгата не е при мен сега. Шведски автор е.

# 123
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
бях готова да заложа на американски автор. Simple Smile
заради "Най-добрата. Идея. Някога."

ще чакам за още. Simple Smile дотук ми харесва.

# 124
  • Мнения: 914
Аз също мислех, че е американски писател и по-точно Нийл Уолш. По спомен, имаше книга "разговот с бог", тс така... щр чакам и аз жокерчето.

# 125
  • София, България
  • Мнения: 1 798
Исках да ви довърша историята за Бог, но е много дълга, ще подбера друга част от книгата, за да може да се сетите Simple Smile

          Питам що за човек взима чаша швепс битер лимон от кухненския плот, излива я, после я пълни с вода и препарат за съдове, оставя я обратно на плота и отива да си легне.
          Майка ти пита що за човек става сутрин, вижда чаша с нещо, което взима за гнусен, разгазиран швепс битер лимон от предния ден, и я изпива.
          Питам кой, по дяволите, не би се досетил, че в шест и десет сутринта водата и препаратът за съдове ще изглеждат точно като леко разгазиран швепс битер лимон.
          Майка ти пита на кого, по дяволите, първата му работа, след като стане в шест и десет сутринта, е да изпие чаша с престаряло безалкохолно, оставено до мивката.
          Аз питам що за идиот сипва препарат за съдове в чаша за вода.
          Майка ти констатира, че във всеки случай не тя е тази, която току-що е изпила въпросния препарат.
         Тя печели.

# 126
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Simple Smile Simple Smile Simple Smile не ми помогна в разпознаването, но ми припомни подобни "разговори". Simple Smile Simple Smile
ще чакам за заглавието.

# 127
  • Sofia
  • Мнения: 115
Фредрик Бакман. Той е швед.

# 128
  • София
  • Мнения: 41 392
добре... наистина искам да прочета тази кнога, която и да е тя... и двата цитата доста ме развселиха Simple Smile

# 129
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Скрит текст:
Исках да ви довърша историята за Бог, но е много дълга, ще подбера друга част от книгата, за да може да се сетите Simple Smile

          Питам що за човек взима чаша швепс битер лимон от кухненския плот, излива я, после я пълни с вода и препарат за съдове, оставя я обратно на плота и отива да си легне.
          Майка ти пита що за човек става сутрин, вижда чаша с нещо, което взима за гнусен, разгазиран швепс битер лимон от предния ден, и я изпива.
          Питам кой, по дяволите, не би се досетил, че в шест и десет сутринта водата и препаратът за съдове ще изглеждат точно като леко разгазиран швепс битер лимон.
          Майка ти пита на кого, по дяволите, първата му работа, след като стане в шест и десет сутринта, е да изпие чаша с престаряло безалкохолно, оставено до мивката.
          Аз питам що за идиот сипва препарат за съдове в чаша за вода.
          Майка ти констатира, че във всеки случай не тя е тази, която току-що е изпила въпросния препарат.
         Тя печели.


"Нещата, които синът ми трябва да знае за света"

# 130
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
Simple Smile ще се огледам.
и аз синове имам Simple Smile Simple Smile Simple Smile и дъщеря де, но за нея още няма книга Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 131
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Пускам този цитат. Надявам се да има четящи сред вас, които да са прочели книгата и да се разгадае бързо Blush

Честит 3-ти Март на всички!

" - Разкажи ни приказката за Мраз, Дуняшка. Разкажи ни за мразовития демон, царя на зимата Карачун. Тази нощ той броди надлъж и шир, разгневен от топящия се сняг.
Дуня се поколеба. По-големите деца се спогледаха. На руски наричаха Мраз Морозко - демона на зимата. Но някога, отдавна, хората го наричали Карачун, бога на смъртта. Под това име го познавали като царя на черната среда на зимата, който идва за колите деца и ги замразява през нощта. Тази дума беше зловеща и носеше нещастие да се изрича, докато демонът все още държи земята в хватката си. Марина стискаше сина си много здраво. Альоша се въртеше и дърпаше плитката на майка си.
- Много добре - отвърна Дуня след момент колебание. - Ще ви разкажа приказката за Морозко, за неговата добрина и жестокост."


Последна редакция: нд, 03 мар 2019, 10:26 от Li77le Devil

# 132
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
звучи като руска народна приказка Simple Smile очаквам да започне с "Жили-были старик да старуха" Simple Smile Simple SmileSimple Smile

Александър Грин?

# 133
  • Wonderland
  • Мнения: 176
звучи като руска народна приказка Simple Smile очаквам да започне с "Жили-были старик да старуха" Simple Smile Simple SmileSimple Smile

Александър Грин?

Не. Авторката е американка. Но наистина цялата книга е като една приказка Blush

Вдъхновено от славянската митология, действието се развива в Русия от далечното минало.

# 134
  • София
  • Мнения: 41 392
Т.е. не е Последната любов на баба Дуня?

# 135
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Т.е. не е Последната любов на баба Дуня?

Не, не е "Последната любов на баба Дуня"

Пускам още един цитат.

Първите виещи ветрове на ноември караха голите дървета да тракат в деня, в който дойдоха родилните болки на Марина и плачът на детето се смеси с техния вой. Марина се засмя, когато видя, че дъщеря ѝ се е родила.
- Името ѝ е Василиса - каза тя на Пьотър. - Моята Вася.
Призори вятърът намаля. В тишината Марина издиша едва доловимо и умря.


Книгата е от 2017. Поредица от общо 3 книги е. Две от тях са издадени на български. Цитатите са от първата книга...

Последна редакция: нд, 03 мар 2019, 11:10 от Li77le Devil

# 136
  • София
  • Мнения: 41 392
ооо сега се сетих вече коя е книгата, обаче не съм я чела, само ревюта и ми е в плана за четене за някога.. когато стигна до там Simple Smile

# 137
  • Мнения: 27 829
Мечокът и Славеят
Прочетох първа и половина втора вече

# 138
  • Мнения: 1 632
О ще следя, че ми дтана интересно коя е книгата. Simple Smile

# 139
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Мечокът и Славеят
Прочетох първа и половина втора вече

"Мечокът и славеят" ❤ Катрин Арден
Чакаме следващата загадка Innocent

# 140
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 18 150
не ви обичам вече Simple Smile Simple Smile набъбна ми списъкът. Simple Smile

# 141
  • Мнения: 27 829
Моля друг да пусне загадка, аз ще мога чак утре следобяд и няма смисъл да се чака

# 142
  • Мнения: 691


Честит празник!

# 143
  • Мнения: 4 337
Железният светилник, Димитър Талев

# 144
  • Wonderland
  • Мнения: 176
Mama Ru, ще ни пуснеш ли нов цитат Flowers Hibiscus

Много готина тема. Жалко, че толкова рядко се пише в нея Confused

# 145
  • София, България
  • Мнения: 1 798
Разсеяни сме, забравяме, а и в новия облик на мамата, хич не работят добре известията Simple Smile

# 146