На база на информацията, която имаме и на мен ми се струва ненормално още да не й дават да ги вижда и чува - но това дали е така?
Даже ще стигна по-далеч и ще предположа, че ако тя беше по-сговорчива и беше казала - ок, сгреших, трябваше да си поделяме грижите за децата, защото те са на двамата - и те щяха да са по-сговорчиви и да й имат доверие. Вместо това, тя явно доказа, че не вижда никакъв проблем в поведението си и че е съвсем ок "този норвежец" да не ги вижда. А на през конференция се тръбеше, че "децата са българчета, с българско самосъзнание". Еми не - децата са полунорвежчета и ако тя не разбира това, сигурно много други неща не разбира и затова не ни ги казва.
Ако аз утре се разведа и отнема правото на бащата да бъде баща, той също ще ми стъжни живота. Той е направил деца за да бъде баща, а не донор на семе и когато аз не го харесвам вече, да го оставя без деца изведнъж. Нито е морално, нито е законно.
Ние така и не разбрахме колко време бащата не си е виждал децата, преди да се вземат тези мерки? Само, че е имало много други мерки, преди да се стигне до тук, които не са дали резултат. Може и бащата да се е чувствал така, както сега тя се чувства.
В никакъв случай не е правилно който и да е от родителите да се чувства така и пак се връщам на сговорчивостта и спазването на закона - ако не бяха на нож, нямаше да страдат толкова хора сега.
И стига вече с този манталитет - като не ти пасва и си нещастен, се прибираш при твоя си манталитет и това е. Всеки решава сам къде да живее - там, където се чувства у дома. Да живееш, мразейки, живот ли е? Ама паричките и облагите ги обичате. Ето това значи да се продадеш.
И такова нещо като "преки впечатления от моя позната" - няма.