Тия същите най-“любезно” нахълтват с дома ти и също толкова любезно ти отнемат децата игнорирайки всякакви обяснения и сълзи от теб и децата ти.
- Публикувана: 7 юни 2018, 08:36 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2019, 11:27 ч.
Отнемане на деца в Норвегия 2
Това са служители, изпратени да свършат неприятна работа. Не да слушат обяснения и да се разправят. Най-малкото, което могат да направят е да се въздържат от допълнителна грубост към и без това закъсалите родители. Ако ще се спират пред сълзи и обяснения, тогава цялата работа отива на кино. И най-безотговорната наркоманка в някой момент ще се усети, че е майка и ще го удари на сълзи и молби.
За да вършиш такава дейност - изземване на деца - се искат някои качества като реализъм, здрав разум, човещина. Явно са назначени хора, които НЕ притежават горните качества. То от др страна нормален човек трудно би се хванал да го работи това щото ще го избие на чувства и ще го уволнят. Но да ми даваш пример с истеричен ревящ и крещящ цигански катун е прекалено - очевидно е че тук става дума за цивилизована майка. По-скоро използват възпитанието и за да им е лесно. На араби няма да вземат дете щото и ония ще им скочат битер циганите. Тук години наред държавата не може да се оправи с престъпна многочислена циганска фамилия от бивша Югославия които живеят от край време на гърба на държавата. И толкова крещат че никой не смее да ги пипне буквално. Но от друга страна съм съгласна, че има родители (майка ми примерно щото баща съм нямала), които третират децата си като тяхна собственост, с която могат да си правят квото си искат и грам не ги уважават като човешки същества - гавра от всякъде. Често си мисля, че в моя конкретен случай ако ме беше отгледало приемно семейство щях да съм много по-добре - може да не ме обичат, но поне вероятността да ме уважават като човек е по-голяма. Освен това едва ли щях да се противопоставя на ново семейство - така и така си бягах редовно от нас от страх да не ми се скарат за ниска оценка. Така че социалните са в правото си да изземват деца принципно когато се налага. Проблемът е, че в случая на Цветелина както и в много други случаи НЕ се налага. И самата статистика за отнети от глава на населението деца в Норвегия го потвърждава. Може би са почнали с добри намерения, но лека полека са видели че има доста хляб в тази работа и са го превърнали в брутален бизнес
Правата на бащата като такъв НЕ са основателна причина да се разбие живота на дете, в случая две при положение, че са обичани и добре обгрижвани от майката и щастливи с нея. Познавам български семейства в България, в които децата страдат от срещите с бащата, но закона ги задължава и майките го спазват. Децата когато са по-малки не разбират защо майка им им причинява това и се сърдят и на нея, освен на бащата. Що за живот имат тези деца. Обаче закона е спазен и правата на бащата са гарантирани. Но защо никой не се интересува от правата на децата. В единия случай се налага децата да ходят на психолог, за да ги успокоява след посещенията в дома на бащата. Момичето е особено зле и има съмнения, че освен вербален и психически тормоз му се случва и друго. Майката обикаля институции и съдилища от години, но никой не се интересува от състоянието и правата на децата. За права на майката пък хич не става въпрос. Важни са само правата на бащата. А той използва тези права, за да тормози децата и майката. Не ги взима за да е с тях, а за да не са с майка си. В неговия дом са стояли заключени сами по 2-3 часа в т.ч. и през нощта. След първия път когато са се обадили на майка си им е взет телефона. Отнети са и следващите телефони, така че вече майката не ги праща с телефон. Бившият пуска жалби срещу майката непрекъснато и тя обикаля управленията да пише обяснения. Полицаите са й казвали, че са задължени да я викат всеки път, въпреки че вече знаят какъв е случая. Бащата отмъщава чрез децата заради решението на майката да си тръгне от него. Приятелка ми е и съм виждала децата преди и след решението на бащата да се възползва от правата си. Отначало не ги искаше и тя поиска от съда да определи режим на срещи, за да познават баща си и неговата рода. Е, опознаха го за съжаление. Срещу обещание от негова страна да не ги тормози тя е заявила пред съда че се отказва да иска от него издръжка и има съдебно решение за нейния отказ, но не и за неговото обещание. Така че любящия баща с защитените права има само права и никакви задължения. Взима ги и когато са болни, но не се грижи за лечението им. Тормоза е все по-голям и последиците от него върху децата също, а дори в Закрила на детето вдигат рамене и се оправдават със закона, че правото на бащата е водещо.
И в случая на Цветелина изобщо не става въпрос за интересите на децата, а за интересите на бащата и на държавата. Никой не знае какво са преживявали децата при срещите си с него и защо не са искали тези срещи. След наказанието да ги разделят и настанят при чужди хора, на голямо разстояние един от друг буквално са ги принудили да приемат съжителството с баща им. Т.е. изобщо не се действа в техен интерес. Те отново са наказани, само че са приели по-малкото зло като липса на алтернатива. И като допълнително наказание не се срещат с майка си и българските роднини, дори по телефона не общуват с тях. Как изобщо може да се говори за правата на родителите като тука изначално са потъпкани правата и интересите на децата, които уж защитават с тези мерки. Травмата от забраната да общуват с майка си и българските роднини ще бележи и личността, и бъдещия им живот като възрастни, но на кой му пука за техния похабен живот. Важно е да се спази закона, да се изпълни решението на съда и правата на бащата да са гарантирани. А баща който подлага децата си на това що за любящ родител е всеки може да си представи. Важното е, че е отмъстил на бившата и нейните деца. Ако ги чувстваше свои нямаше да допусне всичко това, а той даже е причината да се случи. Нямам съмнения относно качествата му на родител, независимо каква е Цветелина и има ли премълчана или изкривена от нея информация. Ако е бил добър и обгрижващ родител едва децата щяха да избягват срещите с него пък било то и заради външно влияние. Ако предположим, че майката ги е настройвала добрият родител - бащата щеше да се бори да спечели любовта и доверието им, а не да ги наказва, за да направи майка им нещастна. Нима неговите гени в тях оправдават това което те са преживели, преживяват и предстои да преживеят заради него. Нима факта, че такъв е закона ще излекува душите им и ще живеят щастливо? Ами техните права? Ами законите които уж трябва да защитят техните права?
И в случая на Цветелина изобщо не става въпрос за интересите на децата, а за интересите на бащата и на държавата. Никой не знае какво са преживявали децата при срещите си с него и защо не са искали тези срещи. След наказанието да ги разделят и настанят при чужди хора, на голямо разстояние един от друг буквално са ги принудили да приемат съжителството с баща им. Т.е. изобщо не се действа в техен интерес. Те отново са наказани, само че са приели по-малкото зло като липса на алтернатива. И като допълнително наказание не се срещат с майка си и българските роднини, дори по телефона не общуват с тях. Как изобщо може да се говори за правата на родителите като тука изначално са потъпкани правата и интересите на децата, които уж защитават с тези мерки. Травмата от забраната да общуват с майка си и българските роднини ще бележи и личността, и бъдещия им живот като възрастни, но на кой му пука за техния похабен живот. Важно е да се спази закона, да се изпълни решението на съда и правата на бащата да са гарантирани. А баща който подлага децата си на това що за любящ родител е всеки може да си представи. Важното е, че е отмъстил на бившата и нейните деца. Ако ги чувстваше свои нямаше да допусне всичко това, а той даже е причината да се случи. Нямам съмнения относно качествата му на родител, независимо каква е Цветелина и има ли премълчана или изкривена от нея информация. Ако е бил добър и обгрижващ родител едва децата щяха да избягват срещите с него пък било то и заради външно влияние. Ако предположим, че майката ги е настройвала добрият родител - бащата щеше да се бори да спечели любовта и доверието им, а не да ги наказва, за да направи майка им нещастна. Нима неговите гени в тях оправдават това което те са преживели, преживяват и предстои да преживеят заради него. Нима факта, че такъв е закона ще излекува душите им и ще живеят щастливо? Ами техните права? Ами законите които уж трябва да защитят техните права?
Безспорно защитават своя човек срещу чужденката.
Но и политиката "този е боклук и не заслужава нищо" не работи.
Рори72, посъветвай приятелката си да купи някаква записваща джаджа - ако не камера, поне микрофон. Нека вади бележки от ЛЛ и не ги пуска, ако са болни. Но да чете и да се консултира с юристи какво ще мине и какво - не. Нека и тя пуска жалби - на една негова по три нейни. С такива хора се справяш с хладен разум и с техните камъни по главите им.
Но и политиката "този е боклук и не заслужава нищо" не работи.
Рори72, посъветвай приятелката си да купи някаква записваща джаджа - ако не камера, поне микрофон. Нека вади бележки от ЛЛ и не ги пуска, ако са болни. Но да чете и да се консултира с юристи какво ще мине и какво - не. Нека и тя пуска жалби - на една негова по три нейни. С такива хора се справяш с хладен разум и с техните камъни по главите им.
Багажа на децата се проверява всеки път и така са отнети телефоните които е опитвала да им сложи. Когато едното е било болно и не го е пратила е дошъл с полиция да го вземе. Едва ли бележка от ЛЛ ще го спре. Явно има някакви връзки.
Посъветвах я да заведе дело в друг град, но не знам дали е правно допустимо.
Посъветвах я да заведе дело в друг град, но не знам дали е правно допустимо.
За да вършиш такава дейност - изземване на деца - се искат някои качества като реализъм, здрав разум, човещина.
За да вършиш такава дейност - изземване на деца - се искат някои качества като реализъм, здрав разум, човещина.
Нямах толкова предвид пратените да приберат децата, а по-скоро тези, които решават те да бъдат отнети. Сама осъзнаваш че ако са нещастни изроди облужващи лични интереси могат само и единствено да навредят, а не да помогнат
Нямах толкова предвид пратените да приберат децата, а по-скоро тези, които решават те да бъдат отнети.
Нали предишния пост написа: "Тия същите най-“любезно” нахълтват с дома ти и също толкова любезно ти отнемат децата".
За да вършиш такава дейност - изземване на деца - се искат някои качества като реализъм, здрав разум, човещина.
Много цинични изказвания. Липса на всякаква емоционална интелигентност.Вашият "хладен разум" не допуска дори и за момент, че може да става въпрос за държавна политика, породена от определени фактори например...
Скрит текст:
Правата на бащата като такъв НЕ са основателна причина да се разбие живота на дете, в случая две при положение, че са обичани и добре обгрижвани от майката и щастливи с нея. Познавам български семейства в България, в които децата страдат от срещите с бащата, но закона ги задължава и майките го спазват. Децата когато са по-малки не разбират защо майка им им причинява това и се сърдят и на нея, освен на бащата. Що за живот имат тези деца. Обаче закона е спазен и правата на бащата са гарантирани. Но защо никой не се интересува от правата на децата. В единия случай се налага децата да ходят на психолог, за да ги успокоява след посещенията в дома на бащата. Момичето е особено зле и има съмнения, че освен вербален и психически тормоз му се случва и друго. Майката обикаля институции и съдилища от години, но никой не се интересува от състоянието и правата на децата. За права на майката пък хич не става въпрос. Важни са само правата на бащата. А той използва тези права, за да тормози децата и майката. Не ги взима за да е с тях, а за да не са с майка си. В неговия дом са стояли заключени сами по 2-3 часа в т.ч. и през нощта. След първия път когато са се обадили на майка си им е взет телефона. Отнети са и следващите телефони, така че вече майката не ги праща с телефон. Бившият пуска жалби срещу майката непрекъснато и тя обикаля управленията да пише обяснения. Полицаите са й казвали, че са задължени да я викат всеки път, въпреки че вече знаят какъв е случая. Бащата отмъщава чрез децата заради решението на майката да си тръгне от него. Приятелка ми е и съм виждала децата преди и след решението на бащата да се възползва от правата си. Отначало не ги искаше и тя поиска от съда да определи режим на срещи, за да познават баща си и неговата рода. Е, опознаха го за съжаление. Срещу обещание от негова страна да не ги тормози тя е заявила пред съда че се отказва да иска от него издръжка и има съдебно решение за нейния отказ, но не и за неговото обещание. Така че любящия баща с защитените права има само права и никакви задължения. Взима ги и когато са болни, но не се грижи за лечението им. Тормоза е все по-голям и последиците от него върху децата също, а дори в Закрила на детето вдигат рамене и се оправдават със закона, че правото на бащата е водещо.
И в случая на Цветелина изобщо не става въпрос за интересите на децата, а за интересите на бащата и на държавата. Никой не знае какво са преживявали децата при срещите си с него и защо не са искали тези срещи. След наказанието да ги разделят и настанят при чужди хора, на голямо разстояние един от друг буквално са ги принудили да приемат съжителството с баща им. Т.е. изобщо не се действа в техен интерес. Те отново са наказани, само че са приели по-малкото зло като липса на алтернатива. И като допълнително наказание не се срещат с майка си и българските роднини, дори по телефона не общуват с тях. Как изобщо може да се говори за правата на родителите като тука изначално са потъпкани правата и интересите на децата, които уж защитават с тези мерки. Травмата от забраната да общуват с майка си и българските роднини ще бележи и личността, и бъдещия им живот като възрастни, но на кой му пука за техния похабен живот. Важно е да се спази закона, да се изпълни решението на съда и правата на бащата да са гарантирани. А баща който подлага децата си на това що за любящ родител е всеки може да си представи. Важното е, че е отмъстил на бившата и нейните деца. Ако ги чувстваше свои нямаше да допусне всичко това, а той даже е причината да се случи. Нямам съмнения относно качествата му на родител, независимо каква е Цветелина и има ли премълчана или изкривена от нея информация. Ако е бил добър и обгрижващ родител едва децата щяха да избягват срещите с него пък било то и заради външно влияние. Ако предположим, че майката ги е настройвала добрият родител - бащата щеше да се бори да спечели любовта и доверието им, а не да ги наказва, за да направи майка им нещастна. Нима неговите гени в тях оправдават това което те са преживели, преживяват и предстои да преживеят заради него. Нима факта, че такъв е закона ще излекува душите им и ще живеят щастливо? Ами техните права? Ами законите които уж трябва да защитят техните права?
И в случая на Цветелина изобщо не става въпрос за интересите на децата, а за интересите на бащата и на държавата. Никой не знае какво са преживявали децата при срещите си с него и защо не са искали тези срещи. След наказанието да ги разделят и настанят при чужди хора, на голямо разстояние един от друг буквално са ги принудили да приемат съжителството с баща им. Т.е. изобщо не се действа в техен интерес. Те отново са наказани, само че са приели по-малкото зло като липса на алтернатива. И като допълнително наказание не се срещат с майка си и българските роднини, дори по телефона не общуват с тях. Как изобщо може да се говори за правата на родителите като тука изначално са потъпкани правата и интересите на децата, които уж защитават с тези мерки. Травмата от забраната да общуват с майка си и българските роднини ще бележи и личността, и бъдещия им живот като възрастни, но на кой му пука за техния похабен живот. Важно е да се спази закона, да се изпълни решението на съда и правата на бащата да са гарантирани. А баща който подлага децата си на това що за любящ родител е всеки може да си представи. Важното е, че е отмъстил на бившата и нейните деца. Ако ги чувстваше свои нямаше да допусне всичко това, а той даже е причината да се случи. Нямам съмнения относно качествата му на родител, независимо каква е Цветелина и има ли премълчана или изкривена от нея информация. Ако е бил добър и обгрижващ родител едва децата щяха да избягват срещите с него пък било то и заради външно влияние. Ако предположим, че майката ги е настройвала добрият родител - бащата щеше да се бори да спечели любовта и доверието им, а не да ги наказва, за да направи майка им нещастна. Нима неговите гени в тях оправдават това което те са преживели, преживяват и предстои да преживеят заради него. Нима факта, че такъв е закона ще излекува душите им и ще живеят щастливо? Ами техните права? Ами законите които уж трябва да защитят техните права?
Рори72, Все едно чета за братовчедка ми и нейният "хубавец". Детето беше подлудено от "бащата" и разви диабет.... Въпреки всичките адвокати и дела, и простотии... Категорично трябва лекарски бележки, пред които полицията нищо не може да направи. Когато децата са болни бележката от лекаря е достатъчна.
Нямах толкова предвид пратените да приберат децата, а по-скоро тези, които решават те да бъдат отнети.
Нали предишния пост написа: "Тия същите най-“любезно” нахълтват с дома ти и също толкова любезно ти отнемат децата".
Всичките са от един дол и очевидно не помагат, а вредят без значение дали покорно следват държавна политика или просто са си прости и зли.
Липса на всякаква емоционална интелигентност.
Това е е все едно някой да те нерече "духовно красива", което си означава, грозна, но поне добра.
Емоционално интелигентен означава да усещаш настроението на околните и да се нагаждаш според него, а не че си чувствителен
"Емоционална интелигентност" е относително нов, префърцунен и безсмислен термин с най-различни значения.
Уви, поради разликата на значението на думата интелигентност / intelligence в българския и английския се получава парадокс - термин, който се използва за утешителен комплимент на иначе глупав човек у нас звучи сякаш го определяш като умен в някакъв смисъл.