Лоренцо започва своята творба с думите: “На дисплея яка снимка/ тука всички сме картинка”. С тези два стиха той поставя темата на песента и същевременно критикува ситуацията, в която се намира. За да разбере темата, човек трябва да погледне заглавието, което е алюзия към една от най-известните социални медии за тинейджъри, “Инстаграм”, където основният метод за комуникация е снимката. Снимката е основен символ в песента, като крие в себе си една мистериозна двойнствена характеристика. Чрез епитета “яка” в първия стих се изгражда представата за позитивната страна на снимката, която доставя удоволствие на лирическия говорител. Този стих контрастира с втория не само поради отношението към снимката, но и по участието на героя. Едното изображение е “на дисплея”, героят само го наблюдава, символизира непостижимия идеал на героя. Второто, обаче, е около героя. Думите: “тука всички сме картинка”, критикуват топоса на действието - дискотеката. Мотивът за картината е още от митологията, като изображенията е лишено от душа. Лоренцо оприличава дискотеката на картинка, поради привидното забавление, но реално бездушно, празно, лишено от разум рутинно действие. Лирическият герой забелязва паданието на моралните ценности около него, но не се опитва да промени или избегне събитията, а става част от тях, подчертано от уподребата на първо лице множествено число “сме”. Първите два стиха могат да бъдат определени като синтез, произведението като обратна сонета, защото те определят идеята, която Лоренцо се опитва да представи чрез песента. Важно е да се забележи, че тези са единствените два поредни стиха, между които римна схема. Тези два стиха са единствените, в които героят успява да мисли рационално, но после и той става част от рутинното действие.
Анжамбманът в следващия стих, “баса пак гърми на макс/ усили.”, показва прибързаността на героя, но и неговата искренност. Лоренцо слага цезурата между “гърми” и “на”, но ако бъде сложена след края на стиха, изречението придобива съвсем друго значение. С първата цезура Лоренцо казва две различни идеи - басът гърми (най-ниската честота) и казва да се увеличи гърменето още повече. Така поставено изречението носи идеята за пошлост. Втората пауза отделя “усили” само, като мета-команда към несъществуващ Ди-Джей, следвана от усилването на баса на песента. Тези два стиха показват гения на Лоренцо, как той умело играе с правилата на езика и поезията.
Следващите два стиха “Oт купона който стане/ утре гадже да не хване” са урока към останалите присъстващи. Мотивът за уроката се среща още от фолклора. Така Лоренцо завързва народния фолклор с неговия поп-фолк. Тези два стиха се явяват и предизвикателство към слушателя, който трябва да продължи да бъде част от рутината. Така Лоренцо критикува модерното капиталистическо общество, което само консумира, било музика, било купони, без да търси старите изконни ценности на съществуването - гаджето, което е метафора за невинната любов. Последният стих, “удря този бийт, грабни този хит.”, се характеризира от синтактичен паралелизъм. Чрез този литературен похват Лоренцо свързва и поставя акцент върху “бийта” (ритъма) и хита. Така той показва, че литературният герой слуша песента, която паралелно с това пише. Това е директна критика към колегите на Лоренцо, които той смята, че пишат едни и същи песни (сякъш паралелно пишат песента докато я слушат, защото звучат напълно идентични). “Бийт” е игра на думи с бит, чрез което се показва екзистенциалното страдание на лиреческия герой, “УДРЯ този бит”, физическата болка от удара, бичуването, като метафора за тежестта от съществуването.
Анжамбманът в следващия стих, “баса пак гърми на макс/ усили.”, показва прибързаността на героя, но и неговата искренност. Лоренцо слага цезурата между “гърми” и “на”, но ако бъде сложена след края на стиха, изречението придобива съвсем друго значение. С първата цезура Лоренцо казва две различни идеи - басът гърми (най-ниската честота) и казва да се увеличи гърменето още повече. Така поставено изречението носи идеята за пошлост. Втората пауза отделя “усили” само, като мета-команда към несъществуващ Ди-Джей, следвана от усилването на баса на песента. Тези два стиха показват гения на Лоренцо, как той умело играе с правилата на езика и поезията.
Следващите два стиха “Oт купона който стане/ утре гадже да не хване” са урока към останалите присъстващи. Мотивът за уроката се среща още от фолклора. Така Лоренцо завързва народния фолклор с неговия поп-фолк. Тези два стиха се явяват и предизвикателство към слушателя, който трябва да продължи да бъде част от рутината. Така Лоренцо критикува модерното капиталистическо общество, което само консумира, било музика, било купони, без да търси старите изконни ценности на съществуването - гаджето, което е метафора за невинната любов. Последният стих, “удря този бийт, грабни този хит.”, се характеризира от синтактичен паралелизъм. Чрез този литературен похват Лоренцо свързва и поставя акцент върху “бийта” (ритъма) и хита. Така той показва, че литературният герой слуша песента, която паралелно с това пише. Това е директна критика към колегите на Лоренцо, които той смята, че пишат едни и същи песни (сякъш паралелно пишат песента докато я слушат, защото звучат напълно идентични). “Бийт” е игра на думи с бит, чрез което се показва екзистенциалното страдание на лиреческия герой, “УДРЯ този бит”, физическата болка от удара, бичуването, като метафора за тежестта от съществуването.
