Публикувана: 9 юни 2018, 11:01 ч.
Последно мнение: 14 авг. 2023, 00:16 ч.

Смешни случки зад волана

42 622
212
1

# 30 10 юни 2018, 15:39 ч.

Мнения: 1 048

Сещам се и аз за случка с гаснене на колата.
Трябва да я паркирам до една къща и включвам задна, отпускам съединителя и колата изгасва - веднъж, два пъти, три пъти... десет пъти.. изгубих бройката. Реших още веднъж, последно да опитам, ако не стане мислех да се откажа и да оставя колата така на средата на пътя и да си ходя Joy

Но тя не изгасна и я паркирах.
Естествено според баща ми аз бях виновна, защото съм млад шофьор с книжка от един месец.
На следващия ден каза на негов приятел да я види.. и се оказа, че е от съединителя. Но когато казвах, че има проблем със съединителя никой не ми вярваше. Оправихме го и от тогава не ми е гаснала.

# 31 10 юни 2018, 15:54 ч.

Мнения: 454

Напълно нормално е да гасне, на мен това ми беше редовен номер.

# 32 10 юни 2018, 16:27 ч.

Мнения: 1 504

Цитат на: funpeople в нд, 10 юни 2018, 15:12

Да, моят е точно пасат, 90 година Grinning

И си има собствено мнение

Е Вие щом това карате,значи всичко друго ще можете.
Хахха:hugs:

# 33 10 юни 2018, 16:42 ч.

София
Мнения: 4 294

Това съм го публикувала в темата за муните:

С уговорката, че муните сме 2 - аз и баща ми.
Месец февруари си купувам чистачки от един магазин. Едни такива, чернички, но чистачката отпред, където ще чисти стъклото е резида-зелена. Не бях виждала такива, супер. Та моля баща ми да ми ги сложи като по-вещ, всичко точно. Пръскам вода, включвам ги, те започват, ама... ами ужасно чистят. УЖАСЯВАЩО УЖАСНО! Става ми адски чоглаво, с предните бях по-добре (като имайте предвид, че на едната гумичката се беше скъсала, на другата телта ѝ падна)... Катастрофално положение. И след няколко дни водя колата на автомивка. Отивам след час да си я взема и виждам, че предната зелена част на едната чистачка явно от водата на маркуча се е извадила. Казвам аз на момчето, той смутолевя нещо и се опитва да я оправи. След "Аз такива чистачки за пръв път виждам в живота си" му светва гениалната мисъл, която ми споделя със смесица от чувства на смях, учудване, деликатност, гняв ("Що ме занимаваш с глупости, ма"):
- Ама това ви е защитата. Тя е от пластмаса, то гумата чисти. Не видяхте ли, че не чисти стъклата?
Тук Муня 1, тоест аз, смутолевих засрамена "Ами, то аз онзи ден ги купих и не съм ги пускала...", щото ако му бях казала, че съм ги пуснала и изразила възмущението си от "некачествената стока" предполагам, че щеше да ми се изсмее в лицето.

Някъде измежду репликите споменах, че аз съм жена-шофьор и май понамалих срама.
Донякъде

А точно преди минута се сетих за 2 изцепки с общо главен и второстепен герой:
На 01.12.2012г правя лека катастрофа като на кръстовище в центъра се натресох в колата отпред, защото за секунда се обърнах да видя детето. На другата кола ѝ нямаше нищо, но на моята (всъщност на баща ми, понеже бях с неговата) радиаторът се счупи и по закон щом едната от колите не е в движение, задължително се вика КАТ. Полицаят много ми симпатизираше, но просто нямаше как да се размине и ми написа акт. След 3-4 дни пред блока (забележете в Люлин)една кола завива с бясна скорост, беше заледено и се нацелих в нея, аз обаче бях от ляво и съответно вината е моя. Мацката много нахакана, ще викаме КАТ. Пристига патрулката, от нея излиза същият полицай и с усмивка заявява:
- Пак ли Вие?
Умрях от срам, все едно бях някаква дива рецидивистка.
Този път, обаче полицаите озаптиха мадамата и се разминахме с двустранен протокол.

Последна редакция: нд, 10 юни 2018, 20:49 от Светулчица

# 34 10 юни 2018, 17:27 ч.

Down south
Мнения: 7 680

Весела тема.

Последна редакция: пн, 11 юни 2018, 05:00 от Daylily

# 35 10 юни 2018, 18:32 ч.

Щастлива мама на 3 слънца
Мнения: 2 169

Страхотна тема . И аз съм млад шофьор . Ще събера смелост и аз да пиша

# 36 10 юни 2018, 18:33 ч.

Мнения: 454

Цитат на: Sofinka:-) в нд, 10 юни 2018, 16:27

Цитат на: funpeople в нд, 10 юни 2018, 15:12

Да, моят е точно пасат, 90 година Grinning

И си има собствено мнение

Е Вие щом това карате,значи всичко друго ще можете.
Хахха:hugs:

Нали 😁 По-лесен е за каране от тия малките... Любимия ми номер е, когато майка ми се качи. Отказва да запали.

# 37 10 юни 2018, 18:51 ч.

варна
Мнения: 677

Моите случки са от преди мноооооого време.
Млада шофьорка,спират ме за първи път,ченгето се представя с чин и фамилия и аз да не остана назад излизам от колата подавам си ръката и сладко казвам ,,Приятно ми е - Христова,,
Само дето не изтърва палката!През смях ми казва ,,Ама моля Ви се...няма да се запознаваме...ще Ви проверявам. Embarassed

Пак като млада шофьорка често ми се случваше да забравя да дам мигач.Един вбесен колега отворил стъклото и ми крещи отвътре ,,Дай мигач мааааа!!!Електромер да нямаш в колата си.,,

И още един от не толкова далечното минало
Моя мъж не е ,и никога не е бил шофьор.Един ден настоява да карам по забранена алея в Морската градина(Варна)Аз,този ден послушна и добричка, карам и опаааа... насреща полиция.Спира ме,разбира се,казва да изляза от колата с документите.Излизам аз,той ми обяснява нарушението ми и тъкмо вади листите да почва да ми пише акт ли що ли , по радиостанцията му съобщават за семеен скандал на еди си коя улица.
Така ми стана смешно, и казвам ,,Пишете ,пишете ми акта и после си запишете и моя адрес за семеен скандал,че сега луд скандал го очаква този,който ме накара да мина от тук.Ченгето се заля от смях.Пусна ме и надникна да види кой индивид от мъжки пол е спасил,все пак.

И една случка,която е на моя приятелка.Спират я за превишена скорост и полицая и казва ,,Госпожо,май ви е тежичък крака,,
А тя ошашавена си поглежда крака и казва ,,Ами не знам те обувките са ми новички....,,

И още имам,но тези са ми любими Joy

# 38 10 юни 2018, 19:08 ч.

Мнения: 9 903

Караме две коли една след друга по околовръстното и търсим някаква отбивка(това преди да оправят южната дъга). Наоколо все ремонти и нищо не е ясно. Виждаме отдалеч полицай и приятелите ни в колата преди нас се насочват право към него, коват спирачки, вдигат облак прах и уж питат...
Ние решаваме естествено да направим същото, но докато ковем спирачки, полицаят с отчаян вид вдига ръце, зарязва приятелите ни и се насочва към нас. Учтиво се готвим да зададем същия въпрос "къде е", но той ни изпреварва:
- Абе вие не виждате ли, че не може да се спира тук бе, аман вече, не мога вече, отивам си, край!
И си хвърли с драматичен жест фуражката на земята и си тръгна.

# 39 10 юни 2018, 20:02 ч.

Варна
Мнения: 36 601

Това съм го разказвала някъде из темите ама не помня къде. Приятели, които живеят в чужбина, си идват лятото за отпуските и естествено гледат да наваксат и да се видят с колкото се може повече свои приятели и роднини. Сядат вечерта на маса с приятелско семейство, яко ядене и пиене и така до малките часове. На другия ден си отспиват ама бг семейството, което им е било на гости, е на работа. Та нарежда се сутринта мъжа на спирката да си чака автобуса, служебен. И скучае. А до спирката патрулка спира на произволен принцип коли, ама наредили ги няколко една след друга и минават на дрегер. Що минават на дрегер рано сутрин не е ясно, сигурно някаква акция е имало, а и да отчитат дейност. И човека скучал, скучал и се наредил на опашката за дрегера. Като духнал полицаите се оцъклили, той до нощите на маса е бил, кой знае колко е показал уреда. Ония веднага:
- Вие с коя кола сте?
А нашия доволен:
-А, аз съм с автобуса.
И се върнал пак на спирката.

А други познати след як запой си викнали такси и излезли да го чакат на спирката. Яко отрязани хората какво гледали и се набутали в патрулка. Тъй де, все лампа има на покрива. Та полицаите ги прибрали. Явно са се зарадвали, че не се хвърлят да карат наквасени.

# 40 10 юни 2018, 20:15 ч.

варна
Мнения: 677

Сетих се за култова случка през 70-те години с главно действащо лице майка ми.
Тя, млад шофьор на голямо,оживено кръстовище ще прави ляв завой.Сфетофар няма,движението се регулира от милиционерка-жена.Майка ми не се престрашава при първия,втория,третия подаден сигнал...вече почти разплакана вижда,че регулировчицата е нейна бивша съученичка.Майка ми слиза от колата,прекосява кръстовището ,отива при съученичката си и и казва ,,Добрино,спри движението и ми дай път да мога да мина,, Joy

Е,дала и път,майка ми минала,но и до сега цялата рода щом се съберем и го припомнят.

# 41 10 юни 2018, 20:30 ч.

Мнения: 4 808

Някъде по южното черноморие - Царево, Ахтопол, Синеморец. Карам си аз, обаче чувам някакво силно плющене. Викам си, гума ли пукнах, какво стана?! Спирам, гледам, няма нищо, всичко си е наред. Тръгвам, пак едно силно плющене и така, цял ден и си карам със страх и не знам какво се случва. Вечерта вече пред къщи, оглеждам основно колата. Познайте! Едно огромно водно конче, закачено на предния ляв фар, вече умряло, горкото, обаче при движение крилата му плющят оглушително от вятъра. Казвам си, това само на мен може да ми се случи...
Следващата седмица, пак в Ахтопол, тръгвам и се чува едно страхотно суркане. Спирам, залягам и се дупя да видя под колата какво става, един форд фиеста карах тогава. Оказва се, че съм повлякла един огромен сух клон от храст, та доста се мъчих докато го измъкна, беше се закачил някъде си отдолу. Веднъж и празна туба от минерална вода пък бях забърсала и си я влачих и нея известно време.

# 42 10 юни 2018, 20:51 ч.

Мнения: 84

Гордо тръгвам на покупки с колата за първи път след вземането на книжка. Успявам прилично да паркирам пред един магазин. Обаче, после, кой знае защо, ключът на колата не се завърта и не мога да запаля. Опитвах, опитвах и нищо. Разтревожена, обаждам се на моя племенник и той от другия край на града пристига. Завърта леко волана и запалва колата. Умрях от срам! Ами аз, новоизпечената шофьорка, откъде да знам, че волана можел да се заключва!?

# 43 10 юни 2018, 21:27 ч.

Мнения: 4 936

Цитат на: zvezdelina6407 в нд, 10 юни 2018, 18:51

това с електромера не го разбрах

# 44 10 юни 2018, 21:30 ч.

Мнения: 4 808

Понеже от близо 15 години денят ми минава основно по пътищата, смешни случки имам в изобилие. Най-много са от "сладкия" ми период, работех доста години като търговски представител в една фирма за захарни изделия и там се научих да карам, сменяйки какви ли не коли. Последните няколко години там запушвах всякакви дупки - кой в отпуска, кой в болнични, или нова колежка да се обучава, все аз. Та тръгваме с една колежка по едни забутани села из Странджата, по едно време, кръстовище между четири села, аз съм за пръв път там и тя ми казва накъде да карам. Казва надясно, обаче аз завивам наляво, като цяло съм доста разсеяна и нещо съм се отнесла. Казва: "Другото дясно беше, но нищо, и без това и тук щяхме да идваме." После все с нея, няколко пъти ми се случи пак да тръгна в обратна посока и тя все ми се смееше, че никога не се знаело при мен къде е ляво и къде е дясно. Изобщо много случки имаме с тази колежка, но тя има чувство за хумор и много сме се смяли. Веднъж се наложи пак да ходим в едно забутано село. 15 км по ужасно разбити пътища, свършихме работа и на връщане решаваме вместо да се върнем по същия път, да минем през съседното село, защото сме видяли табела, че до главния път са 9 км, т.е. ще спестим шест километра. Тръгваме и се озоваваме в гората. Тесен горски път, табели няма, не можеш да обърнеш. Не знаем изобщо къде отиваме, на всичко отгоре започва да се смрачава, батериите на телефоните са на падане. През целия път срещаме една единствена кола - очукана жигула и хората вътре така ни изгледаха, все едно сме луди. Две жени сами в гората.Нямахме още тогава gps-и в колите и аз започвам да разсъждавам, че ако сега се обадим във фирмата, ще ни питат къде сме и ние какво ще кажем: в една гора, някъде на майната си. Колежката започва да се смее истерично и си казва, че ако не се смее, сигурно ще ревне, защото сигурно сме минали границата, без да знаем и вече сме в Турция. В това време пътят се разклонява и аз не знам накъде да тръгнем. Добре, че виждаме в тревата съборена указателна табела, колежлата прибягва да види какво пише и след още близо половин час по горските пътища, благополучно излизаме на главния път. Сега като се видим, понякога си припомняме и аз и казвам, че никой друг не я е водил по такива интересни пътища и села. Веднъж пък беше заспала и се събужда и казва, че по този път никога не е минавала, просто съм хванала грешен път на едно кръстовище и пак я закарах до едно непознато село.

Препоръчани теми

В търсене на малък градски автомобил

32
Автомобили

Въпроси всякакви за автомобилите и задволанните устройства - шофирайте внимателно през 2024 година!

424
Автомобили

Мнението ви за различните автомобили

578
Автомобили

Вече не знам какво да правя с този шофьорски курс, моля за съвети!

115
Автомобили

Причина:

Причина: