Добре де, Абсурт, като е работен ден и двамата родители са на работа, толкова ли е зор на бабата да е на деня на всяка цена? Какво ще ѝ стане ако е в друг ден и с какво оправдаваш отказа ѝ да се съобрази с родителите? Тя явно е свободна щом може и да пътува през работен ден, но това не се отнася и за родителите. Кой трябва да се съобрази при това положение?
- Публикувана: 5 юли 2018, 10:31 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2018, 14:08 ч.
С какво ви дразнят свекървите - тема 96
Кой е по-важен? Внука или кой на кого е родител?
Права си, ама то трябва поне средна интелигентност, за да се обадиш и да кажеш, че няма да се празнува рождения ден сега.
Добре де, Абсурт, като е работен ден и двамата родители са на работа, толкова ли е зор на бабата да е на деня на всяка цена? Какво ще ѝ стане ако е в друг ден и с какво оправдаваш отказа ѝ да се съобрази с родителите? Тя явно е свободна щом може и да пътува през работен ден, но това не се отнася и за родителите. Кой трябва да се съобрази при това положение?
А, като не я искат, защо не са вдигнали телефона и да ѝ кажат да не идва?
За да се почувства велика снахата, като я отреже ли?
Толкова дребнавост в млади хора, е потресаваща.
И да не я посрещат на гарата си е ангажимент. Трябва да я посрещнеш поне вкъщи. А имат планове да си излязат семейно.
И на снахата изобщо нямаше да ѝ се налага да я реже, ако свекървата не се беше самопоканила, нали? Отрязването е резултат от действията на свекървата. Снахата не е звъннала, само за да я отреже, нали?
Дребнавост е да се самопоканиш у някого в работен ден и после да се сърдиш, че са те отрязали. Или да оправдаваш подобни действия
И на снахата изобщо нямаше да ѝ се налага да я реже, ако свекървата не се беше самопоканила, нали? Отрязването е резултат от действията на свекървата. Снахата не е звъннала, само за да я отреже, нали?
Дребнавост е да се самопоканиш у някого в работен ден и после да се сърдиш, че са те отрязали. Или да оправдаваш подобни действия
Защото най-вероятно те ще са на работа докъм 5-6, ще вземат детето от ясла/детска/училище и ще идат някъде тримата, после ще се приберат чак вечерта. Кога точно би успяла бабата да прекара пълноценно време с внучето?
Аз тази драма не я разбирам, може би защото дори собствената си майка бих попитала кога е удобно да мина да я видя, по повод или без. Абсолютно нищо обидно не виждам да се пита “Вкъщи ли сте, удобно ли е” и тн. Естествено, че бабата ще си види внучето, ще му се порадва, ще му даде подарък. Какво пречи това да е в първия възможен неработен ден, когато ще може да отиде през деня, не вечерта, и да му се порадва нормално?
Започвам да разбирам откъде идват неразбирателствата. В голяма част от казусите все си казвам, че са битовизми, все ми се струва, че младите са твърде наострени. Но като виждам, как доста хора считат, че те и техните желания са в центъра на вселената, ми става ясно как се получават драмите. А колко по-лесно е да се комуникира, да се пита, да се правят планове заедно, а не самосиндикално и тн.
Не усещаш ли колко дребнаво и комлексарско е такова мислене?
Детето има един ден, който му е рожден.
Какво по- нормално да мине да го поздрави и да му даде подаръка?
За каква аудиенция с писмено едномесечно предизвестие да се пазари?
Къде видяхме изискване за празнуване?От какъв зор ще я черпи снахата след нам си колко дни и месеци?
Та, жената просто е искала да си даде подаръка и да си целуне внучето на рождения му ден.
Нищо повече.
Не се е натискала да дойде, че да я черпят.
Аз тази драма не я разбирам, може би защото дори собствената си майка бих попитала кога е удобно да мина да я видя, по повод или без. Абсолютно нищо обидно не виждам да се пита “Вкъщи ли сте, удобно ли е” и тн. Естествено, че бабата ще си види внучето, ще му се порадва, ще му даде подарък. Какво пречи това да е в първия възможен неработен ден, когато ще може да отиде през деня, не вечерта, и да му се порадва нормално?
Започвам да разбирам откъде идват неразбирателствата. В голяма част от казусите все си казвам, че са битовизми, все ми се струва, че младите са твърде наострени. Но като виждам, как доста хора считат, че те и техните желания са в центъра на вселената, ми става ясно как се получават драмите. А колко по-лесно е да се комуникира, да се пита, да се правят планове заедно, а не самосиндикално и тн.
А не е ли най-лесно бабата просто да попита “Кога е най-удобно да мина да видя детето и да му донеса подаръка?”. Нищо лошо няма в желанието ѝ да си види внучето, но едно е “Аз съм решила да дойда да празнуваме утре”, друго е “Може ли утре да намина да видя детето и да му донеса подаръка?”.
Не усещаш ли колко дребнаво и комлексарско е такова мислене?
Детето има един ден, който му е рожден.
Какво по- нормално да мине да го поздрави и да му даде подаръка?
За каква аудиенция с писмено едномесечно предизвестие да се пазари?
Къде видяхме изискване за празнуване?От какъв зор ще я черпи снахата след нам си колко дни и месеци?
Та, жената просто е искала да си даде подаръка и да си целуне внучето на рождения му ден.
Нищо повече.
Не се е натискала да дойде, че да я черпят.
Обаждаш се за да поканиш, ако се празнува. До сега не знам да е станало практика да се обаждаш, ако няма да празнуваш
А не е ли най-лесно бабата просто да попита “Кога е най-удобно да мина да видя детето и да му донеса подаръка?”. Нищо лошо няма в желанието ѝ да си види внучето, но едно е “Аз съм решила да дойда да празнуваме утре”, друго е “Може ли утре да намина да видя детето и да му донеса подаръка?”.
Виждам, че свободните съчинения продължават. А снахата я няма да внесе яснота. Защото бабата може да е казала, че мисли да дойде утре да види внучето, което има РД / самопоканва се😜/, а когато са ѝ казали, че не е удобно се е отказала. Пак е вариант.
И се чудя как би реагирала снахата, ако бабата само бе позвънила да честити РД.
Незаинтересована и скръндза ли щеше да е?
И се чудя как би реагирала снахата, ако бабата само бе позвънила да честити РД.
Незаинтересована и скръндза ли щеше да е?
Абсурт, според твоята логика семейството трябва да е на линия винаги, по всяко време, безусловно. Сякаш са деца. Не са. Те са големи хора, вече семейни, които имат право сами да решават за себе си и детето си и не дължат отчет никому.
Да, нормално е бабата да мине и да прегърне внучето за празника му, но когато живеят в различни градове най-нормалното нещо на света е да се чуят предварително и да се уточнят кога, какво, как ще стане. Няма значение кой ще се обади пръв. И да, след като "децата" не са се обадили предварително явно трябва да се направи изводът, че засега или няма да се празнува или празнуването по някаква причина се отлага. И пак НЕ дължат отчети никому. В случая бабата пътува, така че според мен е редно ТЯ да се обади първа и да попита какво са планирали и как най-удобно да се нагласят нещата за всички. С лека доза дипломатичност и от двете страни всичко се решава леко и безболезнено. Не са се обадили да я уведомят, защото вероятно и през ум не им е минало, че такава самодейност ще развие бабата.
Така се случи, че тазгодишния РД на дъщеря ми беше точно неделя. Имаше планирано парти с деца на обяд, после докато се приберем и разтоварим нещата стана време за танците, на които ходи. При приключването на танците вече беше ранна вечер и предвид, че родителите ми живеят извън града, а на другия ден аз съм на работа, а детето на градина, нямаше как да хукнем нататък за да се почерпим с нещо. Ами не са се сърдили, аз на следващия ден им изпратих по едно парче от тортата, другия уикенд детето беше там и са й дали подаръка и това беше. И през ум не им е минало да се разпореждат кое как ще стане, да се самопоканват и какво ли още не. Това смятам за нормално.
Да, нормално е бабата да мине и да прегърне внучето за празника му, но когато живеят в различни градове най-нормалното нещо на света е да се чуят предварително и да се уточнят кога, какво, как ще стане. Няма значение кой ще се обади пръв. И да, след като "децата" не са се обадили предварително явно трябва да се направи изводът, че засега или няма да се празнува или празнуването по някаква причина се отлага. И пак НЕ дължат отчети никому. В случая бабата пътува, така че според мен е редно ТЯ да се обади първа и да попита какво са планирали и как най-удобно да се нагласят нещата за всички. С лека доза дипломатичност и от двете страни всичко се решава леко и безболезнено. Не са се обадили да я уведомят, защото вероятно и през ум не им е минало, че такава самодейност ще развие бабата.
Така се случи, че тазгодишния РД на дъщеря ми беше точно неделя. Имаше планирано парти с деца на обяд, после докато се приберем и разтоварим нещата стана време за танците, на които ходи. При приключването на танците вече беше ранна вечер и предвид, че родителите ми живеят извън града, а на другия ден аз съм на работа, а детето на градина, нямаше как да хукнем нататък за да се почерпим с нещо. Ами не са се сърдили, аз на следващия ден им изпратих по едно парче от тортата, другия уикенд детето беше там и са й дали подаръка и това беше. И през ум не им е минало да се разпореждат кое как ще стане, да се самопоканват и какво ли още не. Това смятам за нормално.
Ох,дами,пак съм аз,със свекървата с писмото и внуците й изроди(в предната тема си споделих това).
Вече си смучеш от пръстите. ...
Колкото и търкания да сме имали със свекърва ми и през ум не ми е минавало до ограничавам вижданията и с децата до "когато на мен ми е удобно". Пък и покани за РД да и отправям. Обажда се, идва и ги вижда. Ако сме планували заведение е добре дошла. Все пак за рожденника тя е баба, няма как да й откажа да го види. Не виждам нищо лошо в поведението на въпросната свекърва.
Тази година рождения ден на детето, мина дори без нас, родителите. Избра ескейпрум и точно поради тази причина имаше и възрастово ограничение за гостите.
Имаше и второ парти, на което бяха бабата и дядото, роднини и приятели с по-малки деца, които нямаше как да са на основното. Но можеше и да не го правим.
Ние не се тръшкахме, че няма да сме на рождения ден, представям си да го беше направила майка ми или свекъра.
Миналата година сестрата на мъжа ми спретна такъв цирк, дали го направи и тази година е риторичен въпрос
Имаше и второ парти, на което бяха бабата и дядото, роднини и приятели с по-малки деца, които нямаше как да са на основното. Но можеше и да не го правим.
Ние не се тръшкахме, че няма да сме на рождения ден, представям си да го беше направила майка ми или свекъра.
Миналата година сестрата на мъжа ми спретна такъв цирк, дали го направи и тази година е риторичен въпрос
Нашите баби са се натрисали в детски клуб, с куп пищящи деца, точно защото не можеха да си представят, че няма да са поканени и да са център на света, със софри и сръдни. Ми потресоха се подобаващо, и повече не си го причиниха, вече ни вярваха, като им кажем, че в определен ден ще празнуваме с деца, а в друг с тях- ако желаят 
Иначе смятам, че децата не са цирк, който трябва да е готов за представление по всяко време. Който уважава празника и детето, ще намери начин да го уважи без цирк.
Иначе смятам, че децата не са цирк, който трябва да е готов за представление по всяко време. Който уважава празника и детето, ще намери начин да го уважи без цирк.
