Бихте ли си взели жена с дете ?

Да, децата ми съвсем не са вече бебета и ги уча на самостоятелност, всеки трябва да участва по някакъв начин в домакинството, което е песен откак спряха да мажат с храна цялата къща. Вече не само се грижат за себе си, докато съм на работа, но и подреждат и почистват (с неособено добро качество, но няма значение) Дори синът ми се включва с удоволствие да прави разни мъжки неща заедно с приятеля ми, а аз мога да намеря десет минути време да пия бира на верандата и да гледам Балкана.
Искам да се допълня с въпрос към DeVa - без грам заяждане, защо не би се съгласила детето на мъжа ти да живее с вас? Опитвам се да разбера гледната точка, наистина не се заяждам

А какво става когато детето не хареса мъжа?

Трябва ли майката да се съобрази с неговото усещане и да се пусне на следващия срещнат или трябва да спре да търси мъж и да си гледа детето и домакинските задължения?

Зависи от детето и причините поради които не го харесва. Ако е разглезено и предявява неясни претенции без покритие го вкарвам в правия път и потърсвам причината за това в себе си, и някакво генерално решение.

Чета и се чудя да се смея ли, да плача ли.
Някой би си взел жена с дете друг не. Подбудите на всеки за това са различни .
Нищо по-нормално няма от това човек мъж или жена да иска да се събужда до някого , с или без дете .
Защо самотна оправна и независима майка би искала връзка/брак  ,ми защото е човек. Това че може всичко сама и й е добре ,не значи че с партньор ще е зле , значи само че има избор защото не е притисната от обстоятелствата. Майките не са второ качество хора, който задължително си вземат муньо който тормози детето й.
Ако си срещнал товоя си човек това дали той има 1 или 5 деца или пък ти имаш 3деца няма значение , не е пречка . Предизвикателство е,но намирате начин .
То щото ако не си самотна майка и автоматично си 10 точки напред.

алехандро, когато не тролиш, задаваш смислени въпроси.
Аз бих се отказала от връзка с мъжа или най-малкото от съжителството с него, ако децата ми са нещастни. Но си мисля, че с добро домашно възпитание на децата и с добър, обмислен избор на втора любов е възможно да се получат нещата, ако са поставени ясни условия и всички ги спазват.

Интересна теза.
Живееш с някого, а битовизми и пране на гащи няма, само пеперуди на рояци?
Ако говорим за хора над средната класа, обслужвани от армия персонал, ясно, но си мисля че говорим за средностатистически българи със средни доходи.
Ти говориш за възпитание на дете като самотна майка, а Анабел говори за 2 деца, живели в семейство с установени порядки цели 15 години.
И точно тези порядки се опитва да промени.

Децата определено са адаптивни, могат доста да изненадат родителите, свикнали да им треперят. Конкретно моите приемат промените вече с лекота и с желание, а толкова се тревожех преди! Те самите нямат търпение да се съберем под един покрив с мъжа, дето "ме взема" с двете деца. И защо не, когато този мъж се грижи повече за тях, отколкото собствения им баща, и играе с тях, и помага по математика, и им готви с кеф. Мисълта ми е, че имат нужда от мъж в семейството и затова го приемат охотно. Вероятно ако собственият им баща беше баща на място, щеше да има негативна реакция.

Интелигентните хора не поставят битовизма на първо място дори след много години заедно.

Да,битовизмите дразнят.Ние затова си плащаме на чужда помощ и си свиркаме.Нямам нужда да си намирам повод за караници,така си почиваме повече.

На теория го докарваш, сега ти остава на практика да видиш как е.

На практика, битовизмите с лакти си прокарват път и се стараят да заемат най-предна позиция. Ние уж не им се даваме, те напъват и така...

и на мен ми хареса въпроса на Александро
случвало се е обратното- мъжът да не харесва детето ми
а моето дете харесва всички хора  / сега да не остане някой с впечатление, че през ден го запознавам с някой/
имала съм една  сериозна / за мен само / връзка след раздялата с бнд, при която гаджето и детето ми се познаваха
човекът се стараеше , купуваше му играчки, оставяше го да се мотае в краката му , докато ремонтира нещо, но се усещаше, че моето дете го дразни
неговото също дразнеше мен , така че не виждам нищо неестествено,но виж- ако детето ми даде ясен сигнал,че даден човек не му харесва - ще се съобразя с детето, просто защото то ми е на първо място
детето ми е прекалено интуитивно и за да не хареса някой -просто има защо
иначе избягвам да го запознавам с мъж, който нямам намерение да допускам в живота му
честно казано с годините станах егоист и не бих позволила моето и неговото да бият нашето
устройва ме животът ми на този етап, може би като одъртея още , може и да ми долипсва да пера гащи и чорапи и да готвя, ама се съмнявам, щото това вече съм го минала
и детето си уча на ред, не да хвърля дрехи на пода, знае къде е коша с мръсните дрехи , помага ми когато чистим,  и отсега знае,че като има жена един ден трябва да й помага и да си делят задълженията
та дори и да ми накацат пеперудите, или бръмбари, чавка едва ли ще ми изпие акъла, за да карам детето ми да свиква с непознат за него човек
ако даден мъж си го заслужи и е искрен -ок
щото аз мога и да го набия и да му се скарам, но на друг не бих го позволила

Annabelle, тъй като не ми се е наложило, все пак ще отговоря хипотетично.
Просто не искам да поема повече отговорности и задължения.
С моето дете се справям, но с чуждото не е същото. Пък аз нямам особено голямо търпение. Родителството хич не е лесна работа. Особено за жената.

Разбирам. Благодаря за отговора! И за откровеността. Попитах, защото пък аз съм на другия полюс, беше ми интересно.

Аз самата също не съм сигурна дали бих влязла отново в такива отношения и още повече ако мъжът има дете. Смятам, че трябва много да обичаш партньора си и да го приемаш какъвто е, да не те дразни и може би тогава приемаш и децата му. Но пак зависи от много обстоятелства и от децата също. Общо взето би било сложно.