Кастратът вкъщи, може да е единствено котката. 😉
- Публикувана: 20 юли 2018, 13:51 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2018, 20:13 ч.
Бихте ли си взели жена с дете ?
Даааа бих, ако го обичам бих изтърпяла всичко и не бих обръщала внимание на битовизмите . Аз съм умна жена и както той, така и маминка ще завъртя да действат спрямо моите интереси. Маминка ще има нужда от движение, за това ще води детето ми на тренировки, ще го взема от училище и за всичко това аз ще и благодаря както на нея така и на мъжа си. Всяка вечер ще си лягаме и ще му казвам - добре, че беше майка ти, че днес бях много изморена и не бих се оправила без нея. На нея ще казвам - щастлива съм, че точно твоя син ме хареса. Той ще сменя крушките, а аз ще го гледам с възхищение. Ще ги накарам да се чувстват много ценни и това ще им хареса. 
И като се събудиш ... ще са ти отвити краката.
Аз съм жена без дете, нито съм обвързана в момента. В сподели имаше втора тема за мъж с дете, който се омъжил рано, но детето е на 4-5 годинки. Аз не бих имала нищо против да излизам с такъв мъж. Никакъв проблем нямам наистина. За мен мъж с дете, който го гледа, е наистина добър вариант, защото ще виждам как той гледа детето си и ако имаме свое - ще знам, че той е наистина добър баща , който поема отговорност и не би оставил детето си. Съмнявам се да иска да ставам втора майка на детето му по тази причина, че това дете има баби и дядовци, майката най-вероятно ще си го вижда също, ако не е много лошо майка и той е искал да си вземе детенцето, за да не страда то. Бих си го обичала детенцето като свое, защото аз не искам деца поне на този етап. Ако е свестен мъжа, нямам проблем с детенцето. Даже това ще му е плюс, че го гледа сам.
Ако една жена те привлича визуално, импонира ти интелектуално, имате сходни разбирания за нещата от живота, дори споделяте близки интереси и хобита - това, че тя има дете от друг не трябва да е пречка, за да свържеш живота си с нея. Има хора - както мъже, така и жени, които не обичат деца, не умеят да общуват с тях и не правят и опити да променят това. Мисълта, че свързвайки се трайно с един партньор с дете, те се ангажират и с неговото дете - определено ги кара да излизат извън тяхната зона на комфорт. Това са завършени егоисти, които особено след определена възраст се превръщат в изгубена кауза.
Убеден съм, че има много мъже, които разсъждават като мен и които не биха се поколебали да обичат чуждото дете като свое, ведно с неговата майка.
На финала - един съвсем семпъл пример, който трябва да убеди авторката на темата, че нищо не е така отчайващо и че всичко е строго индивидуално: имах връзка с жена с дете, запознахме се, когато детето бе бебе и аз наистина свикнах с него. След няколко години се разделих с гореспоменатата жена. Изпитвам топли чувства към нея, но не тя ми липсва, а детето и, за което продължавам да се сещам, докато майката я прежалих...
Убеден съм, че има много мъже, които разсъждават като мен и които не биха се поколебали да обичат чуждото дете като свое, ведно с неговата майка.
На финала - един съвсем семпъл пример, който трябва да убеди авторката на темата, че нищо не е така отчайващо и че всичко е строго индивидуално: имах връзка с жена с дете, запознахме се, когато детето бе бебе и аз наистина свикнах с него. След няколко години се разделих с гореспоменатата жена. Изпитвам топли чувства към нея, но не тя ми липсва, а детето и, за което продължавам да се сещам, докато майката я прежалих...
Даааа бих, ако го обичам бих изтърпяла всичко и не бих обръщала внимание на битовизмите . Аз съм умна жена и както той, така и маминка ще завъртя да действат спрямо моите интереси. Маминка ще има нужда от движение, за това ще води детето ми на тренировки, ще го взема от училище и за всичко това аз ще и благодаря както на нея така и на мъжа си. Всяка вечер ще си лягаме и ще му казвам - добре, че беше майка ти, че днес бях много изморена и не бих се оправила без нея. На нея ще казвам - щастлива съм, че точно твоя син ме хареса. Той ще сменя крушките, а аз ще го гледам с възхищение. Ще ги накарам да се чувстват много ценни и това ще им хареса.
Това го пишеш за да се забавляваш? Познавам бая жени родени актриси, но никой не може да бъде вечно в роля.
По темата - не бих взела мъж с деца, ако съм мъж не бих се обвързал с жена с деца. Евентуално, ако не мога да имам деца, бих се омъжила за мъж с деца, за да гледам неговите. Понеже си имам свои, искам да си се грижа за тях. Пари си имам, така че не търся мъж да ме издържа. Имам си и мъж, но ако нямах бих си намерила само любовник, със собствен апартамент, за да се виждаме когато аз мога. Вкъщи чужди хора не бих канила.Децата ми са такъв тип, че можем да си ги търпим, само ние с биологичния им баща.
Не знам жена второ венчило дали ще търпи маминка въобще - там отношенията са други и е много по-цивилизовано.
А по отношение на доведеното дете - толкова бързо порастват, че докато се чудиш дали-или, работата става съвсем нормална. В моя случай на таткото добре му пасна едно момченце, да има извинение да се занимава с дронове и играчки.
А по отношение на доведеното дете - толкова бързо порастват, че докато се чудиш дали-или, работата става съвсем нормална. В моя случай на таткото добре му пасна едно момченце, да има извинение да се занимава с дронове и играчки.
Не знам жена второ венчило дали ще търпи маминка въобще - там отношенията са други и е много по-цивилизовано.
Скрит текст:
А по отношение на доведеното дете - толкова бързо порастват, че докато се чудиш дали-или, работата става съвсем нормална. В моя случай на таткото добре му пасна едно момченце, да има извинение да се занимава с дронове и играчки.
Няма. Те затова маминките са против връзки на синовете си с такива жени, не друго. Не е горещо желязото вече и не може да се кове.
... На финала - един съвсем семпъл пример, който трябва да убеди авторката на темата, че нищо не е така отчайващо и че всичко е строго индивидуално: имах връзка с жена с дете, запознахме се, когато детето бе бебе и аз наистина свикнах с него. След няколко години се разделих с гореспоменатата жена. Изпитвам топли чувства към нея, но не тя ми липсва, а детето и, за което продължавам да се сещам, докато майката я прежалих...
И аз съм като теб
Само че имах връзка с мъж с дете, запознахме се, когато дъщеричката му беше в първи клас и аз наистина се привързах към нея 
Направо си се чувствах като майка с две деца известно време, докато живяхме заедно. След раздялата, която наистина беше много болезнена за мен, най-дълго и остро страдах за момиченцето му 
И до ден-днешен се улавям, че мисля за нея, питам се как ли е, как изглежда /ще бъде шести клас сега/, как живеят с баща си /детето е присъдено на него/, къде учи, какво прави през лятото. Определено смятам, че ИМА хора, както мъже, така и жени, които са СПОСОБНИ да приемат партньор с дете/деца от минала връзка. Аз съм такъв човек, виждам, че и мъжът тук, когото цитирам - също е от този тип.
А всъщност майките и бащите на децата ли са против да поддържате някаква връзка с децата им след раздялата, примерно чуване по телефон, чрез интернет, пожелания и подаръчета за РД...., или вие не го намирате за уместно? Сетих се как певицата Мария разправяше колко била разстроена дъщеря ѝ от първия брак, когато се разделила с Хриси (втория съпруг) и той прекъснал контакт с момиченцето, въпреки че по време на брака се държал добре с Марая, тя се привързала към него и т.н.
А всъщност майките и бащите на децата ли са против да поддържате някаква връзка с децата им след раздялата, примерно чуване по телефон, чрез интернет, пожелания и подаръчета за РД...., или вие не го намирате за уместно? Сетих се как певицата Мария разправяше колко била разстроена дъщеря ѝ от първия брак, когато се разделила с Хриси (втория съпруг) и той прекъснал контакт с момиченцето, въпреки че по време на брака се държал добре с Марая, тя се привързала към него и т.н.
Да, кукумицинка, лично при мен бившият ми забранява достъпа до нея. Не ми позволява да я търся по телефона. Блокирал ме е във Фейсбук. Едва ли не трябва да отида до тях, за да я видя. ... Тъжна история. Аз исках да й правя подаръци за рождения ден, отказа ми и това. Просто се примирих. Но липсата е голяма. Наистина. В началото след раздялата тя липсваше и на моя син. Така добре си играеха заедно тогава. Но миналото си е минало. Той държи да остане такова. Добре, че момиченцето знае какви са причините да се разделим с баща й и че все пак успяхме да проведем няколко телефонни разговора, преди да ни бъде отнета тази възможност.
П.П. Донякъде го разбирам. При последния ни разговор ми каза, че дъщеря му се разстройвала след като се чуем двете, защото все още искала да съм при тях. Не искам да пиша повече, защото спомените ми се връщат и отново ми става мъчно. В мен стои надеждата един ден като порасне напълно, тя да ме намери вече и тогава ще зависи от нас двете дали ще поддържаме връзка или не.