Бихте ли си взели жена с дете ?

  • 109 406
  • 2 734
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 9 196


Ами, ето - сам казваш, че има два вида. Защо не приемам, че аз съм от другия вид? Аз проблем с жените И с децата - нямам. Никога не съм имал. Който има такива проблеми и комплекси, да му мисли.

Не си имал, защото не ти се е случило да съжителстваш на практика.
Детето е човек, а не брошка на ревера на майката, която преценяваш че няма да ти прави проблеми.

То си има характер, то положително няма да те харесва в началото, то иска грижи, които трябва да осигуриш, нищо че не ги ще от теб.
То иска време, ходене подире му, търпене на глезотиите и изпитването на това ти търпение.
То иска издръжка.........

То не те оставя насаме с жена ти когато на теб ти се иска.

Така че, не говори за неща, от които хабер си нямаш.

Че то е същото и със собственото дете, никаква разлика. Когато е малко. Когато е по-голямо, хич не му пука, че двойката е насаме, не иска ходене подире му, нито грижи кой знае какви - иска приятна, нормална за живот среда, с хора, които го уважават, подкрепят и помагат.

# 676
  • Мнения: 330


Че то е същото и със собственото дете, никаква разлика. Когато е малко. Когато е по-голямо, хич не му пука, че двойката е насаме, не иска ходене подире му, нито грижи кой знае какви - иска приятна, нормална за живот среда, с хора, които го уважават, подкрепят и помагат.
[/quote]
Ни най-малко не е същото. Можеш и се предполага, че поне трябва да опиташ да ги обичаш еднакво, но разликата се проявява в ситуации, които предизвикват гняв и те изкарват извън равновесие. Ако с твоето биологично дете би могъл да си позволиш да избухнеш и реагираш съгласно темперамента си - с доведеното си дете се налага да си далеч по-деликатен и внимателен. Естествено, че в случаите, в които съвместно отглеждате 2 деца и едното е твое, а другото доведено - не трябва да има двоен стандарт и никое от тях не трябва да се чувства привилегировано, но като цяло линията е много тънка и крехка.

# 677
  • Мнения: 30 802
"Ако с твоето биологично дете би могъл да си позволиш да избухнеш и реагираш съгласно темперамента си" - ами не, не се прави така и със собствено дете. То пък големия зор да си сдържаш гнева.

Имам усещането, че българинът наистина в повечето случаи просто няма капацитет и му се струва невероятно страшна задача. Няма нито грамотност за гледане на дете и нуждите му, а и страда от скъперничество, та да му бъркат в джоба го боли физически.

Ако човек е грамотен, няма как да се зароди двоен стандарт, просто покриваш нуждите на децата и това е. Иначе по принцип нуждите на всяко дете са различни, както и характерите, така че има моменти, в които например по-съзнателното, кротко и съдействащо получава повече, дори като емоция.

Иначе дори и собствени деца не се обичат еднакво, както казах - според ситуацията винаги има някое, което предпочитам. Обикновено това, което съдейства и не се муси.

# 678
  • София
  • Мнения: 24 839

Че то е същото и със собственото дете, никаква разлика. Когато е малко. Когато е по-голямо, хич не му пука, че двойката е насаме, не иска ходене подире му, нито грижи кой знае какви - иска приятна, нормална за живот среда, с хора, които го уважават, подкрепят и помагат.

Ти, поне едно чуждо отгледа ли, за да го твърдиш това?
Поне веднъж чу ли " не си ми майка, за да ми казваш какво да правя"?
Собственото ти дете дали теб ще продължи да обича, или ще заобича моментално някоя друга, заела мястото  ти?

И тая мантра- " иска приятна, нормална среда, с хора които го уважават, подкрепят и помагат", на практика как си я представяш?
- когато то просто не те иска
- когато за него средата не е приятна, поради твоето присъствие и вниманието, което ти се отделя на теб, вместо на него
- когато вижда и чувства, че не е от новото " ние", което е създадено.

Когато попаднеш в такова положение и се справиш, тогава говори че било едно и също дали детето е твое или доведено/ заварено.

# 679
  • Мнения: 251

Че то е същото и със собственото дете, никаква разлика. Когато е малко. Когато е по-голямо, хич не му пука, че двойката е насаме, не иска ходене подире му, нито грижи кой знае какви - иска приятна, нормална за живот среда, с хора, които го уважават, подкрепят и помагат.

Ти, поне едно чуждо отгледа ли, за да го твърдиш това?
Поне веднъж чу ли " не си ми майка, за да ми казваш какво да правя"?
Собственото ти дете дали теб ще продължи да обича, или ще заобича моментално някоя друга, заела мястото  ти?

И тая мантра- " иска приятна, нормална среда, с хора които го уважават, подкрепят и помагат", на практика как си я представяш?
- когато то просто не те иска
- когато за него средата не е приятна, поради твоето присъствие и вниманието, което ти се отделя на теб, вместо на него
- когато вижда и чувства, че не е от новото " ние", което е създадено.

Когато попаднеш в такова положение и се справиш, тогава говори че било едно и също дали детето е твое или доведено/ заварено.

Айде, пак претопляш манджата от вчера... Децата може да са големи манипулатори, но и лесно се доверяват на непознати хора, ако почувстват всичко това, за което Salsisha говори. Ако ти си отгледала чужди деца и те не те обичат, проблема не е, че си им мащеха, no ma'am!

# 680
  • Мнения: 30 802
И да чуеш тия реплики, пак опираме до грамотност, съзнателност и малко да помислиш и почетеш как ще реагираш и как ще комуникираш. 21 век сме, не може всичко да е само на емоции и някакви традиционни заучени реакции. Търси се път и начин - не да кажеш, о, то не може, то ще ми рекне нещо и аз ще зяпна насреща.

Неграмотна работа.

Що ли не съм чула реплика "ти не си ми баща". Ми щото човекът си беше написал домашното, вкл. и с четене и мислене.

# 681
  • Мнения: 330
"Ако с твоето биологично дете би могъл да си позволиш да избухнеш и реагираш съгласно темперамента си" - ами не, не се прави така и със собствено дете. То пък големия зор да си сдържаш гнева.

Имам усещането, че българинът наистина в повечето случаи просто няма капацитет и му се струва невероятно страшна задача. Няма нито грамотност за гледане на дете и нуждите му, а и страда от скъперничество, та да му бъркат в джоба го боли физически.

Ако човек е грамотен, няма как да се зароди двоен стандарт, просто покриваш нуждите на децата и това е. Иначе по принцип нуждите на всяко дете са различни, както и характерите, така че има моменти, в които например по-съзнателното, кротко и съдействащо получава повече, дори като емоция.

Иначе дори и собствени деца не се обичат еднакво, както казах - според ситуацията винаги има някое, което предпочитам. Обикновено това, което съдейства и не се муси.
Защо моментално тълкуваш "двойният стандарт", свързвайки го с финансовия аспект!? Не че сигурно е маловажен, но със сигурност далеч не е основното при отглеждането на свое/своите или чуждо/ите деца! Естествено, че съм визирал обич, грижи - при това не финансови, внимание и всичко останало в този дух.
А последната констатация, моите извинения, но звучи грозно и пошло прагматично, ала в крайна сметка всеки си е индивидуалност и кой съм аз, че да държа сметка и укорявам.

# 682
  • Мнения: X
Що ли не съм чула реплика "ти не си ми баща". Ми щото човекът си беше написал домашното, вкл. и с четене и мислене.

Тази реплика е от пубертета, рано е още да я чакаш и да считаш, че ви е подминала. Не го пиша със злоба или с "ще видиш ти!".

# 683
  • Мнения: 30 802
Защото преди няколко страници ми обясниха, че "да отгледаш като свое" в големия процент включва финансовата инвестиция. И защото доста хора точно там ги боли, как ще си бръкнат в джоба. То българинът нарочно ражда само по едно дете, да не трябва да дели, че го боли, та нормално за чуждо направо да изтрещи от идеята, че ще трябва да плаща.

Ta така, тълкувам от гледна точна на средния българин, който не иска да настине и да се мине. И за когото "гледам като свое" включва финансовия аспект и сметки.

Като си родиш три деца, ще разбереш идеята за "любимото ми дете в момента". Това, което не ми причинява главоболие. Чак пошло не е - децата са хора, не божества, държат се като задници понякога и разочароват. Те няма да го разберат, но аз от първо лице го разбирам и като нормален човек, може да се отдръпна от някое от децата, което в момента не ме иска. И няма да им давам едни и същи неща - понякога е според заслугите. Не може едното да е мило, другото да се държи като дявол, а накрая да получат поравно.

# 684
  • Мнения: 15 619

Като си родиш три деца, ще разбереш идеята за "любимото ми дете в момента". Това, което не ми причинява главоболие. Чак пошло не е - децата са хора, не божества, държат се като задници понякога и разочароват. Те няма да го разберат, но аз от първо лице го разбирам и като нормален човек, може да се отдръпна от някое от децата, което в момента не ме иска. И няма да им давам едни и същи неща - понякога е според заслугите. Не може едното да е мило, другото да се държи като дявол, а накрая да получат поравно.
С две класирам ли се?
Друго съм разбрала все пак, не като теб. Дали защото са две или защото нагласата ми е различна от твоята, но нямам по-любимо моментно дете, щото ме ядосало другото.

# 685
  • Мнения: 30 802
Що ли не съм чула реплика "ти не си ми баща". Ми щото човекът си беше написал домашното, вкл. и с четене и мислене.

Тази реплика е от пубертета, рано е още да я чакаш и да считаш, че ви е подминала. Не го пиша със злоба или с "ще видиш ти!".

Ами то тоя пубертет не идва от нищото, нали преди това се постила пак с комуникация и възпитание. Има една концепция - правила на дома. Баща- не баща, майка-не майка, в тая къща се прави така. Правилата на къщата. Който не му изнася, да се изнася. Който живее под покрива, спазва правилата или понася санкции. Пък ако иска да се отваря.

Сега, вече пак говорим за грамотност и да не изискваш от детето някакво супер -подчинение, просто да спазва "правилата на дома".

# 686
  • София
  • Мнения: 24 839

Айде, пак претопляш манджата от вчера... Децата може да са големи манипулатори, но и лесно се доверяват на непознати хора, ако почувстват всичко това, за което Salsisha говори. Ако ти си отгледала чужди деца и те не те обичат, проблема не е, че си им мащеха, no ma'am!

Хи,хи!
Ще почувстват, ако можеш да обърнеш неприязънта към теб поне в търпимост, че да приемат евентуалната ти обич, загриженост и искрен интерес към тях.
Ти вече имаш опит с чужди деца, които уж си обожавал, завършил с раздяла.
Явно, теорията и практиката са се разминали.

ПП. Разбира се, твърдението ти ще е, че децата нямат нищо общо с раздялата ти, а аз ще ти повярвам.

Сирено, голям залък лапни, голяма дума не казвай!
Като минете пубертета, ела да се отчетеш, че сега само съчувствени усмивки събираш.......

# 687
  • Мнения: 10 993
Аз себе си определям като неграмотна и скъперник и за това при наличие на мои биологични деца -те са ми най-скъпи и не мога да ги деля по равно с чужди деца. Преценила съм се. Не виждам срамно човек да е обективен докъде му стигат силите. По себе си съдя и за останалите и за това и такова ми е мнението за нови семейства при наличие на деца от други бракове.

# 688
  • Мнения: X
Защото преди няколко страници ми обясниха, че "да отгледаш като свое" в големия процент включва финансовата инвестиция.
Не. Огромният процент е емоционална инвестиция. Нищожно малко хора са способни на такава. Аз не съм.

# 689
  • Мнения: 30 802
Е то и аз това казах, че само да хвърляш пачки по дете е по-малкото товарене, емоцията е по-трудното, ама ме нахокаха, че нищо не разбирам и че в охарчването била поантата на "като свое".

Общи условия

Активация на акаунт