Бихте ли си взели жена с дете ?

Направо един през друг се прескачат милионери.😂😅

Аз ще ти отговоря, според моето виждане.
Ако печели толкова, ако са минали пеперудите, с лекота ще го приема като провайдър и хич няма да ми пука, че не е покрай детето ми- не му е баща и то няма да страда от липсата му.
Аз също няма да се напрегна много, щом така е решил- ще приема и ще изградя своя живот.
Ще го уважавам колкото и той - мен.
Това се нарича бррак по сметка.
Че, сметката се е появила по- късно, е без значение.

Ще е доказателство за верността на максимата "Мир вкъщи и любов навън".

Не познавам милионери, но пък от първа ръка виждам колко "пълноценен" семеен живот води Главен изпълнителен директор на голяма компания - филиал на чужда фирма. Категорично не бих искала да съм на мястото на жена му и не бих направила нейните жертви.  Човекът, освен богат, е сериозен,  не е кръшкач или контролиращ нарцистичен тип, но е тотално погълнат от работата си и от стреса, свързан с нея. За да не почнеш да ми даваш примери с едва свързващи двата края - не и това не е вариант.  В моята пирамида на потребностите здраве, любов и себереализация остават най-важните, за съжаление съм постигнала само последното. Другите две нито се купуват с пари, нито се получават с едностранни  усилия, а винаги са подарък в живота.

В тази твоя пирамида мъжете трябва да печелят добре, без да си дават зор... е няма такъв филм. А и виж мъжете в тази група (среден доход) как са след 40

В моята пирамида къде видя да се говори за пари? Аз нямам нужда от мъж на всяка цена. Оправям се в живота и без такъв. Мъжете в бг-мама едва ли са представителна извадка, пък и не съм забелязала да си споделят доходите. В моята среда (приятели основно още от училище и студентските години), хората са образовани, амбициозни и с хубави професии.  Много малко от тях са богаташи и сноби, но пък и не изобилстват и мързеливи неудачници, които все не могат да си намерят правилната работа и висят на нечий чужд гръб. Аз самата си давам зор и много добре знам, че парите не падат от небето. Но и бизнесмен, който живее във фирмата 24/7 и семейството му е просто фон,   няма как да бъде пълноценен партньор и баща. Последното, което ми е проблем, е да си намеря мъж с подходящите "кариерни характеристики". Виж такъв, който да ме обича, на когото да мога да разчитам и да е способен да изпита емоционална привързаност към сина ми, е друго нещо.

Собствени или чужди, децата са си деца. Всички имат периоди в които се опитват да избягат от "нареждането". В къщи, в училище, в обществото. И какви са тия простащини - НЕ ТЕ ИСКА, НЕ ТЕ ИСКА, повтаряно, като в транс. Ми за да не те иска, значи не ставаш. В коша. Щом дете те ненавижда, ще да си много скапано човече и трябва да си ненавиждано.
Заемане на места, простотии, кой щял да те обича. Ако има защо - ще те обичат, ако не - и твоите ще те мразят.

Доведено, заварено, родено, приемно - няма статус на детето, който ти позволява да си изпускаш скапаните нервички пред него, да го биеш, обиждаш, неглижираш, тормозиш. Това, че си го създал, не го прави по-малко самостоятелен човек. А това, че не си го родил, не е причина за да не те харесват или обичат.

Вниманието ... отделяло се на някой, ВМЕСТО на друг. Вниманието в семейството не е предмет, който всеки ползва по график. То би следвало да си циркулира според ситуацията. И никой да не страда от липса на внимание. Ако се случи срив там - вината е в некадърните възрастни. Не в произхода на детето.

Да започнем с това което знам за теб от твоите мнения във форума .  На 38 някъде си останала вдовица с две деца . По това време си работела някаква престижна работа , но от тия ниско платените , и доходите от тая работа не са стигали да се издържате ти и двете ти деца , и спешно е трябвало да си търсиш по-добре платена работа .
На 41-42 сте се събрали със сегашният ти съпруг , който по спомен беше 4-5 г. по-голям от теб (тук може и да греша) . Та сегашният ти съпруг е бил 46-47 годишен когато сте се събрали .
    Така . Сега да погледнем нещата от друг ъгъл . Да речем че аз съм на 46  и искам да съм с теб ( бррр нещо ма стегнаха ребрата) . Когато стана  на 46 , големият ми син ще е 20 годишен . Та да попитам нещо :
        Ще се притесняваш, че 20 годишното магаре има температура ? Ай посмали малко, може ли ?
        Дали се чувствал комфортно сред съучениците си ?    WTF ????
        Дали имал гръбначно изкривяване ? WTF 2 ???
        Страх като закъснява 20 годишно говедо  ? Хайде и тук да посмалим лицемерието , а ?

А сега позволими да предположа какъв ти е проблема с 20 годишният ми син . Проблема е , че по това време все още ще е студент , и  част от доходите ми ще отиват за   неговата издръжка . А  теб това не те устройва по никакъв начин , нали ?
    Емоции , да бе , да . Не знам откога математиката стана емоционална наука .

Е нали и аз това казвам , щото няма милионери , за това го караме на емоции  .

Абе стига стия доходи .   На всички първата им работа е къде съм работел , че и на каква позиция . Нали щяхме да си говорим за чувства , емоции , пърхане с мигли , търкане на нослета , такива работи . 
  TafTaf разбрах че милионери не ти трябват , такива с 10к заплата , също не ги щеш , че то аз с моите 600 лв. съм идеалният кандидат за теб . Прати една снимка по бански на лични , пък може да излезе нещо . Ти с добри доходи , аз добър къщовник - пере , готви, чисти . Ммммм семейство мечта .
         
       

Светец, говорим за деца. 20-годишните не са деца. На 20 години е/ би трябвало да е самостоятелен човек. Такъв не ме бърка. Той няма нужда от майка в мое лице. Малките деца обаче имат, а аз не бих могла да им бъда такава.

Иначе, за доходите, аз си имам. Не само от заплата. Не връщам мъжовите, но мога и без тях. Конкретно за мен, най-важният лукс е да правя каквото си искам, ако изобщо поискам. На този етап, мога да си го позволя.

Светец при така поставената хипотеза -ако остана сама с децата, а ти имаш голям син на който му даваш цялата ти заплата -те взимам. Пари не искам да ми даваш -пари и жилище имам -даже няколко. И не искам да готвиш и чистиш - това го мога. Искам да ми взимаш децата от училище, детска градина, тренировки -да ги водиш по спортни събития, да ги гледаш, да ги водиш в парка, да играеш футбол с тях. Не искам при конфликт между моите деца и твоето да взимаш страната на твоето. Не искам твоето дете да живее с нас, може да идва, но не за постоянно. Пари няма нужда да даваш по моите деца-аз ще ти оставям. Но няма денем, няма нощем децата ми нон сгоп трябва да са обгрижени. Нямаш право да ги удряш, да им се караш, трябва да им търпиш лигавщините денонощно. Ти ок ли си с това.
Аз ти предлагам дом, храна и почивки, както и секс. Пари не ти искам. Но не ти искам родата.

Защо ще трябва да го прави, Кристина?

Кристина, така, както си го описала, звучи малко като да си наемеш детегледач 24/7. А ти към неговия син никакъв ангажимент ли няма да поемеш?

Значи ако остана сама с децата от такъв мъж ще имам нужда и такъв ще търся. Ако не може да се намери друг не ми трябва. Към неговия син не мога да поема ангажимент -може би бих му ходайствала за работа и бих го посрещнала на гости, но повече не мога да направя.

Аз попитах, защо един мъж би направил това? Въпросът ми е различен и неслучайно го зададох.

А защо на една жена самостоятелна и финансово стабилна, със собствен дом и възможности, предполага се с развод което е лош опит принципно, 'и трябва мъж, че и детето му? За какво 'и е освен за секс? Затова не 'и трябва нито да 'и е в къщата, нито всички останали "екстри".

За компания, ама ако става за компания.