На повечето хора им стига да не са сами, дори да са самотни. Не намират смисъл да търсят щастието отвъд, остават си инертни, но щастливи 
- Публикувана: 26 юли 2018, 14:18 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2018, 11:53 ч.
Изпаднах в дупка, как да се справя?
Щастието? Мисля, че е въпрос на ПРИСЪСТВИЕ. Тотално присъствие в настоящия момент, цялостно и отдадено, а не минаване транзит през настоящия момент в посока минало или бъдеще. Защото всички хубави съвети тук от сорта "чети книги", "тичай", "плувай" и т.н. могат и почти да не те докаснат ако не присъстваш тотално в тях.Да не говорим пък за отношенията с другия пол. Ако не умееш да присъстваш и да се отдаваш на момента може и с другия да си по-самотен отколкото сам. Всъщност това е една доста честа причина за депресивни състояния. Защото когато си сам не очакваш нещо специално почиято липса да страдаш. Но когато си уж с любимия човек и уж сте в интимни отношения...очакваш нещо много повече, а го няма това повече. Ето оттук е и дупката и депресията. Защото не е работата в наличността на другия /или на каквото и да било/, а в твоята способност да усвоиш това присъствие, да присъстваш и ти и да осъществиш връзка.Можеш 100 пъти да направиш едно нещо, примерно да гледаш към небето нощем, но само в един от тези сто пъти да успееш да видиш НАИСТИНА звездното небе, да го почувстваш, да се пренесеш, да се потопиш, да станеш част от него, да се слееш и това чувство на тотална връзка, на отпадането на личните ти граници и сливането ти с цялото е щастието. Нещастни сме когато се чувстваме отделени, откъснати, затворени в граници, допирайки се само до тяхната повърхност. Щастливи сме в миговете, когато успеем да се слеем - със звездите, с вятъра, с водата, с тялото си и всяко едно негово действие, с всяко друго живо създание...защото тогава усещаме че не сме сами, а сме свързани с всичко и това ни носи умиротворение...което е синоним на щастието.
В това измерение има само радост. Така, че и аз се радвам А когато страдаме страдаме не по нещо или някого, а по това измерение.Когато сме го зървали дори за миг поне знаем по какво страдаме, а когато не сме не знам защо и по какво страдаме и си измисляме какво ли не за което си въобразяваме, че нипречи, липсва и пр. Така, че пожелавам на всеки за начало един мъничък миг в измерението където няма граници за да знае посоката и да не търси щастието там където няма да го намери.
А когато страдаме страдаме не по нещо или някого, а по това измерение.Когато сме го зървали дори за миг поне знаем по какво страдаме, а когато не сме не знам защо и по какво страдаме и си измисляме какво ли не за което си въобразяваме, че нипречи, липсва и пр. Така, че пожелавам на всеки за начало един мъничък миг в измерението където няма граници за да знае посоката и да не търси щастието там където няма да го намери.
Щастието е строго субективно понятието. Даже трудно бих дала определение какво е щастие..😉 Като се има предвид, че живеем
с прекалено изкривени представи за щастие (да имаш пари, коли...., много жени и т.н) Щастието е да се радваш на малките неща. Да правиш това, което те радва и ти носи удоволствие и да цениш себе си. За да си щастлив, трябва да си в мир със себе си. Да дадеш онези малки неща, които тялото и душата ти иска, различни от общо приетите представи :дом, семейство, деца, работа. Тук сигурно ще се нахвърлите върху мен и ще ми кажете, че те те правят щастлив, не го отричам, сигурно е така. Но според мен първо трябва да го почувстваш, да го поискаш истински , за да пристъпиш към тази крачка. А не защото така трябва или защото вече си на възраст или пък защото не си сигурен дали ще намериш друг човек. Прави това, което ти е на сърце, пък другото ще дойде, когато трябва.
с прекалено изкривени представи за щастие (да имаш пари, коли...., много жени и т.н) Щастието е да се радваш на малките неща. Да правиш това, което те радва и ти носи удоволствие и да цениш себе си. За да си щастлив, трябва да си в мир със себе си. Да дадеш онези малки неща, които тялото и душата ти иска, различни от общо приетите представи :дом, семейство, деца, работа. Тук сигурно ще се нахвърлите върху мен и ще ми кажете, че те те правят щастлив, не го отричам, сигурно е така. Но според мен първо трябва да го почувстваш, да го поискаш истински , за да пристъпиш към тази крачка. А не защото така трябва или защото вече си на възраст или пък защото не си сигурен дали ще намериш друг човек. Прави това, което ти е на сърце, пък другото ще дойде, когато трябва.
От последната дупка излязох много трудно. Продължи повече от година, на моменти ми беше много, много тежко. Моето беше нещо като страхова невроза, много силна тревожност, с панически страх на моменти и силно чувство на безнадеждност. Помогна ми много мъжа ми, макар че на моменти и той се обръщаше срещу мен и не ме разбираше. Ходих доста време на терапевт, мъчих се да си помогна и сама с енергийна психология. Имаше един момент когато отидох на йога лагер и въпреки че си изкарах страхотно страховете изскачаха. От отчаяние си бях записала аудио файл с утвърждения и го слушах постоянно будна и насън. Буквално за да си промия подсъзнанието.
След това забременях и лека полека поотшумяха с още много труд... Продължавам да работя по различни проблеми, надявам се никога повече да не се чувствам така...
След това забременях и лека полека поотшумяха с още много труд... Продължавам да работя по различни проблеми, надявам се никога повече да не се чувствам така...
Щастието е строго субективно понятието. Даже трудно бих дала определение какво е щастие..😉 Като се има предвид, че живеем
с прекалено изкривени представи за щастие (да имаш пари, коли...., много жени и т.н) Щастието е да се радваш на малките неща. Да правиш това, което те радва и ти носи удоволствие и да цениш себе си. За да си щастлив, трябва да си в мир със себе си. Да дадеш онези малки неща, които тялото и душата ти иска, различни от общо приетите представи :дом, семейство, деца, работа. Тук сигурно ще се нахвърлите върху мен и ще ми кажете, че те те правят щастлив, не го отричам, сигурно е така. Но според мен първо трябва да го почувстваш, да го поискаш истински , за да пристъпиш към тази крачка. А не защото така трябва или защото вече си на възраст или пък защото не си сигурен дали ще намериш друг човек. Прави това, което ти е на сърце, пък другото ще дойде, когато трябва.
с прекалено изкривени представи за щастие (да имаш пари, коли...., много жени и т.н) Щастието е да се радваш на малките неща. Да правиш това, което те радва и ти носи удоволствие и да цениш себе си. За да си щастлив, трябва да си в мир със себе си. Да дадеш онези малки неща, които тялото и душата ти иска, различни от общо приетите представи :дом, семейство, деца, работа. Тук сигурно ще се нахвърлите върху мен и ще ми кажете, че те те правят щастлив, не го отричам, сигурно е така. Но според мен първо трябва да го почувстваш, да го поискаш истински , за да пристъпиш към тази крачка. А не защото така трябва или защото вече си на възраст или пък защото не си сигурен дали ще намериш друг човек. Прави това, което ти е на сърце, пък другото ще дойде, когато трябва.
Мъжете и жените имат различни способи за справяне с подобни състояния. Не че липсват общовалидни и за двата пола, но със сигурност явно имаш нужда от сериозна промяна на стереотипа на ежедневието си. Доколкото разбирам от беглите податки - работата ти е свързана с често стоене пред екран. Това само по себе си е достатъчно да се претовариш психически, особено, ако не намираш подходящи начини да се разтоварваш. Би било чудесно, ако си суетен и рязко започнеш да намираш по час на ден, за да тренираш в зала. За по-сигурно - вземи си треньор. Нека чувстваш отговорност от това, че имаш ангажимент и някой те чака - това задължително ще ти реши проблема с мързел и оправдания, с които ще се опиташ да осуетиш всяко отиване. Поне 3 пъти в седмицата тренирай с треньор, а ако имаш воля - през останалите дни нека е кардио. Физическото натоварване и промяната във фигура, гарантирано, ще ти върнат увереността и самочувствието.
Нямам представа за семейния ти статус, но фактът, че си в депресия ме навежда на мисълта, че точно в момента може би си сам. Моля да ме извиниш, ако греша в преценката и не ми е работа да задълбавам, но категорично ще забравиш за дупки и депресии в момента, в който се появи интересна жена в живота ти. Някъде споменаваш, че нито парите, нито сексът са те правили щастлив. По-скоро са улеснения и моментни състояния, които нямат траен ефект. Съвсем различно ще е да попаднеш на някоя, която не просто те изкушава плътски, а ти импонира интелектуално и като интереси. Някоя, с която да се чудиш и да не можеш да вземеш решение, дали общуването или сексът с нея ти допада повече.
И да си изгубил вяра, и да си изгубил желание за подобни емоции - бъди сигурен, че в момента, в който се погрижиш освен психическата умора да започнеш да усещаш и приятна физическа, в момента, в който започнеш да усещаш благотворна промяна, заставайки пред огледалото - всичко това ще ти върне част от ентусиазма и изчезналия интерес към всичко заобикалящо. А когато това се случи - вярвам ще се погрижиш подобаващо, за да потърсиш най-важното, което би те излекувало, а именно тази, която рязко да те накара да забравиш тези мрачни настроения и състояния (уви, точно тази част е трудно изпълнима, но вярвам има достатъчно интелигентни, интригуващи и свободни жени, които да привлекат вниманието ти и да те мотивират да зарежеш депресията, за да се потрудиш да ги спечелиш). Дори и да не се получи както ти се иска - един елегантен флирт, в който умело ти партнират - ще ти върне вкуса към живота.
Ни най-малко не омаловажавам значимостта на останалите дадени съвети. Просто споделям като мъж какво на мен лично би ми помогнало в подобна ситуация и се надявам, че едва ли би било особено по-различно за други със сходни на моите разбирания.
Нямам представа за семейния ти статус, но фактът, че си в депресия ме навежда на мисълта, че точно в момента може би си сам. Моля да ме извиниш, ако греша в преценката и не ми е работа да задълбавам, но категорично ще забравиш за дупки и депресии в момента, в който се появи интересна жена в живота ти. Някъде споменаваш, че нито парите, нито сексът са те правили щастлив. По-скоро са улеснения и моментни състояния, които нямат траен ефект. Съвсем различно ще е да попаднеш на някоя, която не просто те изкушава плътски, а ти импонира интелектуално и като интереси. Някоя, с която да се чудиш и да не можеш да вземеш решение, дали общуването или сексът с нея ти допада повече.
И да си изгубил вяра, и да си изгубил желание за подобни емоции - бъди сигурен, че в момента, в който се погрижиш освен психическата умора да започнеш да усещаш и приятна физическа, в момента, в който започнеш да усещаш благотворна промяна, заставайки пред огледалото - всичко това ще ти върне част от ентусиазма и изчезналия интерес към всичко заобикалящо. А когато това се случи - вярвам ще се погрижиш подобаващо, за да потърсиш най-важното, което би те излекувало, а именно тази, която рязко да те накара да забравиш тези мрачни настроения и състояния (уви, точно тази част е трудно изпълнима, но вярвам има достатъчно интелигентни, интригуващи и свободни жени, които да привлекат вниманието ти и да те мотивират да зарежеш депресията, за да се потрудиш да ги спечелиш). Дори и да не се получи както ти се иска - един елегантен флирт, в който умело ти партнират - ще ти върне вкуса към живота.
Ни най-малко не омаловажавам значимостта на останалите дадени съвети. Просто споделям като мъж какво на мен лично би ми помогнало в подобна ситуация и се надявам, че едва ли би било особено по-различно за други със сходни на моите разбирания.
Дотук много различни съвети, благодаря много. Все още съм в дупка, и чета мнения с интерес.
За да излезеш от дупката, сам трябва да го поискаш. И най-важното да си повярваш, че можеш да се справиш.
Аз по правило се определям като щастлив човек. Всичко ме прави щастлива. На всяко дребно нещо се радвам. НО напоследък и аз се чувствам в дупка. Усещам как започвам да се предавам. Пак съм щастлива като цяло, но има неща, които ме разочароват. И понеже се случват много близко във времето едно след друго, усещам, че се поддавам. Знам, че бързо ще минат, взимам си едно наум и продължавам. Обикновено на мен ми помага както се казва да се разцепя - силна музика, много танци и пеене.... Общо взето да изкарам енергията от себе си, да се самоизтощя, да се наспя и на другия ден съм обратно в играта. Способна съм и съвсем сама да го направя, но е най - приятно и зареждащо в компания и в такива моменти винаги се намира някой верен другар да пуска музиката успех с твоята дупка. Явно наистина нещо сериозно ти липсва, пожелавам ти да намериш своя начин да презаредиш. Живота е прекрасен, живей го за себе си.
успех с твоята дупка. Явно наистина нещо сериозно ти липсва, пожелавам ти да намериш своя начин да презаредиш. Живота е прекрасен, живей го за себе си.
Ако съм депресирана и някой ми казва, че животът е прекрасен се чувствам още по-смазан, все едно ми казват - всичко си е ок, ама ти просто си дебил. Ако се чувствам самотна, ненужна и някой ми казва "всичко е любов", "най-важна е любовта" това ме смазва защото ми звучи като упрек, че за разлика от другите съм дефектна... Съвети като прави това или онова ме карат да се чувствам като дебил щом всички други знаят какво трябва да правя само аз не. Кое ми помага.. или поне не ме скапва още повече? Може би когато не се вторачват в мен. и не забелязват проблемът ми. Когато ме виждат като всеки друг. Тогава ми дават пространство да се самоизследвам и самолекувам без да се чувствам безнадежден дебил.
защо споделяте с хора, които ви карат да се чувствате още по-зле?
никой от близките ми приятели, който знае, че съм самотна /използвам горния пост за пример/ не би дошъл да ми каже, че "всичко е любов и тя е най-важна на света", а случаен човек не би го вмъкнал в разговора просто ей-така, без нужния контекст
дори когато ми е много зле, избягвам да се движа сред хората, надянала изражението на мъченица, за да не ми задават ненужни въпроси и да се налага да ги лъжа, че всичко е наред, т. е. и вторачването сами го предизвикваме
никой от близките ми приятели, който знае, че съм самотна /използвам горния пост за пример/ не би дошъл да ми каже, че "всичко е любов и тя е най-важна на света", а случаен човек не би го вмъкнал в разговора просто ей-така, без нужния контекст
дори когато ми е много зле, избягвам да се движа сред хората, надянала изражението на мъченица, за да не ми задават ненужни въпроси и да се налага да ги лъжа, че всичко е наред, т. е. и вторачването сами го предизвикваме