Някоя от вас имала ли е рак?

  • 6 220
  • 34
  •   1
Отговори
Нарочно пиша анонимно, но не искам да бада разпозната - не знам защо.
Минала съм процедури с химиотерапия, външно нищо не се промени у мен, но остана страха пред всяко периодично изследване.
Споделете, дори и анонимно.

ПП e-mail-а е фиктивен.

# 1
  • Мнения: 1 938
Не съм имала, но познавам хора, които са с такава диагноза и са претърпяли операция; след нея - химиотерапия. Сега се чувстват прекрасно и водят нормален живот. Кураж, мила! Ще се справиш и ти! Нормално е да се страхуваш преди всеки преглед - страхът е нормално човешко чувство. Бъди силна! Hug Hug Hug

http://bg.sbaldohz.com/Tumor.htm

Последна редакция: ср, 07 юни 2006, 11:10 от Nellina

# 2
За оправяне - аз съм си оправена, ако изобщо има такова понятие. Винаги има от какво да се пазиш (вкл. и от слънцето), а и повторни разсейки не са изключени (нали за това са периодичните изследвания).

А иначе не ми се вярва, че съм единствена. Ако и вие се смущавате, влезте анонимно. Аз също съм регистрирана, но дори и не прглеждам темата докато съм логната.

# 3
Ха, сбърках правописа на "анонимен". Нищо де, май съм си само аз.

# 4
За линка БЛАГОДАРЯ. Хубаво, е че има съпричастни хора.

P.S. Само се надявам модерато да не ме ракрие или изтрие за фиктивен e-mail!!! Както и защо избщо трябва да пиша такъв?!?

# 5
  • Мнения: 2 103
не съм имала.
сподели поне нещо повече с нас-в смисъл -като споделиш ще свалиш част от напрежението.
на колко години си?
как го откри? Изобщо това което ти искаш да споделиш!

Познавам жени с рак на гърдата, операции и минал курс на химиотерапии,които вече над 15 год са си ОК-според мен обаче е и въпрос на дух, характер и борбеност.

# 6
  • Мнения: 2 103
За линка БЛАГОДАРЯ. Хубаво, е че има съпричастни хора.

P.S. Само се надявам модерато да не ме ракрие или изтрие за фиктивен e-mail!!! Както и защо избщо трябва да пиша такъв?!?
и защо се притесняваш до такава степен?
ти не пишеш нецензурни неща, не обиждаш никой, просто си притеснена и си решила да поговориш с някой....
Не си направила нищо нередно!

# 7
  • Мнения: 31
Здравей!
Аз съм имала, ако изобщо може да се каже в минало време. Преди няколко години ми го откриха.Минала съм курс на химиотерапия, облъчвана съм два пъти и сега съм на лекарства.Абе ,пълна програма!
Аз също се страхувам всеки път като ходя на контролни прегледи,въпреки че минаха прословутите 5 години, но страхът си остава за цял живот Sad
Кураж и изживей всеки ден пълноценно!  bouquetАко искаш нещо да споделиш може да ми пишеш и на ЛС Hug

# 8
  • София
  • Мнения: 7 242
Имам две приятелки, които са имали. На едната в 11-ти клас беше открит рак на гласните струни - баха премахнати с част от щитовидната железа. В момента е здрава и щастлива - има съпруг и две деца. Другата е имала нещо злокачествено на дроба - до колкото знам й е правена само химиотерапия. След 4 г. си роди още едно детенце. И двете изглеждат щастливи и спокойни, но сигурно таят в себе си страхове... Аз също се страхувам, макар и да нямам основания. Но на никой нищо не е гарантирано и никой не знае какво ще му поднесе съдбата. Дано се свържеш с други, преживели това. Желая ти успех и твърдо вярвам, че изследванията ти винаги ще бъдат добри!

# 9
Не, но живях с мисълта че имам рак на гърдата няколко месеца. Слава Богу, оказа се фалшива тревога!
Мога да разбера какви мисли ти минават през главата. При мен лечение не е имало защото времето на притеснения мина в събиране на различни мнения с цел да се определи правилно ли е първото "веднага под ножа" и контолни.
Е, бяха само няколко месеца, но първите дни само плачех и се вайках за детенцето си...Не смеех да споделя дори с татко му, защото нищо сигурно нямаше и не исках да страда/имах основание да се съмнявам в първия доктор дето ме наплаши - беше само преглед без ехо/ после и втория потвърди с ехо, но чаках мнението на добър специалист. Поплаках на мама. Тя сподели, че е минала през същото, но с бебе на ръце и ме окуражи, че вярата и жаждата за живот са много важни. Пооспокои ме много преди да ми кажат, че съм добре. Живеех и гонех мислите за рака. Пожелавам същото и на теб - живей и се бори за нормален ведър живот, бъди щастлива и рака няма да има шанс с теб!

# 10
За линка БЛАГОДАРЯ. Хубаво, е че има съпричастни хора.

P.S. Само се надявам модерато да не ме ракрие или изтрие за фиктивен e-mail!!! Както и защо избщо трябва да пиша такъв?!?
и защо се притесняваш до такава степен?
ти не пишеш нецензурни неща, не обиждаш никой, просто си притеснена и си решила да поговориш с някой....
Не си направила нищо нередно!
Не искам да тръбя, защото не искам съжаление. Не мисля, че съм по-различна. А и както пише Maraia, "ако изобщо може да се каже в минало време" ИМАМ КУРАЖ и ЖИВЕЯ ВСЕКИ ДЕН ПЪЛНОЦЕННО. Май аз и Maraia най-добре знаем какво е да живееш.

# 11
  • Мнения: 8 917
За линка БЛАГОДАРЯ. Хубаво, е че има съпричастни хора.

P.S. Само се надявам модерато да не ме ракрие или изтрие за фиктивен e-mail!!! Както и защо избщо трябва да пиша такъв?!?
и защо се притесняваш до такава степен?
ти не пишеш нецензурни неща, не обиждаш никой, просто си притеснена и си решила да поговориш с някой....
Не си направила нищо нередно!
Не искам да тръбя, защото не искам съжаление. Не мисля, че съм по-различна. А и както пише Maraia, "ако изобщо може да се каже в минало време" ИМАМ КУРАЖ и ЖИВЕЯ ВСЕКИ ДЕН ПЪЛНОЦЕННО. Май аз и Maraia най-добре знаем какво е да живееш.

Миличка, браво на теб - това мога да ти кажа. Съжалявам за всичко, което си преживяла и дано никога повече не го преживяваш - нито на теб, нито с твой близък. Аз съм от хората, които си мислят, че са добре и са здрави - понеже с татенцето си /мир на праха му Sad/   разбрах как се лъжем ние хората - мислим си, че сме здрави в един момент, а в другият рухваме Sad...Бъди силна и мисли само хубави неща!  bouquet

# 12
# 13
Не, но живях с мисълта че имам рак на гърдата няколко месеца. Слава Богу, оказа се фалшива тревога!
Мога да разбера какви мисли ти минават през главата. При мен лечение не е имало защото времето на притеснения мина в събиране на различни мнения с цел да се определи правилно ли е първото "веднага под ножа" и контолни.
Е, бяха само няколко месеца, но първите дни само плачех и се вайках за детенцето си...Не смеех да споделя дори с татко му, защото нищо сигурно нямаше и не исках да страда/имах основание да се съмнявам в първия доктор дето ме наплаши - беше само преглед без ехо/ после и втория потвърди с ехо, но чаках мнението на добър специалист. Поплаках на мама. Тя сподели, че е минала през същото, но с бебе на ръце и ме окуражи, че вярата и жаждата за живот са много важни. Пооспокои ме много преди да ми кажат, че съм добре. Живеех и гонех мислите за рака. Пожелавам същото и на теб - живей и се бори за нормален ведър живот, бъди щастлива и рака няма да има шанс с теб!
Благодари на майка си - заслужава го! Не знам дали си даваш сметка ТЯ какво е преживяла.
А за 'татко му' - той не заслужава ли да знае или е такъв наистина в кавички..
А щастието го пожелавам на всеки. Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 39 745
Аз съм в рискова група. Мама я оперираха от злокачествен рак на гърдата. Мина през химиотерапия. Външно се е променила доста, но все пак тя е на 53г.
Пий си лекарствата и ходи на прегледите.
А аз трябва да отида на мамолог.

Общи условия

Активация на акаунт