Тръпка....какво беше това 
....за съжаление почти ми е минала 
....успокоявам се, че е преминала в друго чувство.
....за съжаление почти ми е минала ....успокоявам се, че е преминала в друго чувство. - Публикувана: 7 юни 2006, 18:17 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2006, 07:49 ч.
Признайте си
При нас тръпката я има и то доста голяма. Все пак сме женени само от три години и като се прибави излизането преди това стават около пет. При нас тръпката е доста голяма, особено като се има предвид че мъжо трябва да пътува от време на време и го няма около 2 седмици. Като се върна...тръпката е огромна 
Може би с времето ще премине,а може би не?
При мен пък случая е обратен на повечето тук изброени.
Ние сме заедно от 12г.,но винаги сме работили в различни "смени".Той работи нощем,а аз денем.Понякога не се срещаме по 10тина дни,много говорим и общуваме благодарение на техниката
Но пък благодарение на това и до днес като се видим си изкарваме чудно,няма как да загубим тръпката,просто няма.ЕЕЕЕ,все пак сме на години,улегнахме и двамата,а и след раждането на Вайа нещата наистина се поуспокойха,но............Тръпка си има 
Ние сме заедно от 12г.,но винаги сме работили в различни "смени".Той работи нощем,а аз денем.Понякога не се срещаме по 10тина дни,много говорим и общуваме благодарение на техниката
Но пък благодарение на това и до днес като се видим си изкарваме чудно,няма как да загубим тръпката,просто няма.ЕЕЕЕ,все пак сме на години,улегнахме и двамата,а и след раждането на Вайа нещата наистина се поуспокойха,но............Тръпка си има
Винаги ми се подкосяват краката и ми тупка сърцето като го видя. Преди първото раждане бяхме по 24 часа заедно и като родих нищо друго не правех освен да слухтя стъпките по стълбите 
И сега е така, копнея за всяка минута заедно и му се сърдя когато вечер е уморен и отива да спи, а аз искам да сме заедно. Най-голямата ни мечта е да оставим хлапетата някъде и поне два дни да сме само двамата, ще видим може и да стане като започнат университета 
(сега са на 3 и на 7 месеца). Не вярвам, че тръпката някога ще ни мине.
И сега е така, копнея за всяка минута заедно и му се сърдя когато вечер е уморен и отива да спи, а аз искам да сме заедно. Най-голямата ни мечта е да оставим хлапетата някъде и поне два дни да сме само двамата, ще видим може и да стане като започнат университета (сега са на 3 и на 7 месеца). Не вярвам, че тръпката някога ще ни мине.
ами все още си тръпна по него.
ей, днес например се обажда - вдигам апатично/тъжно , щото е на работа и като се обажда ми става по-кофти от това ,че сме разделени. Казва ми ,че се е прибрал по-рано и къде съм за да дойде. Еми така се зарадвах и развълнувах, че ще бъдем повече време заедно, че ми се схвана вратът да се обръщам и да гледам идва ли вече при нас - чакахме на опашка пред кухнята.
ей, днес например се обажда - вдигам апатично/тъжно , щото е на работа и като се обажда ми става по-кофти от това ,че сме разделени. Казва ми ,че се е прибрал по-рано и къде съм за да дойде. Еми така се зарадвах и развълнувах, че ще бъдем повече време заедно, че ми се схвана вратът да се обръщам и да гледам идва ли вече при нас - чакахме на опашка пред кухнята.
Тръпка....какво беше това ....за съжаление почти ми е минала ....успокоявам се, че е преминала в друго чувство.
....за съжаление почти ми е минала ....успокоявам се, че е преминала в друго чувство.Пднякога се питам дали въобще я е имало .Но щом съм с него явно нещо е останало, дали е тръпка незнам, но уважение можеби.