Отговори
  • Мнения: 11 308
Здравейте,

Искам да обменим опит и идеи с други родители на самотни тинейджъри.
По една или друга причина детето ми /13 г./ почти няма приятели. Тези, които брои за приятели чува и вижда рядко. Повечето време е само у дома и се занимава с компютъра и хобитата си /рисува, шие, майстори/.

Излиза с мен или да разходи кучето и то без особено желание.
Притеснявам се. Проблема е само мой, защото тя си е самодостатъчна, не скучае, не е в депресия. Въпреки това не мисля, че е редно дете на тази възраст да е толкова самотно.

И в училище не се вписва много добре, но има своя кръг и приятели там.

Има ли и други? Само мои ли са тези родителски тревоги? Какво може да се направи? Къде тинейджърите могат да срещнат нови приятели?

# 1
  • Мнения: 251
Не е нужно детето да среща "нови приятели". Много често децата, които са по-интелигентни от връстниците си, ги намират за скучни и предпочитат да прекарват време със себе си, вместо с тях. Иначе, ако много държиш да се движи в някаква среда, я запиши на някакъв отборен спорт.

# 2
  • Мнения: X
Интроверт ли е детето? IQ около средното или много по-високо? Може би просто не е срещнала подходящите приятели.

# 3
  • Мнения: X
Бях такова дете, не мисля, че родителят може да помогне особено. Отворих се първи-втори курс, далеч от семейството, на общежитие с всякакви кукувици. Ако си бях останала вкъщи, сигурно нямаше да се получи.

Щом е на 13, няма ли скоро да е в ново училище, с нов клас? Там може да изникне нещо.

# 4
  • Мнения: 11 308
Да, сега ще е 7 клас и после нов клас.
За това и не натискам много за странични занимания, трябва да наблегне на ученето, ще ходи и на уроци.

Мисля поне едно рисуване да включа, но може и да няма за тинейджъри. Градът не е много голям. Ще потърся и баскетбол, но ... няма ентусиазъм и от опит знам, че ходи мах. 3 пъти. Някак чака другите да я търсят за приятел и не подема инициатива.

IQ-то е над средното, чист човек е, но е рязка и безкомпромисна. Да, като малка имаше доста и добри приятели в градината, но в този клас никак не и се получи Sad Съжалявам, че не я преместих.

Пред блока също не излиза, макар да има няколко момиченца. Избягаха веднъж от нея, спретнаха една интрига друг път и отказва да ходи при тях.

# 5
  • Мнения: 251

IQ-то е над средното, чист човек е, но е рязка и безкомпромисна.


Can relate. И аз бях така - нямах интерес към съучениците или децата от квартала. Струваха ми се скучни и глупави.
Хубавата новина е, че като порасне, всички ще я търсят за приятелка точно заради тези й качества. Пак от опит го казвам.

# 6
  • Мнения: X
От свой опит мога да споделя, че полезно за интроверта е да си намери един дружелюбен и активен екстроверт. Покрай него се завихрят много други хора и стават нужните срещи и разширяване на контактите.

За рязкото и безкомпромисното е хубаво обаче да се работи в посока смекчаване.

# 7
  • Мнения: 11 308
От свой опит мога да споделя, че полезно за интроверта е да си намери един дружелюбен и активен екстроверт. Покрай него се завихрят много други хора и стават нужните срещи и разширяване на контактите.

За рязкото и безкомпромисното е хубаво обаче да се работи в посока смекчаване.

Опасявам се, че използва мен за дружелюбен и активен екстроверт,  с когото говри, смее се, излиза и се забавлява. Но ми идва в повече да трябва да поема и тази роля в натовареното ежедневие.

# 8
  • Мнения: 11 308
objectsinthemirror, благодаря за отговорите  Hug Надявам се да намери приятели по-скоро, но вероятно си права.
А ти защо не срещна подходящи деца в училище, пред блока в клуб?

# 9
  • Мнения: 251
objectsinthemirror, благодаря за отговорите  Hug Надявам се да намери приятели по-скоро, но вероятно си права.
А ти защо не срещна подходящи деца в училище, пред блока в клуб?

Първо съм мъж. Второ ми бяха много скучни, наистина ги намирах за прости. Брат ми е малко по-голям от мен, та постоянно се навъртаха негови приятели, гаджета и други от квартала покрай нас и се опитваха да се сприятелят с мен. Как да ти кажа - различни интереси. Не ме влечеше да се правя на велик, да се друсам и да се напивам. Не е като да не са идвали и до нас да ме карат да излизаме - все се правех на зает. После излизах из квартала, че и майка ми, така като теб, се притесняваше, симулирах заинтересованост, но повече внимание обръщах на кучетата и малките деца, отколкото на връстниците си.

# 10
  • Мнения: X
Още е малка, има да се развива в това отношение. Ако искаш, можеш ти да се консултираш с детски психолог за идеи дали можеш да спомогнеш отварянето ѝ към хората. Според мен е рано за тревоги, може наистина в новия клас да потръгнат нещата с един-двама души, но активност от нейна страна определено ще е нужна, все пак приятелствата се крепят на усилия и от двете страни.

# 11
  • Мнения: X
IQ-то е над средното, чист човек е, но е рязка и безкомпромисна. Да, като малка имаше доста и добри приятели в градината, но в този клас никак не и се получи Sad Съжалявам, че не я преместих.
Питах дали е много над средното Simple Smile Като примерно над 90ти процентил. Може да има значение това за комуникацията с другите.
Опасявам се, че използва мен за дружелюбен и активен екстроверт,  с когото говри, смее се, излиза и се забавлява. Но ми идва в повече да трябва да поема и тази роля в натовареното ежедневие.
Мислех, че питате за детенцето, пък то било за Вас.... Не се притеснявайте, най-нормалното нещо е това - и интроверти и екстрАверти предпочитат да общуват с екстраверти. Simple Smile Също така интровертите обичат по-задълбочените, отдадени контакти. Което естествено им идва в повече на екстравертите, които са пчелички, прелитащи през множество цветя.

Не знам, аз лично бих бил доста по-спокоен ако дъщеря ми на 13 предпочита все още да общува с родителите и да се занимава с хобита, вместо да ходи с изрязани гащички и потничета безпризорна в какви ли не компании. Приятелствата на интроверти и хора с високо IQ обикновено са по-трудни и са свързани с общи интереси и занимания. За момента проверете дали наистина е интроверт и колко е високо IQ-то и не ѝ давайте зор, ами ценете това, че все още можете да общувате, да си говорите с нея, да се смеете. Това е най-смислената ни роля в натовареното ежедневние.... Защото времето си минава, ще отлети един ден детенцето в своето натоварено ежедневие и може да стане точно както в песента.

# 12
  • Мнения: 11 308
бгтатко81, общо взето сте прав, но само до някъде.
Не съм притеснена за моите отношения с детето ми, а за неговия вътрешен свят и развитие. Социалната роля "приятел" е важна, движението, комуникацията, и учението да общуваме с другите.

Няма как да не се притеснявам когато детето ми цяло лято е само и затворено у дома. Когато никой не я търси.
Няма как да не ми се свива сърцето, когато седи сама в училище или няма с кого да седне за екскурзия  Rolling Eyes Майчиното сърце направо кърви от такива неща.
Няма как да махна с ръка и да се радвам, че не е с изрязани гащи, когато деца от класа и се прибират на тумба, а тя върви сама 100 метра назад.

# 13
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 4 694
В новото училище ще си намери приятели😊 Нещата се променят доста бързо в тази възраст, но и приятелствата не  са това което беше.

# 14
  • Мнения: X
Разбирам Ви и затова попитах дали детето не е изразен интроверт с доста по-високо IQ от средното - за такъв човек е трудно да се впише в тумбата и може би е по-добре и да не опитва Simple Smile Има време, ще си намери мястото. Ако е само това, което описвате, без някакви депресивни симптоми, не бих се притеснявал. Дайте ѝ възможност да прави това, което харесва, покрай него вероятно рано или късно ще се появят и приятели.

Майчиното (че и бащиното) сърце рядко знае какво точно иска. Хем мечтае детенцето да е различно, уникално, специално, хем кърви, когато не е в тумбата.

Отделете някак това допълнително време, което ѝ е нужно, и ѝ го посветете. Тъкмо ще рзберете, ако има нещо конкретно. Страшното идва, когато детето се дистанцира (и) от родителите си според мен.

# 15
  • Мнения: X
Дорис, бях такова дете и си останах такъв възрастен.
Не мисля, че е добре да се насилва детето да се променя и да е по-социално, ако самото то не го чувства като липса.

Просто й дайте пространство да бъде себе си. Насила няма да стане социална пеперуда с много приятели.
Апропо, и сега с кеф бих и си изкарвам цялото лято у дома с музика, компа и книгите Simple Smile


# 16
  • Мнения: X
Това първото лято, което прекарва сама, без приятели ли е? Какво беше положението през предишните ваканции? Нещо се е променило към по-лошо или винаги е била така?

# 17
  • Мнения: 11 308
Предното лято изкара с едно момче в Интернет. Сега той пак се води най-добрият и приятел, но не излизат вече заедно и той я избягва.

Винаги е била по-самотно дете, което трудно създава приятелства.

# 18
  • Мнения: X
Купете и колело/тротинетка/скейт... вижте какво точно я вълнува. Насърчавайте я да излиза.
Поощрявайте я да ходи на кино дори и сама в началото. Плуването също е сингъл спорт, но е една добра идея да я изкарате от вкъщи. Просто я насърчавайте да прави нещата повече от три пъти в живота си.
Пиша го от гледна точка на това ме и аз в един момент от живота си бях такова дете. В тийнейджърската възраст нещата се задълбават ако се оставят така на самотек.

# 19
  • София
  • Мнения: 2 768
С интерес следя дискусията, защото и моята щерка не е много социална извън тесен кръг приятели (3/4), които обаче са по-малки от нея повечето. Прочетох, че дискутирате IQ на детето и се питам как точно го определяте на какво ниво е, тъй като майчината оценка обикновено е субективна/ето аз не мога да кажа дали моето дете е инфантил, защото си играе с по-малки деца, или пък над средното защото има два три медала от състезания по математика. Съвсем добронамерено се включвам с въпроси, надявам се да ме извини авторката на темата, че се намесвам 🤗. И за протокола-дъщеря ми е на същата възраст като нейната.

# 20
  • Мнения: 11 890
      Аз си мисля, че днес децата колкото и да имат приятели, не са така социални както ние някога и дори както с 10-15г. по-големите от тях.

Моят син уж има приятели, има една групичка, с които са заедно от първа група в ДГ, после в едно училище в няколко паралелки. Канят се на рожд. дни, с майките сме се събирали, водили сме децата на театър, на кино, с някои и почивки сме карали заедно.

Обаче, през по-голямата част от времето децата са или на някакви занимания, или с родители на почивка или с бабите ,или с други, случайни деца в квартала, които пък са по-малки, по-големи и от разл. училища.

Тъй както синът ми по цял ден е на игрището с децата, така няма нито едно дете с което да прави ежедневни и регулярни уговорки за плаж, кино и др. игри, както ние някога.

Преди години децата от един квартал бяха задължително в едно училище, много пресечни точ
ки имаха. На лагери се ходеше по за 20 дни, това са съвместни спомени, преживявания. Ако не обичат лагер, имаше т.нар. "Градски лагери"- пак на училищен принцип- събираха се през лятото, имаха занимания под ръководство на техните си учители. Тренировки, извънкласни занимания пак бяха предимно на училищен принцип

Сега, с едни деца са на улицата, с други- на спорт, с трети на английски, да кажем. И колкото и да имат приятели, приятелствата са някак повърхностни и разпилени, колкото да се прекарва времето.

И въобще не е изключение ние, майките да сме по-близо до децата си отколкото др. деца.
Като ходя със сина си на плаж, редовно виждам др. познати майки с деца на негова възраст.

А в моето детство такова чудо беше изключение- повечето ходеха сами из целия град

Мисля, че в наши дни истинските приятелства се зараждат в по-късна възраст, просто децата растат бързо на ръст, може би и на акъл, но социално някак остават незрели. Затова, аз специално в описания случай не виждам кой знае какви притеснения, всичко ще си дойде на мястото в един момент.

# 21
  • Мнения: 47 963
Моите деца също доста седят вкъщи през ваканциите, ако не сме на почивка или на някакви организирани занимания. Но аз не го считам за проблем. Не седят целенасочено у дома, но около блокове и прочие...ами често казано се събират само деца с неособено загрижени и интелигентни родители и моите не ходят. Имат си приятели, с които излизат през учебно време, но през ваканциите е трудно- кой на море, кой с някакви ангажименти и т.н. По-трудно става организацията. Ако успеят, се събират, ходят на басейн, да хапнат някъде, на някое изложение, или дори на планина и т.н. Но не седят да люпят семки пред блока 24/7, да пушат нергиле и по дискотеки...
Имаме например и колела...ми карат с нас, сами не. Не им се правят 5 кръгчета около блока, а сами да хукнат из София си е опасно.
И просто така се случва лятото.
Сега децата комуникират доста виртуално. Телефони, ПС, какво ли не. Хем са сами, хем не. Хубаво или лошо, това е.
С други думи- не мисля, че детето ти има чак такъв проблем...
Да я запишеш на места като еднодневните лагери на Атмосфера спорт,езиков курс, спорт,  да вземеш куче- покрай разходките човек доста се разнообразява и завързва познанства и т.н. Това са моите идеи. Но излизане, само заради излизането и защото ние сме правили така...не знам.

# 22
  • Мнения: 8 508
Няма как да не се притеснявам когато детето ми цяло лято е само и затворено у дома. Когато никой не я търси.
Няма как да не ми се свива сърцето, когато седи сама в училище или няма с кого да седне за екскурзия  Rolling Eyes Майчиното сърце направо кърви от такива неща.


Описаното се отнася  1:1 за дъщеря ми / 10год./. Отказва да се обади на приятелки, за да играят, отказва да се занимава нещо извън  училище, на екскурзиите стои сама ..... Ако намериш някакво решение- моля те , пиши ми.

п.п. Според мен това е въпрос на характер, темперамент на детето.

Последна редакция: пт, 24 авг 2018, 09:42 от vita

# 23
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Ами да се запиша и аз с моя син. Сега септември ще направи 13г. Цяло лято го прекара на компютъра. Чака да му се обадят и да го извикат да играе, ако се случи излиза с колело, тротинетка или скейт, но сам да се обади на някой няма да стане. Има едно момченце с което много държи да дружи, но то си има свои приятели и по-често му връзва тенекия, че ще се обади и моя седи и го чака... Има един истински приятел, но детето е адски ангажирано със спорт и почти не му остава време за игра.
Та общо взето общуването му е онлайн.

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 4 004
Има проблем и Вие го виждате. Като израснала в малък град мога да кажа, че разбирам. Умно дете бях, а всички по-умни се преместиха да учат в големия град, моите родители обаче по кризисните години често оставаха без работа и нямаха и минимална възможност да мислят в тази посока. Това отне приятелства, понеже класа ми след 7-8 клас се състоеше е глупавички деца, част от които от турски произход, не им се учеше, само разни по-големи от тях мъже им бяха в интересите и нямаше никаква възможност за нормални разговори или приятелства с подобни хора. Аз си учех, но с приятелствата има проблеми и до днес  - това е възрастта, когато срещаш приятели, които остават във времето. След преместването ми в големия град имах приятели, но след студентските години се пръснахме в различни посоки и държави и от тогава не останаха много хора, с които общуваме често. Съпруга ми има доста добри приятели от училище точно и са си близки и до днес, но той е бил в добро училище и добър университет. Искам да кажа, че разликата в интереси, образование и среда като цяло много влияят през целия живот - ако имате въможност сменяйте средата понеже проблемите остават и в по-късна възраст.

# 25
  • Мнения: 11 308
Виждам, че не сме само ние.

Това не ме успокоява, но поне не се фиксирам толкова.
Разбирам, че като майка моята роля е да и помогна да върви по НЕЙНИЯ път, а не аз да го чертая.

# 26
  • Карлово
  • Мнения: 4 617
От няколко години имаХ подобен "проблем", в кавички понеже се оказа повече мой проблем, отколкото на тийнейджръката. С изключение на една приятелка, с която беше неразделна от сутрин до сутрин, с никого не излизаше. Момичето, обаче живее в щатите и не си идва всяко лято. Нито колелото, нито пениборда я изкушаваха, все казва "Няма с кого да карам." С компании не излизаше, понеже не одобрява, нито цигарите, нито алкохола, а повечето и съученици това правят като излязат. След 8 клас отиде в друг град и там, от време на време излиза с приятели, но не много често. Аз съм много активен човек и все я подтиквах, когато е у дома :"Излез с деца бе, играйте на карти, смейте се на глупости, просто се мотайте из града." Но тя не искаше. Също по мое настояване се записваше на разни театрални и кино клубове, на китара, пиано но всичко оставяше, без мерак не става.
Така до това лято. Сега вече е на 18. Покрай една приятелка се запозна с други връстници тук и сега постоянно излиза, ходят на басейн, кафе, разхождат се, кара пениборда, с една дума дошло и е времето.
Имам чувството, че с моето настояване повече я потисках, сякаш не е комуникативна и има някакъв проблем у нея.
Може да я накарам и тя да ти пише, но не знам дали ще се съгласи.

# 27
  • Мнения: 1 488
Аз също мисля, че това е проблем. А нямате ли приятелки с деца на подобна възраст. Да се срещате заедно?
Другото е някакви организирани лагери, спортове за през ваканцията.

# 28
  • Мнения: 29 254
Аз съм интроверт. На мен си ми е добре. Не скучая, когато съм сама, обичам да съм си вкъщи сама или със семейството ми. Големите тълпи или групи хора ме натоварват. Предпочитам да съм сама, отколкото в неприятна/досадна компания.
Казвам това, за да разбереш, че на дъщеря ти вероятно ѝ е добре, дори и отстрани да не изглежда така.

Като дете не бях съвсем така. Може би съм била, но не толкова изразено.

ММ пък е екстроверт. Не знам как сме се намерили и се спогаждаме даже, че и вече толкова години. Детето също ми прилича като да е екстроверт.

Няма лошо. Такива сме, каквито сме. Важното е да сме добре със себе си.

# 29
  • Варна
  • Мнения: 5 884
Дъщеря ми е на 15.
Имах подобни размисли до преди две години, защото моето дете също не се вписваше особено в класа си. Струва ми се, че беше прекалено изискваща като отношения и крайна в позициите си, честна и никак склонна към прощаване на дребни предателства. А последните присъстват и още как в отношенията между момичета, на мен лично винаги ми се е струвало, че момчетата контактуват много по-леко и без излишни драми. Момичетата в тийн годините са склонни към всякакви филмирания, няколко от съученичките на дъщеря ми така се бяха вживяли в ролите на американски гимназистки със съответните интриги, че ако някой не се включваше в сценките, отпадаше от пейзажа.
Ситуацията се промени, когато откри какво наистина ѝ харесва. Три пъти в седмицата ходи на танци, съответно - на танцови лагери, имат участия и концерти понякога. Срещна много деца, с които иначе нямаше къде да се сблъска, а измежду голямата бройка - неизбежно беше да се появат и "нейните" хора. Отделно, че за две години се промени много, порастна, стана някак по-склонна да приема хората каквито са и да се вглежда дали и тя самата е "изрядна" като обратна връзка, без да реагира първосигнално.

# 30
  • Мнения: 4 270
Някой по-напред каза, че детето трябва да поработи в посока да смекчи резкия си тон. Съгласна съм.
Аз бих посъветвала друго - може би да бъде поощрена да потърси някое момиче, момче, с което се разбира и да инициира кино, мол, разходка. Тя да организира нещо до края на ваканцията, да се обади на тези, с които й е приятно да общува.
Искам да кажа, че комуникацията е много важна. Много добре разбирам, че детето се чувства добре в къщи, споделя с майка си, внимателно подбира контактите си, но няма нищо лошо да общуваш и без ангажименти. Капсулирането не помага, а и не предразполага друг да те потърси. Не критикувам детето, просто казвам, че за да се впише, трябва да покаже че иска да контактува. Когато види събрали се деца, да поздрави и да спре да поговори; на курсовете да инициира запознанство с другите, а не да чака; след училище да пита има ли някой в нейната посока; когато има някакво събитие да потърси хора, които ще ходят, да обсъжда уроци, учители, изпити със съучениците си (малко като темата за времето, винаги е актуална и безопасна територия). Постепенно нещата ще дойдат на мястото си.
Ще е добре да се научи да го прави и заради новата среда след 7-ми клас.
 

# 31
  • Мнения: 30
Моята дъщеря сега навърши 14 и също не излиза цяло лято. Нямало с кого и с връстничките й било скучно. Повечето се държали ужасно и се интересували само от външния си вид и как да се направят на интересни за да ги забележат и не иска да излиза с тях. Аз също се притеснявам и не знам какво да направя. Надявам се в новото училище да си намери подходящата среда.

# 32
  • Мнения: 11 308
Herz, ако детето искаше и правеше тези неща добре тази тема въобще нямаше да я има.  Grinning Разбира се, че се "бута", но след като не ти идва отвътре, а го правиш насила то въобще не се получава.

Поощрявана е разбира се, даже е опитвала но бива отхвърляна и наранявана. За някой това може да не е кой знае какъв проблем, но за чувствителните хора само затвърждава убедеността, че предпочитат да са си сами. Децата на тази възраст предимно говорят една за друга, клюкарят кой пуши и кой какво е облякал. Не иска да води такива разговори и е безумно да я поощрявам да го прави.

Например определена групичка реши да "отцепи" едно момиче, бягат крият се от нея, викат и гадости от далеко, а моята казва "Но тя нищо не ми е направила, защо да се държа зле с нея?". И отцепиха и нея. Тя се опита да се сближи с отцепеното момиче, но то бе толкова средоточено да се върне в компанията, че въобще не я отрази. Накрая първата отцепена си се върна в групичката, а моята повече не отиде при тях.

Притеснявам се, че и вменявам комплекси, като и говоря да търси тоя и оня, да не се натрапва, но и да поддържа връзка, за да не я забравят. Опитва, но много тежко изживява като я отхвърлят.

Друг пример за 2 от училищните екскурзии - казвам и навреме да се уговори с момиче, да седнат заедно,  се угваря с момичета "приятелки" да са заедно и отивайки те и казват, че ще седнат с друго момиче и тя остава сама. Бях като болна първият път. Трябва да видите как увяхна, след като чака тази екскурзия с месеци Sad Повече едва ли ще отиде.

Примери много. Просто тя не е лидер с класа и никой не се бори за нейното внимание, напротив когато тя се бори за тяхното им е досадно.

Детето не се чувства зле като си е само, не се тръшка, че няма приятели - АЗ СЕ ТРЪШКАМ  Laughing

# 33
  • Мнения: 47 963
Ако й натякваш, ще се чувства по зле
Бъди до нея, ще се наредят нещата. Момичетата минават доста гадни периоди, на моменти са като някакви кокошки.

# 34
  • София
  • Мнения: 1 433
моята дъщеря е същата, на 12 е
все си е била такава-тиха, кротка, ненатрапчива. никога не се бута и не търси другите, а при плахите й опити да комуникира и иницира/по мое настояване/, като я отсвирят го приема доста тежко. не се вписва в групичките пред блока-умалени копия на фолк диви, теми за мода, момчета, телефони и парцалки. казва че й е скучно с тях, не иска да влиза в интригите им, не е отракана и интересна, не псува, въобще не се вписва. В класа е същото-стриктна и изпълнителна, не прави простотии, съответно любимка на учителите, но децата не я търсят. Притеснява ме и това, че поради отхвърлянията от другите, вече сега в пубертета е станала притеснителна и срамежлива. Пълна противоположност е брат й, с година по-малък, който не мога да го прибера в къщи, а като се прибере, не спират да му звънят по телефона и момичета и момчета.
понякога се чудя дали е от зодията, колкото и смешно да звучи:)

# 35
  • Мнения: 11 308
Надали е до зодия, но коя зодия е?

# 36
  • София
  • Мнения: 15 452
Внука второ лято изкарва на компютъра.Ляга в 3 - 3.30, става в 12- 13 и пак на компютъра. Няма приятели и никак не мога да го накарам да излезе. Даже му обясних,че няма да порасне, като не го вижда слънце и не се произвежда в организма му витамин Д, че ще боледува и пак ще хваща всеки вирус зимата, заради отслабен имунитет, не и не, не иска да излиза.

# 37
  • Мнения: 11 890
 Тайна, в махалата и моят няма кой знае какви приятели.Но като вземе футболната топка и излезе, навъртат се и деца, и дори по- големи момчета.Не са много близки, ама за футбол се намират винаги.Не го оставяйте това дете с такъв режим.
Или ако няма игрища наблизо, да се разхожда поне , да излиза

# 38
  • Мнения: 47 963
Моите през учебната година са много натоварени, почти не се прибират. Сега им е паднало да лежат, играят на компютъра, четат лежерни книги и прочие. Аз не ги насилвам и не им измислям забавления
Но им оставям задачи за деня, покрай тях излизат и сами им се приисква да разнообразят задачите с нещо забавно

# 39
  • Мнения: X
Моите през учебната година са много натоварени, почти не се прибират. Сега им е паднало да лежат, играят на компютъра, четат лежерни книги и прочие. Аз не ги насилвам и не им измислям забавления
Но им оставям задачи за деня, покрай тях излизат и сами им се приисква да разнообразят задачите с нещо забавно
Да това е добра идеа със задачите. Забравих да кажа, че и мен като тийн ме пращаха да плащам сметки, да изхвърлям боклук, да пазарувам дребни неща като кафе, хляб, мляко. А в по късна възраст имах и задължението да направя нещо за вечеря.

# 40
  • Мнения: 3 651
Моите деца също не са от най-общителните и тъй като са породени са си напълно самодостатъчни двамата.
До преди година аз бях в същото състояние като теб, постояно се притеснявах, че не излизат, не им трябват други деца, как може да не искат да играят с никой. Постоянно им говорех как трябва да си намерят компания и т.н. След известно време осъзнах че драмата е само в моята глава и спрях да им намилам.
Моят съвет е да не се вторачваш толкова много в ситуацията, защото почва да ти се вижда прекалено голяма. Да не е приятно да няма с кой да седне на ексурзията обаче пък струва ли си заради едното сядане да се примиряваш с деца, които не са ти приятни и не са твоя тип.

# 41
  • Мнения: 4 270
Herz, ако детето искаше и правеше тези неща добре тази тема въобще нямаше да я има.  Grinning Разбира се, че се "бута", но след като не ти идва отвътре, а го правиш насила то въобще не се получава.

the Дорис, съвсем добронамерено се опитах да ти предложа някакъв вариант, ако не сте опитали и обясних защо го предлагам. Както и да е. Никъде не казвам да се "бута". В отговора си даваш подробности, които първоначално не си споделила, за опита на детето все пак да инициира контакти с другите деца. Разбирам тревогата ти, много мои познати споделят за същия проблем.
Надявам се да намерите решение, очевидно е, че хора които не познават теб и детето едва ли могат да ти бъдат полезни със съвет.

Последна редакция: сб, 25 авг 2018, 09:12 от Herz

# 42
  • Мнения: 2 046
Като ученичка и аз бях така, бях много ученолюбива и с мислене на възрастен сигурно от 10 годишна, всички деца ми се виждаха глупави и скучни и не съм имала много приятели. Моите родители обаче бяха доволни сякаш от това, не скитосвах улиците и не им създавах проблеми. Брат ми беше обратно на това и им създаваше много проблеми - та аз им бях като глътка въздух Simple Smile. Това се промени като станах студентка и се отделих да живея сама, но като цяло никога не съм била "душата на компанията" и до ден днешен имам малко , но добри и верни приятели. Има време да порастне и да стане по екстровертен тип човек, може да я стимулирате да общува с деца, но да не я насилвате. Много е важен и класа, гледам големия е много общителен , но не харесва децата от класа си и няма нито един приятел от там! Като цяло смятам , че щом детето е спокойно , по-добре е да приемате ситуацията без да се притеснявате и да я " бутате" насила да общува, аз мисля, че с времето и срещата с подходящите хора ще я отворят повече към общуване навън!

Последна редакция: сб, 25 авг 2018, 10:41 от red_violet

# 43
  • Мнения: 11 308
Herz, ако детето искаше и правеше тези неща добре тази тема въобще нямаше да я има.  Grinning Разбира се, че се "бута", но след като не ти идва отвътре, а го правиш насила то въобще не се получава.

the Дорис, съвсем добронамерено се опитах да ти предложа някакъв вариант, ако не сте опитали и обясних защо го предлагам. Както и да е. Никъде не казвам да се "бута". В отговора си даваш подробности, които първоначално не си споделила, за опита на детето все пак да инициира контакти с другите деца. Разбирам тревогата ти, много мои познати споделят за същия проблем.
Надявам се да намерите решение, очевидно е, че хора които не познават теб и детето едва ли могат да ти бъдат полезни със съвет.


Herz , май стана някакво неразбирателство. Безкрайно благодарна съм за коментара, загрижеността и съвета.  Hug Виждам добронамереността ти и желанието да помогнеш и в никакъв случай отговора ми не е бил в контра на твоя коментар, просто надградих проблематиката и показах, че е по-задълбочена. Но съветите ти са правилни и точни. Не съм ги оспорвала или отхвърляла и думата "бута" вкарах аз.

# 44
  • София
  • Мнения: 1 433
Надали е до зодия, но коя зодия е?

Дева...
имам приятелки деви, все са такива-леко темерутести, необщителни и некомуникативни, с малко даскалски манталитет, стриктни, съвестни, принципни, всичко им е ред и дисциплина....абе...леко досадни
хич не вярвах че съм способна да родя такова дете, нито аз, нито ММ сме такива

# 45
  • Мнения: 8 508
    Моята щерка е скорпион

# 46
  • Мнения: 47 963
Моята е дева Wink

# 47
  • Мнения: 19 289
Дорис, пробвали ли сте да я запишете на някакви лагери лятото, коити не са от училище?
Там обикновено децата не се познават, а и нямат много време да стоят сами.

# 48
  • Мнения: 11 308
Дорис, пробвали ли сте да я запишете на някакви лагери лятото, коити не са от училище?
Там обикновено децата не се познават, а и нямат многи време да стоят сами.

Категорично отказва.

Не иска и на спорт да ходи, а и при нея, заради здравословен проблем само плуването е приемливо.

# 49
  • Мнения: 47 963
Па да ги запознаем тия деца Simple Smile

# 50
  • Мнения: X
Дорис, пробвали ли сте да я запишете на някакви лагери лятото, коити не са от училище?
Там обикновено децата не се познават, а и нямат многи време да стоят сами.

Категорично отказва.

Не иска и на спорт да ходи, а и при нея, заради здравословен проблем само плуването е приемливо.
Ами запиши я на плуване. Има период в който нещата де получават с леко изнудване. Вижте какво иска детето - казвате че ще го получи ако ходи на плуване редовно и действително си спазвате обещанието.

# 51
  • Мнения: 11 308
Ние двете ходим сравнително редовно на плуване /като никоя не е в цикъл  Crazy/. Детските групи са с много малки деца - 6-10 и няма да срещне приятели там. Има големи момичета плувкини в басейна, но да се стигне до там е имало години здрава работа.
Не искам да изпадам в ситуацията да отричам всяко предложение. Не! Но съм мислила, действала, натискала ... Тези идеи вече ги обмислях и има пробоойни.

Па да ги запознаем тия деца Simple Smile

HAPPY, и аз това си помислих.  Laughing Като никак не са малко как да ги запознаем, за да се имат един друг поне като общност - може пък да си споделят, да си помагат, да си контактуват. Помислих си за група в социална мрежа, за игра, за чат. Но ме е страх, че така събрани уязвими самотни деца могат да станат жертва на "хищници" и дали е добре за тяхната безопасност?

Ако бяхме от един град - ще им организираме бързо нещо, но сме от цялата страна.

# 52
  • Мнения: 47 963
В мрежата контактува ли с други деца? И моите ходят на плуване с нас, един с друг или с едно друго момиче. Не в група, вечер на свободно плуване, не искат група. Но аз не се притеснявам от това, че   ходят с нас. Повечето деца действително имат много различни ангажименти и е трудно да се оформи тайфа, която да ходи заедно. Като бяха в детската градина да, но на тази възраст вече не
В училище моите си имат по 2-3 близки приятели, останалите са познати. За някои хора това е проблем, но аз го намирам за нормално...мъжът ми например е истински екстроверт, познава всички родители на всички деца на двамата от десетката градина до гимназия, влиза във всички комитети и прочие и може да говори и дружи с абсолютно всеки. Ама ние не сме така Simple Smile и не виждам нужда да го юркам да дружат със сто човека. Стига да се чувстват добре де Simple Smile

# 53
  • Мнения: X
Дорис, дъщеря ти е връстничка на моята социална общителна кифла (не е от мен такова дете). Сериозно, ако искаш да ги запознаем. Не са от един град, но може да се запознаят виртуално. Нейно Кифленство е луда по рисуването и само участва в разни групи и конкурси. А, и сега си прави костюм за Анивенчър. Може да намерят теми за разговор. Моето, разтропаното, ще плямпа за двама и няма да им е скучно.  Laughing

# 54
  • Мнения: 11 308
Дорис, дъщеря ти е връстничка на моята социална общителна кифла (не е от мен такова дете). Сериозно, ако искаш да ги запознаем. Не са от един град, но може да се запознаят виртуално. Нейно Кифленство е луда по рисуването и само участва в разни групи и конкурси. А, и сега си прави костюм за Анивенчър. Може да намерят теми за разговор. Моето, разтропаното, ще плямпа за двама и няма да им е скучно.  Laughing

Това е безкрайно мило  Heart Eyes Много благодаря за съпричастността и желанието за промяна.
А как да ги зпознаем?

# 55
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Оффф и мойто е дева, ама пък чак да е дисциплинирано и подредено категорично не.

# 56
  • Мнения: 11 308
Ако някой има идея как можем да измислим нещо и тези самотни, затворени у дома деца да ги запознаем и сближим съм отворена за предложения.

# 57
  • Мнения: X
Дорис, ще я питам кой акаунт предпочита да даде и ще ти го пратя на лични.

# 58
  • Мнения: X
Ако някой има идея как можем да измислим нещо и тези самотни, затворени у дома деца да ги запознаем и сближим съм отворена за предложения.
Дорис, съвсем добронамерено ще те попитам защо смяташ, че трябва да я запознаваш с други деца и да я социализираш?
Като такова дете и такъв възрастен би било мъчение за мен това да ме запознават, карат да общувам и да се срещам с хора, които са ми натрапени. Предполагам, че има 1-2 истински близки приятелки и те й стигат.

Моята щерка е като щерката на Уиш (не е от мен това дете) и интересното е че трите й най-добри приятелки са мое копие като дете Simple Smile И моите дружки бяха като нея и много се разбирахме, но имах 1-2 близки и 1-2 в гимназията и дотам. И сега е така.

Последна редакция: нд, 26 авг 2018, 21:49 от Анонимен

# 59
  • Мнения: 11 308
Дорис, ще я питам кой акаунт предпочита да даде и ще ти го пратя на лични.

Не съм убедена, че ще и пише. Както споменах, детето не страда от липсата си на приятели. Моля те, изчакай малко да обмислим как да постъпим.

Barefoot Kontesa, права си. Но няма 1-2 добри приятелки. Изобщо няма приятелки. С едно момиче от класа се насилва да е близка и наскоро каза, че го правела, заради мен - не я харесвала особено, защото прави гадни майтапи вкл. и на нея. Има 1-2 момчета, които брои за най-добри приятели. Има бартовчедка, която и е много близка и казва, че аз съм и най-добрата приятелка.

Имаше най-добра приятелка от детската градина, с която поддържаха връзка до 3 клас и след това с момичетата не и се получава.

# 60
  • Мнения: X
ОК, Дорис.  Peace

# 61
  • Мнения: X
Дорис, не бих се притеснявала лично аз тогава.

Ще си намери средата.
На мен майка ми ми беше най-добрата приятелка винаги. И все още е Simple Smile


Не се притеснявай, няма наложени соц. нормативи колко приятеля трябва да имаш. Най-важното е да е щастлива и да не й липсва общуването. Ще си намери средата като потраснат малко и поотдели средата си с подходящите момичета за нея.

Всичко ще е наред, дай й време и пространство да открие себе си, потребностите си от общуване и типажа приятелки, към които ще има афинитет. Прегръдки за теб!

Последна редакция: пн, 27 авг 2018, 07:30 от Анонимен

# 62
  • Мнения: 19 289
Може би зависи от подхода и от детето, с което ще я запознаят. Ако го чувства натрапено, нищо няма да се получи. Ако детето има търпение да я опознае и е активната страна, може пък да се харесат.
За мен не е хубаво обаче да прекарва само вкъщи ваканцията. Аз също съм интроверт, обичам да си стоя вкъщи и никога не скучая. Обаче прекалено голямото залитане към самотност увеличава меланхолията и още повече засилва проблема да не искаш да се срещаш с никого.
Да не говорим за перманентната употреба на ел.устройства, което не знам дали е случаят с детето на Дорис, но е доста често срещано явление сред тийновете.
Със сигурност не трябва директно да се настоява да излиза или да я питат имаш ли приятелки, но пък леко подбутване за мъничко излизане от зоната на комфорт в повечето случаи се отразява добре на всеки.

# 63
  • Бургас
  • Мнения: 10 817
И аз си мислех тия дни,че е добре да се запознаят децата.Жалко,че не сме в един град.
В събота видя няколко съученици.За две от тях сподели,че искала изобщо да не я видят и затова блеела в телефона,а с едното момиченце бяха приятелки до 3 ти клас.
Същото беше и с последния лагер на който ходи в 4 клас-размени с местата в автобуса,с друго момиче в стая...........5 и 6клас  категорично отказа да ходи.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 5 526
За съжаление и аз се присъединявам към майките на силно интровертни деца.
Сякаш сте писали за моята дъщеря. Съвсем скоро стана на 16 и е сама. Малко е трудно да си сам в семейство с три деца, но е така. Затворена в себе си, самодостатъчна, слуша си музиката, чете си книгите и на всеки мой опит да я изкарам от черупката и срещам упорит отказ.
Изкара много тежки времена от 1 до 7 клас в клас с модни кифли, които открито и се подиграваха и дразнеха. Единственото момиче,  с което се харесваха се премести в друго училище и остана сама.  
Като премина в гимназията малко се успокоиха нещата, но пак продължава да е сама. Докато се оформяха групичките тя си носеше дебелите книги да си ги чете в междучасието.
До преди 3 години имаше няколко момичета, с които понякога излизаше. После те спряха да я викат и да я искат.
Опитвам се да я накарам да се обади на някого от класа си, да опита да се сприятели, изслушва ме и пак си кара по старому.
Опитвам се да я водя с мен, да излизаме заедно, но тя не се чувства комфортно. Съглася се, идва, но след 1-2 пъти почва да не иска.
Само слушам -- остави ме на мира, аз си имам какво да правя. Външно поне не показва да и липсва компания, но както Дорис е написала аз не мога да съм сигурна в това и ми е много болно, че точно сега в разцвета на младостта си моето дете стои затворено и изхвърлено извън компанията на връстниците си, буквално извън живота около нея.

# 65
  • Мнения: 11 308
Няма как една майка да е спокойна, когато детето и цялото прекрасно лято изкарва у дома.

# 66
  • Мнения: 11 308
Определено смятам, че е добре някак нашите деца да имат връзка. Да се имат един друг, защото дори и виртуално ролята "най-добър приятел" да бъде запълнена то пак е по-добре.

# 67
  • Мнения: 4 064
Голямата ми дъщеря е в подобна ситуация. На 13 г. е. Не е изявен интроверт, много иска да излиза и да има приятели, проблемът е, че попадна в много неприятна ситуация - след трети клас се преместихме в нов квартал и в ново училище, където по чудо си намери НДП, с която бяха много близки цели две години. В пети срещу шести клас дъщеря ми почти цяло лято не беше в София, нейната НДП си намерила нова приятелка от класа им, опитаха се да бъдат трите заедно приятелки, но дъщеря ми вече все излиза излишната трета, игнорират я, не й се обаждат, казват, че всяка си е вкъщи, а после пускат снимки в Инстаграм, от които се разбира, че са заедно. Дъщеря ми страда много, а аз съм изумена от тази подчертана интригантска политика на крехката им възраст. Пред блока играе огромна тумба деца, има и на нейните години, играят на игри, които знам, че са й забавни, но за нищо на света не иска да отиде и да се запознае с тях. Запознаването й с нови хора е табу. Аз бях същата на нейната възраст, всъщност проблемът при мен винаги е бил запознаването и опознаването, после нямам проблем с общуването, така че съвсем не мога да й дам съвет как да разчупи леда.

# 68
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Деспина,
Припознах се в описанието на твоята дъщеря.
Искам да бъда честна с теб, може ли?

Когато бях подрастваща и тийнейджърка, обожавах да чета книги и доста голяма част от връстниците ми просто ми бяха ... скучни. Неразбираеми. Нямах проблеми с общуването, ходих примерно на зелено училище с класа си, имах си 2-3 приятелки и дотам. Определено НЕ СЕ ЧУВСТВАХ САМОТНА.

Живеех в свой собствен свят. Богат. Интересен. Завладяващ. Съвсем достатъчно ми беше да общувам ВКЪЩИ с моите родители и сестра. Плюс училището. Канеха ме на дискотеки с тях, не тръгвах. Мама буквално ме е молила да излизам повече - нъцки. Сега, на 40, определено не съм интроверт. Не съм и екстраверт обаче. Аз съм амбиверт - тоест чувствам се еднакво щастлива и в компания, и сама. Чувството на самота като нещо неприятно и гадно ми е напълно непознато. Обичам да бъда сама вкъщи. Слушам музика, пия кафе, готвя, чета, занимавам си се с мои неща. Обичам да бъда сред хора. Излизаме заедно, говорим си на всякакви теми, обменяме идеи и чувства, смеем се, забавляваме се. Обичам да пиша и да чета по форуми. Обичам да седя сама и да мисля. Професиите ми са типично екстравертни обаче - аз съм психолог и учител, работя и като астролог. По цели дни общувам с десетки хора. Това не ме товари. Доставя ми удоволствие. Просто ценя миговете и часовете, когато съм напълно сама и не ми се налага да бъда в компанията на когото и да било. Събота и неделя почти никога не можеш да ме накараш да изляза извън дома си. Мъжът ми и синът ми скитат навън, аз си стоя вкъщи и се чувствам екстра. Защото си знам, че идва понеделнишката въртележка, която също си обичам. Дано постът ми бъде полезен на всеки родител, който се притеснява за детето си!

# 69
  • Мнения: 7 897
Дъщеря ми изкара лятото вкъщи горе-долу като детето на Деспина. Обаче вече няма търпение да започне училище и да намери нови приятели.

# 70
  • Мнения: 271
Здравейте, аз също имам  проблем с големият ми син, на 12 години е. Той е умно, прилежно, възпитано дете. Миналата учебна година  се наложи преместване в друго училище, поради проблем с учител. И оттам насетне започна нашия проблем. Той не може да се впише в новата среда. Чувства се нежелан, децата са на групи и не го канят да излиза с тях. Той каже нещо, засичат го, а последно вчера в час са се опитали да му пречат да пише и слуша. В старото училище, общуване с деца, с които е израснал и се чувстваше лидер, смееха се на шегите му... А тук в новото училище, не е така. Не може да разбере, че сега ще трябва да си извоюва своето място-това е друго място със съвсем различни деца.
Стана любимец на учителите, това също го за прати в ъгъла. И това, което ме учудва е че предпочита да общува с по-големи хора. Цяло лято ходеше на лятно училище и изгради невероятна връзка с учителката си и с едно от момичетата. Ходи на тренировки по тае-куондо и там общува с момче в 11 клас-заедно ходят и се прибират, пишат си. Не мога да го разбера напълно. От една страна иска да е приет, а от друга казва те не слушат, нямат моите интереси (той чете много) ... някаква борба има в него. Как да му помогна? Много говоря с него, дано помогне. И дано аз като майка не пропускам нещо.

# 71
  • Мнения: 11 308
Няма как да му помогнеш много negrita.
Най-трудното на майчинството е, че трябва да ги оставим да извървяр своя път, като вървим до тях и им помагаме, а не го чертаем.

И аз сменях училище, бях нова в клас и знам колко е трудно - ти си чужд. Тази година ще е по-добре. Вече ще са го поприели. Ако има и нови нови деца го насочи веднага да се сближи с тях.

# 72
  • Мнения: 271
Дорис, благодаря за изказаното мнение. Синът ми иска от една страна да е търсен и приет, но от друга ми прави впечатление, че винаги намира някакъв косур в отсрещното дете/деца. Не иска да прави компромиси. Той наистина е по-различен,чете изключително много, отговорен, изпълнителен... но не е адаптивен и гъвкав. За мен той търси вниманието, което е имал в старото училище... Не го намира и му тежи.
Ще справи, знам, че е период... Но ми тежи и когато попаднах на темата реших да си споделя 🌼🌼🌼

# 73
  • Варна
  • Мнения: 5 526
Точно заради моите лоши спомени от това да си парашутист в ново училище и нов клас не си позволих да преместя никой от големите, въпреки проблемите, които имаха с учителките си 1-4 клас. Преживяла съм 3 години отхвърляне и нещата се пооправиха чак, когато отидох в техникума и целият клас тръгнахме заедно от едно начало. Там вече го нямаше това отхвърляне и унижение, което беше от 5 до 8 клас.

# 74
  • Мнения: 11 053
Интровертите не са по-нещастни от другите. Освен това (гледайки децата и подрастващите ни), днес е по-трудно отвсякога да си различен от масата. Разбирам защо би се тревожил един родител, но няма смисъл. Ако въпросът е за чист въздух и физическа активност, предлагайте й семейни или организирани занимания, които не се налага да инициира чрез общуване.

# 75
  • Мнения: 18 524
Моята е на същата възраст. По характер е по-затворена, а като малка беше най-срамежливото дете на света. До 6 годишна никога, по никакъв повод не е разговаряла с непознати. Не можеш да я накараш, мълчи си, не отговаря. Едвам си казваше стихчетата в градината с най-тихото гласче. Но в първи клас детето се поотпусна. Почна да си говори с почти всички. При нея големия плюс е, че повечето деца я харесват и искат да са й приятели. Тя никога не прави първа крачка към приятелство и дори кварталните й познанства се дължат на по-малкия й брат. Той се запознава с всички, и тя после покрай него "наготово" един вид Simple Smile Но тя също се чувства отлично сама. Случвало се е деца да идват да я викат да си играят навън и тя не иска. Предпочита да си рисува или да чете. Паснала си е с 3 момиченца от училището си и излиза с тях. Ходят си на гости по къщите. Нови познанства не я вълнуват. Има и такива хора - и сами им е добре. Приела съм го и не ме притеснява особено Simple Smile

Между другото едва тази година отиде на летен лагер за първи път. Оказа се, че повече не иска да ходи, обича си удобствата у дома и не се чувства комфортно да спи по други места. Децата са различни - това е.

# 76
  • Мнения: 11 308
_Bianka__, хубаво е, че дъщеря ти има приятелки, не е аутсайдер в класа и я търсят.

# 77
  • Мнения: 1 267
Големият ми син е така. Имаме страшни скандали със съпруга ми по този повод. Той го кара едва ли не насила да излиза. Аз искам да си гледа неговата работа и да не насилва момчето да прави нещо, което явно не му е в природата. Синът ми си е ОК така. Той учи и се занимава с изкуства и това му е основно занимание. Питала съм го защо не общува с другите младежи около нас, той ми отговаря, че не му се слушат простотии и псувни. Иначе в училище си има приятели, излизат, ходят на кино и така.

# 78
  • Мнения: 730
the Дорис, и аз донякъде съм като дъщеря ти, макар вече да съм 30+.
На мен никога не ми е скучно и не ми е било скучно. Обичам да си стоя сама и като дете също обичах.
Винаги съм имала приятели, но явно подбирам хората около себе си и гледам да съм само с хора, с които ми е комфортно. Иначе по-добре сама. Много пъти съм отказвала да излизам, защото съм преценявала, че ще ми е по-добре сама.
Сега, като възрастен човек мога да се похваля с 5-6 приятели, които са ми наистина близки и верни и ценни - истинско щастие! Не ми беше хрумвало да ги броя, но миналата вечер големият ми син ми се жалва, как бил разочарован от един негов съученик и не му бил истински приятел. Та тръгнах да му обяснявам, че човек няма много верни приятели и че ако си има 1-2, значи, че е много богат и че и аз имам малко. И той ме контрира - като започна да ги изброява (моите близки приятели) и се оказаха наистина много.
Тук трябва да уточня, че изобщо не съм общителна, не обичам да се запознавам с нови хора, не съм шумен човек. Просто някакси с коректно отношение, уважение и грижа съм успяла да създам наистина ценни приятелства.

# 79
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Синът ми е на 12г, от бебе си е бил самодостатъчен и се е занимавал с часове сам да си играе. Ако има някой на гости - добре, ако не - никакъв проблем. От бебе пак си играе и гледа книжки сам в неговата стая. Въобще - най-кроткото дете което познавам. С годините заниманията му с Лего стигнаха почти професионално хоби ниво, сам проектира, чертае и т.н.
Преди година се преместихме от голям град, в селце до много малко градче. В големият град не излизаше никъде сам (заради безопасност), тук излиза в нашето селце , кара колело, ходи на басейн, или ако идват лагерници деца се запознава с тях. В новото училище познава всички и те го познават (чара на малкият град), но нямат абсолютно никакви сходни интереси.

Не виждам много да му тежи, не се чувства самотен, има си хобита - лего, чертане, конструиране, гледане на клипчета в ю-туб за лего и машини, слуша музика, води си дневник, пише си книга - наръчник за Майнкрафт.
Миналата година започна да ходи при психоложката в у-ще (за да се адаптира по-бързо) и нейното мнение е, че той е най-интелигентното дете с което е работила за 20години стаж.

# 80
  • Мнения: 271
В новото училище на синът ми има психолог, аз също си мислих за среща, относно адаптацията. Нещата при нас се поразчупват, може би е въпрос и на време.

# 81
  • Мнения: 11 308
Моята дъщеря също ходи при една позната психоложка /не знаеше, че е такава/. Накрая жената ми каза, че "тя просто не е за този грозен свят". Все едно ми заби нож в сърцето.

Все пак света е такъв тук и сега!

# 82
  • Мнения: 18 524
Не се връзвай толкова на психолози, тази, която е казала това според мен не е в ред! Аз какви хитове съм слушала от психолози... не всички са свестни. Аз имам само една позната психоложка, при която с доверие водих малкия син за един проблем, иначе останалите, вкл. училищния психолог на големия ми син страшни глупости дрънкаха - честно.

# 83
  • Мнения: 255
Намерих сега темата и  аз искам съвет. Моето дете  е в подобна ситуация. На 12 г. е. Много иска да излиза и да има приятели. С детенцето което израснаха заедно и бяха уж най - добри приятели започна да го отбягва. Не го покани на РД и съвсем умишлено заминаха на село за да не може да дойде на неговия РД. Освен това успява да привлече другите деца от класа и моето е изолирано. Не знам той колко страда, защото никога не се оплаква.  Но аз  страдам много. 
Тренира баскетбол, много иска да е приятел с децата от отбора. Но някакси не може да завърже приятелство. Не му звънят да излиза /случвало се е 2-3 пъти лятото/, той звъни понякога, но в повечето случаи му отказват.    Лятото докато бяхме на село  излизаше на улицата, но около нас почти всички деца са по - малки, само 1 е на неговата възраст. С тях се чувства добре, но аз се притеснявам, че това не е неговата среда. /да уточня, единствено възрастта ме притеснява/ Едното детенце е на 7, няколко на 9 години. Трябва да може да общува с деца на неговата възраст. 
Аз също не съм много общителна, но на мен това не ми е проблем. Обичам да съм сама и да си чета. Не знам как да му помогна.



 

 
 

# 84
  • Мнения: 11 308
А от къде сте Сирена ако не е тайна?

Ако желаете може на лични да ми напише всеки който желае от кой град е и ако сте от един и същи град ще ви дам знак, че можете да се запознаете. Може да попосрещаме децата /уж сме приятелки/ да се опитаме да ги сближим и понасочим едно към друго. Може пък да се получи.

Сирена, виждам, че и Вие се чувствате като мен - притеснявате се от изолацията и самотността на детето си. Но Вашето дете показва ли, че иска приятели или предпочита да си е само у дома? Не се тревожете, че има по-малки приятели. 3 години разлика не е чак толкова голяма. Обикновено децата, които искат да са лидери, но не успяват сред връстниците си намират по-малки деца и се чувстват добре. Моята дъщеря пук не иска да контактува с деца даже 1 година по-малки - били малки  Rolling Eyes

# 85
  • Мнения: 11 308
А другите писали в темата ще споделите ли как са децата ви с началото на учебната година?

Моята дъщеря контактува основно с момчето - аутсайдер на класа. Явно тя е момичето аутсайдер. Виждам, че и ще да е примана и харесвана. Даже не разбирам защо така я отхвърлиха. Не е лесен характер, но като сравнявам с другите не е по-лоша. Даже е по-добър човек.
Играе някакви игри онлай и се радва и ми разказва какви приятелки има там и как си демонстрират лоялност. Явно в тези интернет игри намира средата и общността, която я приема.

# 86
  • Мнения: 255
А от къде сте Сирена ако не е тайна?

Ако желаете може на лични да ми напише всеки който желае от кой град е и ако сте от един и същи град ще ви дам знак, че можете да се запознаете. Може да попосрещаме децата /уж сме приятелки/ да се опитаме да ги сближим и понасочим едно към друго. Може пък да се получи.

Сирена, виждам, че и Вие се чувствате като мен - притеснявате се от изолацията и самотността на детето си. Но Вашето дете показва ли, че иска приятели или предпочита да си е само у дома? Не се тревожете, че има по-малки приятели. 3 години разлика не е чак толкова голяма. Обикновено децата, които искат да са лидери, но не успяват сред връстниците си намират по-малки деца и се чувстват добре. Моята дъщеря пук не иска да контактува с деца даже 1 година по-малки - били малки  Rolling Eyes

Много се притеснявам. Притеснявам се и от това че не споделя. Понякога си измислям несъществуващи проблеми.  Още в детската градина, докато го чакам наблюдавах как децата слизайки  по стълбите започват да обясняват на майките си какво се е случило. Така може своевременно и адекватно да реагираш, ако се налага. 
Да и аз си мисля, че не може да е лидер сред връстниците си затова се чувства добре с по малките. Няма лошо да играе с деца от различни възрасти, но да може да намери място и в неговата. Не иска да следва лидери, а не може да бъде такъв. Може би има литература която би ми помогнала.
Това със сприятеляването не е решение. От детска градина до 2-3 клас се събирахме една група майки и съответно децата. Момичета и момчета  общо 10-12 . Но това свърши. Някои отидоха в друг град, други в друго училище, други в друг клас и не продължиха да си общуват. Не ги сближихме. 
Аз не искам да му търся приятели, искам да му помогна той сам да може да се включва в колектива. 

# 87
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Моя ми заяви, че нямал приятели в класа  Rolling Eyes.
Но пък за сметка на това взе да излиза с едно детенце, с което израстнаха заедно като бебета. И то е с година по-малко, но като се разбират аз проблеми нямам. Карат тротинетки и скейт. И най-хубавото е, че това дете му звъни и го търси Simple Smile

# 88
  • Мнения: 11 308
Сирена, то с 3 години по-малко дете са му връстници. Твоите приятели само в твоя набор ли са.
Когато са малки 3 години изглежда съществена разлика, но с годините се заличава.

Да е лидер след малките хич не е лошо - показва, че като има цел намира начин да я постигне. Иска да е лидер - намира къде да е такъв.

# 89
  • Мнения: 255
Сирена, то с 3 години по-малко дете са му връстници. Твоите приятели само в твоя набор ли са.
Когато са малки 3 години изглежда съществена разлика, но с годините се заличава.

Да е лидер след малките хич не е лошо - показва, че като има цел намира начин да я постигне. Иска да е лидер - намира къде да е такъв.

Благодаря Дорис, много си мила.  Не знам дали търси лидерство съзнателно или подсъзнателно. Или просто да има с кой да играе.  За мен 3 години са доста съществена разлика за тая възраст.

# 90
  • Мнения: 11 308
Всички съзрявят различно. Ето момичетата на 13 години - съседчето пуши и прави секс, гримира се и има гел лак, а моето играе още игрички и му се бяга и гони и не смятам, че е изостанала. Така, че довери се на избора му - важното е социалната роля "приятел" да бъде запълнена. Тогава всичко е наред.  Peace

# 91
  • Мнения: 255
Всички съзрявят различно. Ето момичетата на 13 години - съседчето пуши и прави секс, гримира се и има гел лак, а моето играе още игрички и му се бяга и гони и не смятам, че е изостанала. Така, че довери се на избора му - важното е социалната роля "приятел" да бъде запълнена. Тогава всичко е наред.  Peace

Абсолютно съм съгласна с това.  Но все пак защо тези деца го търсят, а другите не. Ясно е, че не може всички да те харесват, но все пак. Не е конфликтен, не е агресивен,  отличник е,  показва и доста добри резултати в спорта.
Не че отличния успех има връзка, но щом постига тези резултати значи има доза интелект. Защо не му се отдава да се впише в колектива

# 92
  • София
  • Мнения: 2 768
Според мен точно защото съзряват по различен начин и с различно темпо, затова сред връстниците не може да си намери средата. Моето също играе с две години по-малки деца, още в главата и са гоненица, “стражари и апаши” и криеница, докато нейни наборки се вълнуват от съвсем други емоции вече-гаджета, дрешки и пр.

# 93
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Моя син не харесва всеки. Лесно се сприятелява, но бързо се разочарова. Чувствителен е и думи и действия които той не би казал и направил, го обиждат и му правят лошо впечатление. Имаше момент в който му се искаше да има най-добър приятел, но май прие факта, че много малко деца се интересуват от неговите интереси. Намери си и ново хоби - прави късометражни филмчета. Момичетата не го интересуват, или по-точно няма претенции с кого играе, стига да е възпитано детето.

# 94
  • Мнения: 7 897
Дъщеря ми си намери мястото... Ходи с желание, учи без да я натиска никой Joy
Още първия ден си намерила приятелка. Класната е много свястна. Засега всичко изглежда чудно, дано така да е до края.

# 95
  • Мнения: 271
Здравейте и от мен 😊 Моето момче започна да се чувства по-комфортно в своя клас. Не излиза с никого, но поне когато е в училище не се чувства аутсайдер. Утре е рожденик и не пожела да празнува. Настоявахме с  баща му, но той беше категоричен. Дори ми сподели, че едно момче от класа го е питало, дали ще го покани на парти, а той му казал, че няма да празнува, струвало му се бебешко. Къде е истината не знам 🙄

# 96
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Утре е рожденик и не пожела да празнува. Настоявахме с  баща му, но той беше категоричен.

Отбележете го поне семейно. Нека да се почувства специално детето.
И моя уж бил вече голям, но все някак отбелязва деня. Последния път само с едно момченце излязоха и се наиграха на воля. Дадох им 150 лв. и им казах да правят каквото си поискат. Е после мърморих, че повечето пари са отишли на машинки за електронни игри, но той си се прибра доволен.

# 97
  • Мнения: 18 524
150 лева за 2 деца? Никога не давам аз големи суми на деца, при никакви ситуации. Имам си едно наум.

# 98
  • Варна
  • Мнения: 10 493
150 лева за 2 деца? Никога не давам аз големи суми на деца, при никакви ситуации. Имам си едно наум.

Бианка сметнах така:
кино 2 билета -30лв
пуканки и боклуци за филма-20лв.
пица или нещо да хапнат-20 лв.
В Playground ходиха и там 50-тина лева.
Наместват се парите. Ако правя рожден ден ми отиват два пъти повече  Rolling Eyes

# 99
  • Мнения: 18 524
Разбирам те, но просто аз не давам. Понеже дъщеря ми е много добро дете и все й давах пари да си има, роднините на баща й също й давали понякога дребни суми и в един момент разбрах, че детето е било изнудвано от своя позната за пари...! Разбира се, всичко се прекрати веднага, но оттогава внимавам наистина много. А изнудването беше много подло и по смехотворен повод, но детето ми е плащало на тази измамница - момиче само с 1 година по-голяма от нея. Казвам го, за да внимавате и вие къде точно отиват парите на децата ви.

Може вашето наистина да е много добро дете и да заслужава доверие, но не всички край него са задължително такива.

# 100
  • Мнения: 47 963
Ужас
На моите деца отдавна празнуваме рождените дни в ограничен кръг и с почерпка по техен избор, ама обикновено деликатно ги съпровождаме...возим с колата, носим тук онуй и така...малко влизаме в ролята на обслужващ персонал,ама меткаме и по едно очо какво се случва. Добре, че ни е позволено все още Wink

# 101
  • Мнения: 271
Момичета, във вкъщи ще отбележим рождения ден, поръчах  торта и той иска от мен да му приготвя любим сандвич.
Но ние с баща му го подтиквахме към парти с деца. Днес, говорейки за пореден път на тази тема ми каза, че в събота или неделя иска да излезе  с един съученик и да почерпи.

# 102
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Разбирам те, но просто аз не давам. Понеже дъщеря ми е много добро дете и все й давах пари да си има, роднините на баща й също й давали понякога дребни суми и в един момент разбрах, че детето е било изнудвано от своя позната за пари...! Разбира се, всичко се прекрати веднага, но оттогава внимавам наистина много. А изнудването беше много подло и по смехотворен повод, но детето ми е плащало на тази измамница - момиче само с 1 година по-голяма от нея. Казвам го, за да внимавате и вие къде точно отиват парите на децата ви.

Може вашето наистина да е много добро дете и да заслужава доверие, но не всички край него са задължително такива.

Минах и през това. Съученик, близо месец моичкия му е давал дневните си 2 лв.
По принцип големи суми в него няма. Тези пари, които му ги дават за рождения ден са в мен и заедно решаваме за какво ще ги харчим.
А с това дете, с което ходиха наистина добре го познавам Simple Smile

# 103
  • Мнения: 11 308
Момичета, във вкъщи ще отбележим рождения ден, поръчах  торта и той иска от мен да му приготвя любим сандвич.
Но ние с баща му го подтиквахме към парти с деца. Днес, говорейки за пореден път на тази тема ми каза, че в събота или неделя иска да излезе  с един съученик и да почерпи.

Колко е голям?

Парти с деца не правят по-големите.
Излизат с 1-2-3 приятели. Ходят на кино, да стрелят, плейцентър, да се помотат. Ядат пица и толкова. Няма торти и подаръци.

# 104
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 381
Ние тази година го направихме скромно - под асмата на двора - 3 приятелски семейства (с 2 деца) и приятел от училище. Децата си докараха колелета и караха, после играха бейзбол и други игри на двора. Аз направих мини сандвичи - масло с краставичка и кашкавал, масло с луканка, ролца от шунка с руска салата, крекери и любимата му торта с ягоди (късмет че тогава им е сезона). За големите имаше бира и розе, за малките домашен нектар от круши. Повечето му дадоха подарък в плик (това е голяма рядкост той да види 5лв на цяло), една приятелка с професионална камера му подари фотосесия от неговия празник. Накрая синът ми каза, че това е най-хубавия му рожден ден!

А миналата година докато живяхме във Варна, пръснах цяло състояние за рожденият му ден в МОЛ... Embarassed

# 105
  • Мнения: 47 963
Да, моите също предпочитат така, както и приятелите им. Двв години поред даже организирах водене на село с пикник и т.н. и децата го чакаха с нетърпение по цяла година. Но на повечето родители не им се занимава, ако трябва да сме честни.

# 106
  • Мнения: 271
Синът ми днес навърши 12 г. Избра си вариант пица и кино с момче и момиче от класа. Тази вечер сме семейно, а в неделя ще отбележи празника си с тях.
Под парти аз имах това предвид... кино, пица, боулинг... бройката на децата е различна в моите и в неговите представи 😊 Но важното е да е щастлив!

# 107
  • Мнения: 47 963
Да ти е жив и здрав! Много здраве, успехи и щастие!
Ние обикновено каним около 3 деца, плюс моите двама, за да се събират в колата. Simple Smile Много се радвам че многолюдните молски рождени дни са в миналото ни Simple Smile

# 108
  • Мнения: 11 308
Да ти е здраво и щастливо момчето!

# 109
  • Мнения: 271
Благодаря за пожеланията 🌺🌺🌺
Нека са здрави всички дечица!

# 110
  • Мнения: 11 308
По молба на приятелка пускам следната страхотна ОБЯВА

Децата ми четат книги и се интересуват от: приключения,  природа, животни, истински красиви приятелства.
Не се интересуват от: мол, телевизия, чалга, рап, електронни игри и играчки, сплетни,  интриги, социални мрежи.
Възраст: 12 и 16г
Местоживеене: София
Търся подобни деца за разходки в парка, планината, каране на велосипеди.
Аз търся, защото те не са срещнали досега достатъчно мотивирани, за да се виждат често. Моля, пишете ЛС на авторката на темата!

# 111
  • Мнения: X
Чакай, чакай, чакай! На 16-годишно магаре мама му търси компания за разходки? По-добре да насочи ресурса към семейна терапия.

# 112
  • Мнения: 11 308
Вярвам, че в тази тема всеки родител добре си е преценил какво да напише Simple Smile Всички тук можем да бъдем пратени на една или друга терапия.

Също така самото заглавие на темата е за самотните тинейджъри и става ясно, че търсим решение за тинейджъри, а не за млекопитаещи .... Wink

# 113
  • Мнения: 47 963
Моите са на 13 и 17, но пък ще ме убият ако им доведа деца от бг-мама Simple Smile
Въпреки всичко ние напоследък нямаме компания за планина/ колело и би било хубаво да намерим.

# 114
  • Мнения: 11 308
Да ви свържа?

# 115
  • Мнения: 18 524
Те пък много ще разберат откъде ги водиш децата Simple Smile

# 116
  • Варна
  • Мнения: 5 526
Виждам, че темата е замряла, но само тук мога да се оплача.
Моята дъщеря имаше едно единствено момиче, с което от време на време се виждаше и то я канеше на рождения си ден. Тази година вече не и отговаря на съобщенията. Рожденият ден мина и не я покани. Тя не казва нищо, но на мен ми е много криво. Като я поканеха и си дойдеше от тези рождени дни цялата светеше. Личеше си колко и е харесало да бъде сред връстниците си.  Вече живее само в таблета си. Отказва да излиза с мен. От училище в къщи и в таблета и обратно.

# 117
  • Мнения: 18 524
Посещава ли някакви извънкласни занимания? Не е лошо да има контакти и с други деца, не само със съученици. Може и с деца на ваши приятели на сходна възраст? Или от квартала. Все някъде има нейни сродни души - трябва да се намерят.

# 118
  • Мнения: 11 308
Деспина, на колко години е детето ти?

На Вашия РД колко деца каните? Те не ви ли връщат жеста /като минат не го връщат де/?

# 119
  • Варна
  • Мнения: 5 526

На 16г е и отказва да си празнува РД. Не го е правила от малка. Записала се е на разни занимания в училище, но те са си за там. Извън училище не се вижда с никого. Само с това момиче дружеше, но явно вече и то не иска да се вижда с нея.

# 120
  • Мнения: 47 963
Нямам съвет. Моите деца обикновено имат по 2-3 приятелчета, с които празнуват.
Иначе всъщност съм отворена за срещи с дечица. Но моята дъщеря направи една стабилна програма чак до края на август, записа се на доста изпити, курсове, обмен, екскурзии и пътувания. Свят ми се изви

# 121
  • Мнения: 11 308

На 16г е и отказва да си празнува РД. Не го е правила от малка. Записала се е на разни занимания в училище, но те са си за там. Извън училище не се вижда с никого. Само с това момиче дружеше, но явно вече и то не иска да се вижда с нея.

А да я запишете на курс извън училище? Например по фотография. Дали няма да срещне други момичета на сходна възраст?

Наистина когато са големи няма как ние да ги събираме с други деца Sad А е тъжно да ги гледаш така самотни ...

Общи условия

Активация на акаунт