Птица много правилно е разбрала. Докато бяхме женени, носех фамилията на ММ, но моята си ми харесва повече, затова и след като се събрахме, реших да си остана с нея, още повече, че не искам брак. След като няколко пъти се наложи да вадя удостоверение за идентичност на имената, реших, че така е по-добре. Странно ми е децата да носят фамилия, идваща от името на дядото. Като се родиха децата, свекърът си направи устата, но не го огря. За мен това е фамилията - деца, внуци и правнуци да са с една и съща.
- Публикувана: 29 авг. 2018, 14:14 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2018, 09:22 ч.
Практически ползи от брака
Да, "тънкият" момент обаче е, че като умреш и те наследи съпругът, после като умре и той, наследството му от теб (каквото е останало от него) заедно с всичко друго негово отива при неговото дете. 
Може би това пита или за нещо такова е чувала Сънрайз.
Може би това пита или за нещо такова е чувала Сънрайз.
Затова и в много страни има практика при тежки заболявания, с малка надежда за излекуване, на болните да се казва диагнозата и евентуалния срок, който им остава, за да могат да си уредят документално нещата, т.е. завещание, разпореждания и т.н.
Винаги може приживе да завещаете имота си на пораснало дете, както направиха моите родители. Така няма спорове за наследство.
А относно имената - моят мъж един път е кръстен на дядо си, втори път фамилията му е от дядовото име и се получава доста разпространено име от сорта на "Иван Иванов". Затова си запазих и моминското име. И преди да плюете избора, мога да кажа, че това си е съвсем нормално в Италия напр. /за справка - Ивет Лалова/. Това е доста практично - няма нужда от удостоверения за идентичност на името, а и при пътуване никой не се чуди дали сте женени.
А относно имената - моят мъж един път е кръстен на дядо си, втори път фамилията му е от дядовото име и се получава доста разпространено име от сорта на "Иван Иванов". Затова си запазих и моминското име. И преди да плюете избора, мога да кажа, че това си е съвсем нормално в Италия напр. /за справка - Ивет Лалова/. Това е доста практично - няма нужда от удостоверения за идентичност на името, а и при пътуване никой не се чуди дали сте женени.
Примерът с Ивет Лалова не е удачен. Далеч преди да се омъжи е известна по света с моминската си фамилия.
Винаги може приживе да завещаете имота си на пораснало дете, както направиха моите родители. Така няма нужда и от завещание, нито ще имаспорове за наследство.
Винаги може приживе да завещаете имота си на пораснало дете, както направиха моите родители. Така няма нужда и от завещание, нито ще имаспорове за наследство.
Е още си жива, имаш време да уредиш имотните въпроси.
И как да стане, без да си влоши семейните отношения?
Селско е да прехвърли всичко на детето си отсега, че да се застрахова от мъжа си и неговото.
Винаги може приживе да завещаете имота си на пораснало дете, както направиха моите родители. Така няма нужда и от завещание, нито ще имаспорове за наследство.
Това е интересно. Хем завещаваме, хем няма нужда от завещание. Естествено, ще се завещава приживе. Не съм чула някой от отвъдното да е пратил завещание. Ако завещая имота си на едно от порасналите си деца, а има и други - те имат своите запазени части, които ще трябва да им се изплатят. Също така, ако те преживее втори съпруг, той също има право на запазена част, която ще трябва да му се изплати.
Не ми стана ясно какво искаш да кажеш. Сигурно има други подробности, които си изпуснала.
Може би е имала предвид - прехвърли/дари.
Защо Абсурт? Какво лошо има да си подсигури детето с личен наследствен имот, към който мъжът няма отношение и принос! Би трябвало дори самият той да го предложи.
Мои съседи дори се разведоха. Бездетен брак, за мъжа - втори и деца от първия. Жената се тръшна, че няма да може да изплаща дялове на децата му, ако нещо се случи с него... Продължават да си живеят заедно, хубаво семейство са, винаги се е отнасяла добре към децата му, сега заедно помагат за внуците, но си е уредила документално спокойствието. И е права.
И как да стане, без да си влоши семейните отношения?
Селско е да прехвърли всичко на детето си отсега, че да се застрахова от мъжа си и неговото.
Селско е да прехвърли всичко на детето си отсега, че да се застрахова от мъжа си и неговото.
Мои съседи дори се разведоха. Бездетен брак, за мъжа - втори и деца от първия. Жената се тръшна, че няма да може да изплаща дялове на децата му, ако нещо се случи с него... Продължават да си живеят заедно, хубаво семейство са, винаги се е отнасяла добре към децата му, сега заедно помагат за внуците, но си е уредила документално спокойствието. И е права.
Всъщност аз не мога да кажа какво е правилно в случая. Ето, жената живее с мъжа, помага на децата му, гледа внуци, утре той не дай боже се разболее - и него ще гледа. И накрая какво - обира си багажа и се връща къде? Може би на село в бащината си къща.
От друга страна пък ще ощети децата му.
От друга страна пък ще ощети децата му.
Не ми стана ясно какво искаш да кажеш. Сигурно има други подробности, които си изпуснала.
Точната дума е "дарявам". Има възможност и да завещавате, и да дарявате. Не ми харесва тона ви и не смятам повече да коментирам темата. Ако имате желание, ще намерите начин да не ощетявате детето си. Не смятам да ви пиша всичко в подробности.
А колкото дали е селско или не... Аз съм виждала много селски караници на наследници - братя, сестри не си говорят. По-добре да се уредят приживе някои въпроси, за да не стават панаири след смъртта на родителите.