Първи мисли, след положителния тест?

Беше много отдавна, преди почти 3години, но още си спомням радоста която почувствахме , беше планирано и мечтано бебе.😊 
Стана от първия път в който опитахме .❤

Въпреки че беше планирано се уплаших от това какво ме чака, болници, изследвания, раждане. Стана само с един единствен опит и може би затова въобще не го очаквах.

И при нас беше с толкова опити, но беше планирано. Като водях не можах да повярвам 😁 Даже още не мога, тепърва го осъзнавам 😊 Още съм изплашена за всичко, което ме очаква, но е за хубаво така че ще мине

Разплаках се.... и си помислих "ами сега какво ще правиш?"
а от три месеца се опитвах да забременея и дори вече се бях притеснила...
Веднага си помислих, че от сега нататък живота ми ще се промени коренно и трябва да се подготвя...
След това започнах да се смея от радост .....луда работа

Колко познато 😁 Наистина тотално се променя живота след заветните две черти 😊

И при мен така,но преди 13години.Няма да забравя като казах на ММ как ме вдигна на ръце,а след секунда ми вика:Нали си добре,не те заболя Бяхме най-щастливите на света,такава картинка имах чувството,че като се движим между хората всички знаеха,че имаме блага вест-на лицата ни беше изписано.

Именно, това е наистина незабравим момент. И моят мъж така се притесняваше все да не ми стане нещо. Стоеше около мен и ме пазеше да не ме бутне някой😄. А аз може би като повечето бременни си мислех , че всички знаят , че съм бременна🤣, едвам ииздържах до 3тия месец , за да споделя на всички приятели и познати.

Ооо изобщо не съм чакала,всички знаеха веднага.Като понапреднах в бременността и бебо се запънеше от едната страна на диафрагмата,почвах да притискам с ръка,за да се премести и да мога да дишам спокойно ММ вика:Няма да се притискаш просто се обърни на другата страна/в леглото/той бебо е във вода и ще падне Луда работа

И с двете бременностти (желани и планирани) първата ми мисъл беше "УЖАС" Не сме танцували от радост, не сме се носили на ръце. Чаках първият преглед да потвърди бременността, после да влезна в 4тия, в 6тия, в 9тия...Някак до последно все не ми се вярваше, че това се случва на мен.

А какво мислите за споделянето на новината, казват, че е хубаво да се казва след 3тия месец, но някои мами не издържат и споделят по рано 😁

Аз не съм суеверна,единствено Господ решава дали ще ти даде или не да изживееш новия живот наречен „Майчинство".

аз лично казах на таткото няколко дни след теста/на рожденния му ден/- отидох на преглед 5 дни след това- т.е на 18я ден от закъснението...
Веднага казах на родителите си ...после на неговите...на снаха ми ...и тя се разпищя от радост пред всичките ни приятели... и готово ...вече всички знаеха

Не съм суеверна, но казах след 3-ти  по чисто практична причина. Първите месеци са много крехки, исках да се задържи и тогава да разгласявам, не после всеки да пита - ама какво стана и да повтарям по 100 пъти едно и също.

Понеже и ние направихме само един опит и не очаквах да съм бременна, та като видях чертите, първата ми мисъл беше "трябва да измисля някакъв готина начин да съобщя на бъдещия татко", обаче вълнението беше толкова голямо, че не издържах и веднага му показах теста. Такава усмивка ми се лепна на лицето, че цяла вечер не можах да си я сваля. След това започнаха притесненията, сега чакаме да чуем сърчице...

Не съм суеверна, но мисля да изчакам да мине най-рисковия период поне до 10-та седмица... тогава да разпространяваме новината

Честито Пърпъл!

Да права си аз съм в 5 г.с и мисля да изчакам поне до 10

Хммм, стана на първия месец, но аз не очаквах и взех, че направих теста.Като излезе втората черта, ме обляха топли и студени вълни.Бях изплашена.Веднага звъннах на сестра ми, за да ме закара на лекар.Той потвърди бременността ми и въпросът му беше "Какво ще го правим-задържаме или не", при което му казах, че бебето го задържам на 100%.
После снимах малката точка и я изпратих на ММ да му честитя, че ще става тати.

Моите мисли не бяха никакви. Не изпаднах в дива радост,нито ми стана супер емоционално. Може би си бях в шок.Освен това го очаквах, беше планувано. И след 5 дни закъснение почти бях сигурна,че ще ги видя двете черти. Почнах да обикалям като луда. Беше ми странно. Почти през цялата бременност не осъзнавах,че ще имам дете. Докато то не се роди.
Хем опитвахме от 3 месеца само. Аз имах всички симпотими на МЦ. Бяхме в Лондон и обикаляхме из града. Мъжа ми беше сигурен,че съм бременна. Аз бях сигурна,че не съм.
Обаче още на излитане имах някакво странно усещане, виждях се различна с особен блясък в очите. Питах се дали наистина съм бременна. Чувствах нещо.
Мм постоянно повтаряше че съм бременна.
Болеше ме корема, пиех но шпа, всички признаци, че ще ми дойде имах и същевревенно с това си имах предчувствие.
И се оказа истина.

Мойта бременост е инвитро. На десетия ден пуснах кръвен тест- 42. Нито се зарадвах, нито нищо. Бях сигурна, че това е- няма да се развие. Звъннах на мъжа ми и му казах. Неговата реакция беше- чувал съм израза малко бременна, но досега не го бях виждал. Разви се де. Вече ходи на градина.

Аз разбрах в 8 г.с. Имах много нередовен цикъл и просто си го чаках, защото се припокриваше с всички симптоми на пмс, само че по- силни. Изобщо не предполагах, че съм бременна, затова бях меко казано шокирана, макар да правехме опити от няколко години.
После като върнах лентата назад, ми светна защо сутрин ми се виеше свят, а вечер си лягах с кокошките в 6 🤣
Първите ми мисли бяха свързани с това, че трябва веднага да отида на лекар, за да потвърди и да се успокоя, че всичко е наред .

И двата пъти стана от първия път, в който не сме се пазили. Не го бяхме планирали, просто бяхме решили, че ако стане - добре, ако не не и това е. При вида на двете чертички се шашнах и се запитах: Ами сега? Втория път преди да реша дали да го оставя или не звънях на 100 места за информация за условията за майчинство и всичко останало, защото съм и докторант и на граждански договор и изобщо заплетен казус... Сега не мога да си представя живота си без децата.

Беше планирана и мечтана бременност, която дойде след много опити.

Когато видях теста, си се усмихнах и си казах "да, най-сетне". След което казах на ММ, той се шокира (от приятната изненада), след което се изсмя със силен щастлив смях и ме прегърна.

Втората черта ми се стори , че е някакъв мираж и скоро ще изчене ( за първи път видях 2 черти след 13 годишен стерилитет) а такова вълнение до онзи миг не бях изпитвала не мога да го опиша с думи

Първата ми мисъл, както и следващите 100, беше “ох, Боже, сега ли трябваше да стане?!”, “има ли по-неподходящ момент?!” И все ей такива неща. А беше много желано и дълго чакано човече. Просто не беше подходящия момент и ми беше трудно да го приема и да повярвам че е истина. След като потвърдиха бременността започнах да се радвам, да видя как бие сърчицето беше невероятно и неописуемо чувство.

След това казах на родителите ми, ММ на неговите. Споделих и на още 2 много близки приятелки. След това чаках да вляза в 13гс преди да кажа на колежки, на работодателя и на други приятели. След това имаше един период, в който на никого не исках да казвам, беше си ми като тайна, нещо което само аз знам. Беше много странно чувство, не знам от къде дойде

Бях сигурна преди теста, усещане някакво.
Радост смесена със страх, но в положителен смисъл.
Ако сега знаех какво ще ми предстои никога не бих имала деца. Но това е хубавото на неизвестното.

Първият път бяхме на седмото небе, втория- той се зарадва както първия път, а аз се разплаках и няма да призная до коя седмица повтарях, че не го искам, няма да се справим, не е сега момента...
Вече съм в края на 26г.с. бебо си има име, всеки негов ритник ме радва и успокоява, и нямам търпение да го видя

Аз тази сутрин си направих втория тест. Двете чертички се появиха...отново. Никога не съм имала по - щастлив миг от този. Направих видео на бъдещия татко как вижда резултата... Много съм щастлива. Вече си записах и час, за да сме на 100 % сигурни, че ще си имаме бебче за 25.09, така че стискайте палци. Трябваше да ми дойде на 4-ти септември.

Познавам тялото си и усещам овулацията, и двата пъти бях сигурна, че ще забременея, така че не тестът ме изненада, а кървенето, така наречената цветна бременност.

Почти седмица по-късно още не знам какво се случва. Неземно щастливи сме и аз и съпруга ми. С нетърпение чакаме и 28.09 за първия ми преглед, на който го принудих да е с мен. Чувствам се страхотно, с изключение на това, че ми се спи много.

Нашето чудо се случи след поредния инвитро опит, след много мъки, инжекции и т.н.
Когато разбрах, бяхме заедно с ММ в колата на един паркинг и постоянно рефрешвахме страницата с резултатите от лабораторията,  а те не излизаха и не излизаха. Имах си всички симптоми за МЦ и бях СИГУРНА, че отново не е станало. Заричах се наум, че сега като видя нулата няма да се стресирам, а ще започна начисто, нов хранителен режим, слабеене и т.н. В този момент ММ рефрешна отново и видях цифрата - 837
Разревахме се и двамата с крокодилски сълзи и сополи, прегръщахме се и се гледахме невярващи. Страшна гледка бяхме - на паркинг, мъж и жена в колата си реват
Та първата ми мисъл беше, че явно ще трябва да отпиша слабеенето, и че ще си бременея и дебелея щастливо 9 месеца

Просълзих се! Лека и безпроблемна бременност, нека всичко бъде наред и Бог да бъде с вас. Бъдете щастливи!

  Лека и успешна бременност на всички момичета желая! Знам какво е чувството, когато те е страх дали всичко ще е наред и се молиш за това непрекъснато. Аз очаквах да видя двете чертички, не бях изненадана, в деня на очакваната менструация като не дойде до обяд направих теста и видях бледата втора черта. Буквално изтръпнах, уплаших се честно казано. След една неуспешна бременност имах насоки веднага след положителен тест да започвам терапия с фраксипарин и други лекарства за задържане . Тръгнахме веднага да търсим фраксипарин, трудно го и намерихме, първата инжекция с такъв страх я бихме, дори неуспешно според мен... След това тежка бременност - повръщане, лежане, контракции от 5 месец, до заветната 9 месец. След което изклчючително леко секция и една прекрасна дъщеричка. 😊

Ами не можех да повярвам на очите си, най-вече защото втората черта се показа почти на края на 10-тата минута,беше много бледа и си мислех,че точно този месец няма как да е станало(бях на лекар почти всеки ден и има доказан ЛУФ ,което изключваше бременност точно по това време).Още си пазя тестчето-вече почти 11 години, надявам се някой ден пак да видя такова(при инвитро опитите така и не направих домашен тест,а направо кръвни)...

Бях сигурна, усещах го, направих си тест два дни преди закъснението и излезе бледа втора черта, днес 5 дни след закъснението наситена втора чертичка.  И една моя приятелка ми се хвали как бързо станало бебето от третия месец, а аз си мълча и си мисля: "Ми аз какво да кажа, от първия опит- един единствен път сме правили секс и решихме да пробваме за бебе, то взе че стана". Второ дете ще ми е живот и здраве, разплаках се като видях положителния тест.

То при  мен разбирането, че съм бременна не беше продукт на еднократен акт, а цял един процес. Защо да ми е лесно, като може да ми е трудно? (Това забременяване се случи след около 2 години заканване, че "ей сега започваме опитите" и все някакъв проблем ставаше финансов или здравословен)
Всичко започна около 3-4 дни преди да ми дойде. Имах гости вечерта и набързо направих един тест, който беше отрицателен, и беше безславно запратен в боклука. Аз милата нахално реших, че след един опит светът е длъжен да ме снабди с бебе. На сутринта като станах си викам: Абе, аз снощи не го погледнах много добре тоя тест. Я пак да го видя.
И естествено го изрових от кофата за боклук представете си. Гледам втора бледа черта. Първата ми мисъл беше: Еми, теста се е развалил от толкова седене в кофата, че и опикан на всичкото отгоре. И изобщо не разбрах, че съм бременна. Едно такова малко разочаровано ми стана от тоя развален тест. Хем има 2 черти, хем не съм бременна. Отидох на работа, ама нещо не ме оставя на мира. Викам чакай да видя в гугъла. То едва ли на някой му се е случило такова нещо, де. Ама аз да проверя. Като написах само "втора бледа черта...." и гугъла сам ми довърши ...на тест за бременност. Викам: А, тука има нещо.  Чета, чета, навсякъде пише, че си бременна. Викам си: тия пък. После взех да се чудя как да разбера със сигурност. Все пак говорим за човек, който рови из кофите за боклук след един опит. Явно съм лишена от търпение по този въпрос. Накрая се сетих, че една приятелка ми беше казала нещо за кръвен тест за бременност. (Да, на този етап нищо не занех за тестовете, за ЧХГ-то, за нищо. Сега лекция мога да чета) Гугълнах и това. Излязох на обяд. Ама само това мисля. След обяда с 300 към най-близката лаборатория, за която знам, че има онлайн проверка. И тия хора с кой акъл ми казаха, че резултати след 17ч. Е от 17 ч до 17.15 дадох 1000 рефреша на телефона. Накрая си казах, че докато не измия чиниите нищо няма да гледам. Тъкмо сядам вече на лаптопа и гледам резултата, мъжът ми се прибира от работа и ми говори нещо. Обаче аз не мога да си разбера резултата. То си пише, че над 20 е положителен, ама аз имам 358. Очаквам в такъв случай да ми е да речем 28 или 35. Не 358. Взех да се чудя дали не е 3,28 - идиот, бе, идиот съм била. Мъжът ми обаче още ми говори нещо си докато аз напъвам безпомощните мозъчни клетки. Викам:
- Чакай, че май съм бременна.
- Е , как така, нали снощи не беше?
- Е, сега съм. Проблем ли ти е?
След което и двама седяхме като треснати, прегърнахме се едно неадекватно и конфузно и отидохме на една вечеря, на която мълчахме като идиоти. А мъжът ми два пъти ми предлага да пия бира. На втория път го попитах: Ти какво не разбра от онова, което ти казах одеве, бе?
- Ох, ми, не съм свикнал още. - Каза гузно той и взе да изглежда още по-объркан.
С една дума в началото нищо не изпитахме. Аз го гледах напрегнато първите няколко дни и си виках: Оле, няма връщане назад. И си оставам с тоя човек до последно. ( То ние бяхме от 8 години заедно, не знам защо тогава се бях замислила, че ще оставам с него. А до преди това какво съм си мислела не знам).
Вторият път вече беше тривиално. Видях си бледата черта. Изследвах си ЧХГ-то. Казах на мъжа. Той се почувства като голям майстор. 2 от 2 е все пак. Аз почувствах гадене и въпроса: "В какво се забърках?" премина за кратко през мен. Но като цяло съм споко.

Аз съм чувала, че ако не казваш, че си бременна, детето ще е нямо. Пълни глупости, останали от миналото. Детето ти е факт, защо да чакаш, а да не споделиш радостта с близките си? Винаги може нещо (недай си Боже) да се обърка и не мисля, че причината ще е в това, че си споделил. Аз лично не бих чакала и 1 ден, да не говорим за 3 месеца. Освен това, не съм много запозната, но в 3 месец не личи ли вече коремчето, особено ако мамата е по-слаба, както съм аз, примерно?

Съвсем разумно обяснение има - ако не дай, боже, се случи спонтанен аборт, ще бъдат спестени куп болезнени обяснения. Изпитах го на гърба си - не бях обявила на всеослушание и все пак достатъчно много колеги ме посрещнаха при връщането ми от болничния с "честито", чули само половината новина. Не е приятно.
На някои им личи от още от втория месец, други чак до средата на четвъртия са сравнително плоски.

И при мен единствената причина да си мълча пред всеки срещнат е, че после искам да си спестя обясненията ако, не дай си Боже, нещо се случи. Първите месеци са високорискови.
 Примерно  познавам един мъж, който беше раздул на всички, че чакат детенце и сега минава през етапа всеки да го пита как е жена му, а той да казва, че са го загубили. Не му е никак приятно.

На мен ми пролича, че съм наистина бременна една седмица преди да родя- 31 гс.
Е, после бабите пред блока бяха убедени, че бебето е осиновено, но това са подробности

разсмя ме... какво да се прави, все пак те знаят по-добре от теб... :D