Как да съобщя на дъщеря ми,че съм бременна ?

  • 23 787
  • 716
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Тъй, тъй, реалистични коментари.
Маг Рени ряпа да яде. Аз все още  не знам дали тя се подвизава тук  или се учи от тук. Stuck Out Tongue Winking Eye
Сериозно към темата - сияща от радост казваш новината на дъщерята. Няма какво да се лъжем - то почти всички тийн са егоисти. И не е обидно да се каже истината.
Дано дъщеря ти да се зарадва на новината. Можеш да ѝ припомниш как си се чувствала след развода. И сега да покажеш колко си щастлива.
Пожелавам здраве и щастие на теб и на семейството ти!

# 16
  • Мнения: 15 619
Една с друга историите не си приличат, не бъдете зли.  Мислете повече за липсващите гаранции в своя личен живот,  а на потребител, който пита нещо друго, отговаряйте, не проектирайте собствените си страхове.
Към авторката. Кажи на дъщеря си, не крий. Опитай да я приобщиш. Тя е твое дете, познаваш я, със сигурност знаеш как. Лека бременост желая, спокойствие и радости.

Последна редакция: сб, 08 сеп 2018, 23:09 от luna

# 17
  • Мнения: 7 172
Съобщаваш й най- спокойно без много да се обясняваш и без чувство на вина. Животът си е твой, имаш право да си щастлива. Децата си поемат по пътя, не ни принадлежат и нямат право да ни определят живота.

# 18
  • Мнения: 18 684
Преди година започнала отношения с мъжа и дълго време ги криела от дъщеря си - цели 3 месеца, преди да го довлече у тях. Аз не разбирам какво ще се съобразява и притеснява за дъщерята, след като досега не го е правила. Бързо-бързо го е прибрала у тях, въпреки съпротивата на дъщервта, без изобщо да се съобразява с нейното мнение. Тя все още не е приела новия мъж на майка си, държанието ѝ показва, че не се чувства у дома си, защото той е там. Все гледа да избяга, ама нищо, егоистка е, да свиква. И сега някакви Радини вълнения как щяла да каже на дъщеря си, че е бременна. Пука ли ти изобщо извън факта, че нейните неположителни чувства ще помрачат твоето лично щастие?

# 19
  • Мнения: 18 522
Кажи й, че ти закъснява и мислиш, че може да си бременна. Ще си излее каквото й е на душата и ще почне да допуска тая вероятност. След няколко дни й казваш, че теста е положителен и ще става кака. Всички деца приемат после бебето, а някои даже и много помагат : ) Не се шашкай излишно. Имам приятелка, на която тийн дъщерята беше заявила, че ще се самоубие, ако майка й роди ново бебе. Жената си беше замислила за аборт и едва не махна бебето. Като се роди, каката как го обича, идея си нямаш. Много си менят мненията, а и няма да го гледа тя накрая.

кукумицинка, много деца предпочитат майка им да стои сама до края на дните си след развод. Най-добре и да не погледне друг мъж, идеално ще е. Аз се разведох с три деца и всяко искаше различно нещо Simple Smile Викаш, на тях трите как да угодя и как да им се съобразя по-точно? Питам те - с три деца на различни мнения, с кое първо ще се съобразиш или направо ще се гръмнеш за по-лесно? Simple Smile

И аз имам бебе от втори брак, но за късмет се роди 3 години след сватбата и всички отдавна бяха приели новата ситуация. Ако бях родила веднага, и при мен щеше да има по-големи хитове.

# 20
  • Мнения: 40 307
Децата си поемат по пътя, не ни принадлежат и нямат право да ни определят живота.

Да, не ни принадлежат, но ние, родителите, сме отговорни за тях поне до пълнолетието им, защото никой не е питал детето дали иска да се роди, а решението е взето от родителите. Точно както става и с новото бебе. А това решение води до отговорности и родителят е длъжен да мисли за тези, които е довел на бял свят по своя воля.
Но аз всъщност не одобрявам скоростта, с която авторката е допуснала да се развият нещата, и предполагам защо е направила това. И ме е страх, че не е постъпила мъдро и сега е уязвима по няколко линии. Можела е да почака година - хем детето да стане пълнолетно, хем да поизпита тази новоразгоряла се любов дали е чак па толкова трайна.  Ама не, тя отчаяно се е устремила към ново дете. Поне прочетете тук в темата колко такива сега си скубят косите.

# 21
  • Мнения: 10
Като цяло дъщеря ми, никога не е искала да има брат или сестра, от малка мрази да дели нейните неща, с когото и да било. Не обича да дели и мен и за това според мен, така се изнервя от положението ми. Не приемам критиката,че съм била устремена към целта да забременея възможно най-скоро, просто когато решихме, че ще имаме общо дете и че сме готови за това, спряхме да се пазим и нещата се случиха, по- бързо отколкото очаквахме Wink

# 22
  • Мнения: 18 522
Добре ще й се отрази накрая да сподели с някого нещо значи. Simple Smile И ние искахме по-бързо, защото аз бях на още по-голяма възраст, но просто не се получи. На 37 за кога да чакаш?

# 23
  • София
  • Мнения: 24 839
Оф, вярно е, че имаш право на щастие авторке, обаче....защо избърза толкова с новия мъж, че и с  бебето? Трябваше да изчакаш малко, дъщеря ти сигурно скоро ще завърши и може би ще поеме пътя си далече от теб. После би могла да  започнеш по-сериозни отношения с приятеля си и да станеш пак майка, само на 37 г си. Егоистът тук е друг, не дъщерята.
Не знам какви точно съвети очакваш с тази тема...грешките са в теб. Дано не плащаш на много фронтове.

Хора, тя е на 37, а той няма деца.
Момата вече е на 17 и трябва да е накрая на пубертета, а не сега да го почва.
"Само на 37" е "вече на 37", кого залъгвате?

Да говори с дъщеря си направо и ако иска момата да отиде при баща си да поживее, да го направи.
Така ще разбере, че да извива ръцете на майка си не е ОК.

# 24
  • Мнения: 330
Едва ли има какво повече да бъде казано по темата. Пред авторката не стоят алтернативи, а единствено и само нелек разговор с неясни реакции от почти пълнолетна дъщеря, за която, уви, не храня илюзии, че с усмивка на лице ще прегърне идеята за братче или сестриче. Малката голяма дъщеря, съвсем очевидно, е приела трудно и резервирано връзката на майка си, а представям си "ентусиазма" и при мисълта, че занапред ще дели вниманието на майка си не само с партньора и, но и с бъдещо бебе. Деликатният, но открит и честен подход са задължителни, но идеята на Бианка ми се струва елегантна и удачна да се подготви почвата, а дано момичето успее да преодолее шока от новината, без това да доведе до тотален разрив в отношенията с майката. Искрено пожелавам щастлив развой, лека бременност и сериозен, и стойностен партньор, чието въодушевление от очакваното бебе не помръкне след раждането му, а напротив - да се превърне в отговорен и грижовен баща, така че авторката да не търси повече съвети, а по-скоро - да дава такива тук.

# 25
  • София
  • Мнения: 24 839
Преди година започнала отношения с мъжа и дълго време ги криела от дъщеря си - цели 3 месеца, преди да го довлече у тях. Аз не разбирам какво ще се съобразява и притеснява за дъщерята, след като досега не го е правила. Бързо-бързо го е прибрала у тях, въпреки съпротивата на дъщервта, без изобщо да се съобразява с нейното мнение. Тя все още не е приела новия мъж на майка си, държанието ѝ показва, че не се чувства у дома си, защото той е там. Все гледа да избяга, ама нищо, егоистка е, да свиква. И сега някакви Радини вълнения как щяла да каже на дъщеря си, че е бременна. Пука ли ти изобщо извън факта, че нейните неположителни чувства ще помрачат твоето лично щастие?

Злобна си, ама не знам защо.
На 37 нямаш време да се кумиш- разчиташ на способността си да отделиш зърното от плявата.
На 17 години ако се тръшкаш и съпротивляваш на развода на родителите си, си просто лигоч или инфантил.
А, ако плашиш че ще отидеш при другия- и двете.

Извинявай, ама ти като не искаш да имаш деца, можеш да живееш разделено с милото години наред.
Защо не го правиш?

# 26
  • Мнения: 3 732
Идеята на Бианка е добра.

Нали и мъжа от историята има право на свое биологично дете?

# 27
  • София
  • Мнения: 24 839
Идеята на Бианка е добра.

Нали и мъжа от историята има право на свое биологично дете?

И какво като има право?
Пуберката е на мнение, че майка ѝ няма право въобще да води никого вкъщи, та този довод само ще я накара да попита кой за майка ѝ е по- важен?
Тъпкача с правото на биологично дете или пуберката? newsm78
Бианка забрави реакциите на сина си, комай.

# 28
  • Мнения: 18 522
О, моят син имаше кофти реакция към намирането на нов мъж, в период, в който за бебе не е ставало и дума. Бебето се появи 4 години след това. Имаше голям натиск от другата рода и детето беше объркано - не го пожелавам на никого. Но човек не може винаги да угоди на детето си - това са фактите. Ако бях се развела заради сина си, дали след някоя година нямаше да се обърне да ме обвини, че съм два пъти разведена? Никой не знае.

# 29
  • Мнения: 54 056
Като никога да съм на едно мнение с АбсурТ.
Жената е на 37, вие ѝ давате акъл да чака?! На 50 ли да роди, че да стане за смях?

Кукумицинка, аз пък твоето не го разбирам. Толкова години си с този мъж и деца все още няма?

Общи условия

Активация на акаунт