Здравейте Дами,ще разкажа и моята история.Наскоро преживях или по точно още преживявам раздяла.
За тези който знаят малко от нея,понеже съм писал и в други теми отностно моята раздяла да ме извинят.
Та моята драма е следната.
Срешнах Жена с която се познаваме от преди 15 години и тогава имахме малък флирт.После всеки пое по своя път допреди 3 месеца.Случайно се засякохме в виртуалното пространство.Заговорихме се за нещата от живота,на кой какво се е случило,кой какво е преживял с две думи Общи неща.Припомнихме си миналото и т.н.
Да уточня тя сега е разведена с дете аз Ерген и друго да уточня не сме в един град.Но дойде и момента в който и двамата си признахме че и сега има привличане,има и желание да се случва нещо.Естествено че беше изтъкнато че е с дете което за мен лично не е било и не беше проблем.От дума на дума се уговорихме за среща която за мен беше идеалния начин да разговаряме Очи в очи отностно нашите настоящи взаймоотношения.Тя беше с детето разбира се и все пак съумеяхме да говорим.Виждах как желанието и да се съберем сега в нея е голямо че през това време,което не сме се виждали е имало някакви трепети за мен.Приех всичко това при сърце разбира се не съм от желязо а и аз исках и имах желание да се получът нещата.Последваха естествено още срещи желанието да се съберем в нея ставаше голямо а аз малко по ревизиран изчаквах да не е някаква моменнта емоция от това че сме се открили отново.Чувствата в мен също напираха но се сдържах,показах уважение и към нея и към детето, показах съпричастност към нейните проблеми и битови и работни,показвах и желанието ми към нея че наистина се радвам че сме се открили.Приех го малко като романс в който жовота ни събра пак и този път ще се получи.Найвно може би но факт.Тя каза първа Обичам те,тя каза Цитирам "искам да си послединят мъж в моя живот" Отвърнах със същото въпреки че не бях толкова сигурен тогава.Срещите вървяха повече от добре и с нея и с детето защото то беше и е най важния фактор за нея което е напълно нормално.Последната ни среща беше за 4 дни на Морето по нейна работа която трябваше да ни сближи повече,защото другите срещи бяха с по една нощувка.Детето с чиста ръка на сърцето беше почти непоносимо сърдеше се за щяло и нещяло инатеше се за най дребни неща и така изнервяше най много нея.Аз не взех отношение с цел да не се бъркам в такова състояние на детето защото все още съм никой за него ние бяхме приятели гушкахме се говорихме си приказки и т.н.Оставях тя да се справя с него,за което на по късен етап бях обвинен.До тук добре на изпращане след тази почивка аз реших да си призная мойте чувства изцяло че желанието ми е сигурно и по голямо от нейното за събиране за Щастлив семеен живот.Имахме и разговор за наше дете за преместване в нейния град и всичко найстина да се случва като романс.Но уви получи се някакво отдръпване от нейна страна загубихме разговор помежду си споделяхме неща който нямат връзка с нашите отношения.След всяка една среща ми беше казвано колко добре е минало и с нея и с детето.Което после е било преосмислено и не е било това което е очаквала от мен и това ме обърка .Започнах да чувствам че я губя и както нямахме разговор аз спрях да я притискам с моето желание да се получават нещата.И така докато не се стигна до момента в който аз я нападнах с тези неща дето ми споделяше тя и който нямаха връзка с нашите отношения,за което се признавам виновен.След този скандал аз осъзнах колко много съм я наранил естествено и колко много съжалявам за стореното.Извиних се няколко пъти с сълзи на очи признавам си няма за какво да крия все още съжалявам защото я и си я Обичам все още.Имаше и думи от нейна страна казани който и мен засегнаха но аз реших да ги премълча да ги превъзмогна в името на Втория шанс че живота ни събра пак.Но пак стигам до този момент в които аз казах всички мой чъвства и желания да бъдем заедно и всичко се преобърна.Плашещо ли е един мъж да покаже малко повече чувствителност,състрадание и разбиране или трябва да се дърпаме и да сме лицемери спрямо нашите чувства за да сме желани от нежния Пол?Ще се радвам да си кажете и вашите мнения.Зная че няма връщане назад но все още ми е болно че не се случиха нещата.И пак уточнение от 3 седмици сме се разделили и има вече друг!?!
За тези който знаят малко от нея,понеже съм писал и в други теми отностно моята раздяла да ме извинят.
Та моята драма е следната.
Срешнах Жена с която се познаваме от преди 15 години и тогава имахме малък флирт.После всеки пое по своя път допреди 3 месеца.Случайно се засякохме в виртуалното пространство.Заговорихме се за нещата от живота,на кой какво се е случило,кой какво е преживял с две думи Общи неща.Припомнихме си миналото и т.н.
Да уточня тя сега е разведена с дете аз Ерген и друго да уточня не сме в един град.Но дойде и момента в който и двамата си признахме че и сега има привличане,има и желание да се случва нещо.Естествено че беше изтъкнато че е с дете което за мен лично не е било и не беше проблем.От дума на дума се уговорихме за среща която за мен беше идеалния начин да разговаряме Очи в очи отностно нашите настоящи взаймоотношения.Тя беше с детето разбира се и все пак съумеяхме да говорим.Виждах как желанието и да се съберем сега в нея е голямо че през това време,което не сме се виждали е имало някакви трепети за мен.Приех всичко това при сърце разбира се не съм от желязо а и аз исках и имах желание да се получът нещата.Последваха естествено още срещи желанието да се съберем в нея ставаше голямо а аз малко по ревизиран изчаквах да не е някаква моменнта емоция от това че сме се открили отново.Чувствата в мен също напираха но се сдържах,показах уважение и към нея и към детето, показах съпричастност към нейните проблеми и битови и работни,показвах и желанието ми към нея че наистина се радвам че сме се открили.Приех го малко като романс в който жовота ни събра пак и този път ще се получи.Найвно може би но факт.Тя каза първа Обичам те,тя каза Цитирам "искам да си послединят мъж в моя живот" Отвърнах със същото въпреки че не бях толкова сигурен тогава.Срещите вървяха повече от добре и с нея и с детето защото то беше и е най важния фактор за нея което е напълно нормално.Последната ни среща беше за 4 дни на Морето по нейна работа която трябваше да ни сближи повече,защото другите срещи бяха с по една нощувка.Детето с чиста ръка на сърцето беше почти непоносимо сърдеше се за щяло и нещяло инатеше се за най дребни неща и така изнервяше най много нея.Аз не взех отношение с цел да не се бъркам в такова състояние на детето защото все още съм никой за него ние бяхме приятели гушкахме се говорихме си приказки и т.н.Оставях тя да се справя с него,за което на по късен етап бях обвинен.До тук добре на изпращане след тази почивка аз реших да си призная мойте чувства изцяло че желанието ми е сигурно и по голямо от нейното за събиране за Щастлив семеен живот.Имахме и разговор за наше дете за преместване в нейния град и всичко найстина да се случва като романс.Но уви получи се някакво отдръпване от нейна страна загубихме разговор помежду си споделяхме неща който нямат връзка с нашите отношения.След всяка една среща ми беше казвано колко добре е минало и с нея и с детето.Което после е било преосмислено и не е било това което е очаквала от мен и това ме обърка .Започнах да чувствам че я губя и както нямахме разговор аз спрях да я притискам с моето желание да се получават нещата.И така докато не се стигна до момента в който аз я нападнах с тези неща дето ми споделяше тя и който нямаха връзка с нашите отношения,за което се признавам виновен.След този скандал аз осъзнах колко много съм я наранил естествено и колко много съжалявам за стореното.Извиних се няколко пъти с сълзи на очи признавам си няма за какво да крия все още съжалявам защото я и си я Обичам все още.Имаше и думи от нейна страна казани който и мен засегнаха но аз реших да ги премълча да ги превъзмогна в името на Втория шанс че живота ни събра пак.Но пак стигам до този момент в които аз казах всички мой чъвства и желания да бъдем заедно и всичко се преобърна.Плашещо ли е един мъж да покаже малко повече чувствителност,състрадание и разбиране или трябва да се дърпаме и да сме лицемери спрямо нашите чувства за да сме желани от нежния Пол?Ще се радвам да си кажете и вашите мнения.Зная че няма връщане назад но все още ми е болно че не се случиха нещата.И пак уточнение от 3 седмици сме се разделили и има вече друг!?!
