Истории за кариерни промени

Майка ми е искала да се занимава с рисуване, има много картини от по-ранните си години, но родителите и не са и позволили да учи рисуване, станала е счетоводителка, работи това до към 40 год. след това се махна и започна да се занимава с изработка на мебели (като имаше база на разположение), което пак си е свързано с творчество, когато човек прави това което обича, винаги ще е успешен

Виж историите на Венета Дочева - рисува много красиви акварели по професия адвокат
Иван Даскалов - живопис - работил е като надзирател в затвор

bl00dflowerz, разбирам те напълно! Под натиска на майка ми завърших Финанси. Сбъднах нейната нереализирана мечта и станах счетоводител. Моето уважение към всички колеги, но тази работа не е за всеки. Нито е престижна, още по-малко доходоносна. Изтиках 8 години, обаче тази последната на предела на силите си. Толкова изтощена, напрегната и демотивирана не съм се     чувствала. Чувствам се в клетка. Не ме свърта вече на бюрото. Свобода искам, свобода...
Подадох си молбата, вече съм към края на предизвестието си.  Заминавам за чужбина за няколко месеца. Плана е да събера пари за втора магистратура - Агрономство. Ще се върна надявам се живот и здраве другото лято, ще запиша в Аграрния университет в Пловдив. Иска ми се да се преместя и да живея там. Докато уча още смятам да  почвам да търся стаж, а за работа все нещо ще се намери.
На 30 съм. Не съм и няма да се откажа да намеря призванието си. Няма да робувам на омразна професия и да пилея дните си безцелно.

Значи не съм само аз с този "счетоводния проблем".. Единствено хора, които са работили или работят тази професия могат да ни разберат колко е натоварващо и стресиращо. Клиентите си казват "А, те са прости счетоводители" - ама не е точно така.
Иначе в свободното си време и аз рисувам, творя, обаче то това свободно време е толкова малко, че...
Аз съм на 26г, имам време пред себе си, просто трябва да събера кураж да последвам мечтите си. Със сигурност ще бъда по-спокойна и щастлива.

Записвам се да следя Отскоро направих лек завой - не сменям коренно професията, а само нейна разновидност. Много си я харесвам и ако трябва да спра да се занимавам с това, ще ми бъде много криво. Но обмислям допълнителна квалификация.

orange_girl, Агрономство е много хубава специалност и като гледам им повече дефицит на агрономи, отколкото финансисти.

Аз пък, последвах мечтата си и завърших изобразително изкуство, и макар да съм добър художник ( думите са на други, но и аз смятам така)тъй и не продължих да рисувам, само от време на време. Работя в една фирма, като художник, графичен дизайнер, чертожник и всякакви други дейности, каквито им хрумнат на шефовете, на се чувствам недооценена и разочарована, и аз си търся нова работа, но за сега нищо. Така и не посмях да разчитам само на изкуството, струва ми се пренатоварен пазар на изкуство, а хората, като че ли не са склонни да дават пари, като има евтини заместители. Май не съм рисков играч и достатъчно смела...Но все повече се замислям за нещо, защото времето си лети...

Ако работиш в София, помисли си за някоя по-голяма компания /международна/ като графичен дизайнер. Мисля, че там е по-вероятно да бъдеш оценена, да се зачита мнението ти и да даваш идеи.

Работя в малък град в близост до по-голям, но не толкова, че да предлага големи възможности. Големият град е Велико Търново и е пълно с художници, дизайнери и всякакви хора на изкуството, така че и конкурентната среда не е малка, пък съм попрехвърлила младежките години, не че съм стара, но не съм и първа младост
Иска ми се да работя нещо свое, но май не ми достига смелост

Много познато.. аз също съм от малък град в близост до София обаче. Плюсовете са, че винаги може да си намериш работа в големия град, минусите са дългото пътуване сутрин и вечер, което е супер изморително. Но за съжаление към момента няма никаква алтернатива за мен в моя град. А пък с рисуването и изкуството да не говорим.. ще си остане само за удоволствие.

Преди 2 години смених коренно областта, в която работя. Отново се занимавам с администрация (което винаги е било моя мечта), но вече в нова област. Всъщност пратих CV по обява във фирмата, в която работя сега, но така и не ме допуснаха до интервю (вероятно заради близо 9-годишния ми стаж в коренно различна област). Така или иначе не това място беше мечтата ми, просто търсех нова работа и пратих CV, не приех отказа драматично. След 2-3 месеца  една приятелка, която работи в тази фирма спомена, че си търсят нови служители, а аз й разказах, че не са ме поканили дори на интервю. Тогава тя лично предаде CVто ми на служителя човешки ресурси във фирмата и ме повикаха на интервю. Назначиха ме. Неочаквано за мен успях бързо да навлезна в работата и смея да твърдя, че в момента се справям добре и клиентите  ме ценят. Е, не всичко е розово. Има си и негативи като например, че работното ми време е на график и често работя през уикендите и по празници, а точно тогава детето ми е вкъщи и на двете ни е криво, но зависи как се падне по график - миналата година на почти всички важни за мен празници почивах.

Четири пъти съм сменяла работата си, всеки път е било за фирма с дейност в област коренно различна от предишната. Започнах в туризма, с образование също, работих по хотели. После се пренасочих към човешки ресурси, като консултант в частна трудова борса. Няколко години по-късно пък се оказах в строителството. А след кризата в строителството се оказах в производство.
Сегашната ми длъжност е за човек с инженерна професия, аз съм завършила маркетинг и туризъм.
Всеки път е било по случайност, по стечение на обстоятелствата и се е налагло да уча много нови неща. Всеки път е било страшно и под съмнение ще се справя ли, но пък е било и интересно.

Сегашният ми шеф е казвал, че не е искал да ме вземат дори като секретарка, но съдружникът му го изнудил. Те се разделиха, аз останах при човека, който не ме искаше първоначално и съм технически ръководител и негов заместник.

Всичко при мен е било по стечение на обстоятелствата, но пък аз обичам нови неща и предизвикателства.

Possessed много хубав пост. Много ме радват хора като теб.

И за съм сменяла няколко пъти сферите. Докато учех работех като счетоводителка в счетоводна кантора защото с икономически техникум супер лесно почнах и всичко ми беше ясно. Година и нещо работих и повече не исках и да чуя беше отвратителна работа по цял ден фактури фактури който е работил знае.
 
Завърших университета специалност Компютърни системи но трябваше бързо да почна нова работа защото нямаше кой да ме издържа и почнах като Търговец на нови автомобили не беше мечтаната работа но ако се справяш се взимаха много хубави пари. Не бях удовлетворена и не чувствах че това е призванието ми но парите които вадех просто нормален човек нямаше да напусне да гони михаля. Обаче дойде кризата всичко се срути имаше и съкращения нови шефове и разчистване на стари кадри и пак трябваше спешно да си намеря работа но никой не търсеше хора.

 След няколко интервюта в които ми предлагаха мизерни пари се пробвах във сайтовете с фрииленс за разни проекти с фотошоп за моя изненада бързо спечелих проект и така лека полека почнах това. Работих с много големи клиенти но в един момент напрежението ми дойде в повече плаща се много но сроковете са убийствени и няма събота няма неделя няма значение колко е часът 24/7 пишеш и отговаряш на мейли за разни промени. Работех само с чужди клиенти и се съобразявах с на всеки часовата зона защото все бяха извън Европа.

Сега съм с малко дете и не мога да си позволя повече такова работене нон стоп и за пореден път ще сменям попрището още не знам на къде но трябва да е офлайн с нормално работно време.

Здравейте, това ми е болна тема, и на мен, и на мъжа ми. Той е счетоводител, в голяма фирма, уж престижна и добре заплатена, но недооценен и напоследък постоянно го спъват в развитието. Мисли за преквалификация,  но сме на по 30 годин и ще отнеме много време.Доста ни е сложно откъм финанси, с малко бебе сме...
Аз съм в майчинство. Завърших информатика в гиманазият. Не бях убедена, че с това искам да се занимавам, а ми се отдаваше. По усмотрение на родители и познати записах да следвам счетоводство. Най-голямата ми грешка.. 4 години+магистратура на вятъра... Нямам и един работен ден по специалността. Много имах желание, но така и никой бе ми даде възможност... За добро е било, надявам се...
Така смених областта към туризъм, в офис на един туроператор. Изкарах 5 години. Доста неща научих и съм добра в работатата си. Шефовете не ме оценяваха явно, е няколко пъти ми се вдигаше заплатата, което не малко, но така и не чух една добра дума и похвала за това време. Доста демотивиращо, а даже и упреци е имало доста. Дразнещо е, че като си вършиш добре работата никой не те хвали, но при гаф - правят те на две стотинки, както се казва. И въпреки, че работата е от 9 до 18, ми тежи, че лятото никъде не мога да мръдна, все на работа от сутрин до вечер и уикендите. Абе няма пълно щастие.
Сега обмислям да не се връщам след майчинството. Бях много изтормозена, едвам дочаках да родя, че да се махна...
В момента бавно, но славно уча нов език. Гледам, че заплатите за една и съща позиция с език, различен от английски, са  по-високи. Надявам се да успея да намеря работа, която да ме радва извън туризма, а не всеки ден да се проклинам като излизам от вкъщи...

Здравейте,
на всички много полезни и поучителни истории споделяте , благодаря ви. Исках и аз да споделя как изкарах бакалавър и магистър " Маркетинг" поради това , че от средното училище което е икономически техникум бях запленена посредством учителя от тази специалност. Към днешна дата го считам като мисия невъзможна да работя това, защото е професия изискваща голяма доза креативност която аз не притежавам. Много се замислям за една магистратура педагогика, защото обичам да говоря, разказвам , обяснявам , а и това е професия чрез която оставяш нещо след себе си. Както споменах и в друг пост в момента съм по майчинство с второто си дете и е време да променя нещата и да направя завой в професионален път така го чувствам.
Вие как намирате своето вдъхновение, силните си страни който да развивате.
Открих дори книга на тази тематика която мисля да прочета казва се " Да изживееш своя икигай " това е думичката определяща, според японците точката  където се срещат твоята страст, професия, мисия и призвание. 

Popial, тази книжка звучи много мотивиращо. Ще взема и аз да я прочета, че последно време имам нужда от мотивация! Благодаря, че я сподели!
На всички пожелавам да изживеят своя Икигай Мисля, че всички тук имаме нужда от това!