Има емайлирани чугунени тенджери и тигани... Керамиката за мен е много по-неустойчива и податлива на чупене.
- Публикувана: 8 окт. 2018, 10:00 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2020, 22:52 ч.
Най-добрите (и безвредни) съдове за готвене - 5
Податлива на чупене да, ако се изтьрве. Имам повече от 10 години тяхна тава и от 7-8 тенджера и не сьм имала проблем. Нищо не е вечно
Има емайлирани чугунени тенджери и тигани... Керамиката за мен е много по-неустойчива и податлива на чупене.
Moже ли да ми кажеш от къде купуваш тенжерите?Дали ги има някъде в България - сайт или магазин? Аз си поръчах тавичката от един сайт,но имаше само тавички
https://pochehli.com/emile-henry-frantsiya
Имах керамична тава на Крюзе, сипах студен доматен сок в нагорещената тава, спука се. Това нямаше да стане с чугуна.
Сигурно е възможно това да се случи и при чугуна, но шансовете са далеч по-минимални. Просто често забравям и сипвам студени неща от хладилника. Направих същата глупост и с една от чугунените ми тенджери. Не мръдна, не се напука емайлът. Давам мнение от личен опит. За някой, който тепърва избира, може да е от полза и да се замисли.
Имах керамична тава на Крюзе, сипах студен доматен сок в нагорещената тава, спука се. Това нямаше да стане с чугуна.
Той практически не загаря, а и дори да се случи, загорялото се маха на момента с метална шпатула или четка, забърсва се с куненска салфетка и се употребява по-нататък.
По-трудно е с емайлирания - при него емайлът не бива да се стърже с метална четка, трябва да се накисне, да се изчака и да се измие. Суровият чугун не изискава омазняване след употреба, защото в повечето случаи след употреба не се мие. Няма нужда. Ако нещо е чак толкова загоряло и трябва да се мие и се мие с мека четка и гореща вода, подсушава се и ако патината е паднала при търкането, се омазнява. Моят суров чугун не го мия. Всеки ден е в употреба. Дори и само за препечени филийки или някакви зеленчуци да се изпекат. Много често пека малки доматчета, тиквичка и пилешко филе.
Ето резултата от скорошното ми пекане на катми. Само брашно, вода, сол, мая и 1 яйце на 300 грама брашно. Станаха невероятно вкусни.
Тигана го мажа при първата катма и после на всяка втора или трета, но с една четка и съвсем тънко.
След това аз ги ям само с (доста) краве масло и кленов сироп.
Мирела, това черничкото на катмите горчеше ли?😎 Сори за тъпия въпрос... А миризмите смесват ли се, когато не се мие? Например катмите имаха ли мирис на предишното приготвено в тигана ястие? Доста ми е странно това с не миенето, трудно си го представям, но сигурно се свиква.
Да споделя моя опит с чугунения тиган. Взех го точно за палачинки, правя поне два пъти седмично. Ами сухи стават, някак не се запазва сочността им. Не точно сухи, ами твърди. Същата смес, на тефлоновия тиган, няма нищо общо като краен резултат. Аз ли бъркам някъде? - на Лава е тигана.
Ани,
черничкото не горчеше и е желан от мен ефект. Има вкус като на печени филийки. Постига се като тигана се нагрява на много висока температура и катмите се пекат на макс. Ако температурата е средна, не почерняват така, стават само леко кафяви.
Не мен също в началото ми беше странно това с немиенето, но с течение на времето се убедих, че е най-практично.
Аз обирам (леко остъргвам) с една лъжица дъното, или с пластмасовата шпатула на лодж. Така махам всякякви остатъци от храна и забърсвам със салфетка. Когато на другия ден го загрея на максимална температура, дори не пуши, защото не го мажа с мазнина. Високата температура унищожава не само възможни остатъци от храна, но и миризми.
Имам и втора част на Лодж -много дълбок тиган, който рядко ползувам. Него го мия и го омаслявам. Дори преди употреба кипвам в него вода и я хвърлям, защото ми е по-хигиенично.
Но този, който ползувам всеки ден - не. Случвало се е да е по-зацапан, тогава го мия, но всичко зависи от яденето, което съм пекла вътре.
Донякъде и ти бъркаш, донякъде и тиганът на Лава има вина.
Суровият чугун е най-добрият избор за палачинки, емайлираният - не толкова.
За да стават сухи палачинките, температурата е ниска, или сместта е много гъста.
черничкото не горчеше и е желан от мен ефект. Има вкус като на печени филийки. Постига се като тигана се нагрява на много висока температура и катмите се пекат на макс. Ако температурата е средна, не почерняват така, стават само леко кафяви.
Не мен също в началото ми беше странно това с немиенето, но с течение на времето се убедих, че е най-практично.
Аз обирам (леко остъргвам) с една лъжица дъното, или с пластмасовата шпатула на лодж. Така махам всякякви остатъци от храна и забърсвам със салфетка. Когато на другия ден го загрея на максимална температура, дори не пуши, защото не го мажа с мазнина. Високата температура унищожава не само възможни остатъци от храна, но и миризми.
Имам и втора част на Лодж -много дълбок тиган, който рядко ползувам. Него го мия и го омаслявам. Дори преди употреба кипвам в него вода и я хвърлям, защото ми е по-хигиенично.
Но този, който ползувам всеки ден - не. Случвало се е да е по-зацапан, тогава го мия, но всичко зависи от яденето, което съм пекла вътре.
Да споделя моя опит с чугунения тиган. Взех го точно за палачинки, правя поне два пъти седмично. Ами сухи стават, някак не се запазва сочността им. Не точно сухи, ами твърди. Същата смес, на тефлоновия тиган, няма нищо общо като краен резултат. Аз ли бъркам някъде? - на Лава е тигана.
Донякъде и ти бъркаш, донякъде и тиганът на Лава има вина.
Суровият чугун е най-добрият избор за палачинки, емайлираният - не толкова.
За да стават сухи палачинките, температурата е ниска, или сместта е много гъста.
Аз ползвам емайлиран чугун, няма омазняване при него, а също така го и мия след всяко ползване. Може и да има компромис с вкуса спрямо неемайлирания чугун, но не мога да не мия, на мен ми е леко маниакална тема (а може би и не съвсем леко 
), така че мия доста неща много повече и много по-често, отколкото всъщност има нужда. Поддръжката на емайлиран чугун е елементарна, по-лесно мия този тиган, отколкото всеки друг съд. Единственото ми съображение беше тежестта, но керамичната ми тава (която е 100% керамика, а не с керамично покритие) не е особено по-лека. Колкото до хигиеничност - всъщност не, не е нехигиеничо това "немиене", тъй като високата Т унищожава де що има бактерия по тигана, по-скоро е въпрос на психологически ефект и възприятия.
(а може би и не съвсем леко ), така че мия доста неща много повече и много по-често, отколкото всъщност има нужда. Поддръжката на емайлиран чугун е елементарна, по-лесно мия този тиган, отколкото всеки друг съд. Единственото ми съображение беше тежестта, но керамичната ми тава (която е 100% керамика, а не с керамично покритие) не е особено по-лека. Колкото до хигиеничност - всъщност не, не е нехигиеничо това "немиене", тъй като високата Т унищожава де що има бактерия по тигана, по-скоро е въпрос на психологически ефект и възприятия.
За емайлиран чугун може и да си помисля,ама доколкото разбирам съвсем не е незалепващ?А за мен удобството също е важно.
Преди време купух един прехвален тиган на WMF стоманен- еми залепваше си.Като взе да ми обяснява един главен готвач на какви трикове трябва да подложа яйцата,че да не залепват- викам,не мерси.И му го подарих
Та ако е залепващ ако ще да имат райски вкус яйстията- не си го причинявам
Иначе се върнах да кажа,че майка ми дето ползва големия тиган от чугун не го мие и да не ви казвам на какво е заприличал и отвътре и отвън с това стъргане и забърсване със салфетка
Може да си внушавам...ама не ми е хигиенично
Преди време купух един прехвален тиган на WMF стоманен- еми залепваше си.Като взе да ми обяснява един главен готвач на какви трикове трябва да подложа яйцата,че да не залепват- викам,не мерси.И му го подарих
Та ако е залепващ ако ще да имат райски вкус яйстията- не си го причинявам
Иначе се върнах да кажа,че майка ми дето ползва големия тиган от чугун не го мие и да не ви казвам на какво е заприличал и отвътре и отвън с това стъргане и забърсване със салфетка
Може да си внушавам...ама не ми е хигиенично