Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 окт. 2018, 13:40 ч.

Първи клас.Проблемно ли е детето ми?

  • 15 912
  • 143
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 30
Здравейте!

Благодаря на всички за отговорите! Искам да отговоря по няколко аспекта от мненията:
Наказания - Моето мнение е, че е необходимо използването на наказания в някои случаи. В този абсолютно. Боят не е приемлив в никакъв случай. Детето си е ударило главата и слава богу не е станало нещо по-лошо от една цицина. Тя трябва да разбере сериозността на лошата си постъпка и да понесе последствия/наказание за нея. Естествено, не си представяйте 2 дни на хляб и вода или нещо такова. Това, което използваме е при неприемливо държание - няколко минути на усамотение в другата стая, без телевизия, играчки и други забавления. В момента наказанието за въпросната постъпка е седмица без всякакви електронни устройства ( лаптоп, телефон), което е нещо, липса на което ще усети. Бързам да кажа, че моите деца използват с ограничения във времето електронни устройства и това е решение, което сме взели абсолютно съзнателно с баща им.
За Айкидо - и аз смятам, че би трябвало да възпитава търпение. Надявам се да помага.
Конкурентна среда/ конкуренция между децата в семейството - това не е търсен ефект. Когато децата са от един и същ пол и с малка разлика във възрастта, конкуренцията е още по-голяма и нормална реакция, също като ревността между децата. Трудно е за родителите да реагират адекватно и да оцелеят психически в някои случаи. Предполагам, ще ме разберат добре родителите на две и повече деца.Когато имах само едно дете, ми се струваше силно преувеличено мнението , че " с едно дете - все едно без дете" сравнено с живота с две и повече деца. Сега съм напълно сигурна във верността на думите.
В заключение много бих искала да чуя мнението на родители на "малки агресори" , т.е. на хора били в подобна ситуация. Как се справихте?
Ключово в нашия случай е да успея да я науча да овладява негативните си реакции, чувства и настроения и те да не избиват във физическа агресия, а в нещо друго. Интересното, което осъзнах мислейки по ситуацията е, че детето ми не обижда, като повечето деца. Даже никога не е използвала голяма част от думите и епитетите, използвани от съучениците й. А е дете с богат речник за възрастта си. Може би трябва да я науча да обижда?! - шегувам се, естествено.

Хубава вечер!

# 136
  • Мнения: 4 259
Да се владее до безкрай и винаги не е най-доброто. По-скоро подскажете на детето на безопасен начин/ алтернатива на изкарване на напрежението. Да търпи обиди и лошо отношение също не е здравословно. Чашата на търпението прелива.
И още нещо. След кошмарната адаптация на детето в първи клас спрях да се карам и наказвам за ситуации, на които не съм присъствала. Не бих наказала и в случая на авторката, само ще обясня на детето, че физическото отреагиране може да създаде опасна ситуация. Всъщност детето вече го е разбрало. Научете детето да се оплаква всеки път, когато го обиждат.

# 137
  • Мнения: 51
От януари месец в класа си имам нов ученик.
Децата го приеха радушно.На третия ден момченцето, с което го сложих да седи на един чин дойде да ме моли да го преместя, че новият ученик го удрял с лакът.На другата сутрин той сам реши да седне на последния чин.Отидох да го попитам,  защо не иска да седи с другарче, а той ми каза- "Гледай си работа".
Един ден през седмицата съм дежурна в коридора, през останалите дни през междучасията не излизам от класната стая. На голямото междучасие сме в стола и ако е хубаво времето навън.
Новият ученик все гледа да се блъсне, да си облича якето с размах и да удари дете "без да иска", да подложи крака си или да затисне някой на вратата. Децата ми се оплакват, а той...лъжат, лъжат. Казвам му, че не лъжат, а той тихичко казва , че съм патка, друг път кокошка.
Усмихвам се ( вътрешно аз си знам ), децата  започнаха да се пазят от него и да ми каза, че не го искат в нашия клас. Родителите си имат група в нета и искат да събират подписи ....не съм съгласна.В предишното училище са го местили в друг клас.
Детето има голямо подобрение в поведението си, все поглежда към мен, дали го гледам и аз му се усмихвам и той също и започнахме да се разбираме с очи.

# 138
  • В. Търново
  • Мнения: 5 357
Зачетох се в темата.
Това последното мнение на babian все едно нашата класна го е писала. Втори клас сме.
Само че при нас новият ученик дойде в началото на уч. година, преместен от друго уч- ще. За протокола- осиновен, с тъмен цвят на кожата. В началото децата се опитваха да го интегрират, съветвани от родителите си, но той започна да обижда, удря, в другото уч- ще е и крал вещи, почти всекидневно някой пропищява от него.  На РС никой от родителите не идва. Капака беше като блъсна едно дете надолу по стълбите. Писахме писма и се инициира РС, на която присъстваха директорката, пед. съветник, жена от АЗД. Нищо не се реши, то и какво да се реши, майката се държа неадекватно, спря детето от уч- ще за седмица. По нейни думи- защото бил стресиран. Върна се, още на първия ден пропищяха седем деца.
Миналата година аз бях на тяхното място- моя беше агресорчето, срам ме беше да ходя по родителски, все той виновен. Оправиха се нещата засега в уч- ще и сега, говорейки с майките, и споделяйки ми, се оказа, че в един голям процент от случаите моя е бил предизвикван, и просто така се е мъчил да се защити.
В занималнята сега някой се оплаква от него, обикновено двама четвъртокласника / не ходи в училищна, а са събрани втори, трети и четвърти клас около десетина деца/, но вече започна да споделя, та разказвайки ми, пак е бил предизвикван. Все той онеправдан, милия. За мен истината е някъде по средата.
В съседния клас скоро преместиха дете от същото уч- ще. Оказаха се бивши съученици с " нашия" нов съученик. Що ли? Там се говори, че класната не е можела да се справи с дисциплината. Нашата се мъчи, милата, ама като зейнат няколко родители с оплаквания от въпросното дете, се чуди какво да прави.

# 139
  • Мнения: 4 259
Дари, детето има проблем и то голям. За съжаление са тръгнали по наклонената плоскост. Детето е осиновено, вероятно и на по-голяма възраст, с различен цвят на кожата... Твърде много различия. И е разбрал, че провокирайки ще получи внимание. Нежелано, но внимание.
Ако майката реши да направи нещо ще я свържа със специалист - психолог, който работи с осиновени деца с проблеми в поведението. Детето има нужда от помощ, родителите му - също. А и учителката, и останалите деца

# 140
  • Мнения: 1 789
Мама Ру, генът или средата?Trollface

# 141
  • Мнения: 4 259
В случая не става въпрос за нито едно от двете, а за така наречената първична рана.
https://natalyoga.net/%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be … 0%b7%d0%b4%d1%8f/
Ако ви се чете, прочетете цялото. Във втората част е добре описано и обяснено.

# 142
  • Мнения: 51
Дари,  истината е по средата.
През междучасията не излизам от класната стая, новият ми ученик все поглежда към мен, аз съм до децата ( ударил, обидил и те лъжат) е било в предишния му клас.
След учебните часове го взема пенсионира учителка, която се грижи за него следобед и ми каза да се обадя за днешната родителска среща на родителите му.
 Вчера се чух с майка му, пожелахме си приятна вечер и...и преди да си затворя телефона чух-" Тая за каква се мисли"?.....
Не дойде на родителската среща, обади ми се, че утре сутринта иска да се видим.
Ще кажа за каква се мисля?

# 143
  • Мнения: 1 357
    Всяко подобно поведение има причина, едно дете не би реагирало без подбуда, обида, агресия.
    Лошото е, че практиката е наказание към този, който е хванат в момента на деянието или е изклюкарен. Рядко госпожите разследват кой кого, по-лесно е да се накаже класа с няколко преписа и до там. Рядко има и камери, чиито записи да се прегледат и да се проследи ситуацията.
    Ако няма съдействие от госпожи и директор, търсете друг клас докато не сте си докарали някоя психическа травма за цял живот.

    Общи условия

    Активация на акаунт