Къванч Татлъту-в очакване на "Carpisma-Сблъсък" /&"Искрите на отмъщението"/-76

в Центр Б-я ,сутринта прехвърча само....ама си изтрих поздрава

Статия на Айше Арман за Едже Йоренч

Според мен, един мъж, колкото е ревнив, толкова е и несигурен в себе си



Необикновена жена. Хем умна, хем сладка и много творческа личност.
Работлива като пчеличка. Всяка седмица пише сценарий от по 120 страници, т.е. приблизително по една книга. Нейният почерк е в почти всички сериали,гледани от милиони зрители. Изброявам, за да е видно:
Yaprak Dökümü, Aşk Yeniden, Dudaktan Kalbe, Aşk-ı Memnu, Samanyolu, Menekşe ile Halil, Fatmagül’ün Suçu Ne?, Kuzey Güney, Medcezir, Kurt Seyit ve Şura, Bu Şehir Arkadan Gelecek...
Тези ги е писала с Мелек Генчолу. В близките 6 години работи сама. В този момент пише и "Дръзки и красиви". Да, разбрахте....като подготвяните от нея сценарии, като историите й, вярна на себе си, това е Едже Йоренч.

Ти какво си? Свръхчовек ли си? Какво е да пишеш ежеседмично сценарий от по 90 страници?

120 страници...

Оле Боже, това е приблизително една книга на седмица! Каква е тази лудост?

Права си! Изключителна лудост! Но разбира се, не започна така, първо пишех по 45 страници. Сега пиша сама, но когато си загрял не боли, всъщност в такъв момент не усещаш болка. После идва умората.. При това съм принудена да приключвам за 4 дни и екипът се настройва в това темпо/график да работи.

Как го правиш?

Правя си паузи, докато съчинявам историята. Същевременно създавам събитията за 13 епизода напред в собствената си глава.


Как съчиняваш събитията, как ти идват в акъла?


Главата ми винаги е заета със сценария, който пиша, дори да правя нещо съвсем различно, вътре в мен мислите ми непрекъснато работят. Дори, когато говоря с хората, пиша сценария си, изграждам диалозите. Историята е постоянно в мен.
Понякога, когато говоря с приятелите си, те ми подхвърлят - "Опа, с нас ли си? Очите ти пак започнаха да гледат като риби./т.е. отнася се някъде без да примигва/". Такава е моята работа. Обсебва целият ми живот. Дойде ли ти музата, не съществува нищо друго, сядаш и пишеш докато приключиш.



Всичките ми характери/герои трябва да са харизматични


Добре де, защо правиш това? Мазохистка ли си?

Всеки в този сектор е мазохист. Зависими сме от адреналина, като от наркотик. Изпитваме удоволствие от болката при свръхнатоварване. Обичам работата си, но наистина е уморително.

Какво ти струва това?

Четири хернии на врата, болки в кръста и гръбнака, има и още неща, но изброявайки ги не искам да ти развалям настроението! Работя като спортист, със същата дисциплинираност. Започвам в 4 сутринта и приключвам в 8 вечерта.


Трябва да е прекрасно да караш милиони хора да гледат проекта, който снимаш и да печелиш тяхното одобрение и симпатии!

Със сигурност! Невероятно голямо удоволствие е! Аз съм луда по Сезен Аксу, влюбена съм в нея. Колко хубаво щеше да е, ако всеки знаеше песните й наизуст, нали? Писаните от мен сериали, никога не могат да се сравнят с нейните песни, но пак се гледат. Правя така, че хората да привикнат към тях, да ги почувстват близки, а изградените от мен герои да са сякаш като членове от собствените им семейства, да дискутират, говорят, е разбира се разтварям границите помежду им, потапям ги в една обща атмосфера...

Трябват ли специални умения, за да е харизматичен един мъж?

Не..

За мъжете в сериалите да, но какъв трябва да е харизматичния мъж?

Всъщност, вярвам, че във всички мои герои трябва да има харизма. Дари и в лошите трябва да има харизма. Работя така, че във всеки да има някаква магия, нещо привликателно. Да е съвършено изграден от ляво, дясно, в дълбочина. Дори да е лош, искам в умствените си способности да е като бръснач. И още, държа всеки да има свой начин да изразяване.
Но там е работата, че зрителите все едни и същи неща искат да гледат - "Хайде кога ще се целунат?", "Вече да се любят, жената да забременява." Чета и в инстаграм, и в туитър тези коментари. Ако не пиша според предпочитанията на зрителите..дим да те няма, отивай си...


Татко си на 58, а съпруга си на 38 години, загубих


Заедно с Мелек Генчолу си написала едни от най-ценните турски сериали. Но ние сякаш не те познаваме достатъчно добре. Каква е историята ти? Как започна? Какво беше семейството ти?

Едно щастливо семейство! Баща ми беше офицер на служба в чужбина, а майка ми беше домакиня. Бяхме три деца. Аз бях най-малката, изтърсака. С брат ми имахме 10 години разлика, а с кака 8. Семейството ми е обиколило целия Близък Изток. Батко се е родил на източната ни граница, а аз в Истанбул.

Каква е историята ти?

Опърничаво дете съм аз. Kızıltoprak. /нещо от сорта на рядко срещана порода/. Баща ми беше страхотен разказвач на истории. Четеше ни стихове, разказваше приказки. Като малка не съм могла да изговарям добре "С". Баща ми говореше много добре и правилно турски, но когато говореше с мен, изговаряше "с", по същия начин като мен. Беше великолепен, земен човек. Бях влюбена в него. Колко жалко, че почина от инфаркт на 58 години.

Много лошо....

Да, беше още млад. Семейството ми ме вдъхнови за много теми, по които по-късно съм писала. Например, имахме една много голяма маса, винаги заедно се хранехме на нея. Тази маса ме вдъхнови за проекта "Листопад", даже написах разказ "Тази маса". Дари да не бяхме гладни, вечер в 7 всички бяхме длъжни да седнем на тази маса. Това беше едно от правилата, които баща ми наложи. Сега разбирам причината, всеки от нас с лице обърнато към другите да може да сподели как е минал деня му. Било е много ценно. Толкова ми липсваше после тази маса. Бях широко скроено и замечтано дете. В началното училище игри-мигри пишех и все с покровителството и насърчаването на баща ми.

Четеше ли много като дете?

Да. Започнах с Кемалеттин Туджу. Учителите в началното училище всъщност изиграха решаваща роля в живота ни. В нашия клас имаше един шкаф пълен с книги. Учителите ни насърчаваха да се съревноваваме, кой ще прочете най-много книги. Аз обичам да се състезавам и се стараех да бъда прочелата най-много книги, а след това ми стана привичка да го правя.

След това при преработката на турската литература в сценарии си черпела вдъхновение от прочетеното в детството ти?

Точно така! Бях много сърдита на Али Ръза от "Листопад" по онова време, за това моя Али Ръза беше различен, приличаше повече на баща ми...


Пращах всяка седмица по един тефтер на любимия си в Америка

Винаги ли си така пленена от писането?

Не питай! Например, писмата ми са не по-долу от 30 страници! Всекидневно се захващах и пишех, пишех, пишех.  Имах любим в Америка и всяка седмица му изпращах по един малък тефтер. Помисли, не писмо, а тефтер! По това време пак имахме притеснения с рейтинга и аз пишех ли пишех, а той казваше, че обичам писането повече от него.

Винаги ли си била добър наблюдател?

Като че ли. Но нашето поколение е такова, нали? От време оно играехме на къщи, принуждавахме се да говорим за  бебета. Освен това живеехме в хубав апартамент и имаше много деца на моята възраст. Всяка седмица събирахме пари и един от нас, който е на ред, отиваше и вземаше билети за филм за всички ни. В продължение на цялото ми детство, в края на всяка седмица бях на кино и гледах филм. Много безгрижно/сладко пораснахме. След гледаните филми се връщахме в къщи и съставяхме собствени игри.

През този период си зачитала единствено баща си, така ли?

Да той беше много специален за мен. Ако питаха "Кой обичаш повече, майка си или баща си?", по това време със сигурност щях да отговоря "Баща ми!". Не бяхме близки с майка ми, така и не станахме приятелки с нея, докато растях, а с баща ми бяхме приятели. По принцип беше добър с всеки, но с мен беше по-друг. Но стана нещо лошо....


Майка ми е част от "Дръзки и красиви "

Какво стана?

Този разговорчив човек, разказвач на истории получи инсулт и престана да говори....

Недей така!!!

Да. Страдаше от високо кръвно налягане. Като Али Ръза в "Листопад" получи инсулт. За да е по-достоверен този герой, пресъздадох състоянието на баща ми. За всички ни бе голям шок. Този разговорлив човек вече не можеше да говори с никого и ден след ден гаснеше. Аз не бих приела едно такова състояние. За да не ставам свидетел на болките и мъките му, взех решение да уча в университета в Анкара. И точно през тази година се запознах със Сюлейман....

Сюлейман Йоренч, бащата на сина ти, нали?

Да, аз бях на 18, а той на 27. По това време на Джаддебостан се влизаше в морето. Хей луди години. Няма да забравя 25 юни. С една приятелка бяхме в морето, гребях с веслата, говорим си, разказвам й, че съм искала да отида при нея. От едната ни страна обикаля моторна лодка. И вътре две хубави момчета. И очите на Гюлдал бяха в тях, наблюдаваше ги. Аз пък нервно, нервно гребях с греблата. После едно от тези хубави момчета взе да кара водни ски от едната ни страна, та да се усетим. Ние пак се правим на ударени, та така Сюлейман  можа да направи първата си волност в живота. Пусна въжето на водните ски, лека-полека се приближи и се хвана за нашето кану/лодка. В този момент видях две ясно зелени очи. Мили Боже какъв привлекателен мъж...После се извини и си тръгна. Изведнъж решихме и отидохме до кюфтеджията. А той какво? Дойде след нас! Поговорихме си, после още няколко пъти се срещахме и се влюбихме. Един месец след това ми предложи брак. През това време му съобщих, че отивам в Анкара да уча, той каза "добре". Шест месеца бях там, започнах да уча език, история и география, ама се върнах.

После?

После запознах Сюлейман с баща ми. Баща ми много го обикна. Една година след срещата ни със Сюлейман на 25 юни, се оженихме. Две години след това татко почина. Беше голяма травма за мен. Баща ми не искаше да продължи живота си в такова състояние и според мен извика при себе си смъртта.

Какво стана с майка ти след смъртта на баща ти?

И тя е с болезнена история. След смъртта на баща ми, майка лека-полека се отказа от живота и се разболя от Алцхаймер. Много социална жена, занимаваща се с ръкоделие. При това доста хубава. Като умря баща ми се отказа от всичко, а беше още на 56 години. Сега е на 90 и живее с кака ми. Само нас познава, другите не си ги спомня. Казва ми "Твоето идване ме накара да се вълнувам".
Един ден ни разказа нещо много шокиращо, без да съзнава какво говори. Научихме неща, които е пазила в тайна. Имала е брак преди баща ми, който е пазила в тайна. Нейната история е част от историята на "Дръзки и красиви". Ще напиша книга за майка ми.

Наред е "Мадонна с коженото манто"

Имаш ли идеи за филм?

Може ли да нямам? Надявам се тази година да го започна! Правим проекта "Мадонна с коженото манто". По роман, който заплени всеки. Затова пак съм в нова стресова ситуация, но пък това е хубав стрес. Ще бъде международен проект, тази година се предвижда да се приключи със сценария, финансирането и основните неща са готови.

Как става, че да си толкова успешен? Каква е формулата?

Според мен формули няма. Не искам да се изхвърлям с лафове от сорта "аз разгадах/овладях тази професия". Който го казва, говори лъжи. Нашият купон е седмичен /седмица за седмица/. Преди всичко ние трябва да вярваме в правената от нас работа. Например актьорите, всяка седмица очакват с вълнение идващия сценарий. Това и мен ме мотивира...

Майка на Али, съпруга на Сюлейман

Каква бе любовта ви със Сюлейман?

Голяма и хубава любов. Много внимателен и изтънчен човек беше Сюлейман. Бяхме женени 10 години. Бяхме много щастливи заедно. Обожаваше сина ни Али. Но загубих и Сюлейман. При това беше само на 38 години. Много жалко, беше много млад...

Много лошо? От какво почина?

И той като баща ми от инфаркт. Бях на 28 тогава, синът ни на 6 години, тъкмо започна началното училище. Много бързо си отиде..

Още ненавършила 30 си преживяла две големи травми...

Да. Докато в живота ми бе Сюлейман, бях единствено съпруга на Сюлейман и майка на Али. След Сюлейман бях като изпаднала от магарето и разпльоскала се  диня, изпаднала от хубавия и спокоен живот. Грижата по изхранването мина изцяло на моята глава. Започнах да опознавам хората. Трудни години бяха.

После как си намерила тази работа в сектора за сериали?

След като Сюлейман почина един приятел беше актьор в сериала ‘Mahallenin Muhtarları’ и едновременно с това беше и в екипа на Кандемир Кондук,  пишещ сценария на сериала.  И аз му давах идеи за сценария. Един ден се запознах с господин Кандемир. Казах му за няколко мои идеи и той ми отвърна "Напиши ги ти". Отговорих му, че не знам как се пише сценарий, а той отвърна "Няма нищо сложно! На лявата страна подреждаш диалозите, а на дясната действията". И започнах. Кандемир Кондук беше великолепен учител, влязох в неговия екип и за 10 години наистина ме научи. Мелек беше най-голямата между нас. И после все пишех...

Фатмагюл каза на жените на всички езици "Не мълчи"

Чувствам се горда с Берен

‘Fatmagül’ün Suçu Ne?’ извади на показ отчайващ социален проблем в страната ни.. Изнасилване, лицемерен морал, двоен стандарт, много добре се получи. Имаше ли проблеми с посланията, които отправихте към зрителите?

Имам проблеми с нещо, което не съм направила, но специално с изпращането на послания/съобщения нямам проблеми. /Описва състоянието на изнасилените жени, такова, каквото тя си го представя и го е наблюдавала/
Не пушат цигари. Например, карам ги често да взимат душ, да си мият зъбите. Много внимавам при изграждането на връзките в семейството, съответно жена-мъж. В нашите сериали гласа на жените се чува по-високо. Всяка си има професия и да няма, старае се да получи такава. Този път им показвам аз на жените. Например като в "Каква е вината на Фатмагюл", докато в един филм героинята беше много пасивна. Беше изнасилена и от безизходица така и не напусна мъжа. Но не и нашата Фатмагюл, тя поиска сметка за стореното й.

Какво направи?

В 51 епизод в съдебната зала за пръв път се изправи лице в лице с насилника си. До всички асоциации на жените изпратих съобщение, казах им "И вие ще се включите ли с банерите си в сериала?"  Получихме толкова добра обратна реакция и наистина дойдоха.
Сега сериалът се излъчва в Индия и там също всеки за себе си ще го приеме/понесе.И виждаме, че навсякъде по света проблемите на жените са едни и същи. Фатмагюл каза на жените на всички езици "Не мълчи". Много се гордея с тази си работа и с Берен се гордея. След феноменалната си роля в "Забранена любов" като Бихтер, Берен пресъздаде Фатмагюл.

Идва 8 март, да видим какво ще кажете на живеещите в Турция?

Без да се намесваме в отношенията между мъжете и жените, за това как да се държат, как да живеят, пожелавам една Турция, в която жените да могат живеят според свободната си воля, без насилие и без убийства.

В писаните от теб сериали какви неща никога не може да има?

Никога не употребявам думата "Идиот", също и "дама/лейди", дори да ги има казани, те не са искрени. При това сценария не го променят много. И не заради егото си, а защото на сета те виждат само една част, едно парче от пъзела, а аз виждам цялото/множеството. Например изразяването на думите "евлядъм" и "чоджуум" е много различно.

Консервативната част на страната ни влияе ли на сценариите ти?

Не влияе! Ако стане обратното, тогава ще избягам...И без това си тръгвам......Скоро ще подготвям филма "Мадонна  с коженото манто". Подготвям екип и на него ще поверя сериала. Отивам за няколко седмици...

Аааа !Не знаех....

Е, вече знаеш.


Вътрешното ни състояние/настроение, затруднява живота и работата ни, нали?

 Може ли да не затруднява, да не се отразява? В Бешикташ гръмна бомба, а синът ми само половин час преди това е бил на мача. Аз и без това като млада минах по този път, изживяхме трагедии и големи страхове. Човек вече иска спокойствие. Иска да изхвърли негативното и обезпокоителното от живота си. Но ето страната не е спокойна. Навсякъде по света е така.

Като че ли постъпвам несправедливо

Синът ти Али.....

Ах Али...той на една страна, света/земята на другата страна. Толкова добър човек стана.
Аз съм трудна жена, докато пиша настроението ми се променя. Освен това съм жена със страхове. Страхувах се , докато Али расте да не сбъркам в нещо. Но той вече е на 31, много сърдечен и привлекателен син е. И да не ми беше син, пак бих го обичала...

Колко години още ще продължиш с тази работа?

Ако все още съм с всичкия си, искам да продължа, но за телевизия няма да работя. Лудост е. Трудно е да чакаш рейтинг. Вече искам да мина на едно по-високо ниво.

Къде се виждаш след 20 години?

Здрава, изпълнена с живот, по-мъдра и активна жена. Да имам до себе си един привлекателен и сладък партньор в живота. Да продължавам да създавам, да се трудя. Какво да искам повече?

 Докато Бог ми позволи да държа молив винаги ще пиша за Къванч

Бидейки турски жени, "нежния мачо"ли  обичаме?

Не знам какви са предпочитанията на всеки, но повечето от моите герои не са мачовци. Обичам чувствителните, разбраните мъже, обичащи добре и хубаво жената.  Всеки иска да бъде обичан по един или друг начин в този живот. Според мен един мъж колкото е ревнив, толкова не може да му се има доверие. Не може да се има доверие на човек, който мисли само за себе си.  Човек си мисли, че всеки е като него, нали?

Каква е формулата на влюбения мъж в сериалите?

На Къванч разбира се, да приключваме темата и да си ходим!
 Къванч играеше в "Перла", една моя приятелка ми го показа - "Припадам по това момче". После, докато пишех "Менекше и Халил" започнах да си мисля за Къванч, пред очите ми бе пресъздадения Халил. После като бяхме един до друг с него, не можах да отделя поглед от очите му. Не съм се запознавала, но Таркан бил същия. Толкова магнетизъм има в Къванч и по неподправеността му си паднах. Много истинско и умно момче.
В този сектор, бидейки актьор има хора, които искат да те измамят. Накрая като нещо не стане както трябва, като се преобърнат нещата, излиза че е било само работна връзка. Никой с никого не е длъжен да бъде приятел, но най-вече трябва да си човечен/обичлив. Къванч е такъв, много талантлив, човек, който стои над нещата. Дай Боже докато мога да държа молив и акълът ми е на мястото си, винаги ще пиша за Къванч.