Днес ги питам как си искат яйцата, каката на 4 " Аз искам от онези къдравите", малката на 2 " Аз искам сбъркани яйца" 😂😂
- Публикувана: 25 окт. 2018, 21:52 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2020, 18:37 ч.
Нещо смешно, което децата казаха - 11 тема
Баба му го води на детска градина и обърва входа на детската. Малкият после преразква, баба се побърка, вместо обърка 
Иначе, смешно казва отделно думички - на кумчо вълчо, казва кумчо кавълчо
на гълъби - гъбали
Иначе, смешно казва отделно думички - на кумчо вълчо, казва кумчо кавълчо
на гълъби - гъбали 
Гледах за час дете на приятелка тия дни в нас. Беше на интервю, и няма как да вдигне тел., ако се наложи.
-Ика кабече!- казва дребното.
И сочи шкафовете над кухнята. Това давам, онова, разтварям шкафове, онова усилва децибелите. Стигна до нервна криза.
Дойде тя и какво искал юнакът- искал хлебче.
Ама в нас хлебчето го държа в хладилника.
-Ика кабече!- казва дребното.
И сочи шкафовете над кухнята. Това давам, онова, разтварям шкафове, онова усилва децибелите. Стигна до нервна криза.
Дойде тя и какво искал юнакът- искал хлебче.
Ама в нас хлебчето го държа в хладилника.
Иначе, смешно казва отделно думички - на кумчо вълчо, казва кумчо кавълчо
на гълъби - гъбали За нас Кумчо Вълчо е Вълчо Вълчо
Кораб - Кобар
Чекмедже - Чекчебе
Седим под един паметник на пейката:
-Мамо, този дето е от камък къде е сега?
-Той е умрял, няма го, много е станал стар и вече не е жив.
-А защо е от камък?
-Защото е писател, голям писател, Иван Вазов се казва, Много е чел, много е писал и са го направили от камък да го помним. Писател и Поет.
-А да, имаше още двама? Как се казваха?
- Е не, има много писатели, не само още двама
- Онези братята
- а да, Кирил и Методи,...... те са измислили буквите
- Кои букви?
- Българските- отговарям аз !
Тя мисли, след пауза
-А , да , те са измислили и китайските букви.
- Е не, не, само българските букви
- А кой е измислил китайските?
- Ми някой в Китай, сега не помня, но там има много трудни букви и са много, сигурно много хора са ги мислили
Тя прави пауза:
- А жени има ли от камък, да са измислили нещо?
Изпотих се вече ....аз..
Добре че баща й дойде в тоя миг и прекъсна разпита
Измърморих
- Жени има много неща са измислили, но от камък са предимно мъжете
-Мамо, този дето е от камък къде е сега?
-Той е умрял, няма го, много е станал стар и вече не е жив.
-А защо е от камък?
-Защото е писател, голям писател, Иван Вазов се казва, Много е чел, много е писал и са го направили от камък да го помним. Писател и Поет.
-А да, имаше още двама? Как се казваха?
- Е не, има много писатели, не само още двама
- Онези братята
- а да, Кирил и Методи,...... те са измислили буквите
- Кои букви?
- Българските- отговарям аз !
Тя мисли, след пауза
-А , да , те са измислили и китайските букви.
- Е не, не, само българските букви
- А кой е измислил китайските?
- Ми някой в Китай, сега не помня, но там има много трудни букви и са много, сигурно много хора са ги мислили
Тя прави пауза:
- А жени има ли от камък, да са измислили нещо?
Изпотих се вече ....аз..
Добре че баща й дойде в тоя миг и прекъсна разпита
Измърморих
- Жени има много неща са измислили, но от камък са предимно мъжете
Гъбали съм чувала и аз от познато дете.
Влиза днес детето да си купува дюнер и го чувам да се разправя с продавача.
- Днес е черен петък, намаление тук има ли?
Нямаше.
- Днес е черен петък, намаление тук има ли?
Нямаше.
Този черен петък побърка и децата. Моето 6-годишно ме изнудваше цял ден. Нали е черен петък, значи всичко е евтино и може вскичко да се купи. Май твърде жестоко я запознах с действителността като я уведомих, че пак си е скъпо, само е по-малко скъпо от преди, а и цените често предварително ги надуват, за да има уж намаление на този ден. И за да бъда окончателно коравосърдечна майка добавих, че заплата ще взема следващата седмица, а тогава вече няма черен петък пък в момента моето портмоне е на червено. Мина само с книжка за 2 лв от кварталния магазин, но на ежедневна цена, че там черен петък не признават.
На моя син съм му казала, че пържените картофи не са здравословна храна, ама като беше по-малък за по-ясно му казах "отровни". И един ден- нямаме обяд и сме се наредили ще си поръчваме от някакъв магазин дето готвят и той е наред, питам го какво иска и той: "интровни картофи".
Пък мойте най-много обичат отровните неща. 
Баща и и показва в брошурата на Кауфланд замразен заек. А ние имаме жив заек домашен любимец. Аз и казвам нещо от сорта: "еее, гадно е да ядеш заек". След известно време тя ми изтърсва от ясно небе въпроса: "Мамо, а ти защо беше помислила, че замразеният заек е нашият заек?".
Баща и и показва в брошурата на Кауфланд замразен заек. А ние имаме жив заек домашен любимец. Аз и казвам нещо от сорта: "еее, гадно е да ядеш заек". След известно време тя ми изтърсва от ясно небе въпроса: "Мамо, а ти защо беше помислила, че замразеният заек е нашият заек?".
Една вечер вали, прибираме се от Кауфланд и търсим такси. Пред автогарата се наредили 5 броя таксита и ние с покупките и чадъра веднага се запътваме към първата по ред кола. Таксиджията обаче ни се сопва с "Чакам автобус от София!"
Аз: - Моля? Не работите ли?
Повтори ми пак същото, да сме минавали на онзи зад него. Е, добре. Отварям аз задната врата на втория по ред и го питам направо:
- Работите ли?
Ония ми се сопва още преди да сме се качили на колата:
- За къде сте?
- И вие ли не работите!? Има ли значение за къде сме (дъжд вали, аз вече изнервена)?!
Тръшвам вратата, хващам малкия за ръката и на третата кола...
- Добър вечер! Работите ли?
- За къде сте?
Е, изтрещях, ви казвам, като чух отново същата реплика. Тръшнах му вратата и двамата с малкия се запътихме към последната кола. Аз вече бясна, щото хем дъжд вали, хем с покупки, хем с детето...
- Добър вечер! Вие работите ли?
- Да, заповядайте! Какво ви каза колегата? Що не ви взе?
- Бе, де да ги знам аз. Единия чакал някакъв автобус от София. Някакъв златен сигурно, на друга тарифа сигурно се таксуват дошлите от София... Другия пита за къде съм. За къде може да съм (в тоя дъжд)? За планината!? Смеем се с таксиджията на ситуацията. В същия момент малкия се обажда:
- Аз пък съм направо за космоса!
-
Аз: - Моля? Не работите ли?
Повтори ми пак същото, да сме минавали на онзи зад него. Е, добре. Отварям аз задната врата на втория по ред и го питам направо:
- Работите ли?
Ония ми се сопва още преди да сме се качили на колата:
- За къде сте?
- И вие ли не работите!? Има ли значение за къде сме (дъжд вали, аз вече изнервена)?!
Тръшвам вратата, хващам малкия за ръката и на третата кола...
- Добър вечер! Работите ли?
- За къде сте?
Е, изтрещях, ви казвам, като чух отново същата реплика. Тръшнах му вратата и двамата с малкия се запътихме към последната кола. Аз вече бясна, щото хем дъжд вали, хем с покупки, хем с детето...
- Добър вечер! Вие работите ли?
- Да, заповядайте! Какво ви каза колегата? Що не ви взе?
- Бе, де да ги знам аз. Единия чакал някакъв автобус от София. Някакъв златен сигурно, на друга тарифа сигурно се таксуват дошлите от София... Другия пита за къде съм. За къде може да съм (в тоя дъжд)? За планината!? Смеем се с таксиджията на ситуацията. В същия момент малкия се обажда:
- Аз пък съм направо за космоса!
-
Една вечер вали, прибираме се от Кауфланд и търсим такси. Пред автогарата се наредили 5 броя таксита и ние с покупките и чадъра веднага се запътваме към първата по ред кола. Таксиджията обаче ни се сопва с "Чакам автобус от София!"
Аз: - Моля? Не работите ли?
Повтори ми пак същото, да сме минавали на онзи зад него. Е, добре. Отварям аз задната врата на втория по ред и го питам направо:
- Работите ли?
Ония ми се сопва още преди да сме се качили на колата:
- За къде сте?
- И вие ли не работите!? Има ли значение за къде сме (дъжд вали, аз вече изнервена)?!
Тръшвам вратата, хващам малкия за ръката и на третата кола...
- Добър вечер! Работите ли?
- За къде сте?
Е, изтрещях, ви казвам, като чух отново същата реплика. Тръшнах му вратата и двамата с малкия се запътихме към последната кола. Аз вече бясна, щото хем дъжд вали, хем с покупки, хем с детето...
- Добър вечер! Вие работите ли?
- Да, заповядайте! Какво ви каза колегата? Що не ви взе?
- Бе, де да ги знам аз. Единия чакал някакъв автобус от София. Някакъв златен сигурно, на друга тарифа сигурно се таксуват дошлите от София... Другия пита за къде съм. За къде може да съм (в тоя дъжд)? За планината!? Смеем се с таксиджията на ситуацията. В същия момент малкия се обажда:
- Аз пък съм направо за космоса!
-
Аз: - Моля? Не работите ли?
Повтори ми пак същото, да сме минавали на онзи зад него. Е, добре. Отварям аз задната врата на втория по ред и го питам направо:
- Работите ли?
Ония ми се сопва още преди да сме се качили на колата:
- За къде сте?
- И вие ли не работите!? Има ли значение за къде сме (дъжд вали, аз вече изнервена)?!
Тръшвам вратата, хващам малкия за ръката и на третата кола...
- Добър вечер! Работите ли?
- За къде сте?
Е, изтрещях, ви казвам, като чух отново същата реплика. Тръшнах му вратата и двамата с малкия се запътихме към последната кола. Аз вече бясна, щото хем дъжд вали, хем с покупки, хем с детето...
- Добър вечер! Вие работите ли?
- Да, заповядайте! Какво ви каза колегата? Що не ви взе?
- Бе, де да ги знам аз. Единия чакал някакъв автобус от София. Някакъв златен сигурно, на друга тарифа сигурно се таксуват дошлите от София... Другия пита за къде съм. За къде може да съм (в тоя дъжд)? За планината!? Смеем се с таксиджията на ситуацията. В същия момент малкия се обажда:
- Аз пък съм направо за космоса!
-
П.с. търсете си правата.Снимайте номерата им , обадете се във фирмата и кажете, че са били свободни, но са ви отказали да ви качат.Глобяват ги, няма шуробаджанащина, само това чакат шефовете им и глобите са жестоки.
Като се оплачат така 10-на човека и ще спрат да ви питат "за къде сте".
За протокола- свекър ми е таксиметров шофьор, знам какво говоря 😊
Препоръчани теми