Тормоз на работното място

Здрасти. Аз със сигурност имам много по-малък опит от теб, но наскоро ми се случи нещо подобно. Напуснах сигурна работа на трудов договор заради ново, уж по-перспективно работно място, където обаче имах неразбирателство с шефката. По-скоро тя имаше неразбирателство с мен за разни дреболии главно, но по такъв начин изкривяваше нещата, че излизаха извън пропорции. Стигна се до момент да ме обиди чак. Екипът беше много малък и с нея се виждахме всеки ден и нямаше как да я избягвам примерно... Бях решила да изчакам първо да си намеря работа преди да напусна, обаче в един момент не издържах и напуснах, като разбира се й обясних защо. При мен имаше и други фактори като не кой знае колко добро заплащане, както и че самата работа също се оказа, че не ми харесва особено, въпреки, че по друх начин ги беше обяснила нещата в началото. Та всичките тези неща вкупом ме подтикнаха да го взема това решение. Може би ако ми харесваше самата работа и мислих, че ще ми донесе много, ако заплатата беше по-добра или екипът по-голям и да можех да я избягвам и да нямам ежедневен контакт с нея, щях да остана за по-дълго.
Моят съвет е ако няма къде другадее да придобиеш тези знания и имаш поле за развитие да стиснеш зъби за известно време. Ако става дума за няколко колеги, а не за всички, не е чак толкова страшно. Можеш да ги игнорираш, да не им обръщаш внимание, никакви не са ти. В предишната ми работа имаше хора, които не ми харесваха изобщо и за мен те просто не съществуваха. Сега ако ти се бъркат в работата и ти правят номера е друго нещо. Но ако става дума за разни тъпи подмятания от време на време, спокойно можеш да ги игнорираш. Според мен няма смисъл да ги конфронтираш, такива хора ако разбираха от дипломация и екипност като за начало нямаше да се държат кофти. Не мисля, че разбират от дума така да се каже. Този тип хора са така. Търсят си жертви, ти като си тръгнеш ще дойде нова на твоето място.

А, още нещо се сетих - ти и тормозчиите от един пол ли сте или от различни? Ако ти си млада жена, а един мъжки колектив ти се прави на интересен, има надежда да се справиш. С група кисели лели по-трудно.

О, как си го представяш това със събирането на всички колеги да ги питаш защо те обсъждат и тормозят? Все едно да събереш целия клас съученици да ги питаш защо не те харесват. Като искаш, обработвай ги един по един, стига наистина да си убедена, че заемаш толкова важно място в мислите и в работното време на колегите, и критиките им са неоснователни. Защото запетаите както и да е, но да пишеш "някой мнения" и да бъркаш членуването, може да се възприеме и като нещо, подлежащо на критика, ако работата ти е свързана с писане на български.

Ако мислиш, че критиките са неоснователни, може би е добре да се задържиш на работата известно време, че да може истинският ти потенциал да се покаже, както сама казваш.

И аз съм съгласна да не ги питаш защо не те харесват. Впрочем нямаш ли хипотези какъв им е проблемът?

Темата не е "Критикуват ме на работното място" или "Не ме харесват на работното място". Тези две неща са си в реда на нещата. Неслучайно е употребена друга дума.

Там където няма добра среда на работа и няма екип, с който да работиш в екип - не се стои заради опит. Просто няма смисъл да си тровиш нервите с отровни хорица. Най-много да те отегчи климата и да ти изчезне мерака за придобиване на опит. Намери си подходящ климат.

Заключвам по молба на автора.