Искам да ми застане отпред някой, който мисли, че само естественото раждане и кърменето са отличителни белези за истинска майка и да ми го заяви в очите. Такъв ще му отвъртя, че ще си види задните части без огледало. Щото и аз родих секцио и отгледах детето си с АМ ама никой не ми вмени, че нямам право да се чувствам майка... Може пък да ги е било страх, че ще си видят задните части без огледало, ако ми го кажат, знам ли.
- Публикувана: 18 ноем. 2018, 14:15 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2018, 00:52 ч.
Чувство, че нямам право да се наричам майка
Всички са ти написали доста добри коментари.. Аз само за твое успокоение ще добавя, че има майки, които имат кърма и доброволно избират да не кърмя децата си, а да ги хранят с АМ, за да не им се отпусне бюста, за да излизат спокойно навън с шишетата и ред други причини... И те дори не се замислят кое е по-добро за детето и не мисля, че не са добри майки.. Та защо ти да мислиш така, в случая не си имала избор ти.. Просто така са се стекли обстоятелствата и си нямала кърма.. Карай по ведро и не се връзва на много приказки..
Здравейте! Родих на 16 август тази година едно обичано и чакано бебе. Проблемът е, че още в самото начало, раждането не тръгна нормално. Контракциите, които цял ден бяха слаби - изчезнаха, разкритието стигна само до 4 сантиметра и дори и след две банки окситоцин, просто не мръдна и на сантиметър повече, което наклони везните детето ми да се роди със спешно секцио. След секциото имах кърма, но не беше достатъчна, а след като се прибрах от болницата тя просто изчезна. Малко по-късно, разбрах че имам задържана плацентарна частица, която се изчисти от самосебе си с цикъла ми (така каза лекарката ми), но това окончателно сложи край дори и на няколкото капките кърма, които имах въпреки добрата стимулация, която направих за повече кърма. От цялата тази история, аз останах с усещането, че нямам право да се наричам майка, защото нито успях да родя по естествен начин, нито да храня детето си с кърма - тоест всичко, което отличава една истинска майка. Някой имал ли е подобно усещане и как сте се справили с това чувство? 
Я, стига, това са пълни глупости!!!! По лекарска препоръка и двете ми деца са секцио. Не успях да кърмя голямото дете, заради специфични проблеми с гърдите ми повече от 40 дни, сега все още храня малкото смесено и ще го правя до когато мога. Но тези ваши думи ми звучат смешно. Не се чувствам по - малко майка заради всичко това. Безсънните нощи, болката която изпитвам, когато те не се чувстват добре, любовта, която изпитвам към тях и те към мен, ето това ме прави тяхна майка, а не всички тези неща. Няма перфектни майки и аз не съм, но съм горда, че всеки ден се старая да дам най - доброто на което съм способна. Недейте да си промивате мозъците, радвайте се на собственото си приключение с вашите си деца!!!
Каква работа имат свекърва ти и баща ти да се месят в отношенията между майка и бебе. Само и единствено ти и таткото можете да вземете решения за отглеждането на детето ви. Защо ли някой не се опита да ми вменява вина за нещо и да изказва мнение по въпроси, които касаят само мен и ММ . За протокола бременна съм с второ дете. Привърженичка съм на естественото раждане и кърменето,но първото ми дете го родих секцио (поради не зависещи от мен причини) и успях да го кърмя много кратко (тук вече аз съм си виновна ,към днешна дата откривам много грешки довели до неуспехът ми) ,но това не ме накара да се чувствам по-малко майка. Сега най-вероятно пак няма да раждам естествено ,но важното е бебето и аз да сме здрави. Не го мисли толкова и си пускай подмятанията на родата покрай ушите. Един ден ще съжаляваш ,че вместо да се радваш на най-прекрасните моменти с бебето ти си се тормозила за глупости.
Като прочетох заглавието помислих, че става дума за много по - сериозен проблем, а то...
Ако наистина ги мислиш тия неща най - добре се консултирай със специалист, наистина прилича на следродилна депресия. А и хормоните ти играя лоша шега в момента.
Ако трябва да съм сериозна - нещата, които си описала са си откровени глупости и нямат никакво отношение към това до колко си майка! Много жени раждат секцио ПО ЖЕЛАНИЕ и е добре, че в днешно време имат този избор! Много жени не кърмят ПАК ПО ЖЕЛАНИЕ! Дори не коментирам случаите, при които секциото и некърменето се налагат по медицински причини и не са избор на майката.
Аз реших да не кърмя по много причини. Пробвах ама се оказах по - зле отколкото си го представях (а си го представях много зле). Не позволих на никой да ми вменява чувство на вина, но това съм аз. Ако ти не можеш да се справиш потърси специалист!
Ако наистина ги мислиш тия неща най - добре се консултирай със специалист, наистина прилича на следродилна депресия. А и хормоните ти играя лоша шега в момента.
Ако трябва да съм сериозна - нещата, които си описала са си откровени глупости и нямат никакво отношение към това до колко си майка! Много жени раждат секцио ПО ЖЕЛАНИЕ и е добре, че в днешно време имат този избор! Много жени не кърмят ПАК ПО ЖЕЛАНИЕ! Дори не коментирам случаите, при които секциото и некърменето се налагат по медицински причини и не са избор на майката.
Аз реших да не кърмя по много причини. Пробвах ама се оказах по - зле отколкото си го представях (а си го представях много зле). Не позволих на никой да ми вменява чувство на вина, но това съм аз. Ако ти не можеш да се справиш потърси специалист!
Здравейте,
Да ви споделя и аз, че попаднах в същата ситуция да се питам аз лоша майка ли съм, именно заради очакванията на близките. Родих месец по- рано със секцио и докато лежах в реанимация, ми се обаждаха - честито, вече кърмиш ли?!? Пишат, звънят на мъжа ми и това беше най-, най- важния въпрос, дали кърмя. И вече 3 седмици си звънят да питат не дали сме добре, а дали кърмя. Много често ме сдухват, защото аз правя и невъзможното да се научим на кърмене и борим най- различни проблеми. Вменява ми се едва ли не, че ако не кърмя, то кво правя друго толкова. Ако споделя, че цедя с помпа и давам шише, ми се отговаря- ооооо ама какви шишета, много е лошо това шише!!! Хората са лоши, а от близките най- боли.
Да ви споделя и аз, че попаднах в същата ситуция да се питам аз лоша майка ли съм, именно заради очакванията на близките. Родих месец по- рано със секцио и докато лежах в реанимация, ми се обаждаха - честито, вече кърмиш ли?!? Пишат, звънят на мъжа ми и това беше най-, най- важния въпрос, дали кърмя. И вече 3 седмици си звънят да питат не дали сме добре, а дали кърмя. Много често ме сдухват, защото аз правя и невъзможното да се научим на кърмене и борим най- различни проблеми. Вменява ми се едва ли не, че ако не кърмя, то кво правя друго толкова. Ако споделя, че цедя с помпа и давам шише, ми се отговаря- ооооо ама какви шишета, много е лошо това шише!!! Хората са лоши, а от близките най- боли.
Ох, да, това ми беше любимото. Виждат ме разни познати, съседи и няма "как сте, как е бебето, как се казва" ами дежурния въпрос: "кърмиш ли?" 
А бабите от квартала най - много се вълнуваха дали кърмя, веднъж ме видяха с кутия АМ и като се започнаха едни въпроси, едни възклицания, ама то детето нямало още 40 дни как така ще яде АМ
Добре че не се връзвах и ми беше смешно. Малоумници да искаш.
А бабите от квартала най - много се вълнуваха дали кърмя, веднъж ме видяха с кутия АМ и като се започнаха едни въпроси, едни възклицания, ама то детето нямало още 40 дни как така ще яде АМ
Добре че не се връзвах и ми беше смешно. Малоумници да искаш. 
Maria Dimova, боли там, където сами сме раздълбали и направили рана. Ако сега ти се обадя и кажа "Даваш ли вече кисело мляко! О, ама как не даваш?! Що за майка си?" ти и грам няма да се засегнеш, нали? Няма да се почувстваш лоша майка, а ще ми теглиш една майна. Това е така, защото вътрешно не смяташ, че допускаш грешка, като не даваш кисело мляко. Та в твоя случай чуваш и се чувстваш виновна не на приказките на познатите ти, а на някакви твои собствени вътрешни войни. Я седни и се изясни сама със себе си защо да е толкова важно да кърмиш? Ептен пък от гърда! Да ви призная това с кърменето тоя форум бая народ подлуди, барабар с мен. Мислях да кърмя шерката до абитуриентския бал и да я отбия за купонджийската вечер 
Чак толкова няма нужда да се втеляваш в това кърмене.
Пак те съветвам седни и се замисли - защо толкова ти е важно да кърмиш, какво мислиш за некърмилите майки, познаваш ли хора, които не са кърмени и някак отличават ли се от кърмените, ако ти е важно да има кърма за детето то ти какво може да направиш. Когато си наясно със себе си и знаеш, че каквото е било възможно си го направила, то спри да се впрягаш. От максимализъм и прекаляване няма нужда никое дете. Нека не започваме от първите дни онова безконечно състезание "мама ще ти осигури най-доброто, ако не по-добро от другите, но поне като тяхното!". Важното е в живота мама да ти даде НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ, а не да се ти даде каквото смятат или получават другите.
Чак толкова няма нужда да се втеляваш в това кърмене. Пак те съветвам седни и се замисли - защо толкова ти е важно да кърмиш, какво мислиш за некърмилите майки, познаваш ли хора, които не са кърмени и някак отличават ли се от кърмените, ако ти е важно да има кърма за детето то ти какво може да направиш. Когато си наясно със себе си и знаеш, че каквото е било възможно си го направила, то спри да се впрягаш. От максимализъм и прекаляване няма нужда никое дете. Нека не започваме от първите дни онова безконечно състезание "мама ще ти осигури най-доброто, ако не по-добро от другите, но поне като тяхното!". Важното е в живота мама да ти даде НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ, а не да се ти даде каквото смятат или получават другите.
Еха, колко съвпадения! При мен също раждането не тръгна добре и ме оперираха, също и не можах да кърмя, даже и датата е същата, 16.08. 
но преди 14 г. И ако питаш дъщеря ми, аз съм най-добрата майка на света. За мен това е единственият човек, който има право на мнение по този въпрос 
Защо въобще обсъждаш подобни въпроси с бабите? Я си гледай детето и се радвай, че сте живи и здрави - и ти, и бебето! Повдигне ли се нещо около гледане и възпитание, пресичай веднага и отклонявай темата в общи приказки за времето или нещо такова.
но преди 14 г. И ако питаш дъщеря ми, аз съм най-добрата майка на света. За мен това е единственият човек, който има право на мнение по този въпрос Защо въобще обсъждаш подобни въпроси с бабите? Я си гледай детето и се радвай, че сте живи и здрави - и ти, и бебето! Повдигне ли се нещо около гледане и възпитание, пресичай веднага и отклонявай темата в общи приказки за времето или нещо такова.
Искам да ми застане отпред някой, който мисли, че само естественото раждане и кърменето са отличителни белези за истинска майка и да ми го заяви в очите. Такъв ще му отвъртя, че ще си види задните части без огледало. Щото и аз родих секцио и отгледах детето си с АМ ама никой не ми вмени, че нямам право да се чувствам майка... Може пък да ги е било страх, че ще си видят задните части без огледало, ако ми го кажат, знам ли.
Минах през подобни мисли, преносих 9 дни, и се наложи секцио по спешност, падаха тоновете. ( Детето ни беше планирано, извадиха го в 41-ва седмица, нямаше грешка пресмятане на термина.)
Минах през две ръчни помпи, и една електрическа, с нея се получи.
Четири месеца недоспиване, цедене след всяко кърмене, първо борбата беше поне до третия месец, после до шестия, след това захранване и спокойствие.
И в крайна сметка, когато детето беше на 1,6 години, си самооткрих Хашимото.
Сега си мисля, ако не се беше тази неистова борба и стрес да кърмя, ако се наспивах, и се редувахме с мъжа ми да го храним с АМ, дали щях да го "отключа" това...
В общи линии износили сте, изкормили са ви, съжалявам за грубия изказ, за да го има детето ви, то си е ваше, и вие сте неговата майка.
Минах през две ръчни помпи, и една електрическа, с нея се получи.
Четири месеца недоспиване, цедене след всяко кърмене, първо борбата беше поне до третия месец, после до шестия, след това захранване и спокойствие.
И в крайна сметка, когато детето беше на 1,6 години, си самооткрих Хашимото.
Сега си мисля, ако не се беше тази неистова борба и стрес да кърмя, ако се наспивах, и се редувахме с мъжа ми да го храним с АМ, дали щях да го "отключа" това...
В общи линии износили сте, изкормили са ви, съжалявам за грубия изказ, за да го има детето ви, то си е ваше, и вие сте неговата майка.
The Дорис, много укорителен тон усещам в твоя коментар. Моят пост не цели да се оплаквам и не търся съжаление или помощ. В случая исках да споделя, че този тип ситуации не са единични случаи. За себе си съм се изяснила и съм твърдо за кърменето от гърда. Познавам мами, които умишлено си спряха кърмата. Уважам техните решения, но за мен най- добрия и подчертавам лесен начин е кърменето. В никакъв случай не се вманиачавам, просто имам кърма и искам да я дам на детето си. Не се отказвам пред най- малките трудности.
В случая обаче, не ставаше дума за моята позиция за кърменето. Става дума за нетактичност от страна на другите хора и изобщо какво им влиза в работата дали една майка кърми или не, и защо това е толкова важно да го знаят?!? Става дума за това как хората могат да влияят на психиката на една майка независимо дали говорим за кърмене, къпане, захранване и като цяло гледане на едно дете.
В случая обаче, не ставаше дума за моята позиция за кърменето. Става дума за нетактичност от страна на другите хора и изобщо какво им влиза в работата дали една майка кърми или не, и защо това е толкова важно да го знаят?!? Става дума за това как хората могат да влияят на психиката на една майка независимо дали говорим за кърмене, къпане, захранване и като цяло гледане на едно дете.
Хич да не ти пука!
Ей това си помислих като четох терзанията ти.
Родих на 16.05. Към края на юни правихме погача и вече нямах кърма. А и да имах то детенце така и не засука.
Да не отваряме дъъългата тема за кърменето, но аз не виждам каква е драмата?
Детето е нахранено, нали? Облечено, на топло... Осигурено му е всичко за неговото развитие. Мама и татко са до него... Какво друго е важно?
Раждането и кърменето са минало. Мисля, че едва сега започва същински трудната задача да направим от тези бебешоци стойностни хора!
Ей това си помислих като четох терзанията ти.
Родих на 16.05. Към края на юни правихме погача и вече нямах кърма. А и да имах то детенце така и не засука.
Да не отваряме дъъългата тема за кърменето, но аз не виждам каква е драмата?
Детето е нахранено, нали? Облечено, на топло... Осигурено му е всичко за неговото развитие. Мама и татко са до него... Какво друго е важно?
Раждането и кърменето са минало. Мисля, че едва сега започва същински трудната задача да направим от тези бебешоци стойностни хора!