Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Имам страх от каране на кола

  • 12 949
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 66
Привет на всички! Не знам дали съм уцелила правилното подразделение във форума, но в случай, че не съм вярвам, че ще бъда пренасочена към правилния раздел.

Моят случай е следният - преди 3 години изкарах книжка, но поради множество причини така и не си купих автомобил. Минаха години, аз все още използвам метро и ми е много удобно. Знам, че и рефица шофьори оставят колите си и използват именно обществен транспорт заради по-малкото разходи, а и невъзможността за паркиране в центъра. Но ми се прииска най-сетне да си купя собствена Car Сигурно ще ме попитате защо тогава ми е трябвала книжка преди години. Ами просто плановете ми да придобия кола се объркаха, това е.

Проблемът ми е обаче, че имам уплах от шофиране, трудно ми е да де науча кое кога да използвам. Да, инструкторката ми също не беше никак добра. Страх ме е и да се превърна в истински участник в това натоварено градско движение, особено след като стана онази трагедия с Дивна, която също е млад шофьор и почти не уби приятелката си Tired Face

В същото време пък буквално ставам свидетел как "куцо, кьораво и сакато" е шофьор. А аз наистина искам да мога спокойно като всички други да карам и паркирам!!! И не знам как да превъзмогна този огромен страх Sweat

# 1
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 1 055
Шофирането не е толкова страшно, колкото изглежда. За мен дори е удоволствие. Не знам от кой град си, но единственият по-проблемен град за шофиране, освен София е Пловдив. Като за начало започни с извънградско шофиране. Ще ти изгради първоначалните рефлекси. Отивай до някой по-малък град, и там карай на воля. Спазвай винаги ограниченията, не се прави на Шумахер зад волана. Никой не е спечелил от това. И спирай винаги на пешеходните пътеки. Единственият начин за учене, е като непрекъснато се предизвикваш да пробваш всичко, което ти се вижда трудно. Паркиране-отиваш до някой голям магазин, на места където няма коли, гледаш маркировката на паркоместата, и я ползваш като ориентир.
След като те е страх, вземи някой опитен шофьор със себе си.
И мен първоначално ме беше страх да седна зад волана. Но този страх изчезна от самосебе си, а още нямах кола. Сега имам кола от 8 години. Сам се доучвах да шофирам. Нямаше кой да ме учи. Гледал съм как реагират другите шофьори, и оттам уча. От 2015 година пътувам с нея до западна Европа. Тази година ходих до Норвегия.
Това е, което мога да ти кажа за шофирането.

Последна редакция: чт, 22 ное 2018, 14:14 от Natael-1485

# 2
  • Мнения: 7 324

В същото време пък буквално ставам свидетел как "куцо, кьораво и сакато" е шофьор.

Е те това е проблемът. По пътищата са и тия дето стават и тия дето не стават. Това което си описала все едно за мен си го писала с тази разлика, че нямам книжка и не искам да имам. Синът ми е шофьор от два, три месеца. Стана такъв по принуда. Транспорта му до училище беше много зле и трябва или да шофира или да не учи. Кара всеки ден, но не му харесва и с всеки изминал ден все повече се изнервя на простотиите по пътищата. Мъжът ми е на пътя всеки ден по цял ден. Такива ми ги разправя, че  ooooh! ...
Та моето мнение е, че ако не можеш да правиш нещо и си на ясно с това по-добре не се мъчи. Особено с нещо толкова опасно като шофирането където от твоите умения и преценки зависи живота и на този който е до теб на пътя.

# 3
  • Мнения: 3 422
От какво точно те е страх в шофирането? От колите, от хората, от какво?

# 4
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 8 012
Може да си платите за допълнителни часове по кормуване и да опресните практиката с читав инструктор.

# 5
  • Down south
  • Мнения: 6 102
Може да си платите за допълнителни часове по кормуване и да опресните практиката с читав инструктор.
Точно това си помислих, че би било добра идея.

Често търпението не е силна страна на много шофьори, може би в известна степен  това стресира авторката на темата.

# 6
  • Мнения: 2 352
Аз обичам да шофирам въпреки неприятните условия и натовареното движение. За мен лично градското шофиране е по-лесно от извънградското. Започваш по малко и с някой в колата докато преодолееш страха. Взимаш допълнителни часове с инструктор, повечето в нашия град са съгласни да карат с теб в твоята кола, макар че не е оборудвана да бъде инструктурска. Аз също преди да започна кормуване с инструктор много се страхувах от движението. След това осъзнах че всъщност движението следва правила и не е чак толкова страшно. Въпросът е дали искаш да караш или не. За мен е огромно удобство, освен удоволствие. И освен това не е необходимо да си бърза чак толкова. Когато придобиеш рефлекси, и се отпуснеш, ще се получи. Но докато се страхуваш, няма как да преодолееш страха. Просто трябва да започнеш. Когато изкарах книжката си, веднага седнах да карам. Това бе единствения начин да не се поддам и да се страхувам.

# 7
  • Мнения: 17 007
Имам кн3жка от повиче от 5 години. Не съв активен шофьор. Карам от дъжд на вятър. Страх ме е и мен,неуверена съм,разсеяна,паника и прочие.
Ще ме се наражи обаче да вляза в час и да попрактикувам малко,че да съм по -мобилна и поне да си карам детето на градина след време и да върша най-необходимото.
Аз знам един лаф"който го е стрях не се качва на кола".Всичко идва от страха. Там е проблема. И трябва много практика. Иначе няма да стане. Само с трениране и каране ще се получат нещата.

# 8
  • Мнения: 174
И какво като е млад шофьор Дивна? Какви страшни катастрофи има предизвикани от опитни шофьори също.
Започни с шофиране по един и същ маршрут, когато няма движение, например нощем. Когато се усетиш вече по-уверена се пусни и в движението, но избягвай натоварените часове в началото. След това пробвай и нови маршрути. Като натрупаш малко опит ще видиш, че няма нищо страшно.

# 9
  • София
  • Мнения: 19 719
Ако все още не си избрала кола и имаш възможност, вземи си автоматик. Не искам да влизам в обяснения и спорове ръчна-автоматична, само ще кажа, че имах книжка от 2004 г. Не бях карала освен в началото няколко пъти и после спрях за повече от 10 г. Поради това, че колата ми е необходимост вече, се принудих да започна да карам. С автоматика е в пъти по-лесно, особено за начинаещ шофьор.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 1 949
Ще напиша и моята история.
До сега никакви съвети не са ми помогнали.
Книжка имам от 2006 г. Тогава тепърва започвах работа и нямах никаква възможност да си купя кола. След курса не съм карала и така...
Първата семейна кола с мъжа ми взехме 2011  или 2012 г. Тогава може би направи той някакъв опит ад ме "учи", но не се получи. Той го нарече "несериозно отношение и нежелание".
През 2016 г. трябваше да се преместим, да се върна на работа след майчинство и детето да тръгне на ясла. Решихме /аз също мислех, че така е най-правилно/ да отида на опреснителен курс, за да мога да карам. Курса мина и през цялото време ми беше противно и ме беше страх много. Вече имах кола за мен /наследствена от баща ми Рено Клио/. Опитах 2 или 3 пъти да закарам детето на ясла. Всеки път умирах от страх как ще отида, дали ще има къде да паркирам, как ще се върна, къде ще паркирам до нас. Едната сутрин излизайки от паркинг, колата ми падна от по-висок бордюр и остана "по карем" един човек помогна да я изкарам, междувременно одрах цялата дясна страна на един контейнер за боклук. Един ден пък се мъчих 20 минути да паркирам пред нас и някакви хора ме гледаха с присмех и накрая една жена каза, че съм й ударила /допряла леко/ колата, а аз почти се разплаках. Умирах от страх и реших да не си го причинявам повече.
Намерих работа в чужбина. Трябваше да мога да карам. Трябваше да се науча за 2 месеца. Мъжа ми се зае отново да ме учи, когато имаше време. Не разбира моя страх и паника и това как колкото повече ме е страх толкова повече греша и влизам в омагьосан кръг. Една сутрин дойдох сама до работата си /не новата,която намерих/. Когато тръгнах да си ходя съм забравила ръчната спирачка. Знам, колко е смешно и нелепо. Знам, колко глупава изглеждам. Всичко това се случва в паниката ми. Карала съм така много - километри. Нещо пушеше, някаква миризма. Колата ми останала без спирачки. Когато реших да отбия и спра вече не спря. Т.е. спря в бронята на един бус. Мъжа ми ме прибра - естествено разтреперана и разревана. Каза, че ще ми помогне. Започна да ме учи пак да карам в негово присъствие на едно голамо Рено Еспейс.
Много тревожно време беше за мен предвид, че се приготвях да замина за чужбина и това с шофирането. Както и да е отказах се да заминавам /не само заради шофирането, а и заради дреги причини/. С мъжа ми решихме все пак да продължа да се опитвам да карам. На път за морето ме накара да се кача и да карам по магистралата. Отново ме беше страх много и скоро се сменихме - ткой си пое шофирането. В крайна сметка според него съм безнадежден случай.
С всичко изписано не искам да плаша никой, но може би просто има хора, коити не умеят това. Същевременно е ужасно неудобно да не можеш да шофираш.
Четох дори публикации по въпросо, че проблема може да бъде доста дълбок психологически и да се нуждае от някакъв вид психологическа терапия. Там беше описано конкретно това, което изпитвам аз. Ужас, страх, реве ми се при идеята колко съм безпомощна на пътя, стомаха ми се обръща, гади ми се. Карането е за мен някакво мъчение и принуда. Не знам дали някога ще имам време да се задълбоча в проблема и да го разреша.
По принцип не съм някакъв безпомощен ревящ плужек, както може би излиза от всичко написано по-горе. Конкретно обаче с шофирането не мога.

# 11
  • Мнения: 299
Всеки някак е тръгнал, ако е имал желанието да го направи... бях толкова стресирана от "блъскащите се колички" на пътя, че едва изкарах курса (заради работата ми...)Книжката ми стоя в "рамка" 10г. после се наложи да се науча да карам и взех кола автоматик преди две години. Що безсънни нощи, страх и трепети изживях - аз си знам! Карах в ранни зори, да няма много коли ... паркирах на най-широките места, защото ме беше страх да вляза в гаража...  Магистралата беше моя учител и баща ми за кураж. После започнах да свиквам с колата, с пътя, разбрах, че сама съм по-спокойна. Все още мразя да карам в града, избягвам, много е натоварено, пренаселено... Освен това не мога да карам по тъмно, или не искам ... с това се боря още...

# 12
  • Мнения: 2 352
Мен пък ме притеснява повече карането вечер, когато уж е по ненатоварено, защото точно тогава има разни шофьори, които си правят каквото искат на пътя, въртят гуми, препират те, карат опасно. За мен карането в трафика е по лесно, защото скоростта е малка и няма възможност за кой знае какви волности. Моят инструктор казваше, че съм припрян човек и че когато някой седне да кормува, си проличава какъв е. Паркирането се учи с времето и опита. Габаритите на колата също. Но трябва време.

# 13
  • Мнения: 3 025
Зашиши се на опреснителен курс. Като станеш активен шофьор в началото се качвай с някой в колата, който е шофьор, за да се чувстваш по- сигурна. Аз от 10 години не слизам от колата. Навсякъде с кола отивам. В началото и мен ме беше страх, но ми се налагаше всеки ден да се качвам на колата и да отивам на работа, която беше  извън града ми и нямах друг начин. Така и преодолях страха с всекидневно каране. Сега не мога да си представя живота без кола. Шофирането дори ме разтоварва.

# 14
  • Мнения: 3 241
Аз нямам книжка, нямам и намерение да изкарвам. Усещам си, че шофирането не е работа за мен. Особено пък като виждам какво става по пътищата и какви агресивни и нагли шофьори има, съвсем. Всеки си преценява дали дадена работа е за него или не.

Общи условия

Активация на акаунт