Как заобичахте спорта?

  • 14 215
  • 77
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 083
Много мразя да спортувам, откакто се помня! Просто ми е скучно и загуба на време. Единствено с йогата съм се чувствала добре и то само с първата ми инструкторка. Не съм дебела - 48-49 кг на 165. Единствената ми мотивация е сега след второто дете да сваля излишните килограми.

# 31
  • Мнения: 2 154
Нормализирах си кръвното налягане - най-важното за мен, което ми дадоха физическите упражнения! Ниското кръвно може да бъде изключително коварно! Като забих последователно време на 120/80, си дадох сметка защо е важно да продължавам и да не спирам. Суетата изобщо няма място тук. Почти месец вече не тренирам поради поемане на допълнителна работа в раб. време, резултатът - паднах на 43 кг. при ръст 159 см... ами, не е хубаво, баш на детенце се докарах, проблемите с кръвното отново започнаха. От утре влизам в нормалния си работен режим и почвам пак. Simple Smile

Във фитнес никога не съм стъпвала. Тренирам изцяло вкъщи. Сдобила съм се с велоергометър, стелка, тежести (дискове), ластик + подходящо облекло. Но моето мнение е, че правилното храненето е в основата на всичко - от здравословното състояние до физ. характеристики на човек. Няма ли я тази здрава основа, от която тялото да се чувства добре захранено и енергично, доста труден би бил самият процес да се накараме "да започнем", да сме последователни, че и да изградим навици.

За начинаещите и търсещи мотивация, да си препрочитат "защо го правят" Simple Smile :
Скрит текст:

# 32
  • Мнения: 5 819
    И аз като Green_lizard - ниско кръвно налягане и съм много слаба и крехка. Не приличам на жена над 30 години, а на дете.

    Опитвала съм се да спортувам вкъщи - вдигах гири по 1 кг., коремни преси, лицеви опори, гимнастика, тичане. Не бях редовна в спорта. Една седмица правих, а следващата седмица не правих. Само като се сетя, че трябваше да правя упражнения, ми призляваше. Много тежки ми бяха. После се чувствах напълно изтощена и нямах енергия за нищо. Въпреки че се стараех да практикувам често, за да не хвана пак мускулна треска, всичко ме болеше - ръце, рамена, вратът, гърбът, кръстът, краката.

    Започнаха да ме болят ставите и да се схващат и пукат. Спрях всякакъв спорт. Смятах, че съм се натоварила с упражненията, които правих, и с времето щеше да отмине тази болка, схващания и пукания в ставите. Но не отмина този проблем. Започнах да ходя по лекари. Установиха ме Хипермобилен синдром. Приемах добавки - колаген с хиалуронова киселина и магнезий на прахчета, които не ми понесоха и ги спрях. Започнах да ходя на Физиотерапия. После на Кинезитерапия. Показаха ми доста упражнения и разбрах колко е важно да се спортува, но да се намери такъв спорт за себе си, от който да се чувстваш добре, да не ти натоварва мускули и стави, и зареден с енергия. Все още не съм се оправила, но вярвам, че всичко зависи от мене, за да оздравея. Грешката, която допуснах е, че се обездвижих. В комбинация  с обездвижването, носих много тежки чанти като студентка.

# 33
  • Мнения: 9 988
Обичам спорта и тренировките, защото ми спасиха здравето и живота- буквално и като качество на живот.
Тренирам от 10 години, от 23 се знимавам с йога. Сега не мога да се позная.

Никога не бях харесвала бокс, не можех да го гледам и по ТВ. ММ ме накара да ида, щяло да ми хареса. Събрах си сака мрънкайки, и отидох с нежелание. Ходя там вече 5 години. И децата ми ходят даже, страхотно е. Случвало ми се е след тренировка на спирката познати да ме питат какво се случва с мен, така съм сияела. Бременна ли съм? Joy

Галчудо спомена колко важен е треньора- абсолютно. Запознах се с невероятно вдъхновяващи хора,  които ми станаха модел за подражание. Треньорите ми по тичане са майстори на мотивацията. С много хумор и позитивизъм работят. Изваждат ми максимума.

Но е вярно, че от дете обичам движението. Не се спирах на ластик едно време, гонехме се с часове. В училище обичах много гредата, скокове през коза и летва, хандбал. Хандбалът е единственият спорт с топка, който ми харесваше. После всички полудяха по баскетбола, което за мен беше краят на физическото в училище. Записах се на бен спорт в клуб. Ходих година и половина, но спрях, защото вече натоварването в училище беше огромно.

На 15 години посред бял ден в парка, около 4 следобяд ме нападна някакъв изверг. Удари ме изневиделица толкова силно, че семица ходих с черно-лилаво лице. Смачках го от бой, гадината.
Няколко удара и ритник в лицето след като се преви, както ме бяха учили, но достатъчно. Той се развика "Какво ми направи,какво ми направи!" Избягах. Прибрах се с липсваща обица и риза изпръскана с кръв, но не беше моята.
Ангелите са ме охранявали сигурно. 50кг, 156см. Победих. Нашите бяха потресени, баща ми вдигна кръвно...

Може би заради това ми е важно да съм силна. Знам ли. Психолозите ако искат, да ме профилират. Grinning

# 34
  • Мнения: 2 083
Е да, това са причини да тренираш, но не и да обичаш спорта. Аз напълно осъзнавам ползите и нуждите от спорт и активност, но това изобщо не ме кара да ги обичам. Правя го насила и с не особено желание. Също и нямам търпение да свърши “тренировката”.

# 35
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Можеш да заобичаш физическуте занимания само след като намериш това,  което те кара да се чувстваш щастлива.

# 36
  • Мнения: X
    И аз като Green_lizard - ниско кръвно налягане и съм много слаба и крехка. Не приличам на жена над 30 години, а на дете.

    Опитвала съм се да спортувам вкъщи - вдигах гири по 1 кг., коремни преси, лицеви опори, гимнастика, тичане. Не бях редовна в спорта. Една седмица правих, а следващата седмица не правих. Само като се сетя, че трябваше да правя упражнения, ми призляваше. Много тежки ми бяха. После се чувствах напълно изтощена и нямах енергия за нищо. Въпреки че се стараех да практикувам често, за да не хвана пак мускулна треска, всичко ме болеше - ръце, рамена, вратът, гърбът, кръстът, краката.

    Започнаха да ме болят ставите и да се схващат и пукат. Спрях всякакъв спорт. Смятах, че съм се натоварила с упражненията, които правих, и с времето щеше да отмине тази болка, схващания и пукания в ставите. Но не отмина този проблем. Започнах да ходя по лекари. Установиха ме Хипермобилен синдром. Приемах добавки - колаген с хиалуронова киселина и магнезий на прахчета, които не ми понесоха и ги спрях. Започнах да ходя на Физиотерапия. После на Кинезитерапия. Показаха ми доста упражнения и разбрах колко е важно да се спортува, но да се намери такъв спорт за себе си, от който да се чувстваш добре, да не ти натоварва мускули и стави, и зареден с енергия. Все още не съм се оправила, но вярвам, че всичко зависи от мене, за да оздравея. Грешката, която допуснах е, че се обездвижих. В комбинация  с обездвижването, носих много тежки чанти като студентка.
Болки, пукане, схващания в ставите обикновено са в резултат от протичащи възпаления в тях. А възпаленията се провокират от кофти и неподходяща храна. Напълно подкрепям, че храната е в основата. Без правилната храна за основа, всякаква надграждане със спорт е почти безсмислено.

# 37
  • Мнения: 5 819
   Интересно ми е каква точно е тази правилна и здравословна храна?! Има ли вече такава храна?

    Старая се да ям плодове и зеленчуци, месо, кисело и прясно мляко, сирене и т.н. Много обичам да ям сладки неща, но мисля че не прекалявам и имам спирачки.

# 38
  • Мнения: 892
За мен се отнася следният виц

Защо обичаш спорта?

За спорта Mr. Green

Когато почнах да тренирам не е било за отслабване, просто се запалих и когато си изкълчих глезена и ми казаха че 2 седмици не трябва да тренирам ми идеше да се разплача. И продължих да си тренирам по 4 пъти в седмицата. Единствено грип може да ме възпре от тренировка

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
При мен също всичко започна да хрущи, но след едни масажи.Не знам добре ли е, не е ли. Rolling Eyes

# 40
  • Мнения: 5 819
При мен също всичко започна да хрущи, но след едни масажи.Не знам добре ли е, не е ли. Rolling Eyes

    Чувствате ли се схваната и постоянно ли пукат ставите? Под схванатост имам предвид да чувствате това място като че ли е вдървено. Ако е така, съветвам ви да отидете на ревматолог.

# 41
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
Благодаря!
Има няколко места, които хрущят докато правя определени усукващи движения .Едното е в таза.Другото е в средата на гърба,то може би е схванато, но него го отдавам на седящата работа.

# 42
  • Мнения: 30
От както се помня винаги тренирам нещо ,започнах балерина в домчето след това модерни танци . Когато бях 5ти клас гледах филма "Момиче за милиони" .. от тогава луднах по бокса и тренирах и се състезавах 5 години , бяха един от най хубавите ми години . Продължавам да спортувам поне 2 пъти в седмицата.. зависи с какво свободно време разполагам . Simple Smile

# 43
  • Мнения: 20
Няма как да заобичаш нещо, което не ти харесва. Истината е, че не можеш да се накараш да обичаш каквото и да е. Аз лично съм изпитвала тази еуфория 2 пъти в живота си. Първия път беше в период, в който бях доста нещастна и започнах да ходя на фитнес за да се разтоваря. Носеше ми психическо спокойствие, напредвах бързо, имах страхотни резултати, това ми даваше адреналин. Този ми период продължи около 2 години, после живота ми се нареди, започнах и работа в офис, та няюах време за спорт, постепенно и любовта ми към него изчезна, имах други приоритети и неща, които ме правиха щастлива. Вторият период беше миналата година, изкарах си карта мултиспорт и ден след като я получих спряха топлата вода вкъщи. С ММ решихме да посетим близкия басейн за да си вземем душ и да поплуваме. Аз нямах никакви умения, но водата ми подейства толкова добре и успокояващо, че се влюбих в плуването. Ходих постоянно в продължение на около 4 месеца, после обаче графика ми се пренареди по такъв начин, че нямаше как да ходя повече от 1 път седмично. Постепенно загубих прогрес и там, пак бих ходила с удоволствие, но съм бременна и за сега лекаря не ми позволява. Виж карането на колело не може да ми омръзне, но скоро не съм го правила поради други причини. Твоят спорт е това, което правиш с удоволствие и нямаш търпение за следващата тренировка. Аз не гледам на тези неща като на задължение, а като на време да разпусна и да не мисля за ежедневните глупости, умствена почивка. Но при мен прогреса също е силен фактор, който ме мотивира и ме кара да съм нетърпелива за следващата тренировка.

Напълно съгласен с теб!

# 44
  • Мнения: 36
Заобичах спорта, когато видях резултатите.
Отначало бях скептична, никога не съм харесвала часовете по физическо в училище - отчитах ги като загуба на време, чаках да дойдат следващите часове.
По време на следването в университет открих, че разходките в парка ми действат много позитивно. Информирах се от интернет и почнах с джогинг 2-3 пъти седмично вечер или сутрин по 20 мин, но зимата не ми беше приятно да бягам на студа, затова трябваше да намеря заместител.

И така открих йогата. Отначало бях доста скептична, но с времето като видях резултатите си казах "Ето това е моят спорт !". А резултатите бяха следните :

Стойката ми се изправи, станах по-гъвкава (преди не можех от стоеж да докосна пръстите на краката си или да направя мост), самочувствието ми се подобри - никога не съм си мислела, че ще мога да направя стойка на глава. И така до ден днешен винаги намирам поне веднъж или два пъти в седмицата да отида на йога.

Аз вече не мога да си представя живота без любимия си спорт. Сигурно може да звучи налудно - чувствам се спокойна, щастлива, адски заредена с енергия след тренировка. Прекъснах само по време на бременност.

На всички колебаещи се, които не харесват спорта - само първата крачка е трудна, но когато видите резултатите, вече няма да ви се струва загуба на време и пари. Просто бъдете търпеливи, докато видите и усетите ефектът от спорта. При някои резултатите идват ббързо, при други по-бавно, но това не бива да ви отчайва.  Надявам се съветът ми да ви е помогнал !

Общи условия

Активация на акаунт