Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как заобичахте спорта?

  • 12 846
  • 77
  •   1
Отговори
  • Копенхаген
  • Мнения: 132
Здравейте, мацки! Stuck Out Tongue Closed Eyes

Тук съм с един въпрос, който ме мъчи от години. Редовно спортуваща съм - тичам, ходя на йога, понякога и на фитнес. И откакто се помня, все се лутам измежду най-разни спортове, търсейки правилния за мен. За съжаление така и не го открих, а с това и любовта към спорта остана някак непозната за мен. Спортувам между 3 и 5 пъти в седмицата единствено, защото си го налагам, но с времето това започва да тежи. Много мои приятелки често ми казват “Оооо, нямам търпение да ида на тренировка”, “Малеее, така ми се тренира”, “С такова желание ходя на фитнес!”, а аз си мисля колко много не ми се свършва работа, защото после съм на тренировка. Rolling Eyes

Някак искам да я усетя тази любов към спорта, а все се спъвам и затова исках да питам как и кога вие заобичахте да спортувате?

# 1
  • Мнения: 1 388
Пробвала ли си с треньор?
С тежести?
Бокс, плуване, айкидо?
АКо нищо не проработи - спри да тренираш, стани 100 килограма и после ще заобичаш спорта Grinning

# 2
  • Мнения: 386
И аз така-ако не е каране на колело-не ми го хвали..И то и за колело ме мързи понякога.
Ако духа,вали или е хладно-абсурд да изляза. Естествено с занижаването на температурите се получи покачване на кг.
Та сега подскачам на разни видеа с тренировки в ютуб Grinning

# 3
  • Копенхаген
  • Мнения: 132
Пробвала ли си с треньор?
С тежести?
Бокс, плуване, айкидо?
АКо нищо не проработи - спри да тренираш, стани 100 килограма и после ще заобичаш спорта Grinning

Сега от тези 100 кг ще сънувам кошмари, че ще стана дебела! Sweat SmileSweat Smile Иначе много и все различни неща съм пробвала, някак си проблемът може би е в самото ми мислене. Sad

# 4
  • Мнения: 3 966
АКо нищо не проработи - спри да тренираш, стани 100 килограма и после ще заобичаш спорта Grinning
Хаха, факт. Joy Когато не ми достига любовта към спорта, се мотивирам от резултатите. Поне това. Simple Smile)))

# 5
  • Копенхаген
  • Мнения: 132
И аз така-ако не е каране на колело-не ми го хвали..И то и за колело ме мързи понякога.
Ако духа,вали или е хладно-абсурд да изляза. Естествено с занижаването на температурите се получи покачване на кг.
Та сега подскачам на разни видеа с тренировки в ютуб Grinning

И аз понякога, като е студено, си викам “аааа, сега къде в този студ ще ходя?! Ще взема да се изпоболея тука за едната йога” Satisfied А да не говоря по време на цикъл как постоянно си измислям оправдания, че ме боли корем и че няма как да спортувам, докато съм неразположена, въпреки че в повечето пъти нищо ми няма. Smile

# 6
  • WonderLand
  • Мнения: 3 441
Няма как да заобичаш нещо, което не ти харесва. Истината е, че не можеш да се накараш да обичаш каквото и да е. Аз лично съм изпитвала тази еуфория 2 пъти в живота си. Първия път беше в период, в който бях доста нещастна и започнах да ходя на фитнес за да се разтоваря. Носеше ми психическо спокойствие, напредвах бързо, имах страхотни резултати, това ми даваше адреналин. Този ми период продължи около 2 години, после живота ми се нареди, започнах и работа в офис, та няюах време за спорт, постепенно и любовта ми към него изчезна, имах други приоритети и неща, които ме правиха щастлива. Вторият период беше миналата година, изкарах си карта мултиспорт и ден след като я получих спряха топлата вода вкъщи. С ММ решихме да посетим близкия басейн за да си вземем душ и да поплуваме. Аз нямах никакви умения, но водата ми подейства толкова добре и успокояващо, че се влюбих в плуването. Ходих постоянно в продължение на около 4 месеца, после обаче графика ми се пренареди по такъв начин, че нямаше как да ходя повече от 1 път седмично. Постепенно загубих прогрес и там, пак бих ходила с удоволствие, но съм бременна и за сега лекаря не ми позволява. Виж карането на колело не може да ми омръзне, но скоро не съм го правила поради други причини. Твоят спорт е това, което правиш с удоволствие и нямаш търпение за следващата тренировка. Аз не гледам на тези неща като на задължение, а като на време да разпусна и да не мисля за ежедневните глупости, умствена почивка. Но при мен прогреса също е силен фактор, който ме мотивира и ме кара да съм нетърпелива за следващата тренировка.

# 7
  • Мнения: 644
Не си намерила твоята активност, която да те грабне.
И аз ходех по задължение на Тае Бо, фитнес Rage...мразя фитнеса
Но, обичам да танцувам и с най-голямо желание ходя на народни танци. Нямам търпение за следващата тренировка, а то си е супер натоварване...
Обичам домашни тренировки, но тях правя от време на време...Ако трябваше да се вдигна и да отида някъде, за да ги правя, нямаше.
Така че, потърси това, което те радва.

# 8
  • София
  • Мнения: 310
И аз съм така със спорта. Но виж народните танци ми пълнят душата. И пак зависи от хореографа. И такова натоварване като при танците никъде не съм имала - потя се с кеф! Simple Smile

# 9
  • Мнения: 20 070
Аз съм си флегматичен човек. Не обичам бързите упражнения. И от 10 годишна си бях пълна, а с годините трупах килата. Дебелите хора трудно обичат спорта  Laughing
Най-накрая открих къде ми е грешката в храненето и постепенно започнах да слабея, но ми стана ясно, че без спорт ще е трудно. Особено ще е зле за кожата.
Започнах първите години само с петте тибетци. Постепенно със свалянето на килата вкарах и други упражнения.
Ходенето на фитнес ми е било скучно винаги. Затова си купих кростренажор. Карам си вкъщи  и си гледам някой филм. Така не усещам как минава времето.
Редувам - един ден крост, следващия силови тренировки.
Сега ако имам дни пропускам тренировки, примерно съм в цикъл, после ми е едно отпуснато и вяло. Затова и заобичах спорта. Тренирам нещата, които са ми приятни. Със смъкването на килата имам повече енергия.
Резултатите наистина ме мотивират и си продължавам. И дори не ми отнема много време.
Да ходя някъде да тренирам е загуба на време за мен. Предпочитам вкъщи да го правя.
Трябва да намериш това, което ти доставя удоволствие.

# 10
  • Мнения: 3 103
От спорта единственото, което аз обичам и практикувам с удоволствие, е плуването. Действа ми стягащо и разтоварващо. Ходя всяка седмица 1 или 2 пъти, както дойде. Няма смисъл човек да се насилва за нещо, което не му е по сърце, а трябва да открие какво го влече.

# 11
  • Мнения: 1 265
Обичам да плувам и водна аеробика. Но понеже ми е трудно да намеря време, почнах да тренирам вкъщи. Тренирам с програма, отскоро се включих и във  фейсбук група. От време на време ме мързи и ми е тежко, но като знаеш коя тренировка следва по план, като видиш, че има ефект, като четеш другите и се надъхваш. Истината е, че повечето пъти почвам тренировка, защото трябва, но след това съм изтощена и удовлетворена.

# 12
  • Мнения: X
Никога не съм обичала спорта.И не съм си налагала да го заобичам.....като дете постоянно си търсех причини да клинча от физическото.
Залите за фитнес ми навяват асоциации на тъмници за мъчения, използвани в средновековието от Инквизицията.
Разбираемо, не стъпвам във фитнес.
Но обичам да танцувам, не, направо обожавам.Пускам си на лаптопа някаква зумба и се скъсвам от танци, когато ми е кеф.Не се случва често....4-5 пъти в месеца.
Оказа се, че обичам да се разхождам...някак ми се прояснява ума, без да искам си правя ретроспекции....ободрява ме.Ходя почти всеки ден, средно по около 7-8 км...понякога по-малко, понякога повече.Зарежда ме невероятно с енергия, след подобна 2-часова разходка мога да "преместя планини".
Обичам да карам колело.През топлите месеци всеки уикенд карахме с мъжа ми.Понякога 5-10 км само, понякога 40-50.....
Не правя нищо насила.Не ми ли се "спортува" , си седя на дупето .... Smile   като днес например.Дори не ми се мърда от дивана....

И въпреки пословичните ми мързел и непоносимост към спорта, свалих с лекота над 30 кг.
Винаги съм подхождала с идеята, че за да има успех каквото и да било начинание, то трябва да се прави с кеф и удоволствие.
"Насила хубост не става!".

# 13
  • Мнения: 4 829
Не съм го заобичала 😁 В часовете по физическо винаги се скатавах 😁 Слаба съм иначе, ама явно е добър метаболизъм.
Обичам танците и ходех редовно няколко години, даже и липсва сега тази активност. Бях много запалена и направих едни големи прасци на краката 😁 
Обичам да вървя, мога с километри да вървя в жега и студ.

# 14
  • Плевен
  • Мнения: 1 381
Честно,нямам идея кога съм заобичала спорта.Стана постепенно.В началото (когато бях на 18-19) като всяко младо момиче,мислех за фигурата си.Как мога да я подобря,да се стегна.Започнах плахо "спортната си кариера" със предаванията на Синди Крофорд по телевизията.Бяха сутрин към 8.После започнах да откривам удоволствието от тичането.Започнах с няколко обиколки на близкия стадион.После увеличих полека.Вече като студентка се записах на фитнес в близката зала в студентски град.Направих си подарък за рожденния ден и така започнах спорт всяка вечер след лекции.Завърших и се преместих в друг град.Продължих с фитнеса и там.После се запознах с мъжа ми и се отписах от фитнес.Започнах да ходя да тичам заедно с него.Забременях!Отказах тичането,но продължих с дълги разходки.Много дълги,понякога минавах над 12 км дневно.Роди ни се дете!Кеф,мога вече да тичам!Юрнах се,само че сега тичахме на смени с мъжа ми Simple Smile Тръгна на градина,сутрините след оставяне на градина бях свободна за малко.Естествено че ще тичам!Започнах по 10 км да тичам.Установих,че после нямам сила да готвя,да взема детето от градина и разходки с него.Намалих малко километража на 5 км,но всеки ден.Сега вече е ученик,и тичам още по-рано.В 8 и 5 съм в близкия парк вече и тичам.Заобичах спорта бавно и постепенно.Сега когато не тичам,все едно нищо не съм правила Simple Smile .Обичам спорта и движението.Когато не мога да тичам,се разхождам.По много обаче.Имах късмет,че бързо "открих" моя спорт-тичането.Сега съм във форма,и поддържането и,не ми отнема много време.30 минути дневно само.Време колкото за едно преравяне из фейса Simple Smile, 2 цигари време или едно кафе време Simple SmileС разходката и тичането се разтоварвам психически,в тези 30 минути не мисля за проблемите,главата ми се изпразва от мисли и след това се чуствам като преродена.Просто имам нужда от тичането.А стягането е просто бонус към това.Пристрастена съм към тичането,не мога да не тичам.Дори и зимата тичам,в студ на - 8 съм тичала.Няма такъв кеф после!Лятото детето кара колело,а аз тичам.По много!

# 15
  • София
  • Мнения: 5 184
Пробвала ли си с треньор?
С тежести?
Бокс, плуване, айкидо?
АКо нищо не проработи - спри да тренираш, стани 100 килограма и после ще заобичаш спорта Grinning
Това са пълни глупости, не е нужно да тренираш за да не си дебел. Изобщо не обичам спорт, във фитнес повече от 10 минути не мога да стоя. Единственото което обичам е да карам колело, но се случва рядко.
Не съм 100 кг, а само 62, 166см, и не се ограничавам с яденето, но не прекалявам. А да и обичам да ходя пеш, мога да мина 6,7 км без проблем, ако не изляза поне за 40 минути навън ще полудея.
Тая мания по фитнеса аз не я разбирам, ама вие си спортувайте. Всеки си има виждане по въпроса.

Последна редакция: сб, 24 ное 2018, 13:35 от Миленски

# 16
  • Мнения: 9 243
Започнах да спортувам късно, на 15 г. Бях едричка тийнейджърка и  един ден с ужас и срам установих, че нямам грам физическа сила, за да практикувам хобито, което тогава ми беше на дневен ред.
Първият ми опит за спорт беше бягането. В началото  на лятната ваканция едва изминавах няколкостотин метра. В края на лятото имах напредък, чувствах се силна, визуално започнах да се променям и това ме мотивира да продължа. Тогава нямаше кой да ме посъветва как да си променя хранителните навици. Добрите резултати дойдоха доста по-късно. Сега,  в края на 30-те, изглеждам много по-добре, отколкото на 15-20 г.
През годините съм пробвала различни видове физическо натоварване и към момента смея да кажа, че това, което ми доставя удоволствие, са бягането, кондиционните тренировки и карането на велосипед.
Фитнесът с уреди ми е досаден. Пилатес, фитбол и тае-бо също. Народни танци, няма такава тъпотия, честно!

# 17
  • WonderLand
  • Мнения: 3 441
Нека не категоризираме различните занимания като "тъпотия". Достатъчно е да кажем, че не ни хресва и толкова. Подобни изказвания са меко казано ограничени.

# 18
  • Мнения: 9 243
Нека всеки се чувства свободен да харесва и да не харесва определени занимания. Не е нужно да подскачаме като ощипани, защото някой е категоризирал хобито ни като "тъпотия". Пък нека изглежда ограничено. Simple Smile

# 19
  • Пътеводителят е достоверен, действителността често греши!!!
  • Мнения: 2 452
И аз към хората, които мразят спорта. Не просто не ми доставя удоволствие, а като мъчение ми действа. В резултат на това изглеждям зле, чувствам се зле, защото съм лакома и с ужасни хранителни навици. Обичам да ям и да се тъпча.. Ужасно тъпо е, ама е факт. И цял живат съм се тъпкала...
До скоро, обаче работех тежка физическа работа и прехвърлянето на към тон стоки на ден ми вършеше работа поне да не стана 100 кг. Сега обаче съм в къщи с едно 3г хлапе по цял ден и усещам, че ако не се вкарам в релси ще се разболея скоро. Почнаха да се обаждат стави, кости... Тук ми се схване, там ми прещраква....Frowning1 И съвсем тъпо ми става. И почнах да намалям яденето. Поне като не изразходвам енергията да не я трупам. За сега посвалих 2-3 кг., но ми трябват поне още 10, че да стане положението поносимо - 169 см на 79 кг...Scream И не ми се мърда от вкъщи - имам фитнес през булеварда, ама не ми се мърда и ме е шубе да питам как става номера. На близо има културен дом - танци обичам, ама няма кой да ме заведе за ръчичка да пробвам.

През годините съм ходила на фитнес - не ми харесва, на танци - става, в къщи съм пробвала Тае бо - не ми харесва, тук във форума в една група влизах за домашни тренировки пак - не ставам... и това си е.
Ще си умра дебела, гладна и нещастна. Рационалното в мен осъзнава, че трябва да направя нещо за себе си, но това само ме напряга и ме прави тъжна. Не ми е кеф, че го правя, а става на сила...

Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....Imp

# 20
  • Мнения: 9 243

Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....Imp


Най-трудно е да направиш първата крачка. След това започва да става по-лесно. Осъзнаваш, че не искаш да прекараш живота си гладна, дебела и нещастна, това е добре. Просто се стегни и отиди на фитнес, танци или каквото ти харесва. Още повече, че са на 2 крачки от дома ти.
Отидеш ли няколко пъти, ще започне да ти става навик. След това сама ще прецениш дали това занимание е за теб или да си потърсиш друго.
Не поставиш ли сама началото, няма кой да го направи вместо теб или специално да те заведе. Simple Smile
Получи се малко по-директен пост, но с най-добри намерения. Успех!

# 21
  • Шотландия
  • Мнения: 2 204
Преди ходех на аеробика, защото обичам музиката и има инструктор, който да ме подръчква - иначе съм си мързеливичка и дори в училището ме мързеше много по време на физическото, въпреки че съм била винаги много слаба. Ходех на аеробика много години, имахме си постоянна група, заедно с треньорката се срещахме 1 час преди тренировката с мои приятелки и си правехме мохабета и си пиехме кафето заедно, след това отивахме в залата за аеробика. Понякога кафето го оставяхме за след това. После обаче животът ми се промени, преместих се на друго място и все не можех да си намеря нещо подходящо.

След доста години постепенно напълнях, правих опити да отслабна и да почна нещо отново,  походих на друга аеробика, но треньорката не ми харесваше, не усещаше ритъма и изоставаше от него или избързваше, което за мен убива цялото удоволствие от танца. После ходих малко на зумба, но нямах достъатъчно стимул да ходя сама и спрях. Накрая започнах да ходя на група за отслабване, където първата част е нещо като лекция за здравословно хранене, разглеждаме различни групи храни, кое е полезно, кое не и как да направим така, че да се храним с удоволствие, но без да натрупваме излишни калории - и втората част е тренировка. Всеки път е различно, понякога е спин група (велосипеди), друг път е фитнес, но пак с инструктор, който има различна програма всеки път, трети път е на кръгова тренировка и др. п.  Сама ми е скучно и не съм мотивирана.

Групата е постоянна, много готина, включих и мъжа ми, но е само веднъж в седмицата, което е недостатъчно. В началото ми се виждаше непостижимо да тренирам повече от веднъж в седмицата.  После постепенно почнах да пробвам всички други групи в спортния център. Първо добавихме йога два пъти в седмицата - открих, че това е голямата ми любов. Иска ми се да ходя на и тай чи, но нямам подходяща група, защото мога да ходя само вечер. Ходя в събота на високоинтензивна тренировка, защото е само половин час, но ни изваждат душата и въпреки че е много изморително, знам, че ми е полезно и след това се чувствам много уморена, но добре. Понякога сменяме с вдигане на тежести пак с инструктор, което също намирам за много полезно, защото си поддържам мускулите така. Всичките ми тренировки са с инструктор, защото иначе нямам воля сама да се занимавам и просто нищо не правя. Като има треньор да ни окуражава, да ни подръчква, ми е по-добре. Ходя и на аква флоу, нещо като аеробика във вода, но на дълбокото, така че освен движенията на аеробика, трябва да се задържаме на повърхността, както тези от синхронното плуване. Него най-често го пропускам, обикновено когато ми е по-натоварена седмицата.

За мен за да не се отказвам, са важни няколко неща - да харесвам това, което правя, да имам инструктор, който да ме подръчква и да ходя с някого - ако имам уговорена среща да ходя с някого, ходя, защото съм обещала да се видим там. Стигна ли дотам, вече е лесно. А след тренировка, дори и да съм много уморена, съм забелязала, че настроението ми винаги е по-добро - това са си химични процеси, които не зависят от мен, тялото произвежда ендорфини при тренировката. Йогата ми е най-готина, защото това е времето за мен - час и половина вечер, когато мога да се откъсна от работното си ежедневие и ми е полезно и за тялото и за ума. Отслабването си върви, но то не ми е основното. Чувствам се много по-жизнена и по във форма. Когато нищо не правех и пълнеех или бях на диети, вечно нямах енергия за нищо и всяко движение ми беше станало трудно, сега е друго. Освен това, когато съм на тренировка, не седя вкъщи да ям, а правя нещо полезно за себе си.

В групата имаме майки с деца, някои ходят с децата си на тренировки, подбират това, което е подходящо за тях, а други уговарят някой да гледа децата, за да имат те възможност за тренировка. Казват, че това е част от времето за тях самите, с малко дете не остава много такова време.

# 22
  • Плевен
  • Мнения: 1 381
Различни хора,различни начини за тренировка и нахъсване.Аз самата нямам нужда от нахъсване да отида да тичам,но някои мои приятелки ако нямат час с приятелка за фитнес,не стават от дивана.На мен лично ми е по-добре да тичам сама.Нямам време да се уговарям 3 дена предварително кога ще отидем да тичаме.С дете,времето ми е ограничено и разкъсано.Обикновено рано сутрин тренирам,след като заведа детето на училище.А приятелките ми,не мога да ги вдигна толкова рано от сън,хеле пък за тренировка.Повечето са свободни след 17 часа,а аз пък тогава съм сама с детето и пишем домашни.Изобщо не можем да се засечем.Когато бях студентка имах повече време,и за излизане,и за безцелно шляене по магазините,и за тренировки.Една от причините да зарежа фитнеса,и да тренирам на открито е причината-нямане на време.Редовно се засичах с момичета,отишли не да тренират,а да си говорят.Направят няколко повторения на уреда за крака и си останат там да си говорят.А на мен времето ми е разчетено до минути и нямам време да чакам по половин час,някой от уредите да се освободи,че да си довърша тренировката.Сега ми е супер-влизам сутрин в парка малко след 8,няма кой да ми стои на главата и говори,не ми заемат уредите.Тичам, и се отправям за прибиране без излишно моткане.Нямам нужда някой да ме води за ръчичка или нахъсва да тренирам.Като студентка,точно по този начин чаках ту тази колежка,ту втората да се накани да се запишем на фитнес,ту един колега дето само си мечтаеше да направи бицепси и да сваля мацки с тесен потник Simple Smile .Разбрах,че ако аз не отида сама,никой,никога няма да дойде и да ме заведе да ми пази страха или срама.Накрая на рожденния си ден,си самоподарих карта за фитнес и тръгнах.Сама!После само ме питаха,как така не ме е срам да правя упражнения с куп мъже покрай мен(в зората на фитнес залите,жените бяха кът все още).Еми ей така.Ако бях чакала някоя приятелка да дойде с мен,осъзнавам,че нямаше да тръгна на фитнес изобщо.Беше ми писнало от обещания и чакане някоя приятелка да се накани да тръгне.Затова и сега не обичам компаниите.Тичам сама и така ми е най-добре

# 23
  • Мнения: 6 541
Занимавам се доста сериозно с бягане, ходя и на силови в зала при треньор. Но основно ми е бягането. Бягам всеки ден и включвам разнообразни тренировки - интервали, дълги леки бягания, планинско бягане, денивелации, темпови, леки паркови, малко стадион... Просто никога целта ми не е била да отслабвам или да изглеждам еди как си. Мотивирам се от спортни постижения, резултати на състезания, да се чувствам по-бърза, по-издръжлива, по-силна... Промяната във външния вид и тонуса си идва така или иначе, но това ми е бонус.

В момента съм с грип и не мога да бягам и ми е едно смотано... цели 3 дни не съм тренирала.

# 24
  • Мнения: 40
И аз към хората, които мразят спорта. Не просто не ми доставя удоволствие, а като мъчение ми действа. В резултат на това изглеждям зле, чувствам се зле, защото съм лакома и с ужасни хранителни навици. Обичам да ям и да се тъпча.. Ужасно тъпо е, ама е факт. И цял живат съм се тъпкала...
До скоро, обаче работех тежка физическа работа и прехвърлянето на към тон стоки на ден ми вършеше работа поне да не стана 100 кг. Сега обаче съм в къщи с едно 3г хлапе по цял ден и усещам, че ако не се вкарам в релси ще се разболея скоро. Почнаха да се обаждат стави, кости... Тук ми се схване, там ми прещраква....Frowning1 И съвсем тъпо ми става. И почнах да намалям яденето. Поне като не изразходвам енергията да не я трупам. За сега посвалих 2-3 кг., но ми трябват поне още 10, че да стане положението поносимо - 169 см на 79 кг...Scream И не ми се мърда от вкъщи - имам фитнес през булеварда, ама не ми се мърда и ме е шубе да питам как става номера. На близо има културен дом - танци обичам, ама няма кой да ме заведе за ръчичка да пробвам.

През годините съм ходила на фитнес - не ми харесва, на танци - става, в къщи съм пробвала Тае бо - не ми харесва, тук във форума в една група влизах за домашни тренировки пак - не ставам... и това си е.
Ще си умра дебела, гладна и нещастна. Рационалното в мен осъзнава, че трябва да направя нещо за себе си, но това само ме напряга и ме прави тъжна. Не ми е кеф, че го правя, а става на сила...

Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....Imp



Мога да бъда компания и мотиватор за София-център. Иначе -прочетете книгата "Силата на навиците". Дава добра отправна точка как се формират и променят навиците.

# 25
  • Мнения: 4 897
    Съвсем скоро разбрах, че спортуването е здраве. Спортът укрепва стави, мускули и ни прави по-жизнени и здрави.

# 26
  • София
  • Мнения: 489

Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....Imp


Съвсем сериозно препоръчвам да изгледаш някой от първите сезони на Biggest Loser,  в които треньор е още Джилиан Майкълс. Бива я много в мотивацията. Самите резултати на участниците също действат мотивиращо.

За мен тренировките са част от ежедневието, нещо като миенето на зъби. Всяка вечер (пет пъти в седмицата) връзвам маратонките  и започвам да тренирам в къщи. Има различни тренировки, за различно ниво на физическа подготовка. За начинаещи, които не обичат спорта, препоръчвам тренировките на Денис Остин, има ги в ютуб. Някои от тях са като танци и са забавни, но изморяват.

# 27
  • Копенхаген
  • Мнения: 132
Започвам да си мисля лично за себе си, че след тренировка наистина се усеща едно чувство на удовлетворение. Сякаш си успял и наистина можеш всичко. Точно тогава се чувствам някак истински спокойна. Може би трябва да започна да гледам на тренировките по подобен начин. Blush

# 28
  • Мнения: 5 734
До преди две години, реално някак успявах да изглеждам ОК без спорт. След което, взех, че напълнях с цели 14 кг, появиха ми се и здравословни проблеми. Обичам, не обичам, взех да правя упражнения вкъщи. Не знам дали обичам спорта, но обичам резултатите, обичам тонуса и силата, които придобих за нула време.Simple Smile Радвам се, че и здравето се подобрява. Спортът е средство за мен, не цел.

# 29
  • Бургас
  • Мнения: 3 726
Мисля, че  разковничето е да намериш инструктор, който да те омагьоса.Вече гледам човека, който преподава да има заразяващо позитивно излъчване.Без движение не мога, буквално страдам ако не мога да ходя на любимите си занимания, но и подбирам при кого.

# 30
  • Мнения: 1 602
Много мразя да спортувам, откакто се помня! Просто ми е скучно и загуба на време. Единствено с йогата съм се чувствала добре и то само с първата ми инструкторка. Не съм дебела - 48-49 кг на 165. Единствената ми мотивация е сега след второто дете да сваля излишните килограми.

# 31
  • Мнения: 1 463
Нормализирах си кръвното налягане - най-важното за мен, което ми дадоха физическите упражнения! Ниското кръвно може да бъде изключително коварно! Като забих последователно време на 120/80, си дадох сметка защо е важно да продължавам и да не спирам. Суетата изобщо няма място тук. Почти месец вече не тренирам поради поемане на допълнителна работа в раб. време, резултатът - паднах на 43 кг. при ръст 159 см... ами, не е хубаво, баш на детенце се докарах, проблемите с кръвното отново започнаха. От утре влизам в нормалния си работен режим и почвам пак. Simple Smile

Във фитнес никога не съм стъпвала. Тренирам изцяло вкъщи. Сдобила съм се с велоергометър, стелка, тежести (дискове), ластик + подходящо облекло. Но моето мнение е, че правилното храненето е в основата на всичко - от здравословното състояние до физ. характеристики на човек. Няма ли я тази здрава основа, от която тялото да се чувства добре захранено и енергично, доста труден би бил самият процес да се накараме "да започнем", да сме последователни, че и да изградим навици.

За начинаещите и търсещи мотивация, да си препрочитат "защо го правят" Simple Smile :
Скрит текст:

# 32
  • Мнения: 4 897
    И аз като Green_lizard - ниско кръвно налягане и съм много слаба и крехка. Не приличам на жена над 30 години, а на дете.

    Опитвала съм се да спортувам вкъщи - вдигах гири по 1 кг., коремни преси, лицеви опори, гимнастика, тичане. Не бях редовна в спорта. Една седмица правих, а следващата седмица не правих. Само като се сетя, че трябваше да правя упражнения, ми призляваше. Много тежки ми бяха. После се чувствах напълно изтощена и нямах енергия за нищо. Въпреки че се стараех да практикувам често, за да не хвана пак мускулна треска, всичко ме болеше - ръце, рамена, вратът, гърбът, кръстът, краката.

    Започнаха да ме болят ставите и да се схващат и пукат. Спрях всякакъв спорт. Смятах, че съм се натоварила с упражненията, които правих, и с времето щеше да отмине тази болка, схващания и пукания в ставите. Но не отмина този проблем. Започнах да ходя по лекари. Установиха ме Хипермобилен синдром. Приемах добавки - колаген с хиалуронова киселина и магнезий на прахчета, които не ми понесоха и ги спрях. Започнах да ходя на Физиотерапия. После на Кинезитерапия. Показаха ми доста упражнения и разбрах колко е важно да се спортува, но да се намери такъв спорт за себе си, от който да се чувстваш добре, да не ти натоварва мускули и стави, и зареден с енергия. Все още не съм се оправила, но вярвам, че всичко зависи от мене, за да оздравея. Грешката, която допуснах е, че се обездвижих. В комбинация  с обездвижването, носих много тежки чанти като студентка.

# 33
  • Мнения: 7 043
Обичам спорта и тренировките, защото ми спасиха здравето и живота- буквално и като качество на живот.
Тренирам от 10 години, от 23 се знимавам с йога. Сега не мога да се позная.

Никога не бях харесвала бокс, не можех да го гледам и по ТВ. ММ ме накара да ида, щяло да ми хареса. Събрах си сака мрънкайки, и отидох с нежелание. Ходя там вече 5 години. И децата ми ходят даже, страхотно е. Случвало ми се е след тренировка на спирката познати да ме питат какво се случва с мен, така съм сияела. Бременна ли съм? Joy

Галчудо спомена колко важен е треньора- абсолютно. Запознах се с невероятно вдъхновяващи хора,  които ми станаха модел за подражание. Треньорите ми по тичане са майстори на мотивацията. С много хумор и позитивизъм работят. Изваждат ми максимума.

Но е вярно, че от дете обичам движението. Не се спирах на ластик едно време, гонехме се с часове. В училище обичах много гредата, скокове през коза и летва, хандбал. Хандбалът е единственият спорт с топка, който ми харесваше. После всички полудяха по баскетбола, което за мен беше краят на физическото в училище. Записах се на бен спорт в клуб. Ходих година и половина, но спрях, защото вече натоварването в училище беше огромно.

На 15 години посред бял ден в парка, около 4 следобяд ме нападна някакъв изверг. Удари ме изневиделица толкова силно, че семица ходих с черно-лилаво лице. Смачках го от бой, гадината.
Няколко удара и ритник в лицето след като се преви, както ме бяха учили, но достатъчно. Той се развика "Какво ми направи,какво ми направи!" Избягах. Прибрах се с липсваща обица и риза изпръскана с кръв, но не беше моята.
Ангелите са ме охранявали сигурно. 50кг, 156см. Победих. Нашите бяха потресени, баща ми вдигна кръвно...

Може би заради това ми е важно да съм силна. Знам ли. Психолозите ако искат, да ме профилират. Grinning

# 34
  • Мнения: 1 602
Е да, това са причини да тренираш, но не и да обичаш спорта. Аз напълно осъзнавам ползите и нуждите от спорт и активност, но това изобщо не ме кара да ги обичам. Правя го насила и с не особено желание. Също и нямам търпение да свърши “тренировката”.

# 35
  • WonderLand
  • Мнения: 3 441
Можеш да заобичаш физическуте занимания само след като намериш това,  което те кара да се чувстваш щастлива.

# 36
  • Мнения: X
    И аз като Green_lizard - ниско кръвно налягане и съм много слаба и крехка. Не приличам на жена над 30 години, а на дете.

    Опитвала съм се да спортувам вкъщи - вдигах гири по 1 кг., коремни преси, лицеви опори, гимнастика, тичане. Не бях редовна в спорта. Една седмица правих, а следващата седмица не правих. Само като се сетя, че трябваше да правя упражнения, ми призляваше. Много тежки ми бяха. После се чувствах напълно изтощена и нямах енергия за нищо. Въпреки че се стараех да практикувам често, за да не хвана пак мускулна треска, всичко ме болеше - ръце, рамена, вратът, гърбът, кръстът, краката.

    Започнаха да ме болят ставите и да се схващат и пукат. Спрях всякакъв спорт. Смятах, че съм се натоварила с упражненията, които правих, и с времето щеше да отмине тази болка, схващания и пукания в ставите. Но не отмина този проблем. Започнах да ходя по лекари. Установиха ме Хипермобилен синдром. Приемах добавки - колаген с хиалуронова киселина и магнезий на прахчета, които не ми понесоха и ги спрях. Започнах да ходя на Физиотерапия. После на Кинезитерапия. Показаха ми доста упражнения и разбрах колко е важно да се спортува, но да се намери такъв спорт за себе си, от който да се чувстваш добре, да не ти натоварва мускули и стави, и зареден с енергия. Все още не съм се оправила, но вярвам, че всичко зависи от мене, за да оздравея. Грешката, която допуснах е, че се обездвижих. В комбинация  с обездвижването, носих много тежки чанти като студентка.
Болки, пукане, схващания в ставите обикновено са в резултат от протичащи възпаления в тях. А възпаленията се провокират от кофти и неподходяща храна. Напълно подкрепям, че храната е в основата. Без правилната храна за основа, всякаква надграждане със спорт е почти безсмислено.

# 37
  • Мнения: 4 897
   Интересно ми е каква точно е тази правилна и здравословна храна?! Има ли вече такава храна?

    Старая се да ям плодове и зеленчуци, месо, кисело и прясно мляко, сирене и т.н. Много обичам да ям сладки неща, но мисля че не прекалявам и имам спирачки.

# 38
  • Мнения: 892
За мен се отнася следният виц

Защо обичаш спорта?

За спорта Mr. Green

Когато почнах да тренирам не е било за отслабване, просто се запалих и когато си изкълчих глезена и ми казаха че 2 седмици не трябва да тренирам ми идеше да се разплача. И продължих да си тренирам по 4 пъти в седмицата. Единствено грип може да ме възпре от тренировка

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 3 726
При мен също всичко започна да хрущи, но след едни масажи.Не знам добре ли е, не е ли. Rolling Eyes

# 40
  • Мнения: 4 897
При мен също всичко започна да хрущи, но след едни масажи.Не знам добре ли е, не е ли. Rolling Eyes

    Чувствате ли се схваната и постоянно ли пукат ставите? Под схванатост имам предвид да чувствате това място като че ли е вдървено. Ако е така, съветвам ви да отидете на ревматолог.

# 41
  • Бургас
  • Мнения: 3 726
Благодаря!
Има няколко места, които хрущят докато правя определени усукващи движения .Едното е в таза.Другото е в средата на гърба,то може би е схванато, но него го отдавам на седящата работа.

# 42
  • Мнения: 30
От както се помня винаги тренирам нещо ,започнах балерина в домчето след това модерни танци . Когато бях 5ти клас гледах филма "Момиче за милиони" .. от тогава луднах по бокса и тренирах и се състезавах 5 години , бяха един от най хубавите ми години . Продължавам да спортувам поне 2 пъти в седмицата.. зависи с какво свободно време разполагам . Simple Smile

# 43
  • Мнения: 20
Няма как да заобичаш нещо, което не ти харесва. Истината е, че не можеш да се накараш да обичаш каквото и да е. Аз лично съм изпитвала тази еуфория 2 пъти в живота си. Първия път беше в период, в който бях доста нещастна и започнах да ходя на фитнес за да се разтоваря. Носеше ми психическо спокойствие, напредвах бързо, имах страхотни резултати, това ми даваше адреналин. Този ми период продължи около 2 години, после живота ми се нареди, започнах и работа в офис, та няюах време за спорт, постепенно и любовта ми към него изчезна, имах други приоритети и неща, които ме правиха щастлива. Вторият период беше миналата година, изкарах си карта мултиспорт и ден след като я получих спряха топлата вода вкъщи. С ММ решихме да посетим близкия басейн за да си вземем душ и да поплуваме. Аз нямах никакви умения, но водата ми подейства толкова добре и успокояващо, че се влюбих в плуването. Ходих постоянно в продължение на около 4 месеца, после обаче графика ми се пренареди по такъв начин, че нямаше как да ходя повече от 1 път седмично. Постепенно загубих прогрес и там, пак бих ходила с удоволствие, но съм бременна и за сега лекаря не ми позволява. Виж карането на колело не може да ми омръзне, но скоро не съм го правила поради други причини. Твоят спорт е това, което правиш с удоволствие и нямаш търпение за следващата тренировка. Аз не гледам на тези неща като на задължение, а като на време да разпусна и да не мисля за ежедневните глупости, умствена почивка. Но при мен прогреса също е силен фактор, който ме мотивира и ме кара да съм нетърпелива за следващата тренировка.

Напълно съгласен с теб!

# 44
  • Мнения: 43
Заобичах спорта, когато видях резултатите.
Отначало бях скептична, никога не съм харесвала часовете по физическо в училище - отчитах ги като загуба на време, чаках да дойдат следващите часове.
По време на следването в университет открих, че разходките в парка ми действат много позитивно. Информирах се от интернет и почнах с джогинг 2-3 пъти седмично вечер или сутрин по 20 мин, но зимата не ми беше приятно да бягам на студа, затова трябваше да намеря заместител.

И така открих йогата. Отначало бях доста скептична, но с времето като видях резултатите си казах "Ето това е моят спорт !". А резултатите бяха следните :

Стойката ми се изправи, станах по-гъвкава (преди не можех от стоеж да докосна пръстите на краката си или да направя мост), самочувствието ми се подобри - никога не съм си мислела, че ще мога да направя стойка на глава. И така до ден днешен винаги намирам поне веднъж или два пъти в седмицата да отида на йога.

Аз вече не мога да си представя живота без любимия си спорт. Сигурно може да звучи налудно - чувствам се спокойна, щастлива, адски заредена с енергия след тренировка. Прекъснах само по време на бременност.

На всички колебаещи се, които не харесват спорта - само първата крачка е трудна, но когато видите резултатите, вече няма да ви се струва загуба на време и пари. Просто бъдете търпеливи, докато видите и усетите ефектът от спорта. При някои резултатите идват ббързо, при други по-бавно, но това не бива да ви отчайва.  Надявам се съветът ми да ви е помогнал !

# 45
  • Бургас
  • Мнения: 3 726
И аз към хората, които мразят спорта. Не просто не ми доставя удоволствие, а като мъчение ми действа. В резултат на това изглеждям зле, чувствам се зле, защото съм лакома и с ужасни хранителни навици. Обичам да ям и да се тъпча.. Ужасно тъпо е, ама е факт. И цял живат съм се тъпкала...
До скоро, обаче работех тежка физическа работа и прехвърлянето на към тон стоки на ден ми вършеше работа поне да не стана 100 кг. Сега обаче съм в къщи с едно 3г хлапе по цял ден и усещам, че ако не се вкарам в релси ще се разболея скоро. Почнаха да се обаждат стави, кости... Тук ми се схване, там ми прещраква....Frowning1 И съвсем тъпо ми става. И почнах да намалям яденето. Поне като не изразходвам енергията да не я трупам. За сега посвалих 2-3 кг., но ми трябват поне още 10, че да стане положението поносимо - 169 см на 79 кг...Scream И не ми се мърда от вкъщи - имам фитнес през булеварда, ама не ми се мърда и ме е шубе да питам как става номера. На близо има културен дом - танци обичам, ама няма кой да ме заведе за ръчичка да пробвам.

През годините съм ходила на фитнес - не ми харесва, на танци - става, в къщи съм пробвала Тае бо - не ми харесва, тук във форума в една група влизах за домашни тренировки пак - не ставам... и това си е.
Ще си умра дебела, гладна и нещастна. Рационалното в мен осъзнава, че трябва да направя нещо за себе си, но това само ме напряга и ме прави тъжна. Не ми е кеф, че го правя, а става на сила...





Дайте някой съвет как да се самонаритам и да спра да се тръшкам, че ми иде да си забия някой тупаник.....Imp



Малко късно, но понеже искаш съвет-потърси корена на проблема, от съвсем друго естество е. Не е лакомия и нехаресване на спорта.Уважавай себе си и живота си.

# 46
  • Мнения: 124
AnnaGM, у дома ли правиш йога или в студио с инструктор? Живея в град, в който има само едно йога студио и не останах доволна. След колко време забеляза резултат?

# 47
  • Мнения: 4 897
    Впечатлена съм от изразеното мнение за йогата. Също имам нужда да си оправя изкривяването на гръбначния стълб и правя съответните показани упражнения. Надявам се да имат ефект.

    Как се запалихте по йогата? В началото не беше ли трудно и да бяхте готова да се откажете, като си кажете, че това не е вашия спорт?

# 48
  • Мнения: 7 043
   Впечатлена съм от изразеното мнение за йогата. Също имам нужда да си оправя изкривяването на гръбначния стълб и правя съответните показани упражнения. Надявам се да имат ефект.

    Как се запалихте по йогата? В началото не беше ли трудно и да бяхте готова да се откажете, като си кажете, че това не е вашия спорт?

При мен ефектът беше незабавен и изумителен. А не можех да лежа в Мъртва поза без да изпитвам болка. Бях безумно зле, на 20 години. Работих си съвсем сама, с книжката, с показания основен комплекс, като понякога правех и други. Стана ми навик 40мин на ден, като чистене на зъбите.
За протокола, музикантка бях, и години наред свирех по много часове на ден. Ръцете вечно нагоре, в неестествена позиция, лордоза, скована история.
Много музиканти се занимават с йога по необходимост. Иначе не можеш да си изкарваш хляба. Та моята мотивация беше много силна.

А вече тялото само си го иска, знае какво е добре за него.

# 49
  • Бургас
  • Мнения: 4 635
    Впечатлена съм от изразеното мнение за йогата. Също имам нужда да си оправя изкривяването на гръбначния стълб и правя съответните показани упражнения. Надявам се да имат ефект.
 дни
    Как се запалихте по йогата? В началото не беше ли трудно и да бяхте готова да се откажете, като си кажете, че това не е вашия спорт?


Пробвах различни видове йога, докато открия тази, която ми пасва като интензивност. Оказа се, че не е толкова трудно. Има достатъчно клипове в интернет с йога за начинаещи. Имат си програми, като с тренировките - 30 дни примерно, или за седмица. Потърси, все ще намериш нещо, което да ти допадне.

# 50
  • Бургас
  • Мнения: 3 726
На мен ми трябваше време да се приспособя към йогата.Все си виках, че за последно отивам.Мисля, че я харесах заради човека.Йога и пилатес са уникални сами по себе си, като при йогата и има вътрешна промяна, особено ако попаднеш на подходящият инструктор.Сега не мога без йога.Според мен е важно, особено ако нямаш предварително познание върху подобен тип движения или гимнастика, да бъдеш с инструктор за да научиш позите правилно.Въздушната йога много ми допадна, особено за гърба Grinning

# 51
  • Мнения: 43
AnnaGM, у дома ли правиш йога или в студио с инструктор? Живея в град, в който има само едно йога студио и не останах доволна. След колко време забеляза резултат?
В студио , с инструкторка. Когато нямам време - и вкъщи си првя йога.
При мен резултатите дойдоха бързо - за около 2 месеца почнах да се усещам по-гъвкава, тонизирана и някак по-оформена.
Важно е да се отбележи, че при всеки човек прогресът се забелязва след различно време.

Аз съм късметлийка, че съм в голям град и имам няколко опции за йога, но дори и за хората в по-малките градове има опция - в ютуб има хубави клипчета с подробни обяснения на руски, английски и др. езици.

# 52
  • Мнения: 2 381
Така и не го заобичах. Не обичам да се потя.
В продължение на месеци тренирах вкъщи, ставах сутрин в 6, за да тренирам преди работа. Чувствах се жива, пълна с енергия. Но имах мотив да го правя. После спрях и на няколко пъти неуспешно опитах да започна отново. В момента използвам гиричките си, за да чупя орехи.
Ходих на йога около година редовно, спрях, започнах отново, после пак спрях. след НГ ще опитам пак, имам нужда да изпускам парата.

# 53
  • София
  • Мнения: 1 379
Така и не го заобичах. Не обичам да се потя.
В продължение на месеци тренирах вкъщи, ставах сутрин в 6, за да тренирам преди работа. Чувствах се жива, пълна с енергия. Но имах мотив да го правя. После спрях и на няколко пъти неуспешно опитах да започна отново. В момента използвам гиричките си, за да чупя орехи.
Ходих на йога около година редовно, спрях, започнах отново, после пак спрях. след НГ ще опитам пак, имам нужда да изпускам парата.
Просто не си намерила твоят начин за изпускане на парата, но това с гиричките и орехите искрено ме разсмя!
Весели празници, момичета! Аз поне съм в спортна почивка, но съм се заканила на залата от януари Simple Smile
Пък..да видим Simple Smile

# 54
  • София
  • Мнения: 30
Винаги спортувам защото ми харесва,
особено обожавам лятото, когато навън времето е подходящо за колоездене, баскетбол, тичане.
През останалото време ходя на фитнес и бокс.

Никога не съм практикувала йога, на този етап мнението ми е малко скептично, но четейки положителните коментари съм склонна да започна. Имам доста неприятно схващане по дължината на цели гръбнак, от едната страна, което на моменти е доста неприятно. Знам, че йогата помага освен за гъвкавостта и за дишането, ако помогне и за схващането ще е супер. Simple Smile

# 55
  • Мнения: 318
Аз започнах да ходя на акваеробика и много ми хареса, но съм ходила на различни места и да ти хареса си зависи и от инструктора, сега ходя само на едно конкретно място само заради треньорката, но определено това е моя спорт  - вода и упражнения

# 56
  • Германия
  • Мнения: 99
Трябва да откриеш кое ти харесва. Лично на мене ми отне 43 години докато намеря моите занимания. Хареса ми комбинацията от различни неща и как се отразяват на тялото ми. Танцувам зумба, най-любимото ми занимание, невероятен ефект върху тяло и настроение, практикувам йога, успокоява ме и ме разтяга. През лятото плувам интензивно, което много добре стяга и оформя тялото. От 2 години активно спортувам и никога не съм се чувствала толкова добре. Спортът е наркотик.Успех и дано намериш твоето спортно занимание.

# 57
  • Мнения: 442
Темичката е малко стара, но имам и аз този проблем. Опитвам се да спортувам - тичане, домашен фитнес... Понякога нямам никакво желание. След като се измъкна с нежелание и направя няколко обиколки на стадиона, просто не ми се тръгва и нямам търпение за следващия ден. Тичам, докато мога. В моя случай не е дълго, тъй като не съм спортувала интензивно никога през живота си.
Предлагам да се обединим с още някой, който трудно се измъква от вкъщи и да опитаме да се стегнем, буквално и преносно 😄

# 58
  • Мнения: 7
Родих си две прекрасни дечица и реших че сега е момента да започна да спортувам за да си върна старата форма. Мъжът ми ми препоръча бойните спортове и така започнах с ТАЕ-БО ,а след това и с КИК-БОКС. Много съм запалена и очаквам всяка една тренировка с нетърпение. Вече не е само мечта за идеалната форма но и начин да разпускам след тежък работен ден.

# 59
  • Мнения: 4 897
    Опитах се да заобичам спорта, но не ми се получава изобщо! Знам, че имам нужда да спортувам и после се чувствам с по-добро настроение и съм освежена, но е голяма мъка, докато започна да правя упражненията си! Много съм слаба и трябва да направя мускулна маса, за да я заякна и да съм по-издържлива! Не ги правя всеки ден, но трябва! Понякога дори по цяла седмица не ги правя! Причината е, че изобщо нямам настроение да правя каквото и да е!

# 60
  • Бургас
  • Мнения: 3 726
Ако нямам време за упражнения, гледам поне да си танцувам.Истината е, че когато тялото свикне с движение започва да си го търси, и обратното -трудно му е да се раздвижи след застой.Затова трябва постоянно да се поддържа тонус-танцуване, качване на стълби, или др.нещо, което не изисква чак толкова усилилия.

Има едни много хубави тренировки Walk at home - дават тонус без да те натоварват много, точно за когато нямаш време и желание да се напрягаш.

# 61
  • София
  • Мнения: 30
    Опитах се да заобичам спорта, но не ми се получава изобщо! Знам, че имам нужда да спортувам и после се чувствам с по-добро настроение и съм освежена, но е голяма мъка, докато започна да правя упражненията си! Много съм слаба и трябва да направя мускулна маса, за да я заякна и да съм по-издържлива! Не ги правя всеки ден, но трябва! Понякога дори по цяла седмица не ги правя! Причината е, че изобщо нямам настроение да правя каквото и да е!
Обърни внимание на храненето,
хубавата храна ще ти даде стимул и енергия за тренировка, а и ще ти помогне в изграждането на мускулна маса.

# 62
  • Мнения: X
    Опитах се да заобичам спорта, но не ми се получава изобщо! Знам, че имам нужда да спортувам и после се чувствам с по-добро настроение и съм освежена, но е голяма мъка, докато започна да правя упражненията си! Много съм слаба и трябва да направя мускулна маса, за да я заякна и да съм по-издържлива! Не ги правя всеки ден, но трябва! Понякога дори по цяла седмица не ги правя! Причината е, че изобщо нямам настроение да правя каквото и да е!
Обърни внимание на храненето,
хубавата храна ще ти даде стимул и енергия за тренировка, а и ще ти помогне в изграждането на мускулна маса.
Точно.
Мускулна маса се гради първо с добра и силна храна.
Хубавата и подходяща храна ще ти даде силата и мотивацията за спорт.Лично изпитано.   Smiley
И аз винаги съм живяла с идеята, че съм от мързеливите натури, дето и с топ не моЖ ги вдигна от дивана за една разходка, да не говоря за нещо повече.Ама като смених "фуража", ти да видиш, ходя по 10 км на ден и питам за още. 

# 63
  • WonderLand
  • Мнения: 3 441
А защо се мъчите със спортове, които не харесвате?

# 64
  • Мнения: 442
    Опитах се да заобичам спорта, но не ми се получава изобщо! Знам, че имам нужда да спортувам и после се чувствам с по-добро настроение и съм освежена, но е голяма мъка, докато започна да правя упражненията си! Много съм слаба и трябва да направя мускулна маса, за да я заякна и да съм по-издържлива! Не ги правя всеки ден, но трябва! Понякога дори по цяла седмица не ги правя! Причината е, че изобщо нямам настроение да правя каквото и да е!
Обърни внимание на храненето,
хубавата храна ще ти даде стимул и енергия за тренировка, а и ще ти помогне в изграждането на мускулна маса.
Точно.
Мускулна маса се гради първо с добра и силна храна.
Хубавата и подходяща храна ще ти даде силата и мотивацията за спорт.Лично изпитано.   Smiley
И аз винаги съм живяла с идеята, че съм от мързеливите натури, дето и с топ не моЖ ги вдигна от дивана за една разходка, да не говоря за нещо повече.Ама като смених "фуража", ти да видиш, ходя по 10 км на ден и питам за още. 

Сподели какво промени, кое ти дава сили?

# 65
  • Мнения: X
Ами аз съм писала, неведнъж... Храня се ВМНВХ. Въглехидратите, особено вредните и бързите, те правят постоянно гладна, мързелива, летаргична, апатична... Мазнините засищат, дават сила и енергия.

# 66
  • София
  • Мнения: 30
Ами аз съм писала, неведнъж... Храня се ВМНВХ. Въглехидратите, особено вредните и бързите, те правят постоянно гладна, мързелива, летаргична, апатична... Мазнините засищат, дават сила и енергия.
Това е строго индивидуално.
Аз на стриктно кето се чувствах ужасно.
Сега въртя въглехидратите и съм супер.

# 67
  • Мнения: X
Ами аз съм писала, неведнъж... Храня се ВМНВХ. Въглехидратите, особено вредните и бързите, те правят постоянно гладна, мързелива, летаргична, апатична... Мазнините засищат, дават сила и енергия.
Това е строго индивидуално.
Аз на стриктно кето се чувствах ужасно.
Сега въртя въглехидратите и съм супер.
Стриктното кето няма много общо с ВМ НВХ.
Кетозата е лечебен метод за сериозни заболявания, от рода на епилепсия/други мозъчни и органни увреди.
Това, че някакъв малоумник го е приватизирал и превърнал в метод за отслабване, не го прави такъв.
Та, аз кетоза никога не съм гонила.И не съм била в такава.
Номерът при ВМ НВХ е да нацелиш Твоята дневна доза въглехидрати, при която хем отслабваш лесно, хем не си гладен, хем имаш енергия на МАХ, хем здравето се подобрява.
А това определено не е кетоза.  Smiley
Моите въглехидрати са в рамките на 80-110/120 грама на ден.

# 68
  • Мнения: 658
Това което се постига с тренировки с тежести, почти никой спорт цялостно не може да постигне. За мен лично е начин на живот и не целя да съм “слаба”, а да съм с форми. Храненето е доста важно за подкожните мазнини, не става само с тренировки.

# 69
  • Мнения: 4 618
Интересна тема.
При мен апетитът идва с ядетето - т.е. желанието за спорт идва със спорт.
Колкото повече практикувам, толкова повече тялото ми си го търси.
Ако прекъсна за даден период, тогава почва да ме домързява.
Също е важно да се намери вида спорт, който ти харесва - при мен са групови тренировки с музика и групово тичане.

Последна редакция: нд, 14 юли 2019, 15:41 от Fifiana

# 70
  • Мнения: X
Въобще не обичам и никога не бях спортувала до преди около 4-5г., но дъщеря ми /13г/ е доста спортен тип, ходи на карате и фитнес, тази ваканция намери приятели и ходят на спортна площадка да играят баскетбол след каратето, не зная откъде това желание и как не се уморява. Покрай нея взехме няколко фитнес уреда вкъщи и вместо да ходим до фитнес залата, която ни е доста далеч правим тренировка вкъщи, но ако не беше тя с това й желание аз и 1мин. нямаше да тренирам.
А относно храната хапвам си всичко не мога да се лишавам и не следя калории, но пък по природа съм слаба, ако кача 2-3кг. бързо свалям.

# 71
  • Мнения: 1 842
Прекрасна тема!

Аз обичам/х да бягам и да карам колело. И съм от хората, на които фитнесът им е скучен и досаден.
Пробвах с кик-бокс, но рефлексите ми са на умряла котка и все ме ступват Grinning
Нещо обаче, след цяла зима лежане пред телевизора (малко по принуда) сега ми е много трудно да си вдигна д-то и да се размърдам. А уж знам, че обичам..

Та, ще чета тук за мотивация Simple Smile

# 72
  • Плевен
  • Мнения: 1 381
Не позволих на зимата да ми попречи да тичам.Тичам без прекъсване от есента до сега.Зимата в преспите съм тичала даже,не защото трябва,а защото обичам.Жегите сега също не ми попречиха на тичането,рано сутрин го правя,та даже тичам и със сина ми вече.И него привличам към каузата на спорта.Намерете вашия спорт и действайте.Всичко друго са оправдания.

# 73
  • София
  • Мнения: 30
Стриктното кето няма много общо с ВМ НВХ.
Кетозата е лечебен метод за сериозни заболявания, от рода на епилепсия/други мозъчни и органни увреди.
Това, че някакъв малоумник го е приватизирал и превърнал в метод за отслабване, не го прави такъв.
Та, аз кетоза никога не съм гонила.И не съм била в такава.
Номерът при ВМ НВХ е да нацелиш Твоята дневна доза въглехидрати, при която хем отслабваш лесно, хем не си гладен, хем имаш енергия на МАХ, хем здравето се подобрява.
А това определено не е кетоза.  Smiley
Моите въглехидрати са в рамките на 80-110/120 грама на ден.

Определено не е типичната нисковъглехидратна диета, която си представям, макар и въглехидратите наистина да са сравнително ниски.
Протеина и мазнините на колко ги държиш?

За себе си съм открила, че въртенето на въглехидрати спрямо физическата активност работи чудесно. Тренировъчен ден - повече въглехидрат; нетренировъчен - по-малко. Simple Smile

# 74
  • Мнения: X
Нищо не смятам аз. Ям основно месо - мазно, риби, яйца, зеленчуци, плод, сирена, черен шоколад... Понеже записвам какво ям (като вид храна, не като количество), видях горе долу колко са ми дневните въглехидрати.

# 75
  • Пловдив
  • Мнения: 8 122
Хаха, добре, че по природа някак си обичам натоварванията тип кардио, че иначе както ме мързи и никак не съм организирана...
В момента използвам, че свекървата е на гости, и ходя с удоволствие на фитнес 3-4 пъти седмично - само кардио, нищо, че на същото място има и силова зала. Даже имам чувството, не знам защо, че удоволствието е по-голямо, отколкото на домашния кростренажор, който и без това е хронично счупен с поредно обостряне.

На въпроса - ако си опитала всички начини и не си открила онова, което ти носи удоволствие, според мен няма фокуси за заобичване - или ти харесва, или не. Може би обаче и усещането, че има резултат и нещата вървят, дава крила някак си.

# 76
  • София
  • Мнения: 30
@Франсоаз*
Разбирам, важното е, че си открила как се чувстваш добре и какво работи за теб. Simple Smile

# 77
  • Мнения: X
Здравейте, мацки! Stuck Out Tongue Closed Eyes

Тук съм с един въпрос, който ме мъчи от години. Редовно спортуваща съм - тичам, ходя на йога, понякога и на фитнес. И откакто се помня, все се лутам измежду най-разни спортове, търсейки правилния за мен. За съжаление така и не го открих, а с това и любовта към спорта остана някак непозната за мен. Спортувам между 3 и 5 пъти в седмицата единствено, защото си го налагам, но с времето това започва да тежи. Много мои приятелки често ми казват “Оооо, нямам търпение да ида на тренировка”, “Малеее, така ми се тренира”, “С такова желание ходя на фитнес!”, а аз си мисля колко много не ми се свършва работа, защото после съм на тренировка. Rolling Eyes

Някак искам да я усетя тази любов към спорта, а все се спъвам и затова исках да питам как и кога вие заобичахте да спортувате?
Здравей, мацко! Stuck Out Tongue Closed Eyes

Значи, аз съм безкрайно мързелив. Като саласунгер, както казваше едно бившо гадже. Който не знае - саласунгер е едно анимационно животно, което толкова го мързи, че докато върви - заспива и си настъпва главата с предните си лапи Simple Smile Ако чуя някой да разправя колко му се тренирало, просто няма да му повярвам. Единственият спорт, който практикувам с удоволствие, е спортното чукане Grinning Опитай, може това да се окаже и твоят спорт! Поддържаш чудесна форма и гориш калории по възможно най-приятния начин Wink

На времето от мързел започнах да тренирам парашутизъм. Защото е най-мързеливия спорт. Цял ден лежиш под камиона на летището на сянка и чакаш да падне скоростта на вятъра. Като утихне, качваш се на самолета и седиш в него, докато те вдигне. Скачаш, пет минути висиш като прани гащи на сбруята, докато се приземиш, за още пет скатаваш парашута и после пак лежиш на сянка. И се водиш спортист Simple Smile

През лятото плувам в морето по 2-3 часа на ден. Но понеже съм мързелив, правя така, че плуването да се окаже по-приятната алтернатива. А именно, отивам на плажа без чадър в най-горещото време - по обяд. Ако легна на пясъка - ще умра от жега. Ако вляза на плиткото - водата е като супа, няма да ме разхлади. Затова, поради липса на алтернатива, тръгвам навътре. Плувам, плувам, плувам, докато съвсем ми омръзне и ми се долежи и додреме. Но за да легна, трябва да стигна до брега. И какво правя? Плувам на връщане бътерфлай, за да изляза по-бързо. И така всеки ден, в който има хубаво слънце...

Последна редакция: пт, 13 ное 2020, 01:45 от Анонимен

Общи условия

Активация на акаунт