Второ дете

Не разбирам защо всички нападат мъжа В края на краищата неговите доводи са съвсем разумни и рационални. Ние, в нашето семейство, също решихме така и смея да твърдя, че в думите на мъжа има много истина - не знам дали щяхме да можем да дадем на две или три деца това, което дадохме на едно, а и за  нас да остане, нали? Понеже да дадеш всичко за децата и после да останеш бос и гол съвсем не е работа.

Трудно е едно нормално българско семейство с повече деца да им даде това, което може да се даде на едно дете. А нещата в България не вървят на добре и за да бъде щастливо едно дете като порасне и за да не гладува и да не робува му трябва супер образование, пък това струва пари. А ако се случи глупаче и не му се удават науките пак е по-добре да има жилище и друга помощ, па нека да е и продавачка в магазин. Изобщо не споменавам рисковете от оставане без работа, от болести и т.н. причини за загуба на доход. Та мъжа си го разбирам напълно.

Това е вътрешно усещане и не е нужно да е подкрепено с определени аргументи.
Ние с мъжа ми също не искахме второ дете, аз съм само дете, той е от семейство с 3 деца, т.е. и това не е фактор за въпросното усещане.
Лошо е, когато обаче има разминаване, защото единият трябва да направи сериозен компромис.
А всъщност той изведнъж ли го реши? Досега е казвал, че ще имате повече деца и изведнъж си промени решението? Или по принцип като сте говорили за семейство е казвал, че иска 1? Ако е първото, явно има някаква причина, която да е променила мнението му, ако се елиминира, може да се получат нещата, но ако е второто, трябва да си била наясно, когато сте решили нещата да тръгнат в по-сериозна посока...

Аз съм първо дете. Имам брат. Когато има две деца, финансовата гледна точка е много важна. Нямате само домакинство, а и две човечета, които искат храна, дрехи, забавления. Аз не съм особено капризна, но брат ми ходеше на разни занимания извънкласни, заради които родителите ми лишаваха мен, но аз не съм правила големи драми. Разбирах, че е второ дете и него са го гледали като мен. Идва един момент, в които и нервите са повече - аз съм минала пубертета вече, но брат ми не е . Майка ще мине пубертета с брат ми, няма избор, баща ми също. Следва образованието - ако знаете колко по-скъпо е двете деца да учат висше - имате 4-пъти повече разходи, отколкото ако имате едно дете. Разбирам мъжа на авторката много добре. Не мисля, че е егоист. Даже напротив, иска детето му да не бъде лишавано от нищо.

Възможно ли е да се чувства стар за нови бебета? Да не би да го притеснява повече разликата във възрастта ви, отколкото би си признал?
Изобщо не нападам авторката, тя си знае причините да иска второ дете.
При мен беше обратното - аз не исках второ, а мъжът ми драпаше много. И постигна своето, за което не съжалявам.

И ние сме с едно дете ( бебе) и моя мъж е на същото мнение , а аз също искам 2-ро дете , но нали сме семейство и трябва да гледаме в една точка! За мен не е важно какво иска той или аз , а какво да направим, за да сме на едно мнение! Всички покрай нас казват , че не може с едно защото едното дете било като да си с едно око! Аз не съм на това мнение ! Според мен е хубаво за момента да се успокоиш и уравновесиш , защото така несъзнателно го насърчаваш да не желае даже и да не мисли за второ дете! Трудно е наистина с причките и като имате сега е едно дете и парите не стигат ще започнат караници и ще се намразите и накрая ще се разделите  само защото си си устояла на ината ! Вместо здраво семейство ще има разрушено семейство с тъжен край! Пожелавам ти да си запазиш семейния уют и ако е речено то ще дойде без да се пришпорват нещата!

Ние с други майки сме си говорили на тази тема доста пъти. Много пъти се е чувал довода"предпочитам едно,но да има всичко". Много малко мои приятелки не искат второ. Дори са категорични,че ще имат. Но при всички мъжете им са на едно мнение с тях(и то са все семейства,в които мъжете са сами деца, нямат брат или сестра).
Друг мой приятел пък казва,че ще си останат с едно-не можел да си представи,че ще обича повече още едно дете,колкото обича сегашното(което е дълго чакано и много изстрадано).
Така,че истини много. Доводи пак много.
Ние сме с едно дете. Няма още 2 години. Мъжа ми е категоричен,че не желае второ. Той е едно дете. И подчертавам,моя мъж е много далече от понятието за егоист, дори напротив. Просто си казва истината.
Аз съм по-скоро 50 на 50. Разбирам напълно причините на мъжа на авторката. Колкото и да се струват глупави на някого. Труден е живота.
От друга страна всички ми казват" не оставай с едно дете".
Аз имам брат-породени сме. Не сме лишавани от нищо. Изучиха ни,каквото сме искали сме имали.
Но като виждам колко е трудно, колко е важно и хубаво да имаш жилище,да имаш адекватво образвание (и да го имаш нещо свое, а не да си го осигуряваш сам,както сега на нас ще се наложи а и на много други хора). Ами замислям се, защото за едно ще мога все някак да осигуря,ама за две. ..А се чувствам длъжна. Не съм от хорота дето смятат,че тези неща не са важни. Каквото и да си говорим не е така.
Та затова сериозен компромис трудно си прави. Аз не бих направила,а и не бих искала половинката ми да прави ако не желае.

Чета и се смея с глас какво значи за повечето народ тук, да дадеш на едно дете „всичко”. И пет деца да имаш, ако ги възпиташ добре и ги научиш как да си подреждат правилно приоритетите в живота, всичките ще са добре. Вие по един осигурен с всичко хрантутник ли мислите да отгледате? За протокола - аз съм третото дете и не, не винаги съм имала това всичкото, за което говорите, но пък за сметка на това знам, че винаги ще имам двама братя, които ще направят наистина всичко за мен. И отново за протокола – в момента всеки от нас има всичко необходимо, че и повече - сами си се преборихме за него, доста често заедно, помагайки си един на друг. В този живот всичко се случва, даже и да изгубиш онова "всичкото". Понякога най-важно се оказва просто да има кой да ти подаде ръка.

Докато аз съм се раждала е било много по-евтино от сега и можело да си позволиш две- три даже деца. Брат ми като се роди родителите ми се видяха в чудо колко скъпо излиза едно дете. Септември имаше статия как един първокласник излиза към 400 лева. От икономическа гледна точка населението не може да си позволи повече от едно дете. Малко се решават на второ по тази причина.

Не става въпрос само за материалната отговорност към второ дете. Става въпрос за реалния подтик на личността, моралният – иска да предаде опит, да обича повече от първото, да предаде още обич, да се реализира по-добре като родител на второ дете, да го възпита по-различно или?

Когато искаш да имаш дете, трябва да можеш да му дадеш нещо и като човек, отвъд папо-то и памперсите.

Бях със същите чуденки точно до преди 1м, когато се роди втората ми дъщеря. Всичко изчезна, когато съвсем бързо тя стана част от нас тримата, все едно сме я чакали винаги. Аз съм едно дете и винаги си мислех, че по някакъв начин появата на второто дете ще е в ущърб на първото, сега обаче си мисля друго. Най - малкото ще им дам шанса да имат още един близък човек в живота си след като нас ни няма, от тях и от живота зависят отношенията им, но пък аз ще ги обичам и двете каквито са самите те и каквито и да са им отношенията помежду им, за мен са отделни същества към които изпитвам еднаква любов. Парите са проблем до някъде, но всъщност всичко опира до любов, тя компенсира много, а пък ние в крайна сметка, ако не работим за тях, за кой тогава. Ценностите се създават, когато не всичко е пари.
Дадох си шанса да родя две щастия, страхувах се, но сега не съжалявам, прекрасно е в душата ми. Надявам се да успея да възпитам любов между тях, така както се опитвам да възпитам любов във всички отношения в моето семейство, защото гаранция за отношенията в едно семейство няма, отнася се и за връзките родител - деца, много примери съм виждала, но ще дам всичко от мен и ще се наслаждавам на двете си слънчица.

Тези с едното око... Колко от тях са забременяли планирано?  Това хубаво да приказват, но не е лошо малко и да се поопомнят.
Иначе може да се заласваме тука как е хубаво да са двечки, че да не расте егоист.
И кой я измисли тази гениална идея? Другарите от строя, че трябваше работна ръка за фабриките. Набиване на простотии в главите на майките, за да се чувстват недостатъчно пълноценни с едно дете и да се наумяват за второ нищо, че мъжът не иска.
Как да го убеди??? Wtf?
Съвсем друго е ако и двамата имате еднакво разбиране за броя на децата.Ако ще и 16 да е.

На това клише за егоизма не знам кой вярва. Всичко е до характер. Но като цяло познавам повече егоисти от тези, които имат братя и сестри. От малки още голям бой за всичко, криене на какво ли не, вечна борба.

Така че това не е нещо, което да се изтъква като мотив.

Аз съм забременяла напълно планирано ако има значение.
Тези приказки са много на посоки за мен. Не всеки иска да има второ дете и това трябва да се уважава. Лошото е, когато трябва да правиш сериозен компромис.Ще го накара точно никак. Ако сам не поиска, как ще стане. За такова нещо два трябват.
Едно нещо толкова важно трябва да се иска истински. Иначе "да не расмте егоист" е много любим мой довод за децата, които са сами. И мъжа ми е сам, ама не е егоист. Ей ме на, брат имам, ама съм си егоистче туй то.
Но пък като бяхме малки ако някой ме заведе в магазин да ми купи нещо, а брат ми го е нямало-примерно познат, баба или леля, винаги питах "а за брат мИ". Много е относителнж всичко. Тези дето са с едно дете останали може да не е по тяхно желание, може всичко да е. Не бива такива генерални обобщения.

Аз имам сестра, а ММ са три деца. И двамата бяхме наясно, че с едно дете няма да останем. Когато обсъждаме с приятели тази тема, все се сещам за думите на сестра ми, когато почина татко: "Трябва да се държим заедно, защото един ден и майка няма да я има и ще останем сами." За мен е вярно. Да имаш едно и да имаш повече деца си има плюсове и минуси. Не е задължително единствено дете да е разглезено, да страда че няма брат или сестра и да остане само. Също и не е гаранция, че две деца ще бъдат близки и ще си помагат, като пораснат. Седнете с мъжа си и направете списък на плюсовете и минусите и вземете най-доброто решение за вас. Ще излъжа ако кажа, че аз и ММ не сме имали лишения в детството, но това по никакъв начин не ни е направило нещастни.

Поради едни или други причини дъщеря ми беше едно дете цели 6 години. По принцип си е чепат характер. Но виждам огромна разлика, откакто има брат. Не че нещо се грижи особено за него. Но е друго.