Грешките във възпитанието на децата ни

  • 19 126
  • 181
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: X
Аз лично, бих им забранила за 3 дни примерно, да играят заедно. Или изобщо да стоят в една стая... освен когато се хранят. През останалото време всеки в отделна стая, с обяснението, че ти не си надзирател и звероукротител и щом не могат да се разбират като братя, просто няма да контактуват и играят. Предполагам, че от скука още на втория ден ще се кротнат. И бих прилагала тази тактика всеки път. Като не отстъпвам още на втория час. Поне ден-два ще ги държа разделени.

# 151
  • Мнения: 4 408
Купи си тапи за уши и не ставай буфер между тях. Да се научат да се оправят. В противен случай наказание и за двамата. Кифлички или козуначета - ми кажи им че са кроасани и докато не спрат да спорят нямат право да ядат. Хич не им се впечатлявай, дълго време ще е така.

# 152
  • Мнения: 239
Франсоаз*
Много благодаря. Това не съм го правила, задължително ще го пробвам, предполагам още днес ще се наложи.

# 153
  • Мнения: 239
Купи си тапи за уши и не ставай буфер между тях. Да се научат да се оправят. В противен случай наказание и за двамата. Кифлички или козуначета - ми кажи им че са кроасани и докато не спрат да спорят нямат право да ядат. Хич не им се впечатлявай, дълго време ще е така.
Отскоро е така, до преди това си играеха без проблем. Не мога да се примиря, че няма разрешение на ситуацията. Пристраших се, да имам деца с малка разлика, въпреки здравословни проблеми и липсата на помощ, за да са по-близки, да са на близка възраст и да си играят, а не за да си казват "мразя те". Иначе и двамата са страхотни деца... но заедно са експлозия.

# 154
  • София
  • Мнения: 1 863
Най- големите грешки (до момента) са свързани предимно с моята натура.
Много съм организирана и изисквам същото. Вбесявам се, когато нещо излезе извън контрол, само поради факта, че не си си разчел времето или си се мооооотааааал. И разбира се, син ми е пълна противоположност.
Другата ми грешка, че съм нетърпелива, вследствие, на което започвам да изземвам домашните задължения (че ми посиня устата само да напомням), а синковеца започна да забравя дори къде се намира коша за пране, та в момента сме в превъзпитателна фаза- имаш само два чифта бельо и каквото си изпереш- това ще носиш.
Не знам дали не сбърках и по отношение, той да има правото да избира още като малък (макар и ограничен избор), та на моменти е едно устато чудовище, което ме изкарва извън нерви (и най- вбесяващото е, че на съучениците си не може да каже и две думички)
Добре, че е баща му, та малко да ме озаптява, вследствие на което, разбира се, е по- готиния Simple Smile

# 155
  • София
  • Мнения: 37 945
Първото ми дете е тотално различно от мен. Още тогава разбрах, че няма как да е като мен. С второто го давам още по-леко.
Не можем да ги направим като себе си.

# 156
  • Мнения: 922
Най- големите грешки (до момента) са свързани предимно с моята натура.
Много съм организирана и изисквам същото. Вбесявам се, когато нещо излезе извън контрол, само поради факта, че не си си разчел времето или си се мооооотааааал. И разбира се, син ми е пълна противоположност.
Другата ми грешка, че съм нетърпелива, вследствие, на което започвам да изземвам домашните задължения (че ми посиня устата само да напомням), а синковеца започна да забравя дори къде се намира коша за пране, та в момента сме в превъзпитателна фаза- имаш само два чифта бельо и каквото си изпереш- това ще носиш.
Не знам дали не сбърках и по отношение, той да има правото да избира още като малък ,  
Все едно съм го писала аз.
Ако можех да поправя някакви грешки, бих поправила само себе си.

# 157
  • Мнения: X
Здравейте! Имам проблем с детето на мъжа ми,което е на 10г. Не слуша изобщо. Думата НЕ се приема казана само от нейната уста. Обижда не само мен, а всеки, без да се съобрази, че дадения човек е много по-голям от нея било то мъж или жена. Все още спи с баща си въпреки, че си има стая. Научена е щом каже, че иска едно нещо, то трябва да и бъде взето независимо дали го заслужава.Обича винаги да става на нейното и не се спира докато не получи своето. Винаги е с нас, където и да отидем, а не си игра като другите деца, а стой с големите мъже и жени и дори се меси в разговорите ни се едно не е дете, а голям човек. Обижда всеки и на приятелите ни им прави лошо впечетление, а те неказват  на баща й, че дъжанието й им е неприятно, а казват на мен, защото си мислят, че той ще им се обиди. Всичко това ме отблъсква от това дете и вече години немога да се справя с тези проблеми, а колкото повече разте по-лошо ставя. Говорила съм с баща й хиляди пъти относно възпитанието й, а той все ми се оправдава, че го е жал да й се скара, защото била дете на разделени родители. А сега вече очакаваме семейството ни да се увеличи и ревността от бебето започва и става още по лоша. Някой имал ли е проблеми с такива деца и как се е справил с тях. Незнам вече как да подхождам. А от държанието й вече усещам, че започвам да изпотвам ненавист към нея. Моля помагайте. 🤔🤔🤔

# 158
  • Мнения: 8 769
С вас ли живее това дете? Майката къде е ?

# 159
  • София
  • Мнения: 37 945
От колко точно години общуваш с това дете?

# 160
  • Мнения: X
Здравейте! Имам проблем с детето на мъжа ми,което е на 10г. Не слуша изобщо.
Скрит текст:
Думата НЕ се приема казана само от нейната уста. Обижда не само мен, а всеки, без да се съобрази, че дадения човек е много по-голям от нея било то мъж или жена. Все още спи с баща си въпреки, че си има стая. Научена е щом каже, че иска едно нещо, то трябва да и бъде взето независимо дали го заслужава.Обича винаги да става на нейното и не се спира докато не получи своето. Винаги е с нас, където и да отидем, а не си игра като другите деца, а стой с големите мъже и жени и дори се меси в разговорите ни се едно не е дете, а голям човек. Обижда всеки и на приятелите ни им прави лошо впечетление, а те неказват  на баща й, че дъжанието й им е неприятно, а казват на мен, защото си мислят, че той ще им се обиди. Всичко това ме отблъсква от това дете и вече години немога да се справя с тези проблеми, а колкото повече разте по-лошо ставя. Говорила съм с баща й хиляди пъти относно възпитанието й, а той все ми се оправдава, че го е жал да й се скара, защото била дете на разделени родители. А сега вече очакаваме семейството ни да се увеличи и ревността от бебето започва и става още по лоша. Някой имал ли е проблеми с такива деца и как се е справил с тях. Незнам вече как да подхождам. А от държанието й вече усещам, че започвам да изпотвам ненавист към нея.
Моля помагайте. 🤔🤔🤔
Е, как да помагаме?
Вие знаете какво да правите, но НЕ го правите.Ние ли да дойдем да възпитаваме и наказваме?
Спрете да ходите на пръсти около нея, въведете правила и дръжте да се спазват.Няма друг начин.

# 161
  • Мнения: X
Здравейте! Имам проблем с детето на мъжа ми,което е на 10г. Не слуша изобщо.
Скрит текст:
Думата НЕ се приема казана само от нейната уста. Обижда не само мен, а всеки, без да се съобрази, че дадения човек е много по-голям от нея било то мъж или жена. Все още спи с баща си въпреки, че си има стая. Научена е щом каже, че иска едно нещо, то трябва да и бъде взето независимо дали го заслужава.Обича винаги да става на нейното и не се спира докато не получи своето. Винаги е с нас, където и да отидем, а не си игра като другите деца, а стой с големите мъже и жени и дори се меси в разговорите ни се едно не е дете, а голям човек. Обижда всеки и на приятелите ни им прави лошо впечетление, а те неказват  на баща й, че дъжанието й им е неприятно, а казват на мен, защото си мислят, че той ще им се обиди. Всичко това ме отблъсква от това дете и вече години немога да се справя с тези проблеми, а колкото повече разте по-лошо ставя. Говорила съм с баща й хиляди пъти относно възпитанието й, а той все ми се оправдава, че го е жал да й се скара, защото била дете на разделени родители. А сега вече очакаваме семейството ни да се увеличи и ревността от бебето започва и става още по лоша. Някой имал ли е проблеми с такива деца и как се е справил с тях. Незнам вече как да подхождам. А от държанието й вече усещам, че започвам да изпотвам ненавист към нея.
Моля помагайте. 🤔🤔🤔
Е, как да помагаме?
Вие знаете какво да правите, но НЕ го правите.Ние ли да дойдем да възпитаваме и наказваме?
Спрете да ходите на пръсти около нея, въведете правила и дръжте да се спазват.Няма друг начин.

Бащата го е жал да наказва, заради това че била дете на разделени родители.
А аз съм '' НИКОЯ'' да я наказвам

От колко точно години общуваш с това дете?
7

Последна редакция: пт, 28 юни 2019, 10:51 от Анонимен

# 162
  • София
  • Мнения: 37 945
Значи е била на 3? И ти за седем години не можеш да намериш правилния подход с това дете? Сериозно?
Ами вината си е изцяло твоя. Явно е, че не можеш да я понасяш. И не можеш да общуваш с деца.

# 163
  • Мнения: X
Значи е била на 3? И ти за седем години не можеш да намериш правилния подход с това дете? Сериозно?
Ами вината си е изцяло твоя. Явно е, че не можеш да я понасяш. И не можеш да общуваш с деца.
Както казах баща й не и се кара и възпитава поради причината, че го жал заради това, че е дете на разделени родители.
А щом аз се опитам да и направя забележка тя ми отвъща с думите "ти неможеш да ми казваш" или "ти не ди никоя че да ми казваш" 
А доколкото с общуването с деца досега не съм имала проблем с нито едно дете. Дори племенничките на мъжа ми са постоянно при нас и нямам никакви проблеми с тях. 😉 А това с понасянето в началото не беше така,но с постъпките си и думите си те кара да се отдръпнеш от нея. И както казах не се държи така само с мен, а с всички около нас

# 164
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 635
Определено имате проблем, който ще се задълбочи с появата на бебето.
Потърсете и професионална помощ - явно се налага. Детски психолог или нещо такова... Семеен терапевт.
Майката на това дете къде е? Полага ли грижи за него?
От написаното звучи, сякаш детето живее с Вас и баща си. В този случай и той е много виновен и силно отговорен. Няма ясни граници в семейството Ви. И някой трябва да ги постави. Най-добре е да сте двамата възрастни, защото иначе отглеждате социопат съзнателно.

Щом Вие сте жената в къщата и семейството е редно да изисквоте подобаващо уважение и адекватно поведение.
Аз на ваше място, предполагам, не бих забременяла и продължила живота си, в семейство с такава конфигурация.
За протокола: Дете съм на разведени родители, живяло при майка си. Но баща ми никога не позволи новата му жена и семейство да бъдат тренирани неуважително от мен и околните. Той си пое вината и отговорността за всичко, което направи. Той подаде молбата за развод.
Такова държане е опасно и неадекватно, и стискам палци да подлежи на промяна. На Ваше място бих питала - аз и бебето или тя с това си поведение... Знам, че е крайно, но мъжът дезертира и не е редно и нормално Вие да го отнасяте отвсякъде. И поведението на приятелите Ви е неадекватно. Да се каже, когато има проблем, е най-рационалното решение на проблема....
Успех!

Общи условия

Активация на акаунт