Грешките във възпитанието на децата ни

По казуса според мен и биологичната майка на детето има вина. Доколкото прочетох детето основно живее при нея. Според мен от страна на майката има едно насаждане на лошо впечатление в детето. Отделно в комбинация и с поведението на таткото се е получила въпросната ситуация. Така си мисля поне аз.
Моите деца са в някакъв период в които голямата подвиква, малкия гледа от нея и в някой момент подвикват и на мен. В момента в който мъжи ми ги чуе веднага им прави забележка че нямат право да говорят така на майка си. Ама толкова е бърз, че ме изпреварва и вместо аз да им направя забележка, той го прави вместо мен. Всъщност и двамата с мъжа ми много държим децата да се отнасят с уважение към другите хора - било с нас, било с родителите ни, било с лелите си, съседите и т.н.

А относно грешките във възпитанието на децата - прекалено изисквам от тях - във всяко отношение. Искам да са възпитани и културни. Изисквам от тях да са перфектни или поне да се стремят към перфектност. Едното да е старателна ученичка - да се старае да пише красиво и правилно (сега ще е втори клас), да се стреми към постигане на високи успехи и да не се отказва. Малкия да контролира емоциите си, да спре да бъде инат и философ, да чува това което му се казва. Да си помагат, да не се карат, когато трябва - да седят два часа мирно и тихо. Ами това са деца, те не са като нас. Осъзнавам грешката си и се опитвам да я поправя. Друга моя грешка е да знам какво и как правят - излизаме навън и постоянно ги наблюдавам. Все да са ми пред очите. За съжаление така преча самите те да изградят доверието между нас, за да ги оставям да излизат после сами. И върху това се опитвам да работя. Постоянно ги коригирам и им правя забележки. А трябва да ги оставя малко да дишат, да спра да ги правя перфектни. Все пак са деца.
И да - не бих променила децата си. Бих променила себе си - да съм по-търпелива и да не очаквам и изисквам прекалено от тях. Работя по въпроса, но си трябва време.

Моите деца са още малки, но попаднах на темата и ще споделя.

1ва грешка с каката - постоянно се притеснявах за нея, прекалено много обгрижване, едва ли не винаги трябва да я забавлявам, а резултата е дете, което е оправно, но когато аз съм там веднага става зависимо от мен и иска да се занимавам с постоянно с нея, че й е скучно.
2ро
Преди всичко да кажа, че не съм особено добра в готвенето, да не кажа пълен провал 🙁 Исках, обаче детето да яде здравословно, е да ама всичко оплесках с яденето . В началото бях прекалено стриктна с вид храна, порциони, кога, уж за нейно добро(наистина тогава така виждах нещата). Дълго време не смеех да й предлагам по - едри парчета, тази и онази храна не е за нея (потрисаше се, беше готова да повърне и аз се отказвах), все ми се гледаше малка и така докато не откри боклуците на две години. Тя самата трудно приема нови храни, както и до днес, вероятно и заради моята липса на смелост, пък и с откриването на сладките храни, които аз забранявах докато не започнаха да й купуват. Започна да си ги търси. За да яде по - читава храна я хранех аз, пускахме детски, лъжехме се. Всички възможни грешки в храненвто допуснах от пренавитост. Днес успяваме да се убедим, че през деня трябва да се хапва поне веднъж нещо здравословно и не задължително най - любимото пък на другото ядене ще е нещо по - любимо като спагети, картофи и такива. Взимам от детска кухня неща, които обича и няколко от мен, защото както казах не съм особено добър готвач, имайки сега и второ дете признавам нямам сили да правя по няколко храни и то завъртяни с надежда да я прилъжат, като при подобни опити пак нищо не се и опитва. Радва ме, че в градината хапва няколко нови неща и се надявам с времето да се промени с много мое търпение, за щастие откакто е злояда съм си изпускала нервите рядко, случвало се е, но инцидентно само и само да яде нещо, старая се особено сега като имам повече яснота за храненето и как не е имало кой да ми налее акъл навреме. Основната вина си е моя, трябваше да се успокоя и да не предавам страховете си на детето, трябваше да опитва от всичко и храната да не е част от рутината, а изцяло за удоволствие. Да не слушам ничии съвети, защото само се обърках сама.

Сега за малката, много й е рано на нея, за да правя изводи. Но за момента общо взето работя по грешките си до тук и за сега при нея се забелязва резултат. Тук ще се старая, обаче да не забравям никога, дори и случайно, че макар оправна и тя има същата нужда от мен като сестра си.