Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 4 333
Възпитах прекалено свободолюбиво дете. Сега му е трудно в моментите, в които трябва да се справя с неприятните задължения или да проявява отговорност.

# 31
  • Мнения: 1 563
Имам приятелка, над седемдесетгодишна. Убедена съм, тя е мислела, че дава най-доброто от себе си на синовете си и че ги възпитава правилно. "Децата" ѝ не говорят нито помежду си, нито с нея, след като получили апартамента и вилата (тогава се изпокарали помежду си, единият се усетил прецакан), а с нея спрели да общуват малко по-късно пак след караници за имоти. Внуците си не е виждала от години и сърцето ѝ плаче. Не знам какви точно грешки е допуснала, за да възпита така меркантилно и двамата, но честно казано ме хвана страх, защото осъзнах колко е лесно да сгрешим във възпитанието на децата си и да отгледаме неблагорадни, алчни паразити (вече не визирам двамата синковеца, сменили веднага ключалките на новите имоти след няколкогодишния тормоз да си получат наследствата при двама живи родители).
Виждам толкова много примери на зле възпитани деца и младежи, (дай, дай, дай...), че не мога да не се замисля за собствените си грешки.
Затова пуснах и темата.
Грешка се оказа, че опитвах еднакъв подход към двете си деца. А те са толкова различни, като олио и оцет. Липсваше ми гъвкавост, която мисля, вече имам и ще намаля щетите.
Разглезих сина си, който изтегли късата клечка в здравословно отношение, операции, болници... Разбираемо, но напълно погрешно разглезване, плодовете на което вече се оформят.
Спрямо дъщеря ми... Навремето на шофьорския изпит един лекар от БЧК ни изнесе задължителна лекция и разказа, че при катастрофа те, лекарите, са обучени да гледат първо състоянието на онези, които не викат. Стори ми се странно тогава, бях млада, но той обясни - който е по-леко ранен, тегли чергата към себе си. Който не вика, значи е тежко ранен... Или мъртъв.
Стремя се да не забравям тази поука и да обръщам внимание на тихата си, разбрана и кротка дъщеря. Защото е толкова лесно да откликвам само на врясъците на дребния, а нейните нужди и желания да неглижирам, защото не писка.
Ей такива мисли ми се въртят из главата. Не съм маниакално вторачена в децата си - имам и личен живот, а те - нужната им свобода и простор, просто разсъждавам, защото мисля, че няма по-голям провал от провала на родителя.

# 32
  • Мнения: 17 621
Спрямо дъщеря ми... Навремето на шофьорския изпит един лекар от БЧК ни изнесе задължителна лекция и разказа, че при катастрофа те, лекарите, са обучени да гледат първо състоянието на онези, които не викат. Стори ми се странно тогава, бях млада, но той обясни - който е по-леко ранен, тегли чергата към себе си. Който не вика, значи е тежко ранен... Или мъртъв.
Стремя се да не забравям тази поука и да обръщам внимание на тихата си, разбрана и кротка дъщеря. Защото е толкова лесно да откликвам само на врясъците на дребния, а нейните нужди и желания да неглижирам, защото не писка.

Ето това всеки родител трябва да препише по 100 пъти, докато му се набие в главата. Масово родителите обгрижват по-слабото, по-шумното или по-нахалното дете, а кротките и тихите ги пренебрегват, да не кажа и че в много случаи откровено ги прецакват. И то не само в емоционално отношение.

# 33
  • Мнения: 9 666

Спрямо дъщеря ми... Навремето на шофьорския изпит един лекар от БЧК ни изнесе задължителна лекция и разказа, че при катастрофа те, лекарите, са обучени да гледат първо състоянието на онези, които не викат. Стори ми се странно тогава, бях млада, но той обясни - който е по-леко ранен, тегли чергата към себе си. Който не вика, значи е тежко ранен... Или мъртъв.
Стремя се да не забравям тази поука и да обръщам внимание на тихата си, разбрана и кротка дъщеря. Защото е толкова лесно да откликвам само на врясъците на дребния, а нейните нужди и желания да неглижирам, защото не писка.
Ей такива мисли ми се въртят из главата. Не съм маниакално вторачена в децата си - имам и личен живот, а те - нужната им свобода и простор, просто разсъждавам, защото мисля, че няма по-голям провал от провала на родителя.

Ева ... чудесен пост, толкова, толкова е вярно ... Heart

# 34
  • Мнения: 7 792
А аз мисля, че не можем много много да повлияем на децата си. Според мен всеки от нас се ражда с характера и особеностите си.
Ние сме 4 деца, отгледани от една властна и доминираща и до днес баба /да ни е жива и здрава/ и 4-мата сме толкова различни. Тя бе маниакално подредена и ни възпитаваше в същото, бе успяваща, отличничка, винаги първа във всичко, безкомпромисна и убедена, че емоциите са нещо срамно.
Ние и 4-мата сме владетели на хаоса, емоционални и приемащи емоциите си като цветността на характера ни, в момента в който спря да ни юрка се наместихме удобно в посредствеността и загърбихме всичко, което бе много важно за нея във възпитанието ни.
В момента в който се усетя изискваща и властна си казвам "Спри се! Твоята роля е не да и чертаеш пътя, а да и помогнеш да мине по своя, да открие и обикне себе си каквато е!".

# 35
  • София
  • Мнения: 20 061
Нямам грешки!😁
Малко повече глезя малкия, в смисъл оставям го вкъщи като даде зор. Моите и двамата си ме теглят, та няма опасност да останат без внимание.

# 36
  • Мнения: 4 779
Нямам грешки!😁
Малко повече глезя малкия, в смисъл оставям го вкъщи като даде зор. Моите и двамата си ме теглят, та няма опасност да останат без внимание.

По-добре не бих могла да го кажа. Имах и аз едни моменти, в които изпитват страховете на Ева. В момента въобще не ги мисля така нещата, нито пък експонирам чуждия лош опит върху моята съдба. Това само ми вреди. Радвам се на днешния ден и на децата си, гледа си ги порядъчно. Въобще не живея със страх от бъдещето. Аз толкова лоши чужди съдби видях, че грам не ме е грижа, децата ми дали ще ме уважават, щом са живи и здрави, съм си безкрайно щастлива.

# 37
  • Мнения: 1 272
Много хубава тема. Моите грешки - възпитавана съм от властна и изискваща майка и се заричах, че няма да бъда такава, но ми е много трудно да намеря баланса. От една страна, да дам на сина ми свобода и да му помогна да изгражда самостоятелност,  от друга -  да ми има доверие, да споделя и да търси помощ, когато наистина има нужда. На родителите перфекционисти ще кажа от личен опит - онова, което изтъкваме и се гордеем, много често може да е даже сериозен неуспех във възпитанието. Ако детето е отличник, първенец, но е по-невротично, постоянно състезаващо се и търсещо външно признание, трябва да се "отпусне края". Защото ако се прекали,  в зряла възраст вътрешната самооценка и усещането за мир със себе си могат да бъдат много лошо засегнати, дори  порасналото дете да отговаря на всички критерии за успешност и да показва "външно" самочувствие.  За мен най-важното е синът ми да е щастлив и спокоен. Много ми е трудно да озаптя амбициозния, изискващ родител и да бъда повече разбираща и подкрепяща, да не диктувам пътя, а да помагам сам да си го намери и следва. Засега не успявам съвсем.

# 38
  • Мнения: 20 715
Много ми е трудно да озаптя амбициозния, изискващ родител и да бъда повече разбираща и подкрепяща, да не диктувам пътя, а да помагам сам да си го намери и следва. Засега не успявам съвсем.
Уф, и аз. Крепи ме мисълта, че Говендър Мой често казва по повод малката си сестра:"Ти с мен не беше толкова лежерна." Значи, има някакъв прогрес.

# 39
  • Мнения: 1 403
 Според мен родителя и средата нямат особено влияние. Всичко е генетично заложено, като се почне от цвета на очите, болести, качества и черти на характера.
 Например майка ми и близначката ѝ /разнояйчни/. Расли са в едно семейство, в училище са били винаги заедно / преди години законът не е позволявал да се разделят/, общи приятелки и т. н., а характерите им са абсолютно различни. Родителите, възпитанието и средата са били абсолютно еднакви, а са се „получили” съвсем различни „ хора”.

# 40
  • Мнения: 9 666
Какво общо има характера с възпитанието? Характер е да си интроверт или екстроверт, например, това не се възпитава. Но да си мизерник, егоист, неграмотник - това се изгражда и възпитава.

Любима ми е тезата, за децата в семейството, дето уж били възпитавани еднакво и уж накрая били възпитани различни. Първо, че не се възпитават еднакво, то е почти невъзможно. Второ, че в основата си, не са чак толкова различни.

# 41
  • Мнения: 20 715
И двете е. Човек се ражда с определен набор от склонности. В някаква степен те се повлияват от възпитанието. Донякъде.

# 42
  • Мнения: 7 792
Точно пък егоист не мож направи алтруист с родителско възпитаване и чудо да стане.
Мизерика /ако говорим за хигиена/ пак същото ...
Неграмотника ... предполагам нямаш предвид правопис, но умния си е умен и етичен и без някой да го възпитава. Като я няма искрата в него ако щеш по шевовете да се порнеш от напъни - неграмотник ще е.

Точно еднакво възпитаваните деца са пример - нали една ценностна система им е показвана. Нали възпитането е пример и отношение  а не приказки и отделено време - като са получили едно и също в еднакви дози от къде идва разликата? 

И двете е. Човек се ражда с определен набор от склонности. В някаква степен те се повлияват от възпитанието. Донякъде.

Точно така  Peace

# 43
  • Мнения: 9 666
С нито един ред от написаното от Дорис не съм съгласна, дори с нито една буква. Това, че родителите са едни и същи изобщо не означава, че и възпитанието и отношението към децата е едно и също.

Всички хора се раждат егоисти, това им е нужно за да оцелеят. Някои просто спират на ниво дебело момченце, глезено от всички. Останалите стават нормални или откачат в другата крайност.

# 44
  • Мнения: 2 130
Моите деца са на 29 и на 30, вече зрели и самостоятелни хора. Сигурно съм допускала грешки, но съм доволна от резултата. Майка ми беше властна и смятаща, че винаги е права, че нейният начин е най-правилният. Дълги години я обвинявах за какво ли не, вече сме намерили път една към друга, но във възпитанието на децата ми винаги гледах да избягвам нейните грешки. Не ги разпитвах, не ги притисках да споделят, казвах им, че когато решат и са готови, аз съм насреща. Казвах им, че винаги ще ги обичам, дори и да не постигнат някакви значими успехи, стига ми да станат свестни и добри хора. Оставях ги да проправят собствени пътища и да търсят своите начини за постигане на целите. С ММ много сме спорили по въпроса, той беше от амбициозните и изискващи родители, казваше също, че се опитва да ги предпази от грешки. Аз твърдях, че всеки си прави собствените грешки и колкото и да му говориш на един човек, докато не изпита нещо лично, няма да те разбере. Мисля, че успяхме да постигнем баланс. Не сме ги лишавали, но и не сме ги глезели, но знаеха, че когато кажем "не", това значи "не". Имаха задачи и отговорности от малки и ги научихме и на труд и да знаят цената на парите, научихме ги на доверие, отговорност, приятелство... а бе смятам, че ги научихме на всичко важно и им дадохме основата, за да станат добри и успешни хора. Останалото зависеше от тях и засега се справят много добре.

Общи условия

Активация на акаунт