Любители на Котки - Тема 127

Аз напълно подкрепям pvacheva.... Не ми се е налагало да взимам такова решение, но докато има варианти да се обезболява и да живее доколкото е възможно нормален живот, не бих го сторила... Просто за мен това трябва да е най-крайното решение, не бих могла сутринта да я гледам как хапва и мърка и просто да я сложа в клетката и да я заведа, защото след време няма да може да се обезболява, не го възприемам... Като краен вариант - да, когато вече няма какво да се направи и я боли прекалено, но докато все още има живот в душичката, не мога да го възприема...

При всички положения пожелавам на Мърки безболезнени старини, а вие да ѝ се радвате възможно най-дълго и да си мъркате взаимно

За последно - говоря за времето, когато/ако тези варианти се изчерпят. За мен да оставиш животното си да агонизира в адски мъки, защото си християнка и не можеш да отнемеш живот е точно антихристиянско и античовешко. Както и да е, наистина приключвам, това е последният ми пост по темата.

Да умре в адски мъки - не, със сигурност. Постът ми беше насочен по темата за ветовете, които препоръчват животното да се приспи, дори когато все още има варианти то да живее, било то на обезболяващи. Когато вариантите се изчерпят и животното очевидно се измъчва и няма друг избор, разбира се...

Всеки има своите си разбирания и вярвания. За едни едно и правилно, за други-друго. Това е тежко решение и дори мозъка да иска рационалното решение сърцето не дава! Труден избор е и нека не съдим никого, защото не се знае в ситуацията как всеки един би постъпил. Да се дават съвети е най-лесно!
Пожелавам на Мърки безболезнени дни и на Вас сили ❤

Една сродна душа ще дойде да пита как да остави сам кот на нова година, че ще отсъстват, а котьо го страх. Мисля, че ще ѝ харесаме Направила е тема с питането си и я поканих тук

Ние тази година ще сме домакини на домашно парти за Нова година Нашата маймуна обикновено се крие като имаме гости, но на Бъдни вечер като се събрахме семейно по някаква причина събра смелост и реши в рамките на няколко часа да си покаже всички магарии, така че човек никога не знае
Миналата година бяхме на Боровец и я бяхме я оставили сама в къщичката, докато бяхме на празнична вечеря. Не помня да се е гърмяло много, тя там имаше доста места, където можеше да се пъхне да се скрие, но като се прибрахме, я заварихме на леглото да си лежи и да се ближе
Иначе нейната история започва точно на Нова година, намерили са я на леда, стъписана от пукотевицата, не мърдала и само тихо примяуквала... Как не я е сгазила някоя кола е цяло чудо....

Ние в момента

Здравейте на всички! (нова съм)

Въпросът ми е, какво правите с маците в нощта на Нова Година?
Ние ще пътуваме за две нощи и в апартамента става доста светло и се чуват бомби, абе усеща се Новата година. 
След миналата Нова година, котката дълго стоя под леглото.
Не искам да изживява този ужас отново. 
Обмислям да затъмня спускайки завесите в стаята, да оставя отворен гардероба и други схеми. 
Вие какво правите? Или изобщо не се замисляте? (Аз го преживявам доста, даже не ми се празнува) 

pvacheva, питай в други ветеринарни клиники за обезболяващото. Ако ти предложат друго и не го намираш ще търсим при нас.

Pvacheva, аз щях да питам пари дали трябват за Мърки, но се отплеснах та питам сега - Котьо пита за медикаменти, аз за финанси

Ще кажеш с какво да ти помогнем, нали?

Дениз, котешки хотел (хотел за домашни любимци) вариант ли е? Не казваш града, може и да няма, но пък ако възприемаш идеята ...

Дениз, аз бих и оставила телевизор или радио да и приказва.
Иначе, бързо се възстановяват от стреса, ако са здрави.

Аз мисля, че вкъщи ще ѝ е по-спокойно от на хотел, пък и хич им нямам вяра. Те си се стресират от смяна на обстановката, пък ако е сама на ново място съвсем може да се побърка.
Може би наистина спуснати завеси и да има къде да се шмугне, разпръснете ѝ играчки, може би ваши дрехи, да ѝ мирише на вас, и ако не ви притеснява да оставите телевизор или радио да дърдори.
Всичко ще е наред, и ние много я мислим все нашата и като ни няма винаги идва някой по 2 пъти на ден да я наглежда

Дениз, нашия го оставяме без притеснение. Най - много е оставал сам 4 дни (беше инцидентно). По принцип е страхлив, но от гърмежи не се впечатлява, даже си стои и на прозореца и наблюдава зарята . Преди да тръгнем му сипваме достатъчно храна, тоалетна и вода в легена (той от купичка не желае да пие).

Сега да го представя, че само ви шпионирам глезльо Топчо. На 2 години и половина е, кастриран. Взехме го от наши приятели от селската им котка, на 3 месечна възраст.

Зяпльо сладък, добре сте дошли, Виктоалия
И аз съм оставяла Късметка с достатъчно храна и вода за няколко дни, в кутии от сладолед са. Справя се чудесно, е като се върна лигавнята е в повече, но това е нормално.

Ах, какви прелести демонстрирате!

Добре дошли на новите попълнения!

pvacheva, напълно разбирам как се чувстваш! Преминах през този ад с предишния ни кот. Дано намериш с какво да я обезболиш и да изкара остатъка от дните си без болка. Не мога да дам съвет, защото нашият Дарко почина докато го лекувахме с хапове, изписани от ветовете и те имаха и обезболяващо действие, освен другото.
В темата за евтаназията няма да навлизам. Дано на никого не се налага да взема подобно решение, защото е страшно трудно. Аз така и не го взех, но така или иначе тогава последна дума имаше брат ми, който плащаше за цялот олечение. Но ще разкажа нещо друго в тази връзка. В последните си дни нашият любим котьо се мъчеше жестоко. И въпреки това се виждаше как се е вкопчил в живота и не иска да си отиде. Бореше се до последни сили. И с нас се бореше - не искаше лекарствата,  намрази ни, защото смяташе, че го измъчваме нарочно. Не пожелавам на никого да мине през това. В тези най-тежки дни си спомних за нещо, което бях чела някога. Когато гледаш близък човек на легло, който е много зле и вече не може да му се помогне, трябва да намериш сили в себе си да го пуснеш да си отиде. Да му прошепнеш, че го пускаш, въпреки че го обичаш и ще ти липсва. Да му кажеш колко го обичаш и колко му благодариш за времето, прекарано заедно. Тогава легнах на леглото до котьо. Гушнах го. Галех го. Плачех толкова силно, че едва изричах думите, но му ги прошепнах. Казах му, че го пускам, за да спрат мъките му, но че винаги ще бъде жив в сърцето ми. Благодарих му за всички безценни мигове заедно. Тогава той сякаш ме разбра или на мен ми се искаше да ме е разбрал. Намери сили в крехкото си телце да измяука, погледна ме тъжно. Толкова болка имаше в очите му. И близна ръката ми с крайчето на езичето си. Живя още кратко време, но всеки следващ ден аз му повтарях колко много го обичам. Казвах му, че ако не издържа повече, може да си отиде, а ако реши да остане, ще направим всичко по силите си, за да облекчим живота му. В крайна сметка ни напусна.