Моята обедна почивка е 30 минути - абсурд да свърша нещо в този интервал. Ако пък си пускам отпуск за всички излизания по лични въпроси - лекари, изследвания, документи - категорично няма да ми стигне годишния такъв, защото при нас почасово не е разрешено да се пуска, тоест целия ден за 10 минути работа отива. И по този въпрос има неравно третиране.
- Публикувана: 21 дек. 2018, 23:54 ч.
- Последно мнение: 3 фев. 2019, 22:25 ч.
Какво ви дразни в работата ви?
Когато ми се наложи, казвам, че ще закъснея или ще си тръгна по-рано и толкоз. Не правят проблем. Аз така или иначе не ходя точно в 9, а в 9 и половина обикновено. Обедната ми е час, тръгвам в 18ч. Никой не ми сочи часовника, защото знаят, че си движа нещата и не ми е необходимо да вися точно едиколкоси часа в офиса, за да си свърша работата.
Понеже мъжът ми, а и приятели, работят при същите условия, си мисля, че това е нещо специфично за айти компаниите. Когато бях преводач в едно НПО, можех само да си мечтая за такава свобода. Като университетски преподавател пък никога не си позволявах да закъснявам за семинари - добре помнех колко съм се дразнила на такива преподаватели, за които чуждото време е без стойност. Но тогава работното ми време беше особено, а не от девет до шест.
Понеже мъжът ми, а и приятели, работят при същите условия, си мисля, че това е нещо специфично за айти компаниите. Когато бях преводач в едно НПО, можех само да си мечтая за такава свобода. Като университетски преподавател пък никога не си позволявах да закъснявам за семинари - добре помнех колко съм се дразнила на такива преподаватели, за които чуждото време е без стойност. Но тогава работното ми време беше особено, а не от девет до шест.
Tаис в някои от ай ти компаниите цари в момента свободa, понеже са дъщерни на с подобни соц. условия в чужбина. Аз не бих предизвиквала съдбата да се хваля с подобна свобода, защото ... ами на косъм е чуждите компании да декларират съкращения или ... ами знаеш как е. Всичко виси на косъм. т.е. Не бих предизвиквала съдбата. Но ти може да не си фаталист като мен ...
По принцип избягвам да се хваля с късмет ... А описаното от теб не е твоя заслуга, а изключение на някаква наследен абаза ...
Моето мнение просто казвам. Ти си правиш както ти харесва
По принцип избягвам да се хваля с късмет ... А описаното от теб не е твоя заслуга, а изключение на някаква наследен абаза ...
Моето мнение просто казвам. Ти си правиш както ти харесва
Аз не съм работила в айти сектора, а в реклама и медии и съм била по същия начин. Гледат какво правиш, а не колко стоиш. Повечето нормални фирми са така, малко са тези със затворническия режим. За съжаление рязко смених сферата и сега нямам възможност да съм гъвкава. Но има начин човек да си свърши работа, стига да не се злоупотребява. Но то навсякъде е така - който разбира свободата като свободия, в един момент започва да дразни.
Принципно съм ЗА спазване на работно време и почивки и като цяло уговорки между работник и работодател. Да не говорим, че в повечето фирми има поне по 5-10, че и повече минутки за ровичкане в интернет, поща, форум. Не е като да си на полето с мотиката.
Все пак трябва да има разбиране и от двете страни. Ако ме помолят да остана след работа, ще го направя /стига да не им стане навик/, но, ако трябва да изляза за нещо, се надявам да е без проблеми.
Въпреки това работата ми е изцяло свързана с офиса и, ако ме няма, веднага се забелязва. Затова е трудно да се излезе....
Все пак трябва да има разбиране и от двете страни. Ако ме помолят да остана след работа, ще го направя /стига да не им стане навик/, но, ако трябва да изляза за нещо, се надявам да е без проблеми.
Въпреки това работата ми е изцяло свързана с офиса и, ако ме няма, веднага се забелязва. Затова е трудно да се излезе....
Говорим си, няма ''хвалба''. Затова споделих и на предишни позиции какво е било
Аз съм в българска компания, мъжът ми - сега в израелска, преди бачкаше за Honeywell. Приятели също са по американски и прочие големи фирми. При нас е така.
М/у другото, това не е някаква супер новост - напоследък и в LinkedIn постоянно чета статии от чужди медии, където се коментира, че все повече компании започват да дават свобода на служителите си по отношение на раб. време, home office-a и т.н.
Старото правило е било - и се спазваше до дупка в НПО-то - че си на работа точно от 9 до 18, пък дали ще свършиш по-рано със задачите, никой не го интересуваше. Доведеният ми баща, който от години е шеф на отдел в едно от министерствата, все от това се оплаква. Буквализмът при отчитане на работното време.
Аз съм в българска компания, мъжът ми - сега в израелска, преди бачкаше за Honeywell. Приятели също са по американски и прочие големи фирми. При нас е така.
М/у другото, това не е някаква супер новост - напоследък и в LinkedIn постоянно чета статии от чужди медии, където се коментира, че все повече компании започват да дават свобода на служителите си по отношение на раб. време, home office-a и т.н.
Старото правило е било - и се спазваше до дупка в НПО-то - че си на работа точно от 9 до 18, пък дали ще свършиш по-рано със задачите, никой не го интересуваше. Доведеният ми баща, който от години е шеф на отдел в едно от министерствата, все от това се оплаква. Буквализмът при отчитане на работното време.
И aз съм съгласна с "по-голямата" свобода, но да не забравяме, че може да е вратичка към злоупотреби за това 'работното време" да се разтяга прекалено широко в полза на някои работодатели и оттам, да се получават злоупотреби. Нож с две остриета, въпреки че свободолюбивата ми натура предпочита точно варианти извън рамките.
Това е една от причините да си харесвам работата. Работя в движение, денят ми минава в колата и в срещи с клиенти, винаги мога да си свърша и всичките лични задачи. Имам gps, но никой не ме следи, никой не ми казва защо си ходила там и там, за разлика от предишните две фирми, особено от последната, където се чувствах като в биг брадър. А тук шефът ми е душичка, не съм го чула глас да повиши, но и общо взето, не ми се бъркат, имам голяма самостоятелност, важното е да има резултати, пък и аз гледам да не злоупотребявам.
Редовият бг работодател никога няма да стане толкова гъвкав по отношение на служителите си, просто защото той винаги иска да вземе повече, отколкото дава. Също така не съм виждала бг работодател да заяви, че предлага work-life баланс, т.е. допълнителни дни платен отпуск. Това го предлагат международните фирми. В същоото време все още се срещат обяви, в които трудовият договор и служебен телефон трябва да са супер предложение! Скоро ми попадна обява, в която изрично е посочено, че в петък следобед се работи с намалено работно време - международна фирма, както се очаква.
Като цяло в Европа се наблюдава стремеж към избягване на 40-часова работна седмица или най-малкото се предлагат 25-30 дни отпуск. Дано и тук доживеем да стане масово.
Като цяло в Европа се наблюдава стремеж към избягване на 40-часова работна седмица или най-малкото се предлагат 25-30 дни отпуск. Дано и тук доживеем да стане масово.
Мъжът ми работи в българска фирма и има допълнително отпуск, даже повече от мен, която уж съм облагодетелствана в това отношение. Отделно има бонуси, гъвкаво работно време, може да ползва болнични, да закъснява, да си тръгва по-рано и изобщо да е родител без да се притеснява. Не обобщавайте!