Лична бъркотия

Кое ви е толкоз чудно? В начслото хората са привлечени от различия помежду си, но с времето противоречията се изострят. Невсеки желае чак толкова големи компромиси до края на живота си.
Щом е станала неромантична спрямо него, с друг би могла да бъде различно. Да си решават, ама насила да се връщаш пак на изхода - това е хабене.

Като искаш дискусия, излагаш доказателства защо не си съгласен, защо другият не е прав. Аргументираш се с ФАКТИ, а твърдението ,,аз съм свестен'' не е факт. То всеки се има за свестен.  А пък ,,вие сте злобни'' е нападка.

Струва ми се, че и това, дето изпитваш към помакинята, не е точно любов. ,,Такава красива жена не съм имал'' ми звучи точно като хвалба за завоеванията ти. Като й се наситиш, ще преминеш на следващата чужда жена, дето не ти е в къщата и затова ти се струва толкова прекрасна. Нищо романтично не виждам...

Явно ни имаш за доста елементарни и повърхностни, щом предлагаш със снимки да се доказваш какъв си мъж. Ако ще и като Ален Делон да си, все тая.

Тя е станала неромантична? А защо и дали въпросния господин е супер романтичен към нея?

Аз ще кажа само едно като дете на кръшкач. Рано или късно всичко се усеща (обикновено рано) и лично при мен единственото чувство към баща ми И ДО ДНЕС е - отвращение. Той никога не пожела да се раздели с майка ми - е раздялата беше по нейна инициатива след 20 години търпене. Сега тя си е без мъж щастлива с мен, с приятелки, мъжа ми с който са като приятели и малкото бебе в корема ми. Сега тя се наслаждава на страхотен живот, без да е работеща, майка, слугиня, чистачка, готвачка, гладачка и да гледа болни свекър свекъва и мъж, а в замяна... сещате се. Аз живея в Истанбул - прекрасен град даващ възможности за много разходки и забавления, които правим с нея - всеки уикенд е при нас, а след като се пенсионира (има доста де ще си дойде при нас живот и здраве) За баща ми какво да кажа - той си е сам, болен и кой знае какъв вече високите постове ги няма, женичките също. От 9 години не съм се чувала с него и ми е също толкова важен колкото един червей на пътя даже да не кажа по малко. Таа какво искам да кажа всеки трябва да е готов за последиците на действията си. И не не съм научена от майка ми ооо мрази го той е такъв и такъв. В малкия град, в който живеехме тези неща се чуват бързо - отвратих се от него НЕ заради изневярата му, а защото ни унижи включително и мен. Той беше на виден пост в града, а съучениците ми в училище всеки ден се подиграваха какво са чули явно от своите родители. Не се сърдя, за друго, а че не е имал време за мен. Ходел е по разходки в различни градове с изгорите си, а за мен в съзнателния ми живот не е отделил никакво време. Та... всеки има право да се среща с други жени/мъже и каквото си поиска, ако не е доволен и е нещастен вкъщи, НО мисля че не трябва да го прави лъжейки. И щом отношенията с този у дома са приключили просто да се прекъснат, пък после за правилно или не нека всеки си носи кръста.
От изневярата лъжата и лицемерието болят повече.
Не говоря в случая на автора, а попринцип. В мнозинството случаи на раздели след това жените (след известно преболедуване) цъфтят и живеят по-добре и самообичащо се отколкото в брака.

Нищо чудно няма, просто е редно да се избавим от пуберския романтизъм, когато сме станали по на 30- 40+, завъдили семейства и деца.
Да вярваш, че след като с "голямата и единствена любов" пеперудите са отлетели и е налазила рутината и скуката, като треснеш вратата зад гърба си, ще станеш пак мома/ ерген с момите и ергените и ще заемеш летящ старт с тях, на необременена изходна позиция, е повече от тъпо, неадекватно и каквото там се сетиш като квалификация.

Дете на кръшкач, дете на разведени родители - това са собствените  представи на всеки един за самия него, и носят негативи предимно, пренасяни по този начин. Да не би обсебващата или психически неустойчива майка, тираничният баща,  да са нещо по-различно?

Да, за това казвам че и стоенето в нездравословно семейство без разбирателство, любов и т.н. не е най-доброто. Но нека който е решил да си приключва брака не заради нови тръки, а защото у дома нещата не са добре. И след като се приключи вече всеки да си търси щастието и пътя. Когато става зад нечий гръб още повече неподозиращ е много грозно.

Не знам дали обърна внимсние в ксква посока тръгна темата. Обвинения в лъжа и измяна. Всъщност, жена му може и въобще да не разбере, ако не усети и той не й каже, но пак да прекратят съжителството и брака. За мен, чисто по човешки това е най-приемливо, при наличиеето на замесен трети човек, без значение как ще се развият отношенията после. Въобще обаче не мога твърдя, че е правилното.

Не винаги е най- приемливото- в повечето случаи, тръпката минава и заминава, и спомен не остава дори, а заради едните прехвърчали и изхвърчали пеперуди да сложиш кръст на всичко, е по- скоро глупаво.
Но, ако си допуснал в семейството ти да се разминавате като товарни влакове, без никаква комуникация, без грам приятелство и емпатия към другия, дори и като към приятел, с когото заедно теглите колата, комай улицата се явява еднопосочна.

Това имах в предвид като казах всеки да си носи кръста и последствията за действията си.

Чудех се има ли смисъл, но пък така или иначе имаше хора, които следиха темата и участваха активно в нея (има и такива, които си живеят в този форум) и може да им стане любопитно какво се е случило или най-малко го заслужават заради отделеното време.
От няма и 4 дни след 18 години брак официално съм в списъка на тези, които слагат рога освен мисленно, то вече и физически.
Дали ме е срам-не мога да преценя на този етап.
Дали съжалявам- в момента Не!
Дали ще поема критика от вас-предполагам Да!

Никой не ме храни, плаща сметките, никой не живее моя живот, за да може някой да ме обиди, могат да ме обидят само тези, които обичам и на които държа, тук никой не ме познава лично.

Подробности няма да разказвам, то това почти целия свят го прави по един и същ начин. Просто се срещнахме в сряда и нещата стигнаха до нормалния завършек за този тип връзки.

По интересно ми е да подискутираме за бъдещето през вашите очи:

Има бъдеще като двойка, разводи и т.н.
Няма бъдеще, всеки си стои на задника:
-на задника, но любовници и в очакване да ни хванат по някое време.
-на задника, но всичко се забравя и всеки си поема по пътя.

Фактите са:
Харесваме се
Спим вече заедно
Различни градове-много далечни
Различни религии
Общи вкусове и неща, които харесваме
Желание да сме заедно, във времето когато няма хора всяка минутка сме заедно на вайбър.

За в момента след обсъждане на ситуацията сме решили:

Да се срещаме веднъж в месеца, най-много два пъти.
Да се чуваме, когато сме насаме по вайбъра и да се виждаме.
През другото време да си живеем семейния живот.

Тоест любовници за веднъж-дваж месечно.

Стана дълго, вярвам че за вас тези много думи не са важни, но си е моята драма и тя си е важна за мен самия затова така се получи, който не му е интересно нека просто подмине.

Е, нормално, за участващите е интересно.
За останалите е класически случай на изневяра.
Естествено развитие – секс. Краят ще е вероятно доста по-тъжен и прозаичен – скандали, лично отмъщение или игри на криеница.

Това с плановете при емоциите не работи. Писане еди колко си пъти, срещи, секс еди колко си пъти зад гърба на половинките.

Ако пак чакаш друг да реши, ясно е  какво ще те посъветват.
Ако избираш развод, опитай да ги видиш нещата без нейноприсъствие в бъдещето си, да разбереш заради себе си ли го правиш. Иначе рискуваш да се жениш и развеждаш, жениш и развеждаш

Дотук, нищо изненадващо- както бяхме предвидили, ти така и постъпи.

Ако не си изгубил окончателно способността да мислиш с правилната глава, ще ограничиш виждането до веднъж в месеца и ще се опиташ да прекратиш връзката, преди мъжът ѝ да научи.
А, повярвай, в провинцията всички са роднини и много скоро ще изгрее някой "градски" иззад ъгъла........

Тогава ще съсипеш живота на твоите и нейните деца, заради едното начесване.
Не си заслужава, отникъде и дано го разбереш, преди да е станало късно.

Най-здраво стъпилия човек на земята тук, Благодаря!
Класически или не, то хората сме различни.
Нищо не избирам, за в момента всичко избира вместо мен.
Не очаквам подкрепа за деянията си и да ми казват "Браво",  но е добре да се намери човек да коментира без да ме нахули, аз сам си знам, че не е ОК.

absurT:

Добър съвет, написан по добър начин, Благодаря!