загуба на близък

Моите съболезнования !
Аз загубих майка си (най-близкият ми човек, приятел и най-голямата ми обич) на 17 години. Не помня 2-3 месеца след смъртта й. Бели петна. Нищо. Нула. Не съм пила хапчета, просто някакъв инстинкт за самосъхранение явно на организма.
Баба ми и дядо ми си заминаха година преди нея, погреба си родителите и си отиде. Смъртта дебнеше години наред, чудех се е кой ще е следващият? Беше ужасно, бях тийнейджър , а баща ми трябваше да се справи с мен или аз с него?
Не знам имаш ли деца или близък човек до теб, но според мен точно те биха ти били полезни, биха ти помогнали. Идеята ми е , че трябва да обичаш, ти имаш обич към баща си, която не можеш да изразиш физически и това те изяжда. Чувстваш се и гневна. Трябва да изразяваш емоциите си, излизай, пътувай, но показвай всяка една емоция - радост, тъга, гняв. Спортът, колкото и банално да звучи е нещо невероятно като лек за всяка мъка.
Но, ако наистина не се чувстваш добре, постъпи както са те посъветвали момичета - професионална помощ! Дано се справиш бързо ! Ще стане по-леко, обещавам.

Ще се справиш! Трудно е, но ще успееш.
Преди броени дни станаха 3 месеца от смъртта на мама. Толкова бях вглъбена в това да не мисля за смърт, че забравих...към обяд се сетих.

На мен много ми помогнаха децата ми, просто ежедневието върви и не ти дава време да се обърнеш. Баща ми си отиде за 40 дни, три влизания в болница, всеки път аз бях с линейката, приемането, операциите, успокояването, и последният му прием, обаждането по телефона от болницата.. утре стават 2 години Първите дни не спях, съпругът ми се прибра за погребението от чужбина, брат ми тъкмо беше заминал, 2 деца, куче и баба ми/майка на баща ми/ на 88 години, която беше още по-зле. Всичко мина през мен, бях като в мъгла, даже се чудя как съм шофирала тези дни.. По това време посещавах една група по психодрама, та там ми помогнаха да си изплача всичко, което събирах в себе си. Може би цяла година всеки ден се сещах какво е било преди това, сега втората вече ми е по-спокойно, липсва ми ужасно, особен като наближи датата..
Не се наложи да пия хапчета, но мисля че е точно защото бях претрупана с ангажименти.
Кураж мила!

Да, това инстинктивно го усещаш че колкото повече задачи имаш за вършене по-малко време имаш за негативни мисли...нямам деца, но задачи имам, особено сега , за целия китайски народ...Проблема е че всичко ми коства големи усилия,...нищо не ми се прави....

Моят баща си отиде преди четири месеца. Някак още не усещам, че го няма - може би защото от много години съм в чужбина и се виждахме веднъж на две години и по скайпа. Все още говоря за "нашите" - струва ми се, че никога няма да си дам сметка, че вече си е отишъл. Поне се видяхме лятото, прекарахме седмица заедно с цялата  рода в хубава селска къща, целунах го на пейката пред къщата и знаех, че това е последния път, в който го виждам. Плаках в колата на връщане .Месец по-късно ми се обадиха, че е починал - денят преди юбилея на майка ми, денят в който брат ми се връщаше от почивката си, денят в който аз бях на къмпинг ...Сякаш беше избрал ден, в който да не ни пречи на плановете .. Много мисля за него, но не се усещам в депресия, заета съм по цял ден - реших да допълня родословното ни дърво и да събера всички снимки с него. Понякога си ги гледам вечер и си припомням хубавите моменти. Може би това също е някакъв вид тъга. Вече мисля само за майка и как да й разнообразя живота. Ще я взема за два месеца при мен и ще я заведа на екзотичен остров.

"Всичко от което се нуждаем е Любов".
Болката се лекува с любов.  Ако има кой да те дари с любов, това помага да понесеш по-леко болката.

Ако нямаш с кого да я споделиш - и болката и любовта, може да обичаш себе си. Направи така, че баща ти да се гордее с теб! Обичай себе си така, както той би те обичал, ценил, пазил.  И той ще живее в теб, с теб и чрез теб.  

Казвам го с опита на човек, загубил най-свидното -детето си, а после  и внучето си.  

mpetkova, аз ти благодаря за последните думи Много ме докоснаха.

Здравейте група,
Мама почина преди десет дена ,това беше първия ми сън с нея ,който беше  много странен .Имах някаква тежина в сърцето и трудно дишах. Изведнъж както си седях до прозореца от небето видях да слиза майка ми като великан  ,гледаше ме отвън и аз й говорех опитвах се,но не можех да дишам,за да й кажа всичко . Отидох при баща ми и му казвам,а той нищо и докато се върна пак до прозореца, видях как тя се качва обратно в небето. След някакви минути бях пред църквата в града ,която често посещавам и от небето към мен лети гларус. Обърнах се, хукнах към него и в същия този момент се превърна в котка,която ми говореше,че е пратен отгоре. Почнах да разпитвам мама как е добре ли е,че съм я видяла и всичко ,което ме интересува . В същия този момент докато говорим до нас имаше отец от църквата заобграден от хора и го питаха за телефона и котката,която беше пратеник от горе се беше превърнала в човек,който ме буташе и ми каза вземи му го . Така аз го взех ,написах го ,но виждах че такъв номер нямаше как да съществува и започнах да споря , че такъв номер няма. След малко тръгнах с този пратеника и си говорихме как е мама,разпитвах го тя дали е при баба и дядо (това са нейните родители,които починаха преди 5 години) и той каза не , и аз се притесних попитах го как така,защо Господ дали е горе ,защо тя не е заедно с тях и той каза ,че Господ сега го няма,но ще се върне. А баба и дядо са починали преди 1 година и аз пак го питам е как там е вечността неможе и той и там хората умират ( аз бях втрещена ). Почна да ми обеснява ,че мама си пие кафето и си пуши цигари и е наред. Аз питах искам при нея да ида ,а той каза че трябва да платя към 500 лв и нещо си ,за да мога и аз бях готова. Някак си се отзовах в къщи мама беше там и си говорихме как ще ида при нея ,че съм и купила цигари и всичко което е необходимо за да тръгване ,татко и брат ми не я виждаха обаче ,аз им казвах познайте кой е тук,нашата майка е тук , батко само стана и й остави един течен шоколад на крака . А тя си легна на леглото и продължаваше да ми говори,но не си спомням какво и се събудих.
Извинявам се ,че е толкова дълго ,но се опитвам да го разтълкувам .С подробности всичко написах за което се сещам ,за да може някой да помогне и да ми каже според него какво мисли .
Благодаря предварително.

Детския смях лекува всичко ...