Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ян. 2019, 13:41 ч.

365 тайни от моя живот /5 тема/

  • 9 126
  • 48
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 12 482
Не мога да простя виртуалните изневери на годеника ми, дори и да го хващам 1 - 2 пъти в годината.
 
Скрит текст:
Някакси ме тормози и мисълта, че преди 3 години, когато се запознахме е спрял да взема 'пико', а докато го е вземал, 2 години уж, какви ли глупости е направил.
Преди седмица направих аборт в напреднала бременност не по собствено желание. Ако можех да избирам, пак бих преживяла същото в болницата, отколкото да преживявам толкова силна душевна и сърдечна болка от изневерите му в интернет пространството..
Кошмари и мисли са ме събуждали нощем десетки пъти... Но се обичаме много. Той знае колко ме наранява това, всичко във връзката е обсъдено, все обещава, че повече няма да го направи /избра мен/, но минат месеци и пак го прави. Дано се спре, защото това би разбило вече връзката, колкото и сладко да си гукаме.
Скрит текст:
Един човек обича ли те-НЕ изневерява! Ама виртуални, ама не знам си какви-това е замазване на очите. Ако наистина те обичаше нямаше да кръшка. И го казвам от личен горчив опит. А за аборта-вземай сериозни предпазни мерки да не се повтаря, едно дете не заслужава такъв безотговорен баща.
Задоволен винаги е бил от мен, единствено сега след аборта го заставям да изтрае малко. Той е от тези, които могат да изтрайват повече, даже от двамата аз съм по - сексуална.
Още през първите месеци на връзката ни си е търсил порно материали на една конкретна, като установих, че не един път се е  вълнувал от нея.
Попринцип това му е практика, да си търси някоя определена.
Дори съм установявала, че е влизал в сайтове с порно видеа на живо и с чат, като го питах така ли е - гласа му падна рязко, но отрича, макар че беше ясно.
Казах му, че вече ще си проличи дали толкова ме обича, колкото твърди, или не. Смятам, ако го направи отново, да го напусна, и му го казах.
Благодаря за 'изслушването'. Confused
Наистина ли обичаш подобна ....измет???
А не се ли питаш защо изобщо НЕ обичаш себе си?След като позволяваш на някакъв идиот да се държи с теб като с боклук?
Не ми отговаряй, питам чисто хипотетично.
Просто не спирам да се учудвам какво са готови да търпят някои жени.....като насреща получават една голяма, кръгла НУЛА.

# 31
  • Мнения: 1 266
Момичета, спрете се, моля ви. Вие сериозно коментирате тайните? Нали идеята е да го напишем и да го забравим. Хайде коментарите покрай моята тайна, не ме впечатлиха.
Но сега тези коментари.... Ами ако е в темата за оплаквания, ок. Ама то е тайна - не трябва да се коментира. Хайде, изчакайте да спише авторката в друга тема, тогава давайте акъл.
И да не е спам - изпитвам страх за здравето си. Огромен. Не искам да умирам. Cry

# 32
  • Мнения: 33
Прекалено суетна съм. Искам всичко да ми е перфектно. Косата, кожата, тялото, гримът, маникюрът, дрехите, колата, обувките, поведението и всичко друго, за което може да се сетите. Гледам се в огледалото 80 пъти на ден, излезе ми малко целулит и сега само за това мисля и се дразня.

# 33
  • София
  • Мнения: 18 676
И твоята не е лесна!

# 34
  • Мнения: 71
Понякога когато избирам мъжки аромат, се случва да си  пръсна на ръката от парфюма на бившият ми.. Харесва ми просто, връща ме назад в спомените .

# 35
  • Мнения: 652
Снощи спах с бившия. Мразя го адски много и ми харесва адски много. Дано по-скоро замине в Шотландия. И да се отърся от моята тъпа моногамност.

# 36
  • Мнения: 485
Изпитвам неистов ужас, че може да не мога да имам деца. Без определена причина, просто така. Тази мисъл ме побърква. Не че пробвам да имам в момента, но замисля ли се и бам - параноя, че нещо може да ми има.

# 37
  • Мнения: 1 466
Понякога се чувствам крайно отегчена и самотна, грижейки се за двете ни деца (породени, сумарно под 3 години са в момента). И хем осъзнавам, че е нормално да се случва на моменти, хем ми е гузно.

# 38
  • Мнения: 8 892
Чувствам се по абсолютно същия начин. Синът ни е много искам, чакан, но явно това стоене у дома ме влудява.. лошото е, че понякога си го изкарвам на детето..

# 39
  • Мнения: 239
Предадох себе си, прощавайки на него. Предадох себе си, допускай всичко това, което ми причини да остане без последствия. Не знам, защо съм с него та, аз дори вече не му вярвам.

# 40
  • Мнения: 3 790
От време на време сънувам бившия си.

# 41
  • Мнения: 470
Изпитвам неистов ужас, че може да не мога да имам деца. Без определена причина, просто така. Тази мисъл ме побърква. Не че пробвам да имам в момента, но замисля ли се и бам - параноя, че нещо може да ми има.

А на мен ми е много страшна мисълта ще бъда ли добър родител един ден, дали имам наистина какво да дам на едно дете и трябва ли да имам деца изобщо "при това положение". Не, че съм тръгнала да "работя" по въпроса, макар че вероятно е време и мисля, че по-готова няма да стана, но редовно забивам в тая тема и... не знам. Да искаш да имаш дете ми се струва безкрайно егоистично..... Може би изхождам от позицията на това, че детството ми не е било щастливо и имам и винаги съм имала някакви проблеми с родителите си и се чувствам твърде натоварена с чужди проблеми, не знам. Заслужава ли и то... Знам, че са въпроси, на които никой няма отговор, но на мен много ми тежат.

# 42
  • Мнения: 485
Изпитвам неистов ужас, че може да не мога да имам деца. Без определена причина, просто така. Тази мисъл ме побърква. Не че пробвам да имам в момента, но замисля ли се и бам - параноя, че нещо може да ми има.

А на мен ми е много страшна мисълта ще бъда ли добър родител един ден, дали имам наистина какво да дам на едно дете и трябва ли да имам деца изобщо "при това положение". Не, че съм тръгнала да "работя" по въпроса, макар че вероятно е време и мисля, че по-готова няма да стана, но редовно забивам в тая тема и... не знам. Да искаш да имаш дете ми се струва безкрайно егоистично..... Може би изхождам от позицията на това, че детството ми не е било щастливо и имам и винаги съм имала някакви проблеми с родителите си и се чувствам твърде натоварена с чужди проблеми, не знам. Заслужава ли и то... Знам, че са въпроси, на които никой няма отговор, но на мен много ми тежат.

Аз го минах този период преди време. Точно заради тежко детство. Но аз всъщност мислих, че съм прекалено "увредена" и "счупена" и не исках да създам живот, който да увредя аз на свой ред. Всъщност, сегашният ми приятел ми каза, че бих била добра майка и именно тия неща, през които съм минала, биха допринесли за това. Това малко ме накара да се замисля и да се оттърся от споменатия страх..

# 43
  • Добрич
  • Мнения: 958
Днес  става една година откакто нашето малко Николче ни напусна.
 Дано е светло, шарено, топло и приятно там /където и де е това/, поне няма мъка и болка Sad .
Толкова кратко живя, а ни даде толкова много усмивки и любов. Обичам те, миличка!
Толкова много мъка...

# 44
  • Мнения: 470
FlameV , все едно си описала моите мисли и чувства. И си давам сметка, че си права за всичко, ама това не ми помага особено, може би е страх на подсъзнателно ниво...
ПС: И половинът ти е скорпион, и си ми на годините... Simple Smile)) май имаме доста общи неща.Simple Smile

mpetкova, съжалявам, че минавате през това....

Общи условия

Активация на акаунт