Сланинки в коремната област - изчезват ли въобще някога?!?

При мен проработи рязкото спиране в комбинация с утехата на чийт дните. Като ми се приядеше много нещо забранено, си го слагах в уиш листата за най-близкия чийт ден и така издрапвах до него. Постепенно ми изчезнаха тези желания. Например аз правя чудни месени неща, включително франзели. Последните франзели, които правих, даже нямах желание да опитам, макар че фемилито пред мен ги нагъваше горещи с масло.

Уиш, чела съм разни теми по случая с ВМ НВХ във форума. Незная до колко мога да се лиша и от млечни - поне това помня, че го имаше. И, че е много важно да не кривваш от режима, защото организма всеки път като съгрешиш с въглехидрати почва от начало... От това ме е страх. Да не се вкарам в порочен кръг.

Мариана, какво имаш предвид? Нещо да ми липсва ли?
Зная, че гладът за шоколад говори за магнезиев дефицит. Не съм си пускала изследвания за електролити и микроелементи. Може би трябва. Сподели какво да изследвам и повече инфо, ако искаш

Ходила съм и на фитнес за различни периоди, но не можах да се зарибя... Безумно ми е да запаля колата, за да ида до фитнеса. Пък и гледам детето вкъщи и мога само вечер, а ме е шубе (незнам и аз от какво и защо ама нА) да ида и да питам колко струва и какво да направя... Странно, но имам едно такова ирационално усещане към фитнесите.
Аз писах - ходя на народни танци 2 пъти в седмицата. Това е нещо, което обичам и се чувствам уверена в него.  Бих ходила и три пъти, но на близкото място до нас и в удобно време е 2 пъти...

Цвете, няма нужда да се лишаваш от млечни. Напротив, вегетарианци следват този режим, наблягайки на по-мазни млечни продукти- сметана, масло, високомаслени сирена. За кривването от режима, напротив, веднъж на 10-15 дена трябва да има чийт ден, т.е. ден за забранена храна, за да не помисли организмът, че е лишен и да мине в режим "запасяване". Като плюс добавям и липсата на калорийни рестрикции, че това да стоя гладна аз не го мога. За този режим е важно не колко, а какво ядеш.

Напълно е възможно и аз да не съм разбрала нещо... Русолява съм
Ще попрочета малко повече, току виж се навия да пробвам. Аз за месо умирам, особена за по-мазничко... Ама ще трябва да готвя отделно за домочадието, че мъжкият татковски член е голяма кокона и мазно не яде, кокали не обича да чопли... Детето, обаче напира да гризе кокали и ще се оправим някак.

Благодаря, Уиш!

Ами, значи не си кой знае колко мотивирана.... 
Когато човек иска нещо на Всяка цена, той може без всичко.И изобщо не си и помисля нещо в стил "..не мога без захар/месо/хляб/ориз (или друго)!", той просто иска да постигне целта и е готов на всичко.
А ти озверяваш, защото ти пада КЗ.И за да не припадаш по улиците, тялото ти ти "заповядва" да приемеш следващата порция захар, за да се вдигне КЗ.После инсулина пак я сваля, тялото пак ти "заповядва" да язеш захар, за да не припадаш....и така се въртиш в омагьосан кръг.
Спреш ли захарта, излизаш от въртележката на висока КЗ/ниска КЗ/захар/висока КЗ/ниска КЗ/захар и така....

За мотивацията си права на 100%.

Не ми се занимава въобще, но рационалната част на мозъка ми осъзнава, че ако не се стегна много скоро, ще премина 30те и тогава вече ще бера ядове. Не са и кой знае колко трудни за сваляне и поддържане тези 10-15 кг., които са ми в повече.. В темата споделиха числа от 35-40 кг... Евала и поклон пред дамите, които са се хванали здраво и са успели.

Не ми доставят удоволствие разни режими и ограничение. (Не, че на някой му доставят...) До сега съм успявала, някак на инат на самата себе си, да спазвам за определено време неща, но не и да си ги наложа като начин на живот. Това е огромен личностен проблем и го осъзнавам, но срещу себе си да вървиш е много трудно.

За кръвната захар - не съм сигурна на какво се дължи гладът ми за сладко. През годините са ми правени кръвни изследвания, правила съм и натоварване с глюкоза, по съмнения за инсулинова резистентност на яйчниците - всичко беше наред. Не припадам по улиците - Пу-пу...

Ноември-декември 2018г си казах, пак на инат, че ще спра с хляба и сладкото, или ако се излъжа, ще е до обяд. стана и свалих 6 кг за месец и половина. Празниците ми развалиха резултата и сега още търся ритник да почна пак с ограничаването. Стартирам от 79кг. (предния път през ноември бяха 82)
Наистина - само 10-12 да махна, ще съм щастлива. И сигурно ще успея. Мога го... Проблем си остава задържането и как да вкарам старите натрупвания в работа.

Преди време като тренирах, читях разни неща.... Специалистите казват, че като тренираш за корем - не топиш мазнините там. Просто общото натоварване на мускулите изразходва мазнините от цялото тяло. Явно никога не съм стигала до качествен резултат, щом така и не съм успявала никога да си ги стопя до приемливо състояние. Не гоня манекенски вид просто тресящото се шкембе много ме затормозява....

Изследвай захар и инсулин на гладно. Намери причината за тези симптоми и не слушай хора, които ти казват, че нямаш воля. Имаш воля. Успех.

Докато гледаш на диетата, без значение коя и каква, ще е все така...ще сваляш някой и друг кг, ще ти писва да страдаш и гладуваш, следва връщане на старите храни, съответно  и на кг.
Класика в жанра.   
99% от диетуващите са така...глад, отслабване, ядене, дебелеене, пак глад, отслабване, ядене ...до безкрай.
"Номерът " е да намериш такова хранене, което да не чувстваш като ограничение, да накара тялото самО да си отслабне и самО да си поддържа после нормални кг.
Защото "Всяка диета действа.Докато я спазваш.Спреш ли я, тя спира да действа!"-резултат-качваш.
Та, трябва ти доживотна "диета".
Невъзможността да спазваш определена диета не е личностен проблем.А биологичен проблем.
Човек просто не е устроен да гладува цял живот.Тялото си има механизми, с които да те държи гладна, за да не умреш от глад.А срещу природата ничий инат не е успял.
Освен на анорексичките, ама това е друга тема.
Та, докато вървиш срещу себе си, шанса за успех е минимален....ще сваляш, ще качваш, т.е., вкарваш се в матрицата "Вечно гладна и дебела!".
Не припадаш по улиците, но озверяваш, ставаш зла...това е същото.Пак е симптом на рязко паднала КЗ, и понеже ниската КЗ е опасна, тялото ти подава сигнал да ядеш.А за да я вдигнеш бързо, му трябва и бърза захар, демек сладко.
Моя мъж беше така, преди да промени храненето си...вечер се прибираше намусен, някак сърдит.Питам какво има, чувам "ами гладен съм!", след като преди 1-2 часа е ял вафла/кифла/кроасан/бисквити....Спря със следобедните закуски, сега не яде между обяда и вечерята, и вече е супер спокоен, дочаква си вечерята като пич.
Не е лошо, ако не знаеш колко ти е инсулина на гладно, да си направиш едни изследвания.Не е нужно дори да е обременяване, само на гладно стойността ти била дала някаква представа.

Направи пак и изследвай гликиран хемоглобин и инсулин, не само КЗ. Кръвната захар сама по себе си показва нищо, докато не се окажеш в преддиабетно състояние, тоест времето в което панкреасът ти не успява вече да навакса с производството на инсулин, който да контролира КЗ. Заболяването започва години по-рано.

Озверяването от глад и за сладко значи проблеми с инсулина. Все още си млада, но ако не вземеш мерки, състоянието ще се влошава и един ден ще се окажеш с диабет.

Скоро ще ходя за направление и ще питам ЛЛ какво може да ми пусне..

И като го изследва  какво.
Тя пак ще си яде захар.
Иска да отслабне в корема, ама иска и да яде сладко.
Няма такива филми.
Не си ли промени и храненето, ако ще да се потрошва във фитнеса, нищо няма да направи ако има проблеми с кз и инсулина.

Не съм казала, че искам да отслабна, ядейки сладко!
Конткретните ми въпроси бяха свързани с включването на непомръдващият запас от сланина в определени области.
Коментарите за изследванията са ми полезни - Благодаря, на хората отделили време.
Елора, дали би ти било възможно да спомогнеш за запазванито на добрият тон и добронамерените съвети?
Благодаря!

Напълно съм доброномерена 
Не виждам някъде да съм те обиждала или нещо такова 
Ама ти назад точно това написа. Че не мислиш да спираш сладкото.
Проумей го. Няма как да свалиш в корема, без да се ограничиш.
Натрупването на тлъстинки в корема си крещи направо за ИР.
20 години се разхождах с огромен корем докато схвана как седят нещата.
Впрочем аз не съм станала зла като съм го спряла.
И даже не съм го спряла напълно.
Просто се научих да ям по начин от който да не озверявам от глад.
Назад ти обясниха защо се озверява от глад.
Трябва повечко да почетеш.

Здравей,

Възможно е, да.
Спри сладкото от раз, и забрави за него.
Танците са за настроение, но стягане се получава с тежести. Не ходиш на работа, така че разполагаш с време. Намери си добър треньор, тук се споменават доста добри имена, кажи му какво искаш, и ще ти изготви програма.

За какво ти е лекар? За липосукция? Пак ще набереш сланина. Без добро хранене не става.
Всеки може без сладко, въпроса е дали го иска. Изборът е изцяло твой.
Успех!


Защо? Всеки здрав човек изпитва глад. Ако не е ял цял ден "озверява". Липсата на апетит не е признак на цветущо здраве.
За сладкото е от глезотия.

А между мазнинки в корема и огромен корем има планина разлика.

Да изпитваш глад и да озверяваш от глад, са две различни неща. Първото е естествена реакция на тялото, второто е симптом на проблеми с КЗ /инсулина. Случвало се е да нямам достъп 7-8 часа до хубава храна и не съм озверявала от глад, сега. Случваше се преди, когато ядях всичко.