Ето една от тях - Около 2 месеца след като мама почина изпаднах в дива истерия една вечер. Крещях, че си я искам, плаках,ужас беше, мъжът ми едвам ме успокои, и си легнахме към 2. На сутринта ставам в 6(беше тъмно), защото бях на работа от 7 и гледам лампата ни в спалнята свети. Ние винаги спим на тъмно, а коридора и WC са винаги светнати, понеже пикая по 100 пъти. Никога не святкам за да не събудя мъжа ми, а той спи непребудно цяла нощ и не става изобщо. Питах го той ли е светнал, той поотвори очи и ми каза, че не е святкал. Видях го, че леко като че ли се постресна и повече нищо не казах, полежах, станах, оправих се и отидох на работа. Точно бях влезнала в офиса и мъжа ми ми звъни да си говорим по пътя, че вече пътуваше към неговата работа. Повдигнах въпроса за лапмата и му викам "Абе буби, това дали не беше знак от мама?" В момента, в който зададох въпроса, останах като гръмната, защото се върнах няколко вечери назад - беше събота, бяха дошли приятели, бяхме седнали да хапнем на двора и аз влезнах до нашата спалня да взема връхни дрехи, че захладня. Тогава крушката гръмна и си светих с телефона, ровейки в гардероба. В неделя мързелувахме, в понеделник сутринта пак с телефона светих за да си изровя дрехи за работа и мрънках на мъжа ми, че така и не е купил крушка за да я смени. Вторник сутрин се разигра гореспоменатото. После като се прибрахме от работа, щракахме ключа, обаче нъц, все пак крушката си беше изгоряла от няколко дни. Таа, знам, че мама е до мен и ми носи светлина, когато имам нужда 💜

Препоръчани теми