Не е хубаво да се говори за починали, но баба ми от страна на мама цял живот с това се занимаваше. Не харесваха баща ми, който е втори мъж на мама. Настроиха дори сестрите ми срещу нас. Аз, разбира се, бях много мразена, та нали съм дете от втория...
Намирали сме, конци, свещи, писма, заровени свещи в пръстта, взимали са пръст от гробищата, с нея се прави магия за смърт. Чували сме ужасни разговори.
Все се мъчиха да ги разделят и няколко пъти успяха.
Единственото, което помагаше е да бягаме далеч от тях, това е посъветвала мама, приятелка гледачка, на която дори са ме кръстили. До 7 годишна сме живяли на 6-7 места. Не знаеха ли къде живеем, всичко беше наред, но научат ли, всичко тръгваше надолу. Виждала съм много грозни сцени, които едно дете не бива да вижда...
Баба ми почина преди 4 години, дядо ми преди 2. Малко по малко всичко влезе в релси.
Бягайте далеч от такива изроди