Бебета, родени в чужбина - Нова тема

Аз живея в Германия от 15 години, тук дойдох да следвам и така си останах, мъжът ми е немец.

Аз също следвах история на изкуството, но само 5 семестъра, след това смених специалността. Завърших европейска етнология, а сега работя нещо коренно различно. Но поне засега ми доставя удоволствие. Работя 30 часа/седмица и с дете ми е добре така, удобно е.

Ситуацията е коренно различна, разбира се, но аз поне тук не съм се чувствала дискриминирана или нещо от сорта само защото имам акцент. Имам и доста приятели/познати немци, с българи даже почти не общувам вече, имам само една приятелка.

В Сао Пауло и без това е голям тюрлюгювеч и всъщност по-скоро се радват на чужденци. Оказа се доста трудно откъм бюрокрация да дойде човек, плюс това английски само на работа говорят и в движение проговорихме португалски. Но пък от началото на миналия век е имало доста вълни емиграция, тук е бил и най-големият поток от роби и хората са страшно омешени. Някъде бях чела, че има повече хора с италиански произход, отколкото италианци има в Рим. Също и най-голямата японска диаспора, само че по мои наблюдения те специално доста дълго не са се смесвали с местните, шефът ми беше трето поколение японец, съпругата му също японка.

Та в този смисъл тук никога не съм се чувствала изолирана, помага и че хората са много топли и отзивчиви. Като дойдохме, минахме някакъв еднодневен “културен” трейнинг и се посмяхме как бразилците  толкова искат да помогнат, че ако питаш за нещо, ще те пратят в грешна посока, само и само да са полезни

Мама на Мин, добре дошла! Азия ми е мечта да посетя, особено Корея, като бях по-малка бях много зарибена по корейски сериали, толкова са различни..А мм ми много иска да посетили Бразилия, т.к. е кафяв колан по бразилско джу-джицу и тренира вече близо 10 години..
AlexM1590, за гаденето...аз пробвах и гривни, и джинджифилови хапчета, и лимонада с лимон и сода и каквото се сетиш. в 25г.с. съм още повръщам всяка сутрин и си имам гаденето. Дано да намериш какво ще ти помогне
Аз имам един въпрос към вас, родителите ви подкрепят ли ви с това, че сте в чужбина? Нашите родители, и мойте, и на мм, са супер not supportive..Сега като съм бременна слушаме само как внучката им няма да ги познава, как няма да знае български, как ние сме ги изоставили..как няма кой да се грижи за тях и много напрягащо ми действат..Как се справяте с това, ако ви се е случвало?

ifsinka, баба ми _{(тя е жената, който ме е отгледала)} до ден днешен иска да се прибера и всеки път плаче за това, че съм далеч. Баща ми също не е във възторг, но той разбира, че тук живея нормално се примирява с избора ми. Относно бебка, нищо не са казвали, но ми е ясно, че им е болно и на тях за разстоянието. Ако трябва да съм честна искам да се преместя в друга страна, но не съм сигурна дали съм готова да се върна в България и дали искам изобщо.

Впрочем и аз съм така, редовно следя новите корейски сериали във Viki. Даже съм абонат за 1 година, за да виждам епизодите веднага след като излязат. Интересни са и доста различни от западното кино, затова ги харесвам.

Ifsinka вие вероятно сте млади момичета и от скоро я чужбина и на родителите ви им в все още трудно да го приемат.
Аз лично не съм имала такива казуси, но аз и преди да замина си живеех сама от много години.
Фифи моята приятелка бразилката се ожени бяхме на сватба тук и догодина сме канени на сватба и в Бразилия.
Мин а а твоята приятелка и тя ли е женена за кореец ?
При нас са много популярни корейски козметики .
Ти ме беше питала и не помня дали отговорих в Швеция съм аз.
Тео и аз не общувам с българи тук имам само една приятелка .
Ние щеш празнуваме РД в събота малко предварително но другият уикенд сме на сватба.

Теo, аз се колебаех между етнология или археология.Ти си отдовна в чужбина, както казват корейците си ми сънбе (старши).
Фиффи, това е различното тук. Допреде 100тина години Корея е била затворена. Много е готино да те видят да движиш с чужденец, но няма да ти станат близки приятеле, ти се като дреха. Тук е много важна как те възприемат другите. Да вземем семейно да учим португалски и да се преориентираме. И аз като дойдох не говорех корейски, но сега говоря, чета, пиша. Въпрос на желание.
ifsinka, предполагам, че много ти тежи. Аз имам късмета майка ми или баба никога да не ме упрекнала. Истината е, че изпитвам вина спрямо мама особено. Аз все си правя каквото си наумя.Исках археология сама си намерих уроци, записах се на изпит и тн. После реших, че трябва да отида в Корея и си скъсах дупето да спечеля стипендията, завърших и се прибрах да си извадя документ, за да сключа брак. Тя веднъж не ме укори, че си правя, каквото си искам. Може би ако беше мърморила поне веднъж нямаше да се чувствам така виновна. Особено сега с бебето.
Аз рядко гледам сериали вече, много са ми нереалистични на моменти като знам живота тук.Но винаги съм готова да ги обсъдим , или певците и да ви дам инфо от Корея.
Две в едно, моята приятелка е женена ца българин, който е срещнала тук. Помага ми много със съвети, майка на три хлапета е. Аз трудно се сприятелявам по принцип,както казва сестра ми :"Ти имаш проблем с хората."
Тео на колко става?
Лиа Венециано, каква история, като на филм. Понякога и аз искам да се преместя, не знам мен много не ме свърта по принцип.

Съжалявам ако имам много грешки, пиша ми в през нащта след една от кърменията.

Моя  малък сладур става на 3 аз не съм вече за бебешка тема  , но не се казва Тео а Лео, като се чете с у накрая .
Според мен това със сприятеляването зависи и от годините. Когато е млад човек е по лесно и естесвено когато е на години нещата седят по друг начин.

Извинявай много за грешката, съненият ми мозък ме е подвел.Голямо момче.
В начлото на 20те бях във вихъра си, обичах хора, много хора около мен. В един миг, обаче  се промених.Сега предпочитам да съм самичка през тълпата, обичам и да си стоя у дома.Хората ме уморяват. Ако не е малкият мога да не излизам със седмици.

Никой никога не ме е карал да се чувствам виновна, че живея в чужбина. На 33 съм, от 10 години съм по чужбините. Бях омъжена за българин, когато заедно напуснахме България, разведох се, смених още 3 държави, омъжих се за мъж от четвърта националност. Никога не съм говорила местния език в държавата, в която живея. Междувременно за 10 години научих още два езика. Чувствам се българка, но знам че децата ми няма да израстнат така. За мое щастие познавам достатъчно хора от “третата култура”, както ги наричат, за да знам, че няма нищо страшно в това.

Определено не искам да оставам в Япония - никога няма да свикна с тях, макар че ще ми липсва, когато вече не сме тук. Мога да ви кажа като човек пътува и живял на много места, че перфектна държава, култура и нация не съществува. Въпросът е да свикнеш с мястото и да не се бунтуваш ежедневно срещу нещата, които те дразнят.

Ние поприключихме с проекта тук (аз нали направо служител на годината с две майчинства ) и сега се чудим. На първо време мислим да попътуваме поне малко из Южна Америка, да видим с децата как ни се получи. Не е идеално тук, но сигурно ще ми липсва, децата ни са бразилци

На нас честно казано ни мрънкат родителите, внучетата, ала-бала. От Бургас нашите ни изпращат все с три реда сълзи и сополи. И все питат кога ще се прибираме. Пък реално и в София да бяхме, пак нямаше да ни виждат през ден. Аз не се впечатлявам особено, но ММ ги мисли.

Много добре казано!:hugs:
Аз не знам моето дете кагво ще е.Аз се чувствам българка, но и жител на света. На малкия му говоря ва български, слушаме песнички, ще го науча  и на стихчета, история тн.пък той сам да решава  после.
Фиффи, пътуване из Южна Америка звучи много екзотично. Ах, май наистипа трябва да събирам пари поне за една малка екскурзийка.
Мама е сама затова изпитвам някакво чувство за вина, макар тя никога да не ми е вменявала такава, напротив. И в България да сме няма да се виждаме всяка седмица, и тя си има живот.Но Корея е малко далечко честно казано.

Моето малко дете си расте като швед няма две мнения. Аз съм си българка и винаги ще съм си но аз все пак съм емигрирала на възраст .
Баткото се чувства жител на света той навсякъде вирее .
Иначе мисля и аз като Сноучето важното е човек да се чувства добре и да приема нещата от хубавата им страна.

Тази година ще съм в София с малчо за повече от 3 дни планирам седмица или 10 дни втората половина на август. Ако има желаещи за среща с едно неговорещо български сладурче и мен да си кажат.

Бих искала дъщеря ми да се чувства българка, но се съмнявам при положение, че расте в друга държава, ако не се преместим случайно, нищо чудно един ден да си говори с шотландски акцент и да се има за такава

Не ме линчувайте, но аз отдавна не се чувствам българка. Или по-точно от към манталитет и начин на мислене мисля че отдавна съм се променила и в България не се чувствам на място. Знам че не го обяснявам добре, ясно е че съм българка, но понякога си мисля че е само по документи...

Дъщеря ми не знам как ще изгради каквато и да било българска идентичност. Тук съм срещала много “деца” от смесени бракове ( на по 20+ години), които се възприемат като немци, не говорят грам езика на майката и т.н. Страхувам се, че е неминуемо децата ни да се чувстват граждани да страната в която са родени/израстнали, особено тези от смесените бракове.

Слагам мартеничка на Ария, боядисваме яйца, готвя някое българско ястие.. ей такива дребни неща, които знам и свързвам с България... това е, което мога да ѝ дам, да подхраня българското в нея. Но надали някога ще е повече от тези дребни неща

За синът ми наистина не мога да гадая. Аз ще направя всичко възможно да се чувства българин, но той се роди и ще расте, поне засега, в Корея.От друга страна визуално той е много различен от корейските бебета, това ще се запази и за напред и може да го прави самотен. И на българско бебче не прилича напълно....Иска ми се да се чувства и от двете по малко, но свободен да избира къде и как да живее.

Разбирам те, Тео. Това са твоите чувства как може да бъдеш съдена за тях. На мен ми липсва семейството ми в България, не друго. Всеки път като се прибирам и се чувствам все по-чужда, макар да се чувствам българка.Сложно е и тъжно.