Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 ян. 2019, 19:02 ч.

В момента чета... 60

  • 18 702
  • 287
  •   2
Отговори
  • София
  • Мнения: 5 957




Важно!
Желателно е когато споделяте впечатление от дадена книга да внимавате как го правите. Това предупреждение не цели въобще да ви откаже от споделяне или питания, напротив! Но често, все още под въздействието на емоцията от прочетена книга се прибързва в споделянето. Нека коментирането на ключови моменти, развръзка, убиец и въобще всичко, свързано със съдържанието, което би разкрило важна информация, да бъде поставяно в скрит текст! За целта, вмъкнете текста, който искате да скриете между скобите [спойлер][/спойлер], на латиница - spoiler. Уважавайте правото на непрочелите все още книгата да й се насладят максимално, когато решат!
Как да поставите картинка в мнение:
- когато желаете да покажете корица на книга, която четете, е необходимо да копирате, сложите адреса на картинката между отварящ и затварящ таг за изображение, т.е. между img и /img, поставени в скоби - [имг] [/имг]. За намаляване на изображението, ползвайте img height=250 или img height=300, след това адреса и накрая /img, съответно пак със скоби, ето и пример:
[имг хеигхт=250]http://....................jpg[/имг]

# 1
  • София
  • Мнения: 3 548
Вени, благодаря за новата тема Flowers Hibiscus !

За съм за Малините. Давайте я бързо, че да мушна Чистота- та на Франзен вътре! Още ме държи ядът, че загубих толкова време да я мъча.
Sweat Smile  Как те разбирааааам! Gift Heart
Идеята за целогодишни Малини и на мен ми харесва.

Започнах една книга, която дойде при мен неочаквано, но нали няма случайни неща - засега много ми допада.
Сборник разкази на Стефан Стефанов, базирани на българския фолклор. Книгата се казва "Орисия".
Прочела съм само първия разказ, още свиквам със стила, но определено тази книга се очертава като много "мое" четиво.

# 2
  • Мнения: 1 243
Благодаря за темата, Вени!

Записвам се с "Априлската вещица" на Майгул Акселсон. Започнах я днес и ми е интересна много.

Преди това прочетох "Тяло под роклята" на Галин Никифоров и още не мога да я осмисля. Хареса ми, ако въобще може да се нарече харесване начинът, по който заседна върху гърдите ми. Крайни чувства и емоции предизвика у мен. Имам и "Къщата на клоуните", но не знам кога ще посегна към нея.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 963
А на мен и книгата, и сериалът ми харесаха (за Големите малки лъжи става въпрос). Но от книгите на Мориарти, които съм чела, може би най-интересна ми беше "Какво забрави Алис". Вярно е, че са леко сладникави, но пък по доста увлекателен начин.

Приключих "Все още аз" и от трилогията тя ми хареса най-много - доста забавна ми се стори, на места съм се смяла на глас. 

Сега започнах "Насред зимата". Очаква ме наслада с любимата ми Алиенде Yellow Heart

# 4
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 875
В момента чета Порочен кръг - Ч. Дж. Бокс от поредицата романи за Джо Пикет. Още съм в началото, но доста ме заинтригува. Тази книга ми е подарък от мъжа ми и не е сбъркал в избора си. Свекървата пък ми подари Аз преди теб, така че тя ще е следващата, която ще прочета. Гледала съм филма, но книгите винаги са по-интересни и добри. Единствено за Кръстникът мога да кажа, че са еднакво добри. Отплеснах се.
Ако Порочен кръг ми харесва все така до края, мисля да прочета цялата поредица.

# 5
  • Мнения: 186
Сега започнах ”Насред зимата". Очаква ме наслада с любимата ми Алиенде Yellow Heart

“Отвъд зимата” може би? И аз съм я приготвила за четене, ама не стигам до нея.

Благодаря за темата!

Записвам се с “Пазители” и в нея, още малко ми остава.

# 6
  • София
  • Мнения: 7 805
Благодаря за новата тема, Венка Simple Smile

Аз също чета "Големите малки лъжи".
Ролята на кой играе Никол Кидман? На Селест ли? Мисля,че най-много тя ще й отива. .

Последна редакция: пт, 18 яну 2019, 20:15 от Happy Mijjj ツ

# 7
  • Разград
  • Мнения: 575
След Пазители и Древният враг на Дийн Кунц отново съм в затъмнение.

# 8
  • Belgium
  • Мнения: 7 541
Благодаря за темата, Венка Simple Smile Много симпатична заглавна картинка си сложила.

Прехвърлям се от старата тема с "Ясновидката" на Атууд.

Миж, точно Селест играе Кидман и се справя прекрасно.

Относно "Отвъд зимата" на Алиенде, имайте едно на ум, че е от по-слабичките ѝ книги. Не е лоша, но просто е писана по шаблон.

# 9
  • Мнения: 3 147
И аз да дойда тук с "Мозайка от убийства". Засега единственото, което не ми харесва в нея е, че е на хартия Smiley
Няма какво да се лъжем, разглезила съм се с четеца, а сега тази обемиста книга се чудя как да я държа, че да ми е удобно, ама и светлина да има достатъчно, защото нали си няма подсветка, а аз взех да не довиждам...

# 10
  • София
  • Мнения: 13 137
Аз продължавам с " Каменоделецът" на Лекберг. Много ми харесва стилът и, ама защо на финалите все нещо не ми достига, не знам. Grinning
Мориарти ми допада също, всичко нейно съм изчела без " Големи малки лъжи", защото изгледах сериала първо. Отдавна говорят, че ще има филм по книгата " Тайната на моя съпруг".
На мен филмът " Аз преди теб" ми хареса също толкова, колкото и книгата, което рядко се случва. А някой чете ли последната книга от поредицата? Толкова зле като втората ли е?

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 963

“Отвъд зимата” може би? И аз съм я приготвила за четене, ама не стигам до нея.



Хаха, да. Чудих се дали е насред или посред, ама за отвъд не се сетих (защото на БГ не я намерих в електронен вариант и я чета на английски). Ще видим, аз при Алиенде повече се кефя на изказа, отколкото на сюжета. И на моментните й "откачени" хрумки Simple Smile

За филмите исках да напиша одеве, но се отплеснах - обикновено търся филм, ако книгата ме е впечатлила. Така открих "Да дойдеш на света" (и книгата, и филмът ме впечатлиха, но книгата повече), 22.11.63 (беше сериал), а сега заради "Все още аз", по която няма филм, попаднах на филмовия вариант на "Аз преди теб" - но не беше нищо особено (не си представях Луиза така). "Планината помежду ни" пък я прочетох, защото баща ми много беше харесал филма, обаче се оказа, че има доста разлики в сюжета; не съм гледала филма още.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 660
На последния панаир на книгата си купих доста книжки включително две на неизвестен до момента за мен автор - Стив Байн. Книгите са "Дъщерята на меча" и "Годината на демона" - съвременни японски кримки. Действието се върти около предмет с произход някъде назад през вековете. Интересното е, че почти половината действие е именно в тия стари времена, като така става ясно защо се случват определени неща в настоящето.

# 13
  • Мнения: 4 547
Вени, благодаря за темата Kissing Heart

Аз не искам тема за малинки, нещо и така ми идва нагоре хейта в нета, тук се трупат достатъчно впечатления за книгите.

По темата - накрая на прекрасната " Кривата на щастието" на Иво Иванов съм. Беше си идеален избор за начало на годината.

Дочитам и поредната от Света на диска - "Магизточник" на Тери Пратчет, защп така упорито го заобикалях толкова години, нямам идея.

# 14
  • Мнения: 4 718
Вени, благодаря за темата! Flowers Hibiscus Аз си продължавам с "Живи рани" (още съм в началото, нещо по-малко чета последните няколко дни, но книгата изглежда много любопитна, а и текстът наистина е удоволствие за четене). Чета си и втората част на шведската историческа трилогия - този път след убийството на Густав ІІІ се води борба за трона. В същото време всяка от героините си има свои лични битки.

# 15
  • Мнения: 364
" Теменужки през март"-не е лоша. Само роднинските връзки малко ме объркаха.
Сега чета " Богат, беден"-доста обемиста книга, но няма нищо излишно в нея.
Увлекателна книга, в която автора умело развива характера и съдбата на героите си.
Още повече, че тя  е от библиотеката, старо издание и пожълтяла. Simple Smile
Чакат ме " Любов по време на холера", " Портретът на Дориан Грей " и" Замъкът на шапкаря ".
А от новогодишното пазаруване в шкафа отлежават " Зимата на нашите писма " и " Изгубената съпруга " .
Simple Smile  
Мания са ми книгите. Замислям се да не е болестно състояние, но като Ви чета тук и се успокоявам. Book

# 16
  • София
  • Мнения: 2 793
Да не ви изпусна. В момента чета Кажи ми, Маркъс на Ник Хорнби, това ми е най-новото на Киндъла.

В очакване съм на отзиви за новите на Маргарет Атууд и на Майкъл Шейбон.

# 17
  • Мнения: 322
В момента чета 4-та книга от поредицата на Ерин Уот - "Семейство Роял".
Поредицата ми хареса ,увлекателни са книгите.
Бих прочела и други нейни книги.

# 18
  • Мнения: 1 620
Благодаря за новата тема, Вени!
Аз си продължавам с Луис Пени "Убийството на художника".

# 19
  • Варна
  • Мнения: 572
Луиз Пени - Убийствено студена.
Heart Eyes Много уютна книга.
Захванах писателката по препоръки от тук. Gift Heart

# 20
  • Мнения: 3 383
Венка, благодаря за темата!  Kissing Heart
И аз се записвам с "Големите малки лъжи" Wink

# 21
  • София
  • Мнения: 379
Чета Искрено ваш Шурик на Людмила Улицка. Много ми харесва стила на писане, образите на героите - самобитни и пълнокръвни, атмосферата която създава.

Последна редакция: сб, 19 яну 2019, 12:26 от bibia

# 22
  • Мнения: 113
Чета Adler от Jessica Gadziala. 14 книга от поредицата й The Henchmen MC.

# 23
  • Мнения: 186
Приключих с "Пазители", 2 звезди в ГР. Някои диалози бяха безумно идиотски, а ако бях прочела още веднъж за изваяните гърди на Игор, които тениската му очертавала, щях да подпаля книгата (не е моя, само това ми попречи Grin). Ако ми дадат и третата, ще я прочета, колкото да не оставям историята незавършена.

Продължавам с "Мозайка от убийства".

# 24
  • Следвaй сърцето си
  • Мнения: 308
Здравейте Blush Искам да попитам някоя от вас има ли книгата "Кажи на вълците, че съм си у дома" в електронен вариант.  Питах в темата за електронни книги, но не получих отговор. В старите теми четох,  че много от вас са оставали въодушевени от нея.
Много ще се радвам, някой да ми я изпрати Hug
Скрит текст:

# 25
  • Разград
  • Мнения: 575
Здравейте Blush Искам да попитам някоя от вас има ли книгата "Кажи на вълците, че съм си у дома" в електронен вариант.  Питах в темата за електронни книги, но не получих отговор. В старите теми четох,  че много от вас са оставали въодушевени от нея.
Много ще се радвам, някой да ми я изпрати Hug
Скрит текст:

Заповядай

# 26
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 2 688
Благодаря за темата. Simple Smile
Продължавам с "Жената на прозореца". Бива. Simple Smile

# 27
  • Мнения: 9
Здравейте 🤗 прочетох и трите книги от поредицата на Джоджо Мойс:
1. Аз преди теб
2. Аз след теб
3. Все още аз
Ами първата и третата книга ме грабнаха най-много, не бях много очарована от втората. Но все пак доста ми харесаха, сега вече се чудя коя ще е следващата книга 🌸

# 28
  • София
  • Мнения: 13 137
Може да продължиш с другите книги на Джоджо Мойс. Аз съм чела " Момичето, което бях" и много ми хареса.

# 29
  • España
  • Мнения: 230
Завърших Истината за случая Хари Куеберт
Скрит текст:
изненада ме много края, през цялото време подозирах една от героините за убийството, а излезе съвсем друг и неочакван убиеца
.
Сега не знам коя книга да започна, може да пробвам с нещо на същия автор. Някоя препоръка?

# 30
  • Мнения: 318
Благодаря за темата, Вени!
Аз започнах Гемина. Илумине я изядох за три сядания.
Гемина започва обещаващо. Да видим.

# 31
  • София
  • Мнения: 577
Довърших "Известен и мъртъв" на Бен Елтън . Харесах я, грабна ме много. Съвременна, приятно крими роман.

Сега взех тази от библиотеката. Довечера ще я почна.

# 32
  • София
  • Мнения: 1 313
“Живот с скалите” чета, но ми е малко тромава, а и все едно вече съм я чела след всички цитати, които се избълваха в социалните мрежи още преди да бъде издадена.

На четеца чета “Богът на дребните неща” за момента ми харесва.

# 33
  • около Варна
  • Мнения: 831
Прочетох Ледената принцеса на Лекберг, хареса ми, продължавам с книгите от поредицата, започнах Проповедникът.

# 34
  • Дъблин
  • Мнения: 315
Приключих с Magpie murders/Мозайка от убийства и много ми хареса. Само съжалявам, че я проточих цели две седмици, но стигах до нея само вечер, когато всички си легнат. Искам да прочета и други книги на Хоровиц скоро.
Започвам Nine perfect strangers на Лиан Мориарти
Преди време четох Тайната на моя съпруг и Какво забрави Алис и ми допаднаха.

# 35
  • Мнения: 1 620
Днес продължавам с Луис Пени "Ледено студена".

# 36
  • Пловдив
  • Мнения: 2 312
Чета Ковчегът на Керъл. Със смесени чувства съм. Към момента оценката ми е 2/5 и лекичко съжалявам, че я купих. Ще видя нататък как е, но за момента не съм впечатлена.

# 37
  • Мнения: 4 547
Започнах и аз Лиан Мориарти с "Големите малки лъжи" по препоръки на едни книжни другарчета, леко сладникава засега, но и увлекателна. Не съм гледала сериала, така че напредвам с интерес.

# 38
  • София
  • Мнения: 4 778
Благодаря за новата тема, Венка!

Прехвърлям се от старата тема с "4321" на Пол Остър. Още не съм стигнала средата, голяма книга е това, обемна, към 1000 страници, но по-същественото е, че според мен авторът е написал шедьовър. И самата идея, и начинът на реализация, много ми допадат. Дано не се развалят нещата нататък в книгата, но към момента е една от истински заслужените 5-ици.

П.С По темата за Малинките - ако искате, направете си, но и на мен хейта ми идва в повече, така че едва ли ще я чета... Прави ми впечатление, че хората не правят разлика между "аз това не го разбирам, не го приемам, не ми е по вкуса" (1-ва категория) и "книгата е тотално бездарно написана, без идея, без никаква ценност" (2-ра категория)... Лично аз в Малини съм слагала само книги от втората категория, а гледам, че масово хората слагат книги от първата категория. Франзен е един от най-добрите съвременни автори, независимо от това кой колко малини ще му закичи! Автор, с който например аз не се разбрах, е Майкъл Шейбон, но това ИЗОБЩО не означава, че неговата книга "Уникалните приключения на Кавалиер и Клей" е за малинка. Стилово, идейно, всякак погледнато книгата му е повече от добра. Така че, ако в Малинките ще има книги, които НАИСТИНА са загуба на време, тогава да, би имало полза, но в настоящия вариант изобщо не ми допада.

Последна редакция: пн, 21 яну 2019, 11:14 от .♥.Петя.♥.

# 39
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 727


П.С По темата за Малинките - ако искате, направете си, но и на мен хейта ми идва в повече, така че едва ли ще я чета... Прави ми впечатление, че хората не правят разлика между "аз това не го разбирам, не го приемам, не ми е по вкуса" (1-ва категория) и "книгата е тотално бездарно написана, без идея, без никаква ценност" (2-ра категория)... Лично аз в Малини съм слагала само книги от втората категория, а гледам, че масово хората слагат книги от първата категория. Франзен е един от най-добрите съвременни автори, независимо от това кой колко малини ще му закичи! Автор, с който например аз не се разбрах, е Майкъл Шейбон, но това ИЗОБЩО не означава, че неговата книга "Уникалните приключения на Кавалиер и Клей" е за малинка. Стилово, идейно, всякак погледнато книгата му е повече от добра. Така че, ако в Малинките ще има книги, които НАИСТИНА са загуба на време, тогава да, би имало полза, но в настоящия вариант изобщо не ми допада.

Знаем, че вкусът и разбирането на хората за филми и книги са толкова различни, че никога не може да има категория, която ги обединява. В този ред на мисли, независимо колко е титулуван даден автор, не ми ли хареса, няма как да диря в книгите му каквато и да е ценност. Той и Кинг е всепризнат, но има хора, които никога не са чели нищо негово, или ако са чели, са останали разочаровани.
Не става дума за хейт, категорично. Споделяне на мнение е.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 778
Казвам само, че едно е:

"Стивън Кинг не ми допада",

а съвсем друго е:

"Стивън Кинг не може да пише".

Ако темата за Малинките включва "... не може да пише", би ми била лично на мен по-полезна, тъй като ще включва книги, с които не си заслужава човек изобщо да си губи времето. Когато нещата опират до вкус обаче, вече нещата са различни и ползите от подобна тема за мен вече не са същите.

# 41
  • София
  • Мнения: 2 140
Вени, благодаря за новата тема  bouquet

Чета Barnbruden на Anna Laestadius Larsson.

Преди нея прочетох:
Moderspassion на Майгул Акселсон. Хареса ми, вървеше ми по-тежко от другите нейни, които съм чела, но беше също толкова интензивна и емоционална.
Media vida на Каре Сантос е разказ за живота на пет жени, който започва от 50-те години на миналия век и обхваща три десетилетия. Авторката пише увлекателно, с колоритен испански хумор и любопитството към историите на толкова различните като характери и съдби героини ме дърпаше постоянно към книгата. Радвам се, че открих Каре Сантос и ще чета още от нея.
The Outsider на Стивън Кинг - първата половина я изгълтах в захлас, не можех да спра да чета. Беше перфектен криминален роман, абсолютен page turner. Нататък интересът ми започна да спада и да я намирам все по-предвидима, та така до очаквания край.

# 42
  • Мнения: 9 921
Записвам се в темата с книга, която много ми хареса
"Нашата история" от Мартина Хаг

# 43
  • София, България
  • Мнения: 467
В момента чета "Нищо" на Яна Телер. В началото съм, но за мен това е една много странна книга, дори се чудя как съм си я избрала. Не помня, но вероятно съм чела добро ревю и съм я взела. Ще видим до края как е, но за сега нещо не ми допада...

# 44
  • Мнения: 298
"Срам", оставих я за малко да си почина от безсрамието зад срама, многото роднини ме объркваха в началото. Почнах " Фабиан и хаосът" - типично, откровен Гутиерес за неговата Куба, харесва ми, че тук не е толкова циничен като  в" Мръсна хаванска трилогия", която съм чела от него.

# 45
  • Мнения: 56
Записвам се Simple Smile
Сега започнах Бягащата с вълци. Доста различна от книгите, които по принцип чета.. ще видим. Relaxed

# 46
  • София
  • Мнения: 554
Благодаря за новата тема.
На финала съм на "Дивата роза"  - последната от трилогията "Чаената роза". Поредицата ми достави огромно удоволствие, отдавна не бях имала такова попадение и то извън криминалния жанр.
Направо не знам какво да подхвана след като повече от месец се наслаждавам на подобно четиво. Колебая се между "4321", препоръчана от .♥.Петя.♥. , поредицата на Луиз Пени и "Ребека господарката на Мандърлей" на Дафни Дю Морие. Вероятно изборът ще бъде спонтанен Simple Smile .

# 47
  • София
  • Мнения: 5 957
Аз в последната седмица прочетох два трилъра - "Заровени жертви" и "Танцът на невестулката. Биваха, но нищо уау, съвсем като за жанра си.

Сега ми се чете нещо по-различно и почвам "4 3 2 1", като съм леко стимулирана от .♥.Петя.♥. Simple Smile

# 48
  • Мнения: 2 161
Започнах "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс. Смея се с глас!

# 49
  • Belgium
  • Мнения: 7 541

Направо не знам какво да подхвана след като повече от месец се наслаждавам на подобно четиво. Колебая се между "4321", препоръчана от .♥.Петя.♥. , поредицата на Луиз Пени и "Ребека господарката на Мандърлей" на Дафни Дю Морие. Вероятно изборът ще бъде спонтанен Simple Smile .

ДюДю, аз ще дам глас за Дафни дю Морие Heart

# 50
  • София
  • Мнения: 5 957
Дафни е чудесен избор, наистина. Не знам дали почитателите на авторката сте видели, че Лабиринт ще преиздадат "Странноприемница Ямайка", супер новина.

# 51
  • Мнения: 552
Започвам "Гората". Малко отпред назад го чета Коубън - първо новите, а сега се запознавам и с по-старите му книги. Много любим автор, а и знам че това е една от най-силните му книги.

# 52
  • Мнения: 9 921
Мисля да започна „Под бадемовото дърво”. Така или иначе съм влязла всерия тъжни книги.

# 53
  • Мнения: 304
Благодаря за темата! Записвам се при вас да черпя (и споделям) идеи за книги.

Ето любимите ми книги от 2018:

Becoming - Michelle Obama - много добре написана, искрена, вдъхновяваща.
"Място за нас" от Фатима Фархин Мирза  - много добре написана книга от млада авторка. Разказва се за семейство имигранти, описва вътрешната борба с религията, отношенията между хората и опитите да намериш място за себе си.
"Where the Crawdads Sing" Delia Owens - Книга за американския юг, завладяваща история за човешката издръжливост, любов, самота, предразсъдъци. 
„Цирцея“ от Маделин Милър - Четох я на ваканция в Гърция. Ако ви харесва гръцката митология, тази книга ще ви допадне.
"Големите Малки Лъжи" - Дълго време я отлагах, но бях приятно пвечатлена. Книгата ми допадна повече от сериала.

****
Една от любимите ми книги/поредици е Моята гениална приятелка/Неаполитанските новели.

***
В момента чета паралелно:
Nine Perfect Strangers на Мориарти
Интервю с историята на Ориана Фалачи - интервюта с известни личности от 70-те години. От същата авторка съм чела "Писмо до едно неродено дете". Препоръчвам и двете! 

# 54
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 727
Мисля да започна „Под бадемовото дърво”. Така или иначе съм влязла всерия тъжни книги.

Страхотна е, започвай я!

# 55
  • София
  • Мнения: 11 889
И аз напредвам с Луиз Пени по препоръка от темата и съм абсолютно омагьосана Grinning Само страдам, че намерих само първите три в електронен формат, а днес започвам третата.
На Лиан Мориарти най-много харесвам Какво забрави Алис, чела съм всички, тази си ми остава фаворит.

# 56
  • Мнения: 3 147
Бърди, аз изтеглих 5 или 6 книги на Луиз Пени от МБ. По тукашните препоръки ги включих и в моя списък за четене, да видим кога ще им дойде редът.
Снощи приключих с "Мозайка от убийства". Много се изписа за нея вече, няма да повтарям, ще отбележа единствено, че ми достави невероятно удоволствие.

# 57
  • София
  • Мнения: 11 889
Много благодаря на всички мили форумки, които ми писаха и благодарение на които вече имам 6 (!) книги на Луиз Пени Simple Smile

Мозайка от убийства я четете на хартия, доколкото разбирам, няма е още електронна? Също и Разплатата на Гришам?

# 58
  • Belgium
  • Мнения: 7 541

В момента чета паралелно:
Nine Perfect Strangers на Мориарти


Sprinkles
, ще споделиш ли после впечатления за тази книга, моля те? И аз мисля да я чета, но не знам кога.

Изчетох "Ясновидката" на Атууд и ми е мъчно да споделя, че хич не ми хареса. Стилът на писане си е на ниво, обаче самата история ми беше скучна. Даже трудно мога да формулирам за какво точно е книгата. До края чаках поне да свърши смислено, а тя увисна в абсолютното нищо...Идея нямам колко звезди да ѝ сложа в ГР.

Сега чета "Призракът на Александър Волф" от Гайто Газданов и съм приятно изненадана. За първи път се сблъсквам с този автор, препоръчаха ми го мои приятели с много добър литературен вкус и за пореден път не грешат. Газданов е представител на руската емигрантска литература, живял е основно в Париж, но цял живот пише на руски. Казват, че е по-добър от Набоков и що се отнася до стил и фраза съм склонна да се съглася Simple Smile

# 59
  • Мнения: 157
момичета, отскоро ви чета в тази тема, но повечето книжки ги няма в читанка. Вие на електронна книга ли ги сваляте или повечето са на хартия Simple Smile

# 60
  • Мнения: 322
момичета, отскоро ви чета в тази тема, но повечето книжки ги няма в читанка. Вие на електронна книга ли ги сваляте или повечето са на хартия Simple Smile
Свалям книги от различни сайтове.

В момента чета Нора Робъртс - Мания
Много увлекателна книга и с удоволствие ще си я прочета.
Колкото нейни книги да съм чела ,всички са били интересни.

# 61
  • София
  • Мнения: 7 805
И аз прочетох "Големите малки лъжи" на Лиан Мориарти - 3*/5*
Хареса ми - приятно и съвременно написана книга, засягаща много важни въпроси. До края обаче ми остана усещането за нещо, което не достига, но така и не разбрах кое е то.

Скрит текст:
Отделно, че темата за жените, търпящи домашно насилие с години, ми е напълно непонятна за разбиране....
Най-интересен ми беше образът на Маделин, особено в частта за прошката и отношенията с голямата й дъщеря...

Сега започвам:

# 62
  • Мнения: 2 162
dream123, голяма част от книгите се четат на хартия, а има момичета, които не обичат електронните и са традиционалистки.
Бърди, "Мозайка от убийства" и "Разплата" ги няма в електронен формат. Първата я имам на хартия и чака на опашката, а втората нямам никакво намерение да я чета. Джон Гришам не е моят автор.
Лу, не това мнение исках да прочета за "Ясновидката" Confused Явно няма да я чета в следващите няколко дни.

# 63
  • Мнения: 4 718
И майка ми не хареса "Ясновидката", но тя я чете в някакво старо издание, което взехме от плажната библиотека на "Албена". Simple Smile Обаче си мисля, че майка ми не би харесала и "Разказът на прислужницата".

# 64
  • Мнения: 3 147
Купих си "Ясновидката" съвсем спонтанно, без никаква предварителна информация, докато избирах детски книжки за племенниците преди Коледа, така че все ще я прочета някой ден. Няма да бързам да я чета и без това обикновено хартиените ми книги поотлежават за сметка на тези, които са на четеца.

# 65
  • Мнения: 236
След като Момиче от календара на О.Карлан се оказа пълен провал и загуба на време реших да се насоча към доста обсъжданата в последно време книга Големите малки лъжи на Л. Мориарти В момента съм на 30%  и страшно много ми харесва. Не съм гледала сериала ,видях само трейлъра  и придобих представя кой коя роля изпълнява и съм доста погълната от историята . По някакъв начин ми напомня на сериала Отчаяни съпруги ,който много обичах (това си е някаква моя асоциации , реално погледнато книгата и сериала нямат много общи неща) Някак си усещам книгата като много женска  и всяка една читателка би се припознала в дадена героиня или ситуация.

# 66
  • Мнения: 4 547
Повече чета в хартиен вариант. Сега чета "Цирцея" на Маделин Милър. Покрай някои отзиви в нета реших да си я купя в оригинал. За любителите на гръцката митология е особено привлекателна и я препоръчвам с две ръце.

Чета и "Яж и тичай" на Скот Юрек, тази особена порода хора, за които довеждането на тялото и психиката до крайности е радостта на живота им. Поне ме амбицира да навъртя 10км на стадиона днес, та ще си заслужи звездите Grinning

Последна редакция: чт, 24 яну 2019, 22:04 от Мαрия

# 67
  • Мнения: 364
Прочетох Портретът на Дориан Грей и за сега ще продължа с приказките и пиесите на автора защото са включени в книгата.
Сюжетът на Портретът на Дориан Грей ми хареса, но постоянното предъвкване на едини клишета ми дойдоха в повече. Поне на мен ми се струва, че през няколко листа се водеха почти едни и същи диалози. Но не мога да отрека, че за времето си автора е бил скандализиращ със своите дръзновения, да хвърли в лицето на аристокрацията цялата истина за нейното лицемерие и порочност. Сякаш сваля от пиедестала на величието обградената със самочувствието на многовековното си потекло и синя кръв, висша класа.
Следващата -" Любов по време на холера".

# 68
  • София
  • Мнения: 7 805
Аз малко на шега почнах електронно "Анихилация" на Джеф Вандърмиър и още не мога да се осъзная къде попаднАх Stuck Out Tongue Winking Eye В "Пайнс" ли? Stuck Out Tongue Winking Eye

# 69
  • Belgium
  • Мнения: 7 541
Ооо, Миж, "Анихилация" е супер, обаче е по-изтрещяла от Пайнс Grinning

Филмът дори ми хареса повече от книгата, което е страшна рядкост Simple Smile

Относно "Ясновидката" - аз съм огромен фен на Атууд, обаче тук нещата просто не са се получили. Абсолютно не ми дремеше за нито един герой, дори не ме и дразнеха. Тотална скука. Ще ми е интересно да прочета и друго мнение за тази книга в темата Simple Smile

# 70
  • София
  • Мнения: 13 137
Вчера, т.е днес до 3 сутринта четох " Каменоделецът". Това за сега ми е любимата част от поредицата. Чудя се дали да продължа с " Прокоба" сега или да направя пауза с нещо друго. Grinning

# 71
  • Мнения: 159
Чета няколко едновременно,но да кажем в момента едно книжле"Силата на въпросите",възнамерявам в скоро време "Факторът Айнщайн"-има я в читанка,ще я тегля.

# 72
  • Мнения: 20
И аз да се включа в темата с книгата на Робин Шарма - "Монахът, който продаде своето Ферари". Страхотна книга! Blush
Последната, която бях почнала  беше "Да убиеш присмехулник", но така и не стигнах до края и я оставих,не ме грабна особено.

# 73
  • Мнения: 9
Здравейте, започнах да чета Запали реката на Джон Вердън, в началото не ми беше много интересна, но после като започнаха да се развиват действията ме грабна доста Simple Smile

# 74
  • Мнения: 99
Здравейте! Чета в момента " И всеки път морето" на Наташа Драгнич. Харесва ми.

Преди нея прочетох " Когато кестените капят''. Никак не ми допадна. С усилие я завърших.

# 75
  • Дъблин
  • Мнения: 315
Идвам да се оплача как без време се наложи да прекъсна четенето на Nine perfect strangers на Мориарти. Понеже си ги поръчах заедно с Magpie murders от библиотеката и четох втората две седмици поради липса на време, взе че ми изтече срока за книгата на Мориарти и трябваше да я върна. Бях прочела към 100 стр. и не можах да подновя заемането й поради голям брой чакащи за нея Angry
Ще изчакам да й спадне популярността и пак ще си я поръчам, но се почувствах все едно някой ми е взел десерта. За утеха продължих пак с Мориарти и Големите малки лъжи и като сравнявам двете, Лъжите ми харесва много повече засега.

# 76
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 727
Вчера, т.е днес до 3 сутринта четох " Каменоделецът". Това за сега ми е любимата част от поредицата. Чудя се дали да продължа с " Прокоба" сега или да направя пауза с нещо друго. Grinning

Аз чета Лекберг по 1-2 книги, после си правя пауза. Снощи тъкмо подхванах Бавачката на ангели. След нея веднага ще прочета последната от поредицата, за да я завърша( Укротителят на лъвове).

# 77
  • Мнения: 2 670
Последната книга на Лекберг е "Вещицата".

# 78
  • Мнения: 552
Днес ще завърша Гората на Коубън и много съжалявам, че я започнах на български. Изразите "висна ми ченето" и "него ден", което дори не знам какво е - другиден, миналия ден, онзи ден...?!, просто ми скапаха настроението. 20% преди финала клоня към по-скоро 4 от 5.

# 79
  • Mediterraneo
  • Мнения: 21 727
Последната книга на Лекберг е "Вещицата".

Ау, не знаех! Благодаря! Последната, която имам, е Укротителят. Вещицата има ли я в електронен формат?

# 80
  • около Варна
  • Мнения: 831
Приключих Проповедникът на Лекберг, харесват ми книгите и, увличат, само финалът нещо не ми е достатъчно разгърнат ли, не знам как да се изразя, абе " претупан" му викаме 😀
Сега заредих Големите малки лъжи, но се чудя дали да не си продължа поредицата първо.

# 81
  • Мнения: 2 670
Вещицата има ли я в електронен формат?
Да, виждала съм я в групите във ФБ.

# 82
  • София
  • Мнения: 13 137
Приключих Проповедникът на Лекберг, харесват ми книгите и, увличат, само финалът нещо не ми е достатъчно разгърнат ли, не знам как да се изразя, абе " претупан" му викаме 😀
Сега заредих Големите малки лъжи, но се чудя дали да не си продължа поредицата първо.
И аз така се чувствам с нейните книги, но  " Каменоделецът" много ми хареса.

# 83
  • Разград
  • Мнения: 575
Тарталета, ето я Вещицата

# 84
  • Мнения: 4 718
"Него ден" е онзи ден, ако не се лъжа. Просто остарял вариант или може би диалектен. Наскоро ми беше попаднала статия на Дария Карапеткова за езика на детските книжки и мисля, че се споменаваше и "него ден" като не особено подходяща форма.

# 85
  • Мнения: 1 243
Здравейте! Чета в момента " И всеки път морето" на Наташа Драгнич. Харесва ми.

Преди нея прочетох " Когато кестените капят''. Никак не ми допадна. С усилие я завърших.

Аз страшно много харесах другата на Драгнич - "Всеки ден, всеки час". Тази никак не ми беше убедителна.

А вчера и аз започнах "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов. Съвсем в началото съм, харесва ми, но и забележки имам. Ще видим до края как ще продължи.

# 86
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 2 688
Заинтригувахте ме с "Анихилация". Мога ли от някъде да сваля частите?😊

# 87
  • София
  • Мнения: 7 805
Заинтригувахте ме с "Анихилация". Мога ли от някъде да сваля частите?😊

Мисля,че само първата я има преведена на български. Мега-странна книга е, попадал в някакъв извратен психедиличен свят, както написах в ГР - "Някой яко е прекалил с халюциногенните" 😀
Ще гледам и филма по книгата , но към втора и трета част нямам желание скоро да посегна Simple Smile

# 88
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 2 688
Миж,  и трите ги има на български език. Гледах в гуудрийдс

# 89
  • Мнения: 99
Здравейте! Чета в момента " И всеки път морето" на Наташа Драгнич. Харесва ми.

Преди нея прочетох " Когато кестените капят''. Никак не ми допадна. С усилие я завърших.

Аз страшно много харесах другата на Драгнич - "Всеки ден, всеки час". Тази никак не ми беше убедителна.

А вчера и аз започнах "Когато капят кестените" на Стефан Коспартов. Съвсем в началото съм, харесва ми, но и забележки имам. Ще видим до края как ще продължи.

И "Всеки ден, всеки час" имам, но е още в купа с непрочетени книги.

 А за "И всеки път морето" е интересна, но някак фрагментарна и незадълбочена. Върви бързо и безпроблемно, но няма дълбочина на образите. Като щриховани са. Но пък нямам търпение да разбера коя сестра избира. Имам си предположение, но ще видя накрая дали съм познала.

Ще очаквам мнението ти за "Когато кестените капят" след като я прочетеш. Simple Smile

# 90
  • Мнения: 1 620
Днес приключих с втората книга на Луис Пени и продължавам с "Жестокият месец". Много ми допада начина й на писане.

# 91
  • Мнения: 552
"Него ден" е онзи ден, ако не се лъжа. Просто остарял вариант или може би диалектен. Наскоро ми беше попаднала статия на Дария Карапеткова за езика на детските книжки и мисля, че се споменаваше и "него ден" като не особено подходяща форма.
Диалектно е и според речника всъщност е "в този ден" Rolling Eyes

# 92
  • Пловдив
  • Мнения: 2 312
Аз също знам, че е "този ден". Имах колега, който беше от сливенския край, и каза, че там много го използват в този смисъл.

# 93
  • Мнения: 4 718
Да, напълно е възможно да е така - в деня, който се има предвид в текста.

# 94
  • Мнения: 48
Здравейте. Ако не е много нахално от моя страна, и имате възчожност, бихте ли споделили и другите части от поредицата. Стана ми любопитна.

# 95
  • Разград
  • Мнения: 575
Здравейте. Ако не е много нахално от моя страна, и имате възчожност, бихте ли споделили и другите части от поредицата. Стана ми любопитна.


Ето ги всичките десет книги

# 96
  • Мнения: 99
Започнах снощи "Майстора на куполи".

# 97
  • София
  • Мнения: 5 957
В неделя приключих невероятния роман "4321" на Пол Остър. Книгата ми хареса доста и за пореден път се убеждавам, че ми трудно да напиша смислен отзив за толкова мащабен труд Rolling Eyes. Може би ще се хареса на тези от вас, които са намерили автори като Джонатан Франзен, Нейтън Хил и Майкъл Шейбон за отлични разказвачи и писатели.
В романа на Остър открих много неща - интересна семейна история, детайли за американското общество в периода след ВСВ и до около 70-те години, красив стил на писане..., но това е капка в морето.
За да не ми четете писаниците в стил "Какво е искал да каже авторът" и ако си падате по дебели и детайлни романи, опитайте с този на Остър Simple Smile

# 98
  • Мнения: 615
Покрай ученето и дебелите учебници нямах голямо желание да чета, но наскоро нещата се промениха. Случайно попаднах на книгите на Фредрик Бакман и прочетох"Баба праща поздрави и се извинява". Прочетох и "Човек на име Уве". Страшно ми харесаха - увлекателни, интересни, тъжни, същевременно ги чета с усмивка. Вчера си взех "Брит-Мари беше тук".

# 99
  • Мнения: 2 161
И аз съм на Бакман в момента. Heart

# 100
  • Мнения: 2 171
"Историята на моя брат" Зюлфю Ливанели
В началото съм и имам предположение как ще завърши и кой е убиеца. Ако е така ще бъда разочарована. Предпочитам да бъда изненадана.

Последна редакция: вт, 29 яну 2019, 21:14 от daniela19

# 101
  • Мнения: 236
Снощи завърших Големите малки лъжи на Л. Мориарти и категорично ѝ давам 5 звезди.Привързах се много към героите и техните истории , а всяка една от героините ми беше симпатична (може би без Рената и Бони ), а любимка ми беше Маделин - толкова искрена , пряма и енергична. Сюжета според мен беше много добре изграден и структуриран (идеята с  убийството в началото на книгата и ретроспекцията ,за да се стигне до него много ми хареса както и гледните точки на най- различни участници в събитията.) Със сигурност ще потърся и прочета и останалите книги от авторката ,даже вече си изтеглих "Какво забрави Алис " и скоро ще я започна.
А в момента подхванах Всичко започна в книжарничката на Хюго на Ш. Кинг - четеше ми се нещо свързано с книги , а тази отдавна седеше на рийдъра ми и чакаше да я започна. Все още не ме е  грабнала , но съм една на 10 % от нея и ще видим на къде отиват нещата =)

# 102
  • На правилното място в правилния момент
  • Мнения: 133
Здравейте! Включвам се в тази хубава и книжна тема с "Живот в скалите" на Мария Лалева. Вчера я прочетох и изключително ми хареса. На моменти ми беше леко тежка, но до болка истинска и човешка. Трогна ме, докосна ме, разсмя ме. Историите на героите са на пръв поглед обикновени, а всъщност поучителни и толкова близки до нас. Искрено препоръчвам. Purple Heart

Продължавам с "Братя Карамазови", защото не съм я чела. /Срамота, знам. Sweat Smile / Вярвам, че ще ми хареса много.

А днес започнах и "Романът на моя живот" - автобиографията на Стефан Данаилов. Леко и ненатоварващо четиво, очаквах повече, ще видя как е по-нататък.

# 103
  • около Варна
  • Мнения: 831
И аз снощи приключих Големите малки лъжи, Paris love е казала всичко, много ми хареса и на мен. Благодаря на момичетата, които я препоръчаха.
Сега се връщам към Лекберг, Каменоделецът е наред.

# 104
  • Мнения: 2 161
Въртя, суча и отлагам от известно време една книга - сборник "Българският ГУЛАГ: Свидетели". Сърце не ми дава да я започна, при все, че ми беше препоръчана.

# 105
  • София
  • Мнения: 554
Прочетох "Ребека господарката на Мадърлей". В началото не ми беше особено интересна, но после определено нещата драстично се промениха. Определено ще се срещна отново с авторката след известна пауза. Набелязах си "Братовчедката Рейчъл" за по-нататъшен прочит.
Започнах "Убийството на художника" на Луиз Пени - отдавна отлагана поредица. В самото начало съм, но леко се смутих от изброените в началото персонажи - да не би да е толкова трудно да се ориентираш четейки, че да е необходима такава "справка". Съмнявам се честно казано, но ми се стори странно за роман.

# 106
  • Мнения: 1 620
ДюДю, не се притеснявай. Всяка книга от поредицата на Луиз Пени започва по този начин. Според мен и без изброяването на героите ще можеш да се ориентираш в обстановката Simple Smile

# 107
  • Мнения: 4 182
В момента чета Фатален триъгълник - Йън Макдауъл криминален роман.

Преди това четох Списъкът от Дж.А.Конрат - много ми хареса, препоръчвам. Докато не я прочетох не мирясах.

Не така беше положението обаче с книгата Жега от Силвия Дей - очаквах повече крими елементи, но ми предоставиха основно, както в книгата го наричат ч...не. Прочетох я, но... на инат.

# 108
  • Мнения: 17 014
Започнах „Академия на проклятията“ на Елена Звьоздная (не знам защо я пишат Звездная на български).
Още съм в началото на първата книга и чувствата ми са смесени.
Първото ми впечатление е, че се чувства влиянието на Хари Потър и „Патрулите“ на Лукяненко. Даже се използват доста термини от „Патрулите“, което за мен не е минус, а плюс – усеща се някаква приемственост в съвременната руска фантастика. Така че това не е недостатък, но все пак да отбележа.
Това, което истински ме дразни, е ужасният превод и отвратителният правопис. Искрено се надявам преводът да е любителски, а не професионален, че тогава вече става страшно. Ако е любителски – то съветвам преводача да обърне внимание на разликите между руския и българския словоред, разликите в конструкциите на изреченията. Не е достатъчно да се преведе буквално текстът, а трябва да се изглади изречението така, че да звучи нормално за ушите на българския читател.
Всъщност историята ме грабна и ми е интересно какво ще стане по-нататък, въпреки предвидимостта на любовната линия и клиширания образ на главната героиня – бедна и скромна супермацка, разсъждаваща като средностатистическа кифла. (Този ефект между другото е характерен за почти всички романи, в които разказът е от първо лице, единствено число. Рядко авторът успява да избяга от характерното кокетничене и позицията постоянно да оправдава кашата в главата и глупостите, които върши главната героиня. Едно дистанциране и разказ от позицията на страничен наблюдател водят до по-голяма обективност и достоверност на образа, ама коя ли съм аз да давам акъл на авторите, все пак...  Laughing Както и да е, тук неминуемо правя паралел с една друга нашумяла кифла – Бела от „Здрач“.) Въпреки противоречивата си същност, допустима може би за някой тийн, а не за сериозна жена на 20+, все пак образът на Дея е приятен и читателят ѝ симпатизира.
Пък и да не забравяме, че поредицата е предназначена за непретенциозни читатели на тийнейджърска възраст, а не за отегчени от живота лелки, нали?  Laughing
Продължавам с четенето. Абстрахирайте се от критиките ми дотук, все пак историята е интересна.  Simple Smile

Скрит текст:
Най ме дразнят постоянните твърдения на Дея, че можела да пази тайна, затова всички ѝ доверяват разни неща, а през цялото време не спира да плещи глупости и да се вкарва в разнообразни беди, защото езикът ѝ е по-бърз от мозъка. Кифла, та дрънка! Ама явно днес това върви...  Laughing

Последна редакция: ср, 30 яну 2019, 13:00 от Как' Сийка

# 109
  • Мнения: 4 718
При преводите от руски се получава така сравнително често, за съжаление. Обикновено причината е, че превеждат рускини, които мислят, че знаят достатъчно български. Но предполагам, че има и българи, които се подвеждат по руския, защото е измамно лесно да превеждаш от руски... Разбира се, ако четеш официално издание от издателство, имаш право да им изпратиш едно възмутено писмо.

Като гледам, май няма официално издание на тези книги, само някакви безплатни файлове, така че явно преводът е фен превод, т.е. може да се очакват всякакви безумия.

# 110
  • Мнения: 17 014
Ами, май не е издадена официално, поне аз не я намирам в нета.

# 111
  • Мнения: 4 718
Да, допълних си горе поста, че и аз не намирам да е издадена. А това означава, че с превода може да се пробва всеки и няма никаква гаранция за качеството.

# 112
  • София
  • Мнения: 1 182
Още съм в началото на 4321, защото такива книги обичам да ги чета на големи порции, а не по 10 стр. пред заспиване... което не ми се удава тия дни. Но междувременно четох "Изумление и трепет" на Нотомб, втора нейна ми е и вече свиквам със стила й. Само не съм съгласна, че може да е единствено препратка към японската корпоративна култура. Първо, човек може да намери много изобщо за фирмените отношения, второ - ако го отнасяме само към японците, е някак едностранно. Прилича на разказ на афектиран човек, който вижда само определени елементи, други не. Което не променя факта, че книгата си заслужава, естествено, целта й не е да бъде обективна, така или иначе, просто на мен ми беше такова усещането. Симпатизирах и съчувствах на "лошите" Simple Smile

# 113
  • Belgium
  • Мнения: 7 541
Аз най-после успях да си подредя (донякъде) мислите и впечатленията от "Лунно сияние" на Майкъл Шейбон, което прочетох по декемврийските празници. Слагам си мнението в скрит текст, няма спойлери, просто е дългичко Simple Smile

Скрит текст:
Не е лесно да бъде определен жанрът на "Лунно сияние“, защото самата книга бяга от тези рамки, както и от строгите окови на праволинейния сюжет. Нашият млад разказвач, писателят Майк Шейбон (тънко, но нужно разграничение от името на автора) е край леглото на умиращия си дядо. Калейдоскопът от спомени, чувства и импресии започва с неговото разрешение историята му да бъде  разказана: „След като си отида, можеш да я запишеш. Да обясниш всичко. Да ѝ придадеш смисъл. Използвай онези, твоите изтънчени метафори. Подреди всичко, както си му е редът, да не е тоя бъркоч, който разливам. Започни с нощта, когато съм се родил. Втори март 1915 година. През онази нощ е имало лунно затъмнение, знаеш ли какво е това?

– Когато сянката на земята пада върху Луната.

– Много показателно. Убеден съм, че това е съвършената метафора за нещо. Започни с него."

Шейбон определено „придава смисъл“ на историята – ако трябва да опишем в едно изречение същността на „Лунно сияние“, тя е нежна любовна история между две счупени души. Но освен това е и разказ за демоните на душата, за преследването на змии из блатата на Калифорния, за разработката на ракети по време на Втората световна война и за неутолимия човешки стремеж да покори неизследвани територии, независимо от дебнещите в мрака опасности.

Бабата и дядото на героя остават неназовани с конкретни имена до края на историята. Може би защото те могат да бъдат дядото и бабата на всеки един от нас – фигури, които са ни едновременно страшно близки със своите ежедневни грижи за нас, но и твърде далечни със своите истории и спомени, които нито познаваме в подробности, нито бихме могли да си представим. В своя романизиран образ дядото на Шейбон е инженер от Филаделфия. Човек, за когото науката, механизмите, механиката са едни от най-важните неща в живота. Запленен от немската военна технология, неговата фикс идея е да види митичната ракета Фау-2 на живо и да се срещне с нейния създател, германския гений Вернер фон Браун. Постепенно в течение на разказа фон Браун постепенно се превръща в архивраг на американеца, мисълта за когото ще го преследва почти до края на живота му.

Междувременно бабата на Шейбон се бори със своите собствени демони. Тя е еврейка от френски произход, чиито смразяващи преживявания по време на Втората световна война са се превърнали в устойчиви призраци, непрекъснато надничащи над рамото ѝ. Въпреки че на моменти пропада в мрачния свят на преследващите я сенки от миналото, тя омайва своя внук с вълшебните си истории, с изтънчените си обноски от една отминала епоха и с тайнствените си карти Таро.

От този съюз на на пръв поглед несъвместими личности се ражда и „Лунно сияние“ – обяснение в любов към двама диаметрално противоположни като характери и отношение към живота мъж и жена, той – рационален, практичен и сдържан американец, а тя  – романтична, мечтателна и силно емоционална европейка.

Майкъл Шейбон е може би пълната противоположност на понятието романтичен автор и въпреки това едно от най-оригиналните литературни обяснения в любов можем да прочетем именно на страниците на „Лунно сияние“, когато дядото разговаря с психиатъра на хоспитализираната си поради душевно разстройство жена:

"– Докторе, аз съм инженер, електроинженер. Това е образованието ми. Инженерите отделят много време за нещо, което се нарича анализ на повредата. Независимо от това дали проектираш, изпитваш, или изграждаш… защото, разбирате ли, нещата се чупят. Те се повреждат, взривяват се, рухват, изгарят, има натоварване, износване, счупване. А пък човек иска да разбере на какво се дължи повредата, това е част от работата. Искаш да установиш какво не е наред, за да го поправиш. Може би навремето съм гледал на съпругата си по този начин. В началото и доста дълго време след това. Исках да разбера къде са се счупили нещата. Мислех си, че мога да я поправя. Вече не искам да мисля за нея по този начин, разбирате ли, не искам да търся разваления кондензатор. Искам просто, искам да кажа… Приемам я и… – щял да каже, че обичал баба, но му се сторило, че това било нещо, с което един мъж не бива да занимава друг. – Тя е повредена, аз съм повреден. Всеки е повреден. Ако вече не се измъчва, това ми стига."

Сюжетът на книгата не може, а и не бива да бъде разказван. Тя не се подчинява на логиката и линейната структура на традиционния литературен сюжет. Това не означава, разбира се, че „Лунно сияние“ е хаотична, а че предава спомените по начина, по който те реално се появяват и изчезват в паметта ни – непрестанно менящ се лабиринт от начала, среди и завършеци, които постоянно се гонят и опитват да захапят опашките си, но не успяват. Да не забравяме, че най-блестящите и незабравими късчета от калейдоскопа на живота не винаги са най-трагичните.

В цялостното си творчество Майкъл Шейбон постоянно показва необичайна за авторите от този ранг привързаност към героите си. Те може и да притежават безброй недостатъци, но добродетелите им са описани щедро, а трудностите, през които преминават, обикновено са смекчени от деликатната симпатия на автора. В „Лунно сияние“ Шейбон наследява копието от „Вълшебната планина“ на Томас Ман, което е било притежание на дядо му и на чиято заглавна страница той с главни букви е изписал една дума – ХУМАНИЗЪМ.

Ако някой ме накара да напиша една дума, която предава духа на „Лунно сияние“, тя ще бъде същата.

Прочетох и "Обсидио", третата част от поредицата "Досието "Илумине". Много ми е любима тази поредица, останах доволна и от последната книга, и от финала. Тя е най-кървавата от трите, екшънът е безмилостен, има може би един-два по-слаби момента от предните две, но нищо, което да разваля читателския кеф Simple Smile Не е подходяща само за тийнове, аз отдавна съм я минала тази възраст и пак се забавлявах много. А оформлението на самите страници е най-оригиналното в YA жанра, което съм виждала.

Продължавам си с фентъзи вълната и "Шепа врани" на Джоан Харис. Тя не е много силна в този жанр, та не подхождам с особено завишени очаквания. Книжката е тъничка и има красиви илюстрации, което е плюс.

Последна редакция: ср, 30 яну 2019, 14:23 от Лу

# 114
  • Sofia
  • Мнения: 1 067
Чета "The Ousider" и много ми харесва засега. И я чета с ужасно нетърпение за развръзката, защото изпитвам невероятно възмущение от досега развилата се ситуация Sweat

Отдавна не бях подхващала Кинг, след Спящите красавици ми остана едно неудовлетворение, но тази много ми допада, въпреки многото описания на моменти, има динамика и сюжета си го бива.

# 115
  • Мнения: 304
Прочетох Nine Perfect Strangers и съм със смесени чувства. Хареса ми книгата, лесно и бързо се чете, Както винаги, Мориарти е остроумна (даже мъдра) и коментарите са много на място. Мисля, че ще се получи прекрасен филм.
Скрит текст:
Харесаха ми героите. Някои са по-добре развити, другите малко по-повърностно, но е разбираемо, когато има толкова много герои. Като цяло докато я четях, имах чувство, че съм заобградена от реални хора, борещи се със своите чувства, мисли, недостатъци, терзания, демони.  На места се смях със глас, на места ми беше тъжно за героите. Първата част на книгата, която описва героите и началото на ритрийта ми хареса много. Към средата на книгата, ритрийтът има интересен поврат и тази промяна за мен беше доста нереалистична и безумна. Не изключвам целта на авторката да е била, да ни накара да се замислим как често сме склонни да се хвърлим и да следваме програми за самоусъвършенстване, които са абсурдни, както и това, че хората, които правят тези програми далеч не са толкова зрели и мъдри, колкото ние си мислим. Краят на книгата не е мой стил - има кратки глави какво се с случило с всеки от героите - аз обичам книги, в които има неяснота за бъдещето на героите.

Прочетох Бащата на другия. Добре написана. Макар темата да е тежка, книгата се чете бързо. 

Мисля да подхвана Grit -  Angela Duckworth. Не съм сигурна дали е преведена на български.

На мен не ми достига мазохизъм да чета книга на български с лош превод.

# 116
  • Пловдив
  • Мнения: 6 909


Приключих с Анхела Бесера "Отвъд последния сън"...не роман, а приказка, написана красиво, нежно, отнасяща те в друго време, караща те да се усмихваш и да ти стяга сърцето.
История за любовта, онази, която в наши дни просто не съществува: по-силна от времето, по-силна от социалните класи, по-силна от авторитета на родителите...любов, която се превръща във вечност, в единствената, в онази, която животът и смъртта не разрушава...онази, която дава живот, пише истории и дава пътеводна светлина в най-дълбокия мрак.

# 117
  • Мнения: 4 718
Благодаря! Набелязах си авторката.

Аз приключвам съвсем скоро "Живи рани" на Виктор дел Арбол - отново много добре написана книга, но и отново много мрачна и тежка, много страдание има в нея, болка, смърт, въртене в кръг и невъзможност да се продължи напред. Явно Виктор дел Арбол има влечение към такива тежки теми, но не може да се отрече, че е добър писател.

# 118
  • Мнения: 322
Как' Сийка ,тук пак се повтарям ,но на мен Академия на проклятията ми стана любима поредица и любима авторка.

# 119
  • Мнения: 17 014
Разбирам те, и на мен ми е интересна и продължих с втората книга от поредицата. Ама ми са интересни само криминалните случки, любовната история е прекалено клиширана и банална, както и образите на двамата главни герои ме дразнят. Останалото е без съществени забележки.

Скрит текст:
Така и не можах да разбера какво толкова му харесват на директора, та всички женски същества по света са влюбени в него. Направо се държи като някакъв психопат – ту говори ласкаво и нежно, ту съска злобно, ту крещи като ненормален... Пълен истерик. Уж от любов... Да бе, да. Не сме виждали влюбени мъже сигурно. Laughing
Изобщо, второстепенните герои по-добре ѝ се получават на авторката. По-достоверни са и по-пъстри.

# 120
  • Мнения: 5 165
Да се шмугна в темата преди да изпусна някоя интересна книга. Записвам се с "Денят не съмва за нас", която започнах вчера вечерта и нямам търпение да я прочета. В категория 'за душата' я пиша.

# 121
  • Мнения: 3 147
Чета "Убийството на художника". Да си призная, първата глава ми беше доста объркваща - един куп действащи лица, които водят неразбираеми за мен разговори помежду си; прескачане напред-назад във времето. Аха, да си помисля, че няма да се разбера с точно този стил на писане и във втората глава вече нещата си дойдоха по местата. Отдъхнах си Simple Smile
В книгите на Луиз Пени има ли лични истории подобно на скандинавските поредици? Честно казано май посвикнах да има и съпътстващи сюжетни нишки и си ги търся.

# 122
  • London, UK
  • Мнения: 225
И аз да се намърдам при вас, че се чудя защо не ми излизат известия 😄
Чета няколко, както винаги (пак без да искам се получи): "Бялата масайка", "Прилепът" на Несбьо и съм съвсем в началото на "Един от нас лъже".
И трите ми харесват засега 😊

# 123
  • Мнения: 4 547
Прочетох "Теофания" на Беате Зауер. Основана на реални личности и събития и доведена до висотата на романтична боза! Теофания е известна с културата и обноските си, които успява да наложи на запад, с впечатляващото си облекло, както и с изключителната зестра, която я е придружавало. Неща споменати изключително мимоходом за сметка на измислени романтични трепети и идиотско поведение и разговори. Изобщо за мен си беше подигравка с императрицата!

Чета "Days Without End" на Себастиан Бари, много странна, но и от тези, които те държат като с магнит.

Другата, която съм започнала и много ми допада е "Лятото на страха" на Дан Симънс. Въпреки че съм градско чадо, направо ми докара носталгия по детство, изживяно в малко градче, в което хлапетата се мятат на колелата и всеки ден е приключение. Обелените колена са нещо незначително, избелелите кецове са повод за гордост, а парче разтопен шоколад в джоба се счита за чудесен обяд. Но това разбира се е само ако наоколо не се навърта нещо зло Grinning

# 124
  • Мнения: 45
Прочетох Лекарки на Шелдън! Първа среща с автора и няма със сигурност да е последна.Много доволна останах.Прочетох я на един дъх.Сега започнах Вино от глухарчета.Четейки коментари съм със смесени чувства и за първи път чета нещо от Бредбъри.
Надявам се да ми хареса!


# 125
  • Мнения: 322
Прочетох Лекарки на Шелдън! Първа среща с автора и няма със сигурност да е последна.Много доволна останах.Прочетох я на един дъх.Сега започнах Вино от глухарчета.Четейки коментари съм със смесени чувства и за първи път чета нещо от Бредбъри.
Надявам се да ми хареса!
Шелдън ,според мен няма слаба книга!
Един от любимците ми е наред с Нора Робъртс ,Мери Хигинс Кларк , Джеймс Хадли Чейс ,Джоан Харис ,Майкъл Конъли ,Джонатан Келерман ,Джейн Ан Кренц ,Джеймс Патерсън , Патриша Корнуел,Елена Звездная ,Сара Дж. Маас.....

# 126
  • Мнения: 186
Прочетох “Мозайка от убийства”. Върна ме в детството, когато поглъщах всичко на Агата Кристи, до което успявах да се добера.

Ще продължа с “Благословени”, третата книга на Цветелина Владимирова, която завършва трилогията Проклятието на Воронина.

# 127
  • София
  • Мнения: 5 957
Прочетох “Мозайка от убийства”. Върна ме в детството, когато поглъщах всичко на Агата Кристи, до което успявах да се добера.
Хах, точно същото споделих и аз след като затворих последната страница на Мозайката Simple Smile.

# 128
  • Мнения: 45
Днес си взех от читалището Гръцко кафе-К.Хапсали,Неудържима-Мария Шарапова и Срещи с Моника Белучи .След Вино от глухарчета избора ще е труден 🙂

# 129
  • Ямбол
  • Мнения: 24 714
Аз прочетох "Библиотека на мъртвите" от Глен Купър. Много ми хареса и ще се четат и останалите му налични електронни. Обичам такива трилъри с малко мистерия, малко история, но без да натежава. Сещах се за Лисицата по време на четене на тази.

Сега започвам "Непрогледност" - Робин Кук. Отново първа среща с този автор.

# 130
  • Мнения: 5 165