Здравейте. Аз съм мъж на 31г. и през двайсетте си години имах дълга връзка с жена, с която се разделих преди 3г. Бих казал, аз поначало съм добре възпитан и образован мъж, помагам с домакинството, не пия и не изневерявам, не съм конфликтен и дадох най-доброто то себе си в тази връзка. Причината беше хлътването й по друг мъж, с която тя отказа да прекрати отношения. Раздялата беше бърза и именно заради това ме хвана доста неподгтовен, тъй като планирахме сватба и бебе след няколко месеца, тъкмо си намерил работа с по-удобен график да помагам с бебето и т.н.
След като се разделихме, вече нямаше смисъл да стоя на тази работа и си намерих доста по-добре платена. И така вече 3г. нямам сериозна връзка, върху която да работя за семейство. Някак свикнах със свободата си, с начина си на живот и не мога да намеря човека, на който да се доверя. Добре е да уточня, че харесвам живота си повече от преди, тъй като поради повечето свободно време пред мен се отвориха повече социални и професионални въможности.
Повечето свободни жени, които познавам и ми допадат в диапазона 27-32 и имам контакт с тях също не изпитват потребност да има сериозни връзки, а тези с които имах краткотрайни връзки дадоха много лоши индикации още в началото - екстремна безотговорност, ревност или манипулативност. Разбирам, че на 30г. всички носим някакъв багаж от миналото си, но не харесвам крайностите и тези кратки връзки ме разочароваха като цяло.
Просто явно нямах късмет с връзките, затова реших да се откажа от моята мечта да имам семейство. Не съм женомразец или пък нещо такова, просто загубих интерес. И така вече една година без да изпитвам особена празнота.
Наскоро една колежка, с която станахме по-близки покрай един проект и тя започна да ми прави явни намеци, че и допадам и дори след фирменото парти искаше да преспи с мен у нас, защото не й се давали пари за такси до тях, тъй като живее в един от най-крайните квартали на София. Говори ми как скоро тя щяла да разкара приятеля си, тъй като не бил амбициозен и по цял ден пушел трева, как искала сериозна връзка с някой като мен. Съвсем по човешки й обясних, че първо, това все пак тя все още си има приятел и второ, разказах й подробно всичко горенаписано защо не търся вече сериозни връзки.
Изглежда, че е споделила разговора ни с останалите колежки и дочух, че едва ли не женското съсловие на работа ме "осъждало" за избора ми, че съм решил вече да не търся партньор и да нямам семейство. На мен ми стана неприятно, защото това е нещо лично все пак, което съм и го съобщил на 4 очи. По-неприятното обаче е, че след това повечето колежки, с които имах приказка някак си се отдръпнаха от мен, въпреки, че не съм направил нищо лошо.
Интересно ми е да разбера какво вие мислите за мъже, които са направили такъв избор и имате ли нещо против тях?
След като се разделихме, вече нямаше смисъл да стоя на тази работа и си намерих доста по-добре платена. И така вече 3г. нямам сериозна връзка, върху която да работя за семейство. Някак свикнах със свободата си, с начина си на живот и не мога да намеря човека, на който да се доверя. Добре е да уточня, че харесвам живота си повече от преди, тъй като поради повечето свободно време пред мен се отвориха повече социални и професионални въможности.
Повечето свободни жени, които познавам и ми допадат в диапазона 27-32 и имам контакт с тях също не изпитват потребност да има сериозни връзки, а тези с които имах краткотрайни връзки дадоха много лоши индикации още в началото - екстремна безотговорност, ревност или манипулативност. Разбирам, че на 30г. всички носим някакъв багаж от миналото си, но не харесвам крайностите и тези кратки връзки ме разочароваха като цяло.
Просто явно нямах късмет с връзките, затова реших да се откажа от моята мечта да имам семейство. Не съм женомразец или пък нещо такова, просто загубих интерес. И така вече една година без да изпитвам особена празнота.
Наскоро една колежка, с която станахме по-близки покрай един проект и тя започна да ми прави явни намеци, че и допадам и дори след фирменото парти искаше да преспи с мен у нас, защото не й се давали пари за такси до тях, тъй като живее в един от най-крайните квартали на София. Говори ми как скоро тя щяла да разкара приятеля си, тъй като не бил амбициозен и по цял ден пушел трева, как искала сериозна връзка с някой като мен. Съвсем по човешки й обясних, че първо, това все пак тя все още си има приятел и второ, разказах й подробно всичко горенаписано защо не търся вече сериозни връзки.
Изглежда, че е споделила разговора ни с останалите колежки и дочух, че едва ли не женското съсловие на работа ме "осъждало" за избора ми, че съм решил вече да не търся партньор и да нямам семейство. На мен ми стана неприятно, защото това е нещо лично все пак, което съм и го съобщил на 4 очи. По-неприятното обаче е, че след това повечето колежки, с които имах приказка някак си се отдръпнаха от мен, въпреки, че не съм направил нищо лошо.
Интересно ми е да разбера какво вие мислите за мъже, които са направили такъв избор и имате ли нещо против тях?
(майтап, разбира се, но наистина още си много млад)
