Не е така. На всеки са му омръзвали гаджета, което не значи че с някой друг мъж няма да имаш дълга връзка. Аз вече съм на принципа, че живея днес и сега, планове за 20 години напред нямам и мъж само защото е стабилен и подходящ не бих търпяла, ако не ми е весело с него.
- Публикувана: 19 ян. 2019, 20:31 ч.
- Последно мнение: 8 май 2019, 17:59 ч.
Да се разделим или да остана, как да постъпя?
Аз и не търся да ми е весело. Обикновено мъжете, които ми допадат са скучни. Като мен. Завелязала съм, че веселите неща бързо се изчерпват. А за авторката, какво да мисля, вярно на 22, ама човек вече е с оформен характер, ще дойде следващият, и после следващият и тя все няма да е наясно със себе си.
Защо пък така решихте? Вие за първия ли се омъжихте?
Разбирам тези, които казват, че авторката утре и с друг пак по същия начин ще се колебае и ще търси друг, който ѝ е по-интересне. И на мен така ми звучи. Като човек, който е бил сериозен, твърдял, че човека до него е завинаги, та чак родителите му му съдействали. А после изведнъж (и то съвсем близо до ипотеката) се отдалечават с любимия и се оказва, че дори не го обича, а какво остава завинаги. И тя търси свободен живот, където да се почувства добре. Може би авторката не е наясно какво е (според нея) да обичаш. А то не е само тръпка, да си прекарвате весело, да се харесвате. То е нещо повече - да даваш и да си доволен от това. А това да гледаш с любимия в една посока е още по-хубаво. Само че каква е нейната посока? Какво иска тя? А и къде са родителите в тази картинка? Защо те са поощрили тези стъпки на тези години? Защо не са се запитали какви са подсъзнателните причини, поради които дъщеря им иска това? Отговорите на тези въпроси биха дали някаква яснота на нещата кое, как, защо и накъде. Успех ѝ желая на авторката и време е да научи някои неща по трудния начин - тоест - да взима решения и да отговаря за тях, че може и да не са най-правилните, но са нейните.
Ако имате нужда от развеждане - заповядайте при нас да Ви убедим как това е най-доброто заключение на всяка една връзка 
Иначе това, което описвате, ако не е пързалка, пресъздава доста добре манталитета на човек на 20 години - човек на 20 най-често все още не може да поема отговорност за решенията си. Прекалено е импулсивен, но като направи нещо, после изведнъж почва да се терзае, че си е "провалил живота". Това поне го описахте много хубаво - пързалка или не.
Възможно е навсякъде да избие. Аз примерно бях супер, ултра, мега уверен (в 7ми клас!!!) какво искам да правя цял живот, влязох във въпросната специалност и изведнъж - ах, ама не искам това! Много е скучно, ограничаващо, затъпяващо, искам по-креативни неща, по-интересни, по-вълнуващи, по-творчески!!!
Ах, ох, каква поредна футболна драма.
Към 30те минава някъде. Бях попадал и на статии, които обясняваха от неврологична гледна точка какви зони от мозъка на човек продължават да съзряват до към 28г. някъде. Но няма смисъл да ги пускам - няма кой да прочете
Та такова е описаното. Страх от отговорности, очаквания. Нищо сложно.
Бягайте. Бягайте с 200 и от него, и от очакванията на родителите, и от обвързването, и от за(г)робващата ипотека, от всичко. Бягайте и ще мине. Има време да почнете наистина да знаете какво искате и да го защитавате с дълбоката увереност, че стоите изцяло зад решенията си, а не са детински каприз или прищявка от типа на "играя си на семейство на 22".
Затова и обикновено давам съвет на хора на тази възраст да не бързат толкова с импулсивните решения, за да не осъмнат на следващия ден след като са реализирали решението си с единственото желание да избягат. От тези решение май само бебчето е една идея по-сигурно като решение, защото бременността препрограмира мозъка на повечето майки да не могат да избягат (еволюционен механизъм вероятно). Но при татковците подобен механизъм няма, затова става забавно при двойки с дете на по 20-23. Особено в днешно време, когато развод се прави по-лесно от сватба в Лас Вегас, ако изобщо някой си е правил труда да се разкарва до гражданското.
Иначе това, което описвате, ако не е пързалка, пресъздава доста добре манталитета на човек на 20 години - човек на 20 най-често все още не може да поема отговорност за решенията си. Прекалено е импулсивен, но като направи нещо, после изведнъж почва да се терзае, че си е "провалил живота". Това поне го описахте много хубаво - пързалка или не.
Възможно е навсякъде да избие. Аз примерно бях супер, ултра, мега уверен (в 7ми клас!!!) какво искам да правя цял живот, влязох във въпросната специалност и изведнъж - ах, ама не искам това! Много е скучно, ограничаващо, затъпяващо, искам по-креативни неща, по-интересни, по-вълнуващи, по-творчески!!!
Ах, ох, каква поредна футболна драма.
Към 30те минава някъде. Бях попадал и на статии, които обясняваха от неврологична гледна точка какви зони от мозъка на човек продължават да съзряват до към 28г. някъде. Но няма смисъл да ги пускам - няма кой да прочете
Та такова е описаното. Страх от отговорности, очаквания. Нищо сложно.
Бягайте. Бягайте с 200 и от него, и от очакванията на родителите, и от обвързването, и от за(г)робващата ипотека, от всичко. Бягайте и ще мине. Има време да почнете наистина да знаете какво искате и да го защитавате с дълбоката увереност, че стоите изцяло зад решенията си, а не са детински каприз или прищявка от типа на "играя си на семейство на 22".
Затова и обикновено давам съвет на хора на тази възраст да не бързат толкова с импулсивните решения, за да не осъмнат на следващия ден след като са реализирали решението си с единственото желание да избягат. От тези решение май само бебчето е една идея по-сигурно като решение, защото бременността препрограмира мозъка на повечето майки да не могат да избягат (еволюционен механизъм вероятно). Но при татковците подобен механизъм няма, затова става забавно при двойки с дете на по 20-23. Особено в днешно време, когато развод се прави по-лесно от сватба в Лас Вегас, ако изобщо някой си е правил труда да се разкарва до гражданското.
На мен и с бившия ми беше много весело, затова направих глупостта да го избера сред кандидатите си Имах доста по-подходящи, ама... Към днешна дата мога да кажа, че май по-голямата купонджийка съм била аз от двамата обаче.
И сега съпруга ми ме спечели с това, че ме разсмива. Аз супер сериозни мъже, ако ще й да са много отговорни, не харесвам. Хората сме различни
Имах доста по-подходящи, ама... Към днешна дата мога да кажа, че май по-голямата купонджийка съм била аз от двамата обаче.И сега съпруга ми ме спечели с това, че ме разсмива. Аз супер сериозни мъже, ако ще й да са много отговорни, не харесвам. Хората сме различни
bgtatko81 Аз искам да прочета, ако е възможно
Скрит текст:
Ето две отправни точки за начало:
това е по-неврологично
това е едно по-популярно интервю, в което се обсъждат поведенческите промени, за които говорех, че продължават не само през юношеските години, а до към 25. Не знам откъде ми е останало в паметта числото 28 за възраст - не откривам конкретната статия, но със сигурност ставаше дума за процеси продължаващи до късните 20 години - можете да намерите още много материали с ключови думи: impulse control, response inhibition, and sensation seeking + twenties
пс. ако има нужда/интерес - мога да преведа или обясня нещо от цитираното, ако не е напълно ясно.
това е по-неврологично
Цитат
The human brain doesn't stop developing at adolescence, but continues well into our 20s, ...
The research results revealed that young adult brains were continuing to develop wiring to the frontal lobe; tracts responsible for complex cognitive tasks such as inhibition, high-level functioning and attention. The researchers speculated in their article that this may be due to a plethora of life experiences in young adulthood such as pursing post-secondary education, starting a career, independence and developing new social and family relationships.
The research results revealed that young adult brains were continuing to develop wiring to the frontal lobe; tracts responsible for complex cognitive tasks such as inhibition, high-level functioning and attention. The researchers speculated in their article that this may be due to a plethora of life experiences in young adulthood such as pursing post-secondary education, starting a career, independence and developing new social and family relationships.
това е едно по-популярно интервю, в което се обсъждат поведенческите промени, за които говорех, че продължават не само през юношеските години, а до към 25. Не знам откъде ми е останало в паметта числото 28 за възраст - не откривам конкретната статия, но със сигурност ставаше дума за процеси продължаващи до късните 20 години - можете да намерите още много материали с ключови думи: impulse control, response inhibition, and sensation seeking + twenties
Цитат
AAMODT: So the changes that happen between 18 and 25 are a continuation of the process that starts around puberty, and 18 year olds are about halfway through that process. Their prefrontal cortex is not yet fully developed. That's the part of the brain that helps you to inhibit impulses and to plan and organize your behavior to reach a goal.
And the other part of the brain that is different in adolescence is that the brain's reward system becomes highly active right around the time of puberty and then gradually goes back to an adult level, which it reaches around age 25 and that makes adolescents and young adults more interested in entering uncertain situations to seek out and try to find whether there might be a possibility of gaining something from those situations.
And the other part of the brain that is different in adolescence is that the brain's reward system becomes highly active right around the time of puberty and then gradually goes back to an adult level, which it reaches around age 25 and that makes adolescents and young adults more interested in entering uncertain situations to seek out and try to find whether there might be a possibility of gaining something from those situations.
Ще поздравя авторката с една песен, която много харесвам...
https://www.youtube.com/watch?v=5yXSCavX7Ew
https://www.youtube.com/watch?v=5yXSCavX7Ew
Съжалявам главно за ипотеката.
Въобще не се чувствам готова за семейство и толкова сериозна връзка ... страх ме е от това, че никой не би ме разбрал и подкрепил, че съм му дала надежди, за което ме съм го лъгала аз изпитвах същото ... не знам как може така да се преобърнат нещата и то за месеци, не знам и как да ги оправя, а така ми се иска да бъда влюбена отново
Въобще не се чувствам готова за семейство и толкова сериозна връзка ... страх ме е от това, че никой не би ме разбрал и подкрепил, че съм му дала надежди, за което ме съм го лъгала аз изпитвах същото ... не знам как може така да се преобърнат нещата и то за месеци, не знам и как да ги оправя, а така ми се иска да бъда влюбена отново
Малко и от мен - другата страна. Мъж съм на 57 г / смятам се за не баш ограничен.
Според мен момичето просто си иска безгрижният живот , студенти , партита ,сесии ( Разбирайте свободен секс ) безгрижие .
Оставай го момиче , оставай го за да може да се оправи и той !! Явно те интересува само безгрижният живот . Грижа ти е ипотеката , аз наистина съжалявам приятелят ти - поне по това което си написала
Според мен момичето просто си иска безгрижният живот , студенти , партита ,сесии ( Разбирайте свободен секс ) безгрижие .
Оставай го момиче , оставай го за да може да се оправи и той !! Явно те интересува само безгрижният живот . Грижа ти е ипотеката
, аз наистина съжалявам приятелят ти - поне по това което си написала