Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 1
  • Плевен
  • Мнения: 806
Въобще не е песен секциото. Имам една операция там. Тогава що годе бързо мина, след първото раждане на седмия ден всичко беше наред. След второто беше кошмар, доста дълго ме боля и в комбинация,че и кашлях беше още по зле.

# 2
  • София
  • Мнения: 3 171
Благодаря за темата. Не мога да се включа по въпроса със секциото, защото родих по естествен път.

# 3
  • Мнения: 1 222
Преди 27 дни ми беше секциото.На 2-ия час бях на крака ,а на 3-ия ден си гледах малката вече .Сега и помен нямам от операция .Корема ми е прибран на 95% и свалих 13 кг ,остават ми 5 кг.Върша си всичко както преди .Конците ми ги махнаха на 7-ия ден ,а белегът почти не си личи .

# 4
  • София
  • Мнения: 1 872
Леле и аз ходех още на следващия ден, ама беше ужасяващо болезнено. Постоянно рев от болка и си исках болкоуспокояващи. Като слизах за информация за бебето със секциото бяхме като трупове, излезли от някой филм на ужасите, а родилите естествено бяха свежарки. Да, болеше ги да седнат, ама всичко останало бяха 6. А ние само седнали изглеждахме добре. Аз бях секцио заради плацента превия, която беше и по предна и по задна стена -навсякъде. Операцията беше по конец иначе, въпреки огромния риск от кръвозагуба и усложнения, докторката ми беше професионалист. И все пак бях чела от форума как на втория ден ходят, даже тичат и не ги боли. Как ако мърдам възможно най-скоро и се въртя в леглото и всичко ше е наред, много бързо ще се раздвижа. Та още на първата нощ се въртях е леглото. Това най-много ме разочарова и сломи. Еми не стана така. Бях чела, че ако си спортист видиш ли всичко е много по-лесно - и това не е вярно. Ако не беше бебето нямаше и да стана пет дни от леглото. През нощта беше най-зле. Свещичките не помагаха за болката и се молех за инжекции. Добре че се съгласяваха сестрите. Останалите момичета, които родиха с мен секцио и те така. Гледахме се безмълвно и си съчувствахме. Имах подобрение на четвъртия ден - слизах до първия етаж без зверска болка. Ужаса от кихане, кашляне, смеене отмина. Оправих се след чак 2 седмици в нас. През цялото време си обслужвах бебето, спеше при мен и през нощта в болницата, но не помогна за по-бързото ми възстановяване. Изобщо не разбирам тези, които искат секцио по желание - честно. Заради цялата болка не искам да раждам втори път, поне не скоро. Казват забравя се като родиш бебето и го вземеш на ръце, еми и това не стана. Да, най-хубавото нещо в живота ми е и появило се след огромни мъки и борба, ама не съм забравила и капка от болката. /беше преди три месеца/. Живот и здраве ако забременявам втори път,ще е след достатъчно време, че да може нормално да родя и ще се моля за една нормално протичаща бременност, която да не налага секцио.

# 5
  • Мнения: 479
Бях с индикация, с която в МД се ражда 100% секцио и то в по-ранна седмица. Моят гинеколог беше склонен на естествено, но остави избора на мен (обаче в болницата, която работи няма избор на екип). В крайна сметка ме достраша и избрах секцио, за което не съжалявам. Освен, че при първата контракция тичах към тоалетната да повърна, бебето се роди 3,800. Но тъпото е че не знаеш кое ще е най-добро за вас докато не гушнеш бебето, а понякога и много след това.

# 6
  • София
  • Мнения: 8 490
Благодаря за темата.
Освен ако няма сериозна причини застрашаваща живота на майката и плода друга алтернатива освен секцио няма.
Две деца родих естествено над 4кг. и да искаха да ме срежат планово заради едрите бебета.

# 7
  • Мнения: 2 204
Благодаря за темата.
Отидох за планово но родих със секцио по спешност тоновете на бебето падаха. Ако забременя пак бих искала да родя естествено, но пак зависи какво ще каше АГ. Секцио избрахме защото ми е първа бременност след 13 годишен стерилитет не ми се рискуваше да родя естествено .

# 8
  • Мнения: 3 782
Мнението ми изцяло се припокрива с това на Десислава. Да, бързо се възстанових, обаче първите 4 дни в болницата бяха кошмар. Изобщо няма нищо общо дали си спортист, търпящ на болка и прочее... И аз с това се успокоявах, но не се знае как ще реагира тялото, уви Neutral Face И точно заради тези неща ме дразнят хорските коментари, че сме си били избирали секциото, защото видиш ли - лягаш, ставаш и забравяш. Еми... да ме прощават!Тук не омаловажавам естественото раждане, просто нещата са повече въпрос на късмет.

# 9
  • Мнения: 382
Леле Кактусче, 30 часа контракции... Моите започнаха в 01:00 и родих в 15:30 следобед на следващия ден, но ти ме разби. Родих естествено, като разкритие направих чак в 14:00 следобед и към обяд вече се бях навила сама себе си за секцио. АГ-то ми обаче много държи на нормално раждане и се радвам, че я послушах.

# 10
  • Велико Търново
  • Мнения: 2 118
Моето секцио май беше по-скоро по мое желание, отколкото по мед причини. Т.е. имах предпоставки за секцио, но ако исках естествено можех да родя така, но аз си исках да си легна да си се събудя и да си гушна бебето.

# 11
  • Мнения: 475
Извинявам се, но темата не е ли за бебетата ни? А не кой как е родил?!?

# 12
  • София, London
  • Мнения: 14 825
Моля, дайте ми съвет, на малкото бързо му омръзва да яде и да стои на столчето.
И така не може да наедрее.
Не върви да го насилвам.

# 13
  • Мнения: 475
И на моя бързо му омръзва. Но му давам нещо да държи и така успявам да го нахраня. Пробвай и ти да му дадеш нещо да държи. Обикновено му давам капачката от буркана.

# 14
  • София
  • Мнения: 58
Моля, дайте ми съвет, на малкото бързо му омръзва да яде и да стои на столчето.
И така не може да наедрее.
Не върви да го насилвам.
Аз в такива случай,когато съм сама и няма кой да ми асистира го слагам в кошчето за кола и няма мърдане,или когато се разсърди много пробвам да му прикова вниманието с песнички,пеене и всякакви маймунджалъци Joy

Общи условия

Активация на акаунт