Публикувана: 24 ян. 2019, 01:25 ч.
Последно мнение: 29 ян. 2019, 11:57 ч.

Целта - кога да я постигнем

2 844
25
1

24 ян. 2019, 01:25 ч.

Мнения: 859

Замислям се напоследък за хората, които влагат години в постигането на някаква цел. Има ли според вас значение за колко време ще бъде постигната тя?
За мен една цел трябва да се постига сравнително бързо и без лишения и спиране на нормалния живот. Ако е много далечна и необозрима в един момент, дори да я постигнеш, се получава едно чувство на неудовлетворение, защото просто си се променил. Възрастта ти е напреднала, ежедневното неправене на това, което всъщност искаш да правиш те смачква, характерът ти се променя, животът ти минава покрай теб и изведнъж - хоп, постигаш целта. А дали все още я желаеш?

# 1 24 ян. 2019, 08:09 ч.

Мнения: 4 518

Не мисля, че така може да се генерализира. Не всяка цел отнема месеци и постигането ѝ изисква години. Естествено почти винаги може различните стъпки, през които трябва да минеш, може да ги самоопределиш като "цел" и всяка една от тях да ти носи удовлетворение.
Ще дам и обратния пример, който при нас беше план, но се превърна в цел. Искахме да си купим апартамент, да се оженим и след това да забременея. Първите две неща направихме за година и 10 месеца от взимането на решението. Само че се оказа, че нещата със забременяването няма да ни се получат както си мислихме. И сега като ще отнеме години какво, да се откажем ли?
Генерализирането по принцип не е хубаво нещо. Дерзаеш докато целта си заслужава нещата, които трябва да направиш.

# 2 24 ян. 2019, 09:26 ч.

Мнения: 7 913

Като стъпило здраво на земята теле аз разграничавам лесно целите от мечтите.
Щом съм решила да превърна една мечта в цел, значи тази мечта вече е в графа "необходимост". Със съответните стъпки към реализация и срокове.
Тоест държа си мечтите като мечти и ги променям, разтеглям, раздърпвам като дъвки, докато не дойде времето да се превърнат в цели. В този момент мечтите вече са били достатъчно чепкани и имам ясна визия към какво се стремя.
Така почти нямам разочарования.

# 3 24 ян. 2019, 09:44 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: fmino в чт, 24 яну 2019, 01:25

Значение за колко време се постига дадена цел има, голямо. Понякога, когато резултатът, който искаш, се забави прекалено много, се губи и смисъл.
Сега зависи от целта - има големи такива, които искат години, има по-мънички, за които е достатъчна някоя и друга седмица само.
Зависи.

# 4 24 ян. 2019, 11:24 ч.

Мнения: 11 077

Зависи от целите, а и в повечето случаи по-важен е пътят, отколкото крайната спирка.

# 5 24 ян. 2019, 12:38 ч.

Мнения: 360

Относително е. Необходимо е да имаме дребни цели и мечти, които да постигаме сравнително бързо. Точно те ни носят удовлетворение от постигнатия успех. А той, на свой ред ни тласка да продължаваме напред. Но, по - далечната цел, носи и по - голям смисъл и по - висока себеоценка. Именно тя ни учи на постоянство, смирение, упоритост и накрая удоволствие от постигнатия резултат.

# 6 24 ян. 2019, 12:51 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: fmino в чт, 24 яну 2019, 01:25

За мен една цел трябва да се постига сравнително бързо и без лишения и спиране на нормалния живот.

На кое му викаш нормален живот? Хората с високи постижения нямат нормален живот. Ако искаш нещо, трябва да го наместиш някъде и да се откажеш от нещо. Общо взето до 30г. нормалният живот е главно гонене на цели. Ако не гониш цели, а си живееш "нормално", след това ще догонваш. Понякога трябва месеци или година или повече да има дисбаланс в живота в една посока, докато нещо потръгне.

А някои цели си отнемат време и си имат технологичен срок.

# 7 24 ян. 2019, 13:08 ч.

Мнения: 360

Именно, The Siren of Titan. Годините от 20 до 30 са страшно рещаващи, точно тогава, колкото и да сме объркани и да не сме сигурни точно какво искаме от живота, трябва да си поставим цел и да я следваме непреклонно. Да се лишаваме от това - онова, но пък, ако знаем какво ще получим накрая, изобщо няма да го приемаме за лишение. По това се отличават силните, като цяло, по естествения си стремеж към успех и умението да не се отказват. Всеки сам решава. Само, че после на дърти години се оплакват защо живота им бил ,,еди си какъв" и работят продавачки в магазин за малко пари.. Ами.. защото на времето не ти се плащаше цената, за да постигнеш повече. Всичко, което искаме е извън комфортната ни зона Simple Smile

Последна редакция: чт, 24 яну 2019, 13:20 от L.D.

# 8 24 ян. 2019, 13:17 ч.

Far away from here...
Мнения: 1 305

За някои цели е валидно това Simple Smile

# 9 24 ян. 2019, 13:21 ч.

Мнения: 54 408

Цитат на: L.D. в чт, 24 яну 2019, 13:08

Именно, The Siren of Titan. Годините от 20 до 30 са страшно рещаващи, точно тогава, колкото и да сме объркани и да не сме сигурни точно какво искаме от живота, трябва да си поставим цел и да я следваме непреклонно. Да се лишаваме от това - онова, но пък, ако знаем какво ще получим накрая, изобщо няма да го приемаме за лишение. По това се отличават силните, като цяло, по естествения си стремеж към успех и умението да не се отказват. Всеки сам решава. Само, че после на дърти години се оплакват защо живота им бил ,,еди си какъв" и работят продавачки в магазин за малко пари.. Ами.. защото на времето не ти се плащаше цената, за да постигнеш повече

Много точно казано.
Целите не могат да са само краткосрочни, бързо да става всичко.
Има и дългосрочни, които изискват време, стабилна организация и стриктна дисциплина за набавяне на необходимия ресурс. Цели без ресурс са просто някакви фантазии.

# 10 24 ян. 2019, 13:24 ч.

Мнения: 30 802

По принцип за някои неща има технологично време, което е по-добре да е кратко и да си сложиш краен срок. За написване на роман било една година. Не че няма романи, писани 25 години, като Параграф 22, добре че не се е отказал човекът. Но примерно Моби-Дик е писана бързо, буквално авторът е дописвал, когато е била в печат.

Иначе преди всеки успех или пробив има 10 години натрупване и работа.

# 11 24 ян. 2019, 13:37 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

Човек може да има краткосрочни, дългосрочни, средносрочно цели и всичо между тях. Едни евентуално могат да с постигнат много по-лесно от други. Но пък по-амбициоаните цели по-често са съброводени с изпитването на дискомфорт по пътя (или в някакъв етап) на постигането им. Ако целта се постига бързо и лесно, по-вероятно да е нещо не толкова амбициозно. Винаги има изключения, разбира се.

# 12 24 ян. 2019, 14:16 ч.

n/a
Мнения: 3 341

Въпросът за колко време се постига целта не е никак свързан със смисъла ѝ.
И кратко да е времето, разочарованието дебне на финала.

# 13 24 ян. 2019, 14:28 ч.

Мнения: 11 077

Цитат на: The Siren of Titan в чт, 24 яну 2019, 13:24

Но примерно Моби-Дик е писана бързо, буквално авторът е дописвал, когато е била в печат.

То на него дяволски му личи, че е писан на коляно и редакторско око не го е виждало никога Simple Smile

# 14 24 ян. 2019, 14:35 ч.

Мнения: 859

Когато целта си върви между другото и си водиш пълноценен живот проблем няма никакъв. Но когато всичко си захвърлил и имаш далечна, понякога нереалистична цел, живееш като скот и т.н. тогава, дори да я постигнеш, се наблюдава едно разочарование и си видял как ти минават годините в нищо. Познавам тук едно момиче, което се захвана да учи статистика, беше сама с малко дете. Преживя огромни лишения, детето й от малко седеше само в къщи, никакви забавления, бачкане и учене до откат - ами не беше добра по математика и след 6 години мъчения се отказа и работи в ресторант. Това е пример и за нереалистична цел - тя елементарни неща не рабираше по математика, но се опитваше да се явява на изпити за висша математика. Освен това с тази специалност (вярно, че се изкарват куди пари), но местата са много ограничени.

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

Знаете ли, че...? (интересни факти)

Политиката в България - Тема 5

Думи и изрази, които използваме неправилно

Причина:

Причина: