Е, то затова, колкото и клиширано да звучи, при целеполагането се прилага принципа smart (или с друго име, но аналогичен подход).
- Публикувана: 24 ян. 2019, 01:25 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2019, 11:57 ч.
Целта - кога да я постигнем
Едни от големите житейски грешки са опити да се учи нещо, което не пасва на възможностите и талантите. Примерно някой на всяка цена да иска да е лекар или адвокат. Накрая ще стане толкова калпав, че може да изкарва по-малко от фризьорка и да върши само бели. В тоя смисъл понякога трябва да се спре с гоненето и да се постигнат някакви по-малки междинни цели. Ако някой гони успеха, като вече учи трето висше - това вече не е гонене на цел, а гонене на Михаля.
Едни от големите житейски грешки са опити да се учи нещо, което не пасва на възможностите и талантите. Примерно някой на всяка цена да иска да е лекар или адвокат. Накрая ще стане толкова калпав, че може да изкарва по-малко от фризьорка и да върши само бели. В тоя смисъл понякога трябва да се спре с гоненето и да се постигнат някакви по-малки междинни цели. Ако някой гони успеха, като вече учи трето висше - това вече не е гонене на цел, а гонене на Михаля.
Грешка е и да се учи по начин или на ниво, които не съответстват на типажа. Тук не обсъждам интелектуално ниво дори /за мен това е нещо много хлъзгаво и относително по принцип/, а начин на възприемане.
По тоя повод винаги съм се чудила на "целта" на родители, които на всяка цена искат децата им да учат някъде с най-най-най-висок бал или в училище с най-най-най-висок "рейтинг", във възможно най-най-най-престижната паралелка/специалност.
Човекът може да стане добър специалист ако учи, примерно, същата специалност, но в не чак толкоз най-най-най-училище, в което някой да му изпива соса от претенции, често пъти напълно излишно завишени и без да му се оставя време да диша и да осмисля дори елементарните неща.
Не е проблем да се натика едно дете на такова място. Дори ще завърши с тикане и бутане. Но защо?
Judy,
това, което описваш, обаче са амбиции и целеполагане на родителите, и често нямат нищо общо с желанието, целите и възможностите на децата. Примери за това във форума, пък и извън него - колкото щеш.
това, което описваш, обаче са амбиции и целеполагане на родителите, и често нямат нищо общо с желанието, целите и възможностите на децата. Примери за това във форума, пък и извън него - колкото щеш.
Разбира се, че са на родители.
Да го погледнем от тяхната гледна точка - те имат за цел детето да се развива по определен от тях начин. Те живеят за тази цел. Дишат с нея. С нея стават и лягат. Някои се поболяват направо.
Самото дете също може прекрасно да се вкара в погрешния път по този начин, като му се намелят подобни неща на главата и цял живот да гони най-най-най-елитното училище, университет, професия, компания, социален кръг, семейство и т.н. Без да има време, идея, възможност да се замисли дали, точно туй ли му трябва и защо му трябва.
Така целта става място в класацията, а не лично мотивирана нужда/потребност, която човек иска да задоволи.
Като стъпило здраво на земята теле аз разграничавам лесно целите от мечтите.
Щом съм решила да превърна една мечта в цел, значи тази мечта вече е в графа "необходимост". Със съответните стъпки към реализация и срокове.
Тоест държа си мечтите като мечти и ги променям, разтеглям, раздърпвам като дъвки, докато не дойде времето да се превърнат в цели. В този момент мечтите вече са били достатъчно чепкани и имам ясна визия към какво се стремя.
Така почти нямам разочарования.
Щом съм решила да превърна една мечта в цел, значи тази мечта вече е в графа "необходимост". Със съответните стъпки към реализация и срокове.
Тоест държа си мечтите като мечти и ги променям, разтеглям, раздърпвам като дъвки, докато не дойде времето да се превърнат в цели. В този момент мечтите вече са били достатъчно чепкани и имам ясна визия към какво се стремя.
Така почти нямам разочарования.
Много ми хареса метафората за мечтите разтегляни като дъвки.
Аз всеки ден водя дневник, който ме мотивира. Първото пиша моите забавления, тоест къде бях днес. Например бях в Парадайс с приятелят ми, бях на рожден ден и така нататък. Ако не съм ходила никъде и не съм се забавлявала за днес, пропускам тази точка. Следващата точка задължително пиша за моите мисли. Защото ''За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.''. Тази точка ме кара да се чувствам свободна. Следващата точка пиша за благодарности. Всеки ден благодаря за добро и лошо. И най-важната точка пиша за моите цели. Пиша такива нормални цели, които са близо до постигане. Например ''да спестя 1000 лв'' , '' да взема изпита'', '' да направя малък бизнес''. Нека целите да бъдат реалистични. Не пиша такива цели като ''да стана милионер'' , '' да имам 5 апартамента'' и така нататък. Защото е невъзможно. Успешните хора също водят дневници и те затова успяват.
Лично моите цели си ги постигам без напъване, по между другото, докато си живея живота. Никога не съм мечтала за някаква невероятно скъпа къща - това, което ме интересуваше е да е в хубав квартал, да не изисква ремонти, да има училище на пешеходно разстояние и да ми е близо до работата. Имаме да я плащаме още няколко години, някак неусетно си върви ипотеката, нищо не жертвам - ходим по няколко пъти годишно на почивки по екзотични острови или в Европа, събираме се с приятели, ходим по концерти, ски и т.н. Утре ако ме блъсне кола за нищо няма да съжалявам .
Детето и то взе, че порасна - без саможертви от наша страна - изобщо не мога да кажа, че с години съм стискала зъби за постигането на някоя цел .
Детето и то взе, че порасна - без саможертви от наша страна - изобщо не мога да кажа, че с години съм стискала зъби за постигането на някоя цел .
Детето и то взе, че порасна
За шом имаш дете, имаш всичко!
Нямам дете, но това ме чака .... Приятелят ми иска дете, но имам колебания, защото той не иска да живее в София и не съм съгласна детето ми да живее в малък град с пълно цигани и никакво бъдеще. И не мога да разбера каква е причината да не иска да живее в София, имам апартамент, няма да плаща наем... Не го разбирам
Излязла съм малко от ритъм, нещо организията ми куца, и това е точно от както си оставих тефтерчето настрани. Препоръчани теми