Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Какво харесват да правят децата ви

  • 5 047
  • 34
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 3 865
Имам начинаещи тийнове. Едно време като бях на тяхната възраст обичах много да се разхождам по улиците (не по магазините, а просто да ходя дълго и продължително и да добивам цялостни впечатления от местата, в които съм, да гледам хората и изобщо всичко). Обичах да пътувам, да ходя на плаж и басейн, мечтаех си да карам ски (ама никой не ме заведе), да ходя ня къмпинг на каравана, завиждах на чужденците, които дърпаха каравани и си мечтаех за такъв номадски живот. Обичах да си чета книжки след училище, да си шия и плета дрехи.Изобщо не ме интересуваше какво ям - една сиренка пътьом ми стигаше, нямах проблем да ям манджа цяла седмица и не подбирах - важното беше да не съм гладна. Сладкиши и бонбони НЕ ПОНАСЯХ и любимото ми ядене беше постна картофена супа. Не ме влечеше да спя по скъпи хотели и да ям по ресторанти - дори не исках защото все си мислех, че не знам как да се храня културно и всички ме гледат и ми се смеят. По кафета не обичах да седя - беше ми странно - предпочитах пейки в градската. Учех си уроците и ме беше срам ако получех по ниска оценка от 6.
Сега децата ми са моя пълна противоположност - не им дреме за училището, радват се ако са на средното ниво по успех - това значи че са нормални като всички и те искат точно такива да бъдат. Умират да спят по хотели  - каравани, къмпинги и т.под. не са за принцовете и принцесата. Хубава вечер за тях е ядене на ресторант - не че си поръчват кой знае какви специалитети - ядат боклуци, ама е важно да е на ресторант. По кафенета си умират да седнат и да си поръчват питиета. Не обичат да пътуват, мразят (мързи ги) да ходят - ако ще ходят трябва да е по магазините и обезателно да си купуват по нещо. На ски ги водя почти насила въпреки че са перфектни скиори, морето също не ги интересува, басейните вече не са им интересни въпреки че плуват от бебета. Искат само да седят на компа или таблета и да играят момчетата, а щерката гледа видеа и сама си прави такива, да си лафи по фейстайм с приятелки и  да обикаля магазините и да си купува неща. Момчетата си харчат всички пари за комп игри. Умират за бонбони, шоколади, вафли, бисквити, снаксове и всичко вредно. Без месо вечерята не струва и  трябва всяка вечер ново и прясно ядене. Книги НИКОГА не четат - не са им интересни - и уроци никога не учат - квото научат на училище им стига. Опитвам се да им внушавам всячески моята  ценностна система, но те попиват от всички околни, но не и от мен.
Вашите деца наследили ли са интересите и ценностната ви система или са съвсем различни.

# 1
  • Мнения: 3 590
Големият ми син е на 17 и половина .Не му дреме за училището от 8 клас някъде. По кафенетата виси ,наргиле пушат ,е той и цигари пуши. Не съм го видяла да разгръща учебник ( той и няма де ) или тетрадка ,ама  и затова успеха му хич не е завиден .Иначе все гледа да не изостава с модния бранд сред останалите си съученици .Вечер се прибира докъм 23.00 ч. ,ама като направи пълнолетие след някой друг месец и може и да не се прибира  Twisted Evil Няма желание да кандидаства никъде като завърши , няма и сериозна приятелка .Иначе непрекъснато му говоря за успеха в училището,за хигиената,за парите и тяхното предназначение и т.н.Засега файда не виждам . Надявам се ,като завърши и се хване някъде на работа да види как се вадят и как се харчат парите  Naughty

# 2
  • Мнения: 19 291
Опитвам се да им внушавам всячески моята  ценностна система

Ето тук ти е грешката. Ценностна система не се внушава, попива се. Ако схващаш какво ти намеквам...
Съвсем нормално е децата да се опитват да се различат от родителите си, особено в пубертета. Иначе няма да има развитие, движение напред, прогрес.
Спокойно, малко търпение само и все някога ще видиш себе си в своите деца – и ценности, и навици, и недостатъци даже. Предимно недостатъците.
Колкото повече остаряват, толкова повече ще заприличат на майка си и баща си.  Laughing

# 3
  • Мнения: 3 865
И тук модния бранд е приорити. Под внушавам се разбира не със словесни убеждения, а с личен пример, показвам на практика колко е хубаво нещо, но за тях явно не е. За сега са попили само 1 нещо и то от баща си - ходенето по кръчми

# 4
  • София
  • Мнения: 27 588
Моята дъщеря обича да излиза с приятели. Ако е топло, в квартала, няма проблеми. Обича да ходи по лагери и екскурзии. Приятно й е да е по-лукс, но и на по-обикновено не отказва, стига да е с приятели.

# 5
  • Мнения: 3 865
Моята дъщеря обича да излиза с приятели. Ако е топло, в квартала, няма проблеми. Обича да ходи по лагери и екскурзии. Приятно й е да е по-лукс, но и на по-обикновено не отказва, стига да е с приятели.

а какви семейни почивки обича?

# 6
  • София
  • Мнения: 27 588
Ами, със семейството. Ние си взимаме евтини вили в Северна Гърция. Обикновено ходим две три семейства. Важното е приятели да има. И море и спокойствие.
Обича и да ходи на тренировки.

# 7
  • Мнения: 3 991
Спокойно, хората се променят. И моят син на 15 висеше нон-стоп пред компютъра, сега на почти 30, това вече изобщо не му е важно. Снощи го попитах дали не мисли, че е сгрешил с университета, който завърши, а той каза, че е искал на всяка цена да се изнесе от къщи и да бъде самостоятелен. Но намери това, с което иска да се занимава и му харесва. Щерката на 16-17 искаше да има много дрехи, тръшкаше се ако не я пусна на дискотека, сега казва: "Много тъпо хлапе съм била". Обаче наскоро намерих на тавана нейна тетрадка от седми клас, където си е писала цели и на първо място беше написано: "Да вляза в добро училище". Значи все нещо е оставало в главите от това, което сме говорили...

# 8
  • Мнения: 3 865
интересно ми беше дали и др деца са такива капризи търсещи лукс, да харчат пари, да мързелуват, да са все недоволни и ако на едното угодиш другите да роптаят.   

Ами, със семейството. Ние си взимаме евтини вили в Северна Гърция. Обикновено ходим две три семейства. Важното е приятели да има. И море и спокойствие.
Обича и да ходи на тренировки.

приятели ама ваши или техни? Моите приятели на децата ми са им скучни.

# 9
  • София
  • Мнения: 27 588
Иначе и моята мрънка за всички видове неща, които й купувам. Взима го и се нацупва. Казвам и: Кажи, благодаря, мамо.
Пък после си ги носи. Или ги губи.

В нашите приятелски семейства има деца, с които тя е приятелка.

# 10
  • Мнения: 8 913
Дъщеря ми на 10 години обича да чете книги,но такива които сама си е избрала.
В училище е много е амбициозна и иска все  да е първа.Учи с желание засега.
Обича да рисува,да прави апликации,декупаж-купуваме и разни материали,ходи в една творческа работилница през лятото..
Обича да кара ролери ,тротинетка,колело.

Обожава животните -обича да язди и ходи на конна езда.
Анимал планет е любимият и тв канал.
Обича да излиза да играе с приятелите си , да ни идват на гости , да ходят на кино,да играят боулинг.
Обича да пътува-да ходи на лагер  на екскурзия ,на почивка.
На лагер още не сме я пускали сама,обикновено и аз ходя.
На екскурзии ходим семейно с приятели.
На почивка-почивката трябва да е активна,защото детето иска  разнообразие.Все иска да види нещо ново..
Обича да ходи на плаж.На басейн-не много.
Обича да се храним навън по заведения.
Капризна е и не яде всичко.Има претенции.
Интересува се от дрехи и обувки,иска сама да си ги избира.Но пък от друга страна си пази дрехите ,прибира си ги,не се цапа-няма скъсано,няма лекьосано.
Миналата година играеше повече на таблета.Сега го използва повече за чатене с приятелки и слушане на музика.Обича латино музика.





# 11
  • Мнения: 3 865
Явно е, че средата разваля. Ако си сред разглезени деца на богати родителите те интересува само харченето на пари и да купиш най-скъпото за да има с кво да се похвалиш. И го приемаш това за нормално щото всичките ти приятели са така. Парите развалят - факт.

# 12
  • Мнения: 15 573
Моите приятели на децата ми са им скучни.
Мисля, че това е нормално. Моята дъщеря е почти на 12. Обича наши приятели, които й обръщат внимание, играят си с нея и пр. Останалите ясно, че ще са скучни.
Любимото й е да се съберем за рождения й ден и да играем настолни игри, но да не си говорим помежду си за наши неща Simple Smile

Тя все още обича да ходи с нас по почивки. Всъщност само ѝ дай да стяга багажи и да прави планове за пътувания.
Все още не мрънка като обикаляме по забележителности, въпреки че  не винаги слуша с голям интерес за историята на съответното място.
Радва се на луксозни почивки, но определено не са ѝ топ приоритет.  Лятото ходи на един лагер, който за мен  беше мизерен като условия, но не се оплака, нито поиска да я вземем по-рано.
Обича да ходи на лагери, летни училища, плаж,  спа басейни,  планина, въпреки че там я юркаме с дълги планински преходи, ресторанти и др.
Ако я оставя обаче вкъщи, ще стои на телефона и компютъра дълго време. Затова съм сложила програма на телефона и след 1 час се забраняват забавните приложения. Така е принудена да си намери други занимания. Също не позволявам лягане с телефон и чат до полунощ.
Забравих да пиша, че мрази да подрежда и го прави след сто подканяния от моя страна. Изобщо домакинската работа не ѝ е силата и я върши с неудоволствие и скатаване, ако може.

Все още е малка и не знам как ще се развие по-нататък. Все пак интересите на 12г и 16г са различни, както и желанието да си на почивка с мама и тате Simple Smile
Помня, че в гимназията и аз обичах да ходя по кафета, дискотеки, да играя белот и бридж. Е, в училище никога не съм искала да бъда в масовката. Учех си здраво предметите, които ме интересуват, а останалите гледах така да ги завъртя, че да имам отлични оценки без много напън:)

Освен възпитанието вкъщи средата наистина е много важна. Не бих казала, че само парите развалят, а по-скоро отношението към тях, какво се коментира и на какво се държи вкъщи. Познавам състоятелни родители, чиито деца в никой случай не са  разглезени и не парадират.
Имаме и едни познати, чието дете е другата крайност.  Интересува се само от скъпи вещи, луксозни почивки и пр. Налага се от време на време да се виждаме и наскоро ме пита колко телевизора имаме вкъщи. Беше искрено изумен, че дъщеря ми няма тв в стаята. Коментира кое каква марка е, колко струва и т.н. точно по начина, по който го прави единият родител и голяма част от хората от средата, в която се движи семейството.

Последна редакция: сб, 26 яну 2019, 15:02 от Дъждец

# 13
  • Мнения: 3 865
Ние в къщи не сме по марковите дрехи, техники и т.н. - скромни сме и не говорим за такива неща. Но средата им в училище е такава и поради това се интересуват. От тях научвам за новите модели телефони и всичко както и за цените им.

# 14
  • Мнения: 15 573
Все пак си мисля, че нещо остава в главите им. Просто сега са във възраст, в която се влияят много от връстниците си.

# 15
  • Mediterraneo
  • Мнения: 27 439
Влияят се, разбира се. И колкото е важна средата на приятели, че дава голямо отражение, още по- важна е семейната среда.
Моята е на 14 почти. Обича да рисува, напоследък се запали по анимация. Прави клипове, но не просто да снима с телефона, а работи с програми; скоро направи почти 20 минутен филм, въвлича и приятели в това си хоби. Обича да работи с ръце, постоянно нещо майстори, пък било то само от хартия и лепило.
Естествено, висенето на компа и телефона е ясно.
Скоро бяхме на семейна почивка, ходихме на круиз. През половината време мрънка и се цупи, през другата половина беше страхотно въодушевена. Найс.

# 16
  • Мнения: 1
Здравейте!
Струва ми се, че ключът към увлекателните занимания е това да съдържат елемент на игра. Да вълнуват ума, въображението, сърцето. Ако добавим към това смисъл, движение и добро намерение... Ура!

# 17
  • Мнения: 1 449
Интересна тема , включвам се и аз,  защото имам същите тревоги относно интересите на моите деца.
Големият син е много умно дете ( учителите още от първи клас постоянно ми го отбелязват) , но е адски мързелив и крайно не амбициозен. Последното се надявам да се промени , че е само на 12 г , но липсата на интереси от всякакъв вид ме притеснява. Не обича да чете книги , спортува почти насила - уж обича спорта, но всяка тръгване на тренировка е мрънкане и сръдни, нищо не го вълнува освен глупавите игри на PS  и да гледа клипове в youtube , как други хора играят същите тези игри. С това запълва 99% от свободното си време и ако му ги отнема гледа тъпо и сяда на телевизора- нямало друго какво да прави. Поне за сега учи, но докога ... - децата около него , неговите приятели са същите,. Та те дори не излизат навън ваканциите , аз го " гоня"  да излиза,  а той се оплаква , че няма с кой - никой не искал . Сега грипната ваканцията го записах на сноуборд  и  той не можа дори да си намери компания сред приятелите си - всички я прекараха пред ТВ и компютъра.
Това е направо отчайващо , не знам как да го преборя това или да стискам зъби и чакам да мине - но  съм виждала и възрастни мъже , които продължават да се "зомбират " от игрите .
Дрехи и пари все още не го вълнуват , но обича да ходи на ексурзии и даже постоянно натяква , че не го водим често в чужбина " както неговите приятели ходят" . Ние имаме възможности , но аз гледам да не ги затрупвам със скъпи подаръци и почивки .

# 18
  • София
  • Мнения: 27 588
Синът ми е същия!!! Пише си домашните за 20 мин и сяда на игрите. Лятото успявах да го изведа /на 8 е/. Обаче сега, ваканцията - хич! Чак се притеснявам!

# 19
  • Мнения: 3 865
Интересна тема , включвам се и аз,  защото имам същите тревоги относно интересите на моите деца.
Големият син е много умно дете ( учителите още от първи клас постоянно ми го отбелязват) , но е адски мързелив и крайно не амбициозен. Последното се надявам да се промени , че е само на 12 г , но липсата на интереси от всякакъв вид ме притеснява. Не обича да чете книги , спортува почти насила - уж обича спорта, но всяка тръгване на тренировка е мрънкане и сръдни, нищо не го вълнува освен глупавите игри на PS  и да гледа клипове в youtube , как други хора играят същите тези игри. С това запълва 99% от свободното си време и ако му ги отнема гледа тъпо и сяда на телевизора- нямало друго какво да прави. Поне за сега учи, но докога ... - децата около него , неговите приятели са същите,. Та те дори не излизат навън ваканциите , аз го " гоня"  да излиза,  а той се оплаква , че няма с кой - никой не искал . Сега грипната ваканцията го записах на сноуборд  и  той не можа дори да си намери компания сред приятелите си - всички я прекараха пред ТВ и компютъра.
Това е направо отчайващо , не знам как да го преборя това или да стискам зъби и чакам да мине - но  съм виждала и възрастни мъже , които продължават да се "зомбират " от игрите .
Дрехи и пари все още не го вълнуват , но обича да ходи на ексурзии и даже постоянно натяква , че не го водим често в чужбина " както неговите приятели ходят" . Ние имаме възможности , но аз гледам да не ги затрупвам със скъпи подаръци и почивки .

това ми действа успокоително - явно е тенденция и най-интересното за някои деца е да седят на компа. Единият ми син обича сноуборд - пуснахме го на учител за 1 ден, но е само 1 час и остатъкът от деня трябваше да си седи сам на зелената писта за се учи. Иска да идва с нас на трудните, но е съвсем начинаещ. Пробвахме веднъж, но никой от нас не можа да кара ски защото стояхме с него и го чакахме да се дигне от земята, където се правеше на умирающ и всички скиори му пречеха. А не можем да го оставим дни наред сам да си мъчи, докато ние си караме на др място щото е голяма лигня и сръдня. Иначе на ски е професионален, ама сега се е запалил по сноуборд. Била му най-лошата ваканция щото не сме му дали да кара сноуборд всеки ден и да се влачим след него нон стоп и да си скапем нашата почивка. Нема угодия. Водим ги нон стоп на почивки в чужбина защото техните съученици ходят и искаме да не се чувстват различни и ощетени. Но още преди да заминем  ми се съобщава, че чакат с нетърпение да се върнат за да си кибичат на комповете. То верно - така излиза по-евтино, но пък ме е яд да се обездвижват. То поне да учеха и дом да пишеха, а те и това не правят. Щели да стават професионални играчи на комп игри и да печелят пари. А дано ама надали - за сега само се харчат пари по игри.

Последна редакция: сб, 02 фев 2019, 15:43 от Skrekkelig

# 20
  • Мнения: 7 833
Skrekkelig,
масово е за поколението (и вкъщи е така). Темата има потенциал да е полезна за много потребители с деца на тази възраст, но се опасявам, че ти непрекъснато я връщаш към "аз каква бях и каква съм, е-хе-ее, а гледай днешните какви келеши са".

Ама това, знае се, го пише още на шумерската плочка отпреди 3000 и нещо години - "днешните млади са хаймани, нищо не умеят, нищо не знаят, не уважават възрастните... "

# 21
  • Мнения: 19 291
Щели да стават професионални играчи на комп игри и да печелят пари. А дано ама надали - за сега само се харчат пари по игри.


Вкарай им идеята, че с игри я спечелят, я не, но тези, които създават игри, т.е. програмистите – печелят със сигурност.
Така де, като висят на компютрите, поне да си вземат хляба в ръцете.  Grinning

# 22
  • Мнения: 3 865
Оооо ама и на програмиране беше записан. Отказа се - не му е интересно. То там се иска много мислене, ама не е толкова забавно като мисленето в игрите. Аз съм учила програмиране и половината ми колеги се отказаха като видяха за кво иде реч - скучно им било. На мен па ми беше много интересно.
Иначе сравнявам не само със себе си, но като цяло с моето поколение. Тия мислят само за кефа си - не виждам кой ще им плаща един ден да си правят кефа. Верно че някои печелят пари с това, ама са единици и то само най- най- добрите. Останалите се задоволяват само с участия - като в спорта в общи линии. Не знам... плаша се....

# 23
  • София
  • Мнения: 12 377
Оооо ама и на програмиране беше записан. Отказа се - не му е интересно. То там се иска много мислене, ама не е толкова забавно като мисленето в игрите. Аз съм учила програмиране и половината ми колеги се отказаха като видяха за кво иде реч - скучно им било. На мен па ми беше много интересно.
Иначе сравнявам не само със себе си, но като цяло с моето поколение. Тия мислят само за кефа си - не виждам кой ще им плаща един ден да си правят кефа. Верно че някои печелят пари с това, ама са единици и то само най- най- добрите. Останалите се задоволяват само с участия - като в спорта в общи линии. Не знам... плаша се....
Моята щерка ходи на курс по програмиране към СофтУни, сама поиска и адски се кефи. На 8 е, вече мина първо ниво, сега са второ.

Иначе какво обича да прави? Да кара колело и кънки, да търчи навън с кучето. Да се катери - баща й я води редовно на стена, май в Уолтопия, абе не съм ги питала и не ме интересува, важното е, че ходят двамата и са хепи. Общо взето, вечер плюс уикендите все сме по паркове, поляни и еко пътеки, максимално време изкарва навън на въздух.

Телефон ползва само за обаждане, игри не играе и не я интересуват. Таблета го възприема като един голям учебник защото на него сме качили учебниците й, с цел олекотяване на раницата, та не го пипва когато си е у дома.

Гледа филмчета често, обикновено с мен - сама й е скучно. Обича и да строи с Лего, да разиграва сценки, да кани гости с преспиване, което е едно безкрайно ядене на пица, пиене на мляко с какао, бърборене и бой с възглавници.

Обича да се гмурка, но го прави само 30 дни в годината, когато сме на море. Обожава да пътува, особено извън БГ, и да плямпа с чужденци на английски Simple Smile

# 24
  • Между гори и планини
  • Мнения: 6 248
Големият ми син е почти на 18г и хобито му е китара. Втора година в музикален колеж с китара и мултимедия в Англия. Абсолютно сам се подготви, самоук от ю-туб. Остава му 1 година.
Малкият - роботика, механика, прави късометражни анимации с телефона си, много Лего, но вече роботизирано.  Понеже знае перфектно английски (двуезично семейство сме) го приеха в една школа да кара курсове свързани с поправки на компютри и след това почва Sisco. Само на 12г е и ще бъде най-малкия и индивидуално ще го обучават 3 часа през учебната година и ваканциите. Той много се вълнува. Обича математика , физика и химия. Успехът в училище отдавна не отразявам, важни са знанията. Във втори клас по английски имаше 2 и учителката ми го съобщи с гордост, в трети клас беше втори на национално състезание за пети клас.

# 25
  • Мнения: 27
Моята дъщеря ходи на кпоп танци. В София има добри школи, на които могат да се запишат децата да ги танцуват тези танци. Друго хоби е събиране на плакати. Всяка седмица трябва да търча на непознати места, за да угодя. То не бяха кученца, па после колажи, а сега този кпоп. Над 100 плаката има.

# 26
  • Мнения: 3 865
Знаех си че нещо не е наред с моите

# 27
  • Варна
  • Мнения: 89
Моята е на 10г. Гледам, че и тя, а и целият клас, са си още с бебешкия акъл, за разлика от други деца на същата възраст. Гледа клипчета в стил "5 minutes craft",и други с уроци как да нарисуваме еди какво си. Обича да чете, понякога избира сама, но по-често избираме заедно. Обожава да ходим на палатки. Последното е любимо и на двете ни, и понякога се чудя дали все още ще проявява интерес след някоя и друга година, но пък там създава приятелства, и после се търсят с децата, знам ли... Ходи на народни танци, участва в мажоретния състав на училището. По принцип е своенравна, и много я мързеше да пише домашни до миналата година.Даже не знам дали е мързел, или характер, защото с тези неща решаваше да се занимава или не, според това дали нещо друго не ѝ се струва по-интересно в момента. Например, от предучилищна забелязахме с учителката ѝ, че обича числата, после беше с най-високи резултати по математика в класа, до втори клас, когато решила, че щом знае принципа на умножението, то няма защо да учи таблици. Smile Не знам дали почна да разбира какво ѝ говоря, или подейства условието, че съм готова на всичко да я запиша (понеже проявява интерес към различни уроци), само ако не подценява задълженията, свързани с училище, но тази година нямам никакви ядове. Сега ходи по разни състезания от училище, пак с високи резултати, та явно е въпрос на мотивация.
По много неща прилича на мен, когато съм била на тази възраст, но дали го е наследила от мен, или си е до характер, не мога да кажа. Радвам се, че е общителна и доста самостоятелна, каквато аз определено не бях.

# 28
  • Мнения: 4 558
Дъщеря ми е на 15 - пише фентъзи и хорър разкази в някаква пуберска платформа. Изненадващо добри са и като нищо може някога да си изкарва хляба с писане. Другите ѝ интереси са кей поп и гледане на клипове с животни. Включва се с интерес и в готвенето, обича да пътува.
Малкият е на 9 - вълнува се неимоверно от българската история, гледа постоянно клипове на тази тема, теглим стари филми като "Капитан Петко войвода" и други. Бадминтонист е, спортува с удоволствие. Гледа клипове с Ванга и теории на конспирацията по нейните предсказания и "научни" интерпретации на разни влогъри.

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 9 772
Моите са коренно различни един от друг, но и двамата са доста различни от мен на тяхната възраст. Което според мен е нормално, времената са съвсем, съвсем различни. Аз четях много, но пък нямаше компютър, плейстейшън, смартфон и детска телевизия 24ч. Моите деца не четат изобщо, освен насила. Единият много обича да излиза, написва за 30 мин и хуква навън. Другият не мога да го изкарам и при най-хубавото време. Постоянно е залепен за телевизор/телефон/компютър. И двамата обичат да пътуват, без значение къде, не са претенциозни към условията. И на палатка и бунгало обичат. Но и в мола обичат. Така да тръгнат безцелно по улиците им е много скучно и не го правят. Към храната не са претенциозни особено.
Като цяло обаче в поколението мен ме притесняват две неща. Първо са страшно инфантилни. Всички, които в момента са под 30.  Айде да не са всички, ама едно 90% са. Което е разбираемо, защото времената са такива, че им висим на главите до 15 годишна възраст, че и повече. Но е притеснително. Не знам как ще се оправят като възрастни. Аз на 12 гледах брат ми почти изцяло, готвех, пазарувах и обикалях цяла София сама. Моите на 11 не могат да си вържат обувките.  ooooh!
Второто притеснително е, че наистина са много консуматорско поколение. Без въображение, без хъс, без живец. Искат само да лежат и да получават. Предимно вещи, по-рядко нематериални блага. Което също е обяснимо. Ние едно време (охххх звуча вече като бабите пред блока  Joy), за да получим дадена информация вземахме трамвая, отивахме в библиотеката, ровехме 30 мин докато намерим нужната книга, прочитахме я цялата, за да отсеем 2 абзаца. Което те учи на много неща. Сега цъкваш в Гугъл и за секунди получаваш всичко на готово. Без усилия, без да мърдаш, без въображение, без да мислиш.
Та всички тези неща са разбираеми, предвид времето, в което живеем, но това не ги прави по-малко притеснителни.

# 30
  • Мнения: 3 865
И на мен ми е любопитно как ще се оправят с живота като пораснат днешните деца. Моите от сега мислят как като навършат 18 ще се изнесат от вкъщи. Ама хич не им минава през ума, че за това се искат доста пари на първо време, които изобщо не ги виждам как ще спечелят. Тях ги мързи зъбите да си измият, камо ли да работят. Плащаме им да си чистят стаите и пак не искат да го правят, ама иначе летят в облаците. Жал ми е щото с тази глезотия един ден животът така жестоко ще ги тресне, че не знам как ще го понесе психиката им.

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 4 357
Айде, айде, чак пък толкова драма по горкото днешно поколение! С нищо не е по-лошо от вашето (колкото и да ви се иска да е обратното), все ще оцелее.

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 9 772
Аз не съм казала, че е по-лошо, а че е много различно. Дали за добро или за лошо времето ще покаже.

# 33
  • Мнения: 3 852
Спрете да им плащате за чистене на стая. Поне аз съм против това. Ако иска, ще си живее в кочина. Ако мен ме дразни, ще я изчистя. Като се изнесе от къщи, както иска, така да си поддържа.
Аз у нас не пипвах, защото майка ми все преправяше след мен. Сега да не би да чакам някой да ми я свърши? Викаш неволята и се научаваш.

# 34
  • Мнения: 3 991
Спрете да им плащате за чистене на стая. Поне аз съм против това. Ако иска, ще си живее в кочина. Ако мен ме дразни, ще я изчистя. Като се изнесе от къщи, както иска, така да си поддържа.
Аз у нас не пипвах, защото майка ми все преправяше след мен. Сега да не би да чакам някой да ми я свърши? Викаш неволята и се научаваш.

Точно! Моите вкъщи трупаха дрехите на купчини по столовете, ама като отидоха студенти в София, да видиш колко подредени станаха. Особено щерката, като отворих гардероба, всичко опънато по конец, чак се облещих, и питам "Защо, мамина дъще, и вкъщи не беше така?", а тя ми отговаря с една сладка усмивка "Ами защото вкъщи имаше кой да подрежда"...

Общи условия

Активация на акаунт