Да напусна ли?

  • 3 974
  • 19
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 582
Здравейте!

Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?

# 1
  • Мнения: 8 605
Според мен потърси други места. Има и щастливи работи с добри хора. В чужбина е по-лесно с два езика, или един език + нещо друго, професия, умение, занаят.

# 2
  • Мнения: 7 172
Аз бих поискала увеличение. Ако получа бих останала известно време, ти и без друго не бързаш. Ако не получа, то е ясно, напускаш с чиста съвест.

# 3
  • Мнения: 31 380
Поискай си увеличение. Нищо не губиш.

# 4
  • Мнения: 3 250
В тоя кол център, за да работиш не трябва ли да си овладяла езика вече, а не тепърва да го упражняваш?

# 5
  • France
  • Мнения: 165
Здравейте!

Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?

Здравей. Оставам с впечатлението че характера на шефа ти е основния проблем. Пишеш че работата ти е интересна и трупаш ценен опит. Аз бих стиснала зъби и останала поне 2 години за да ми е по лесно да намеря нещо по добро. Идеална работа няма, не го забравяй.

# 6
  • here and now
  • Мнения: 4 013
Аз бих говорила с шефа. Ако имам съмнения относно кое и как да бъде направено, нека обясни.
Колкото и сухар да е, все пак е човек.
Така или иначе си на ръба да напуснеш. Поне ще си направила всичко възможно преди да го направиш.

# 7
  • Мнения: 3 250
А на следващото място?
Там няма ли да има много работа? Поради липсата на опит няма ли да ѝ е трудно да разбира бързо какво се иска от нея? Там някой ще я държи за ръчичка и ще и смила свичко да пюряна консистенция?
То хубаво да имаш самочувствие, че си ок, а другите са виновни - това показва, че си българин.
Сухарят виновен, а и заплатата не ѝ вдига.

# 8
  • Мнения: 54
А на следващото място?
Там няма ли да има много работа? Поради липсата на опит няма ли да ѝ е трудно да разбира бързо какво се иска от нея? Там някой ще я държи за ръчичка и ще и смила свичко да пюряна консистенция?
То хубаво да имаш самочувствие, че си ок, а другите са виновни - това показва, че си българин.
Сухарят виновен, а и заплатата не ѝ вдига.

Аз високо самочувствие никъде не видях. Много ми харесва това българско мислене да търпиш да те тъпчат. И никъде не прочетох, че авторката не иска да работи. Марияна, Вие може би сте с предразсъдъци, че на който не му харесва работното място, значи задължително е мързелив и с високо самочувствие.

# 9
  • Мнения: 7 172
Мариана, ако така се разсъждава, няма да има никакъв прогрес. Ще си седим на една работа до пенсия, независимо дали ни харесва, щото виждаш ли, и другата работа можело да е такава.

Последна редакция: сб, 26 яну 2019, 16:36 от FrauDanna

# 10
  • Мнения: X
Сама трябва да решите, но лично аз не бих работила в стрес (рано или късно се отразява).

# 11
  • Мнения: 3 250
Разбира се, че никой не трябва да се оставя да го тъпчат!
Но тук дали наистина става въпрос за това?

# 12
  • София
  • Мнения: 9 418
Аз също не бих стояла в такава работна среда. Имах шефка, която също даваше много неясни нареждания. Често избухваше и променяше мнението си постоянно. Първо е наредила едно, после казва, че съвсем друго била искала. Стоях, защото харесвах самата работа и колегите. Устройваше ме работното време и местонахождението на работното място. Накрая вече шефката стана нетърпима и си тръгнах. Когато си поех глътка въздух си дадох сметка, че е трябвало да напусна много отдавна.
Опит може да се придобие на много места. Естествено, че винаги има риск да попаднеш на поредния шеф-гадняр или на некоректни колеги. Няма идеална работа, в която всичко да е на 6, но човек прави своя избор.
Ясно е, че на това място не се чувстваш ОК. Помисли, ако получиш увеличение на работната заплата, ще бъде ли достатъчен стимул за теб да останеш да работиш там или все още ще се чувстваш некомфортно?  Ако ще ти помогне, поискай повече пари. Но ако мислиш, че и с повече пари ще ти е зле там, напускай смело.

# 13
  • Мнения: 3 250
Във всички подобни теми или шефът е сухар и колегите гадняри.
Защо пък никой не се съмни поне за мъничко в себе си?

# 14
  • here and now
  • Мнения: 4 013
Защото у дома сме научени, че ние сме "по по най" и че целия свят трябва да се върти около нас. Защото ходейки на работа, трябва да ни се кланят, че сме благоволили да ги озарим с присъствието си... Защото тия шефове са сложени там да ни вгорчават живота. Ние знаем на-добре какво и как трябва да се прави, просто сме имали лош късмет и не сме на неговото място.
Не искам да обобщавам, но има много такива случаи.
А колкото до конкретния казус, авторката ми звучи доста уравновесена и обективна. Просто търси варианти за справяне със ситуацията.

# 15
  • Мнения: 410
Аз бих си търсила нова работа - не спешно, но не пречи да се оглеждаш за интересни възможности.

Интересно ми е шефа дали се държи така с всички или само с теб?

# 16
  • Мнения: 1 435
Здравейте!

Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?


Все една аз съм го писала!!! Шеф особняк и супер работа, но се колебая заради заплащането. Ето как е при мен: като започнах всичко беше супер, докато не ми възложиха и работа, която не ми е  точно за което ме бяха наели и по образованието - за дребни детайли ме овикваше. Аз стиснах зъби и някак успях да се погодя с него - колегите все ме питат как съм успяла, макар още понякога да се изнервям. В допълнение, излязох в майчинство - за година и половина, смени две колежки - не ставали, и ме чака с нетърпение - съгласи се да работя на 4ч, да си променя работното време заради яслата на детето, да ми повиши заплатата. Та, ако наистина ти допада работата и мислиш така или иначе да заминаваш нанякъде, може да пробваш да си поискаш увеличение, и да видиш как е преди да предприемеш смяна на работата. Знам как се чувстваш да се притесняваш за всеки дребен детайл, дори и всичко да е наред. Пожелавам ти да намериш това, което най-много те устройва, независимо дали е в тази фирма или не Simple Smile

# 17
  • Мнения: 36
Според мен може да се задържиш известно време на това място и след това да напуснеш.
Важното е да трупаш стаж по специалността.
Няма смисъл да седиш цял живот на едно място, но и няма смисъл да напускаш бързо.

# 18
  • Мнения: 3 439
Аз лошо отношение за едни пари не бих търпяла. И съм напускала на мига. То трупаш, търпиш, ама да не си вол. Избухнах и си тръгнах, ама буквално след 11 месеца психически тормоз (защото е точно това). Повече съм си казала, че няма да стигам до там. Спокойствието ми е приоритет и едно от най-важните неща за мен при избор на работа е благоприятната работна среда. Каквото и да избереш за себе си - успех!

# 19
  • Мнения: 7 987
Търси си друга работа по специалността. Не отивай в кол център.

Общи условия

Активация на акаунт